РЕШЕНИЕ
№ ...............
гр.София, 01.09.2017
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4
състав, в публичното съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
при участието на
секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 2984 по описа
за 2016 год. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на И.Г.Х., с която
срещу З. Б.Т. е предявен осъдителен иск по чл.240, ал.1 ЗЗД. Преписи от
исковата молба и приложенията към нея е бил редовно връчен на ответника и в
указания в чл.131 ГПК срок е постъпил писмен отговор.
Поддържа твърдения, че на
03.10.2012 г. е предоставил на ответника по банкова сметка *** на м.октомври
2012 г., сключен за сумата от 39060.00 лева. С нотариална покана връчена на
заемополучателя на 10.12.2015 г. предоставил срок за доброволно изпълнение на
задълженията и връщане на заетата сума – 04.01.2016 г. Задължението за връщане
на заетата сума не било изпълнено в предоставения срок. Узнал, че през
м.септември ответника продава собствения си гараж, а на 17.12.2015 г. дарява
един от апартаментите си на своята майка. Освен това в началото на м.февруари
2016 г. Т. ипотекирала другия си апартамент, като обезпечение на банковия си
кредит. Към исковата молба прилага банково бордеро за превод на сумата от
03.10.2012 г. и нотариална покана рег.№ 7879/03.08.2015 г. Претендира разноски.
Прави доказателствени искания.
В срока по чл.131 ГПК ответникът изразява следното становище по иска:
Оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва превода на сумата на
посочената дата по банков път. Оспорва основанието, на което е заплатена
посочената сума. Поддържа, че сумата е била заплатена от ищеца по споразумение
от края на м.09.2012 г. за обезщетяване на причинените й неимуществени вреди в
резултат на нанесен й побой от ищеца на 23.09.2012 г. и възстановяване и
компенсиране на средства, които ответника е разходвал за ищеца при пребиваването
му в Република Италия в периода м.02.2012 г.-м.09.2012 г. Оспорва
фактическите твърдения на ищеца, че сумата е била дадена в заем. Твърди, че
записаното основание от ищеца в платежния документ при извършване на банковия
превод „личен заем“ не отговаря на истината и на действителната воля на
страните.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, обсъди направените от страните доводи, съгласно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Страните не спорят и се установява, чрез представената нотариална покана
рег.№ 7879/03.08.2015 г. /връчена на 10.12.2015 г./ на нотариус И. *** действие
СРС с рег.№ 040 на НК на РБ, че И.Г.Х. е отправил покана до З. Б.Т. за връщане
на дадената в заем на 03.10.2008 г. сума 39060 лв., преведена по лична сметка
на ответника чрез цитираното банково бордеро на КТБ АД.
Страните не спорят и се установява, чрез приложеното банково бордеро №
706136/03.10.2012 г. на КТБ АД - София, клон София-Запад, че ищецът И.Г.Х. е
наредил превод на сумата 39060.00 лв. по сметка на ответника З. Б.Т. с IBAN ***. В банковото бордеро, като основание за прехвърляне на сумата е посочено
„личен заем“.
Страните не спорят и се установява от извършената справка в ТР, че
ответникът е управител и едноличен собственик на капитала на дружество И. ЕООД,
ЕИК *******.
Чрез представените удостоверения от П.И.Б.АД изх.№ 127-52/12.06.2017 г. и
изх.№ 12-9605/19.05.2017 г се установява, че дружеството И. ЕООД, ЕИК ******* е
имало сключен с банката договор за кредит № 64КР-АА-2296/27.06.2007 г., като на
03.10.2012 г. е погасило изцяло и предсрочно задълженията си по договора към
банката в размер на 37342.11 лв. В подадената декларация по чл.4, ал.7 и по чл.6,
ал.5, т.3 от ЗМИП от 03.10.2012 г. при извършване на тези банкови операции по
прехвърляне на посочените средства от банковата сметка на ответника в КТБ АД
към ПИБ АД като произход на средствата е посочен: „лични средства“.
Страните не спорят и се установява от представеното удостоверение от САК
№ 1922/13.12.2016 г., че И.Г.Х. е вписан като адвокат с решение на АС №
20/08.11.2000 г.
Страните не спорят и се установява от представените удостоверения за
постоянен адрес *** г., че З. Б.Т. е с регистриран постоянен адрес ***,
Република Италия, ул.Ница, 16 от 01.03.2012 г., а И.Г.Х. е с регистриран
постоянен адрес ***, Република Италия, ул.Ница, 16 от 08.05.2012 г.
Установява се от представеното удостоверение от регистър СФЕРА, че И.Г.Х.
е вписан като редовен адвокат с район на действие – съда в Сасари на 13.06.2012
г. на посочения служебен адрес в адвокатска кантора на адвокати Б.Л.и М.М..
Не е спорно и се установява от представения договор за наем от 15.03.2012
г., че З. Б.Т. е наемател на имот, находящ се в гр.Сасари, община Сасари,
Република Италия, ул.***.
Страните не спорят и се установява, чрез представените годишни данъчни
декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за 2012 г., че ищецът не е декларирал даден заем
през 2012 г. и съответно ответницата не е декларирала получен заем през 2012 г.
Чрез показанията на свидетеля С.Б.Т./брат на ответницата/, преценени с
оглед събраните по делото доказателства с оглед изискванията на чл.172 ГПК, се
установява, че И.Г.Х. и З. Б.Т. са живеели съвместно през 2012 г. в Република
Италия в жилището на З. Т. в гр.Сарса. По това време ищецът пребивавал там във
връзка с оформяне на документи за вписване на като адвокат в регистъра на
адвокатите в гр.Сарса.
Чрез представената медицинска документация и констатациите на експерта по
СМЕ се установява, че на 23.09.2012 г. в 02.10 часа в спешния неврохирургичен
кабинет на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ бил извършен преглед на З. Б.Т., при който са
били установени мекотъканни увреждания: “Контузия
и разкъсно-контузна рана на дясната задна теменна област на главата. Хематом на
дясната буза и около дясното око“. По спешност раната на главата била
хирургично обработена и зашита. Поставен бил ТАП и било издадено медицинско
направление № 17824/23.09.2012 г., в което били описани констатираните
наранявания. Лечението продължило амбулаторно с насрочен нов преглед за
01.10.2012 г. за сваляне на конците от раната. Тези обстоятелства се
потвърждават от показанията на свидетеля С.Б.Т.при преценката им съобразно
указаното в чл.172 ГПК. Според констатациите на СМЕ, тези мекотъканни
увреждания биха могли да настъпят под
въздействието /удари/ от твърди, тъпи предмети и е напълно възможно те да са
получени по време и начин описан от пострадалата – нанесен побой.
Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля С.Б.Т., за това че автор
на нанесените травми е ищеца, доколкото същият не е възприел конкретната
фактическа обстановка, при която същите са били причинени, в т.ч. кой е автор
на нанесените удари, а се основават на казаното от пострадалата. От друга –
поради това, че в производството се установи, че отношенията между свидетеля Т.
и ищеца са влошени във връзка с изгонването на свидетеля от жилище /гр.София,
„света Троица“/, собственост на сестра му с помощта на „господин Х.“. По
идентични съображения, съдът не дава вяра и на показанията на свидетеля С.Б.Т.,
в частта им, в която същият сочи, че след установяване на травмите е имало
среща, на която И.Х. и З. Т. се били разбрали първия да компенсира финансово
последната за нанесените й увреждания със сумата 39060 лв.
С оглед така установеното, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.240 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят
се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Договорът за заем е реален договор - счита се сключен, когато въз
основа на постигнатото съгласие между страните парите или заместимите вещи
бъдат предадени на заемателя. С оглед предходното, по иска по чл.240 от ЗЗД за
връщане на заетата сума ищецът следва пряко и пълно да докаже твърдения
юридически факт, източник на спорното задължение - договора за заем и даването на сумата
със задължаването на ответника да я върне.
За да е налице създадена между страните връзка по договор за заем, който
е реален договор, е установена съдебна практика - постановените от ВКС на
основание чл. 290 ГПК: Решение № 78/17.07.2008 г. по т.д. № 29/2009 г. на І
т.о., Решение № 21/15.03.2012 г. по т.д. № 1144/2011 г. на І
т.о., Решение № 16/28.02.2013 г. по т.д. № 218/2012 г. на ІІ
т.о., съгласно която предоставянето на сумата представлява съществен елемент от договора за заем, поради което установяване на предаването на паричната сума с
поето задължение за връщане, представлява доказване на договора, тъй като без доказване на реалния елемент, не е
завършен фактическият състав на договор за заем.
Както бе посочено, чрез събраните доказателства се установи предаване на
сумата 39060 лв. от ищеца на ответника на посочената дата 03.10.2012 г.
Установяване на твърдението на ищеца, че сумата е била предадена на основание
сключен договор за заем обаче не бе установено от ищеца при пълно и главно
доказване /несъмнено/ съобразно правилата на чл.154, ал.1 ГПК. С Решение №
524/28.12.2011 г. по гр. д. № 167/2011 г., ІV -то г.о. постановено по реда на
чл.290 ГПК е възприето становище, което настоящият състав подкрепя, че когато
предаването на парична сума е установено, но липсват данни на какво основание е
сторено то, не може да се презюмира, че задължението е възникнало от заемен
договор, тъй като задължението може да произтича от друг източник и ищецът не е
освободен от задължението да установи този източник с допустимите от закона
доказателствени средства. В този смисъл и Решение № 37/25.06.1969 г. по гр. д.
№ 32/1969 г. на ОСГК.
Както е възприето в Решение № 192 от 07.11.2014 г. по гр.д. № 2519/2014 г.,
Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС постановено по реда на чл.290 ГПК, че по иск с правно
основание чл.240 ЗЗД или иск за установяване на вземане, за което се твърди, че
произтича от заемен договор, в доказателствена тежест на ищеца е доказването
както на обстоятелството, че сумата е предадена така и на обстоятелството, че е
предадена въз основа на договор за заем. Установяването на първото
обстоятелство не освобождава ищеца от задължението да установи второто,
доколкото сумата може да е предадена на друго основание - ищецът да е изпълнил
едно свое задължение, да е изпълнил морален дълг, да е извършил дарение на
сумата и пр.
С оглед така възприетите становища, съдът намира че в производството не
бе установено, че сумата 39060 лв. е предадена от ищеца на ответника на
03.10.2012 г. въз основа на сключен договор за заем.
Отразеното от ищеца в съставения частен документ – банково бордеро от
03.10.2012 г. диспозитивен в частта на посочено основание „личен заем“ не
обвързва съда с материална доказателствена сила при разрешаване на спора за
основанието за предаване на сумата и представлява посочен изгоден за страната
съставителка на документа – факт. За формиране на този извод, съдът съобрази,
че върху съставеният документ не е налице полагане на подпис от страна на
ответника – заемател по твърдяния договор, с което евентуално да бъде тълкувана
воля за приемане и получаване на предадената в личен заем сума съобразно
изразеното становище в Решение № 20 от 02.02.2011 г. по гр.д. № 620/2010 г., Г.
К., ІV Г. О. на ВКС.
Поради това, възражението на ответника за недоказване реален договор за
заем в настоящето производство, съдът намира за основателно. Изследване на
въпросите на какво основание е била предадена сумата не е включено в предмета
на спора доколкото съдът не е допуснал изменение на иска, чрез замяна или
допълване на друго основание по реда на чл.214, ал.1 ГПК в проведеното с.з. на
01.02.2017 г.
Предявеният иск по чл.240, ал.1 ГПК следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на
ищеца следва да бъдат възложени сторените от ответника разноски в общ размер на 2000.00 лв.
съобразно приложения списък по чл.80 ГПК, от които 250 лв.-депозит за СМЕ и 1750 лв.-заплатено възнаграждение за
адвокат. Искането на насрещната страна за намаляване размера на присъжданото
адвокатско възнаграждение съобразно правилата на чл.78, ал.5 ГПК съдът намира
за неоснователно, доколкото минималният размер по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на
сумата 1701.80 лв. и не е налице превишаването му съобразно действителната
правна и фактическа сложност на спора.
По изложените съображения, СГС
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявеният от И.Г.Х., ЕГН ********** с
адрес *** срещу З. Б.Т., ЕГН ********** с адрес ***, ж.к.**************, иск по
чл.240, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 39060.00 лева, представляваща
предоставена в заем на 03.10.2012 г. по банкова сметка *** Б.Т. ***, сума по
договор за заем от началото на м.октомври 2012 г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, И.Г.Х.,
ЕГН ********** с адрес *** да заплати на З. Б.Т., ЕГН ********** с адрес ***,
ж.к.*******вх******* сумата 2000.00 лв. разноски
по делото за тази инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: