№ 8516
гр. София, 04.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело
№ 20221110114620 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК-първа фаза по допускане на делбата.
Предявен е иск за делба на следния недвижим имот, а именно: дворно място, цялото с
площ съгласно документ за собственост от 2 390 кв. м., а съгласно скица с площ от 2 735 кв.
м., съставляващо имот с пл. № 229, кад. лист 389 по плана на гр. София, местност „Христо
Ботев“, ул. „.. № 4, при съседи: наследници на Хр. .. наследници на .., път и река,
представляващ УПИ № III-229, VIII-229 в кв. 35 по регулационния план на местност
„Христо Ботев“, който съгласно скица № 15-789690/19.07.2021 г. на СГКК – гр. София
представлява поземлен имот с идентификатор 68134.707.229, находящ се в гр. София, р-н
„Слатина“, ул. .. № 6, с площ от 2 751 кв. м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, предишен идентификатор:
няма, номер по предходен план: 229, кв. 35, парцел III, IV, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори: 68134.707.228, 68134.707.5105, 68134.707.164, 68134.707.5104,
68134.707.1175, 68134.707.114 и 68134.707.227, съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо поземления имот е от 09.07.2021 г.
Ищците С. Н. Ч., А. Н. Ч. и Л. Н. Ч. твърдят, че по силата на нотариален акт за
придобиване на имот чрез ОБНС „Слатина“ по реда на глава II от Закона за собствеността
на гражданите № 130, том VIII, нот. дело № 1448/16.03.1990 г. на основание чл. 20, ал. 1 от
ЗСГ и Заповед № ВП-16 и 98/1979 г. на Председателя на ИК на ОБНС „Слатина“ общата им
наследодателка .. Ч., починала на 11.04.2015 г., е призната за собственик на делбения имот,
като същата изцяло е изплатила цената му на продавача ... Поддържат, че още преди
продажбата от 16.03.1990 г. е образувана отчуждителна преписка № 140/1964 г., по силата
на която е проведена отчуждителна процедура за част от имот с пл. № 93, кв. 1, местност
„Христо Ботев“, с площ от 529 кв. м., който към този момент е бил собственост на .. .. и
дъщеря им .., като съгласно регулационния план се е предвиждало отнемане на 529 кв. м. от
него за изграждане на улица. Сочат, че с протокол № М-2079/30.12.1969 г. на СГНС-РНС „В.
Левски“ е определена окончателна цена на частта от имота в размер на 1 847,58 лв., която с
платежно нареждане № 78833/25.12.1969 г. е била изплатена в полза на сем. Петелови,
поради което за тези 529 кв. м. е съставен АДС № 7635 (2484)/23.01.1970 г., на основание
Заповед № ИК № 244/02.07.1952 г. и от 25.07.1969 г., а впоследствие и АЧОС №
01042/11.01.2012 г. на Столична община, р-н „Слатина“, чийто предмет са същите 529 кв. м.
от УПИ № VIII-229 в кв. „Христо Ботев“, р-н „Слатина“, гр. София, който е идентичен с
имот с пл. № 93 в кв. 1, местност „Христо Ботев“, гр. София. Заявяват, че основанието за
1
съставяне на АДС е Заповед № ИК № 244/02.07.1952 г. и от 25.07.1969 г., с която е одобрен
регулационният план на местност „Христо Ботев“ в гр. София, считайки, че коректната дата
на издаването на заповедта е 02.07.1959 г., а не 07.07.1952 г. Допълват още, че през 1959 г. е
одобрен следващият регулационен план за тази част от територията на гр. София, по силата
на който поземлен имот с пл. № 229 е отреден за улица, който обаче не е бил приложен,
позовавайки се на комбинирана скица за пълна или частична идентичност от 04.01.2019 г.,
издадена от ГИС – София, но въпреки това ответникът Столична община е останал
собственик на 529 кв. м. от делбения имот. Заявяват, че не могат да постигнат съгласие за
доброволно поделяне на имота, предмет на делбата, поради което претендират допускането
му до делба при следните квоти – 2222/2751 кв. м. – за ищците и 529/2751 кв. м. – за
ответника.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Столична община е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва иска за делба при твърдението, че същият е недопустим,
доколкото е насочен срещу Столична община, р-н „Слатина“, за който счита, че не се явява
правосубектно лице. Заявява, че процесният имот с идентификатор 68134.707.229 г. с площ
от 2 751 кв. м. попада не само в посочения с исковата молба УПИ III-229, но обхваща и част
от улица „Витиня“ от осова точка от 160 до 480 и улица от осова точка от 160 до 161 и 162,
както и части от УПИ II-227, УПИ IX-228, УПИ IV-230 и УПИ VII-231 от кв. 35, местност
„Христо Ботев“, чийто собственици не са конституирани като страни в делбеното
производство. Не оспорва, че притежава 529 кв. м. от УПИ VIII-229, който е с обща площ от
1 220 кв. м., представляващ част от процесния поземлен имот с идентификатор
68134.707.229, целият с площ от 2 751 кв. м, но счита, че притежаваните от ищците части се
равняват на останалите 691 кв. м. от него, а не на 2222 кв. м., както се поддържа от тях. В
тази връзка посочва, че в поземлен имот с идентификатор 68134.707.229, целият с площ от 2
751 кв. м., представляващ част от имот с пл. № 229 по кад. лист 389 по плана на гр. София,
местност „Христо Ботев“, освен УПИ III-229 и УПИ VIII-229 попадат още и УПИ II-227,
УПИ IX-228, УПИ IV-230 и УПИ VII-231 от кв. 35, местност „Христо Ботев“, от които са
отнети части от площта им, като същите са попаднали в части от ул. „Витиня“, както и, че
същият се явява идентичен с поземлен имот с пл. № 229 по кад. лист 389 по плана на гр.
София, местност „Христо Ботев“ и частично идентичен със стар имот с пл. № 93, кв. 1,
местност „Христо Ботев“, като само част от него попада в УПИ III-229 по действащия
регулационен план.
По доводите за недопустимост:
Най-напред, с оглед изложените с отговора на исковата молба доводи за
недопустимост на иска за делба поради насочването му срещу Столична община, р-н
„Слатина“, който не се явява правосубектно лице да участва в процеса, а не срещу Столична
община, следва да се отбележи, че с разпореждане от 09.10.2022 г. съдът е указал на ищците
да насочат иска си за делба срещу надлежната правосубектна страна, а именно: Столична
община, ЕИК *********, като с молба с вх. № 232364/31.10.2022 г. те са сторили това,
поради което с изрично определение от 15.11.2022 г. съдът е допуснал уточнение на
исковата молба в този смисъл, поради което следва да се приеме, че към настоящия момент
въпросът относно допустимостта на производството следва да се счита за разрешен.
На следващо място, с оглед данните по делото, че наследството на .. Ч. е открито в гр.
Варна, а не в гр. София, за процесуална яснота съдът намира за необходимо да отбележи
още, че в случая правилото на чл. 110, ал. 1 ГПК не следва да се прилага с предимство по
отношение на това по чл. 109 ГПК, поради което Софийски районен съд се явява
местнокомпетентен да разгледа настоящото дело за делба. Това е така, тъй като
съсобствеността върху делбения имот, находящ се в гр. София, произтича от различни
юридически факти, а не само от наследяване, поради което в този случай ищецът може да
избере дали да предяви иска си за делба по местооткриване на наследството или по
2
местонахождението на недвижимия имот, чиято делба се иска, доколкото в този случай и
двете съдилища ще бъдат компетентни да се произнесат по него /в този смисъл е
Определение № 162/07.02.2023 г. по к. ч. гр. д. № 4323/2022 г. на ВКС/. В конкретната
хипотеза ищците са предпочели да предявят иска си за делба пред Софийски районен съд
/след препращането му по подсъдност от родово некомпетентния съд - Софийски градски
съд/, поради което въпросът относно местната компетентност на спора също следва да се
счита за разрешен.
По разпределяне на доказателствената тежест:
Съгласно общите правила на доказване (чл. 154, ал. 1 ГПК) всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ищците е да докажат наличието на съсобственост между страните по
отношение на процесния имот на твърдяното основание и в претендираните квоти.
По доказателствените искания:
Страните са представили писмени доказателства, които са относими и необходими и
приемането им е допустимо. Доказателственото искане на ищците по реда на чл. 190 ГПК
следва да бъде уважено, като на ответника следва да бъдат дадени указания, че не се налага
представянето на отчуждителна преписка № 140/1964 г. в цялост, а само на тази част от
материалите по нея, които все още не са представени от него с отговора на исковата молба.
Следва да се отбележи още, че не се налага представянето на същата в оригинал, както се
претендира от ищците, тъй като от тяхна страна не се излагат твърдения, обуславящи
приложението на чл. 183 ГПК. По направеното от ищците доказателствено искане по реда
на чл. 186 ГПК съдът вече се произнесъл, като те вече са се снабдили и представили по
делото данъчна оценка по отношение на процесния имот, поради което повторно
произнасяне в тази насока не се явява необходимо. Съдът намира, че за изясняване на
естеството на имота, предмет на делбата, както и неговата идентичност, следва да се
допусне изслушване на съдебно-техническата експертиза, която след запознаване с
материалите по делото и извършен оглед на място да отговори на следните въпроси:
1/ След проследяване на регулационния статут на процесния имот с идентификатор
68134.707.229, находящ се в гр. София, р-н „Слатина“, ул. .. № 6, с площ от 2751 кв. м., да
посочи съответства ли той на имот с пл. № 93 от кв. 1 по плана на гр. София, местност
„Христо Ботев“, респ. на празно дворно място с площ от 2 736 кв. м., съставляващо имот с
пл. № 229, кад. лист 389 по плана на гр. София, местност „Христо Ботев“, ул. „.. № 4, който
е описан в нотариален акт № 130, том VIII, нот. дело № 1448/16.03.1990 г. /л. 7 от делото/,
както и дали и ако да – колко и кои отделни имоти /УПИ-та/ попадат в него;
2/ Представлява ли частта от 529 кв. м. от УПИ III-229, находящ се в гр. София, кв.
„Христо Ботев“, р-н „Слатина“, описана в АДС № 7635/23.01.1970 г. и АЧОС №
01042/11.01.2002 г. /л. 12-13 от делото/, част от процесния имот с идентификатор
68134.707.229, находящ се в гр. София, р-н „Слатина“, ул. .. № 6, с площ от 2751 кв. м., и ако
да – съответства ли останалата част от него на описания в нотариален акт № 130, том VIII,
нот. дело № 1448/16.03.1990 г. /л. 7 от делото/ имот, а именно: имот с пл. № 93 от кв. 1 по
плана на гр. София, местност „Христо Ботев“;
3/ Има ли построени сгради в поземлен имот с идентификатор 68134.707.229 и ако да
– имат ли те характер на самостоятелни обекти;
4/ Приложена ли е регулацията по отношение на поземлен имот с идентификатор
68134.707.229, доколкото се посочва, че част от него е отредена за улица, както и има ли
възможност за достъп до него при реално съществуващото фактическо положение;
Вещото лице следва да отговори и на поставените от ответника с отговора на
исковата молба въпроси от № 2.1 до № 2.5 /л. 44 от делото/, с изключение на този под № 2.4
/, тъй като е свързан с формирането на правни изводи.
3
Поставеният от ищците въпрос се отнася за втората фаза на делбата, поради което
към настоящия момент допускането му не се явява необходимо.
В случая, доколкото поставените въпроси са свързани с изясняване на предмета на
делбата, както и неговата индивидуализация, съдът намира, че депозитът за изготвяне на
заключението по СТЕ следва да бъде разпределен поравно между страните.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за
което да се призоват страните.
На страните следва да бъде указана и възможността за извънсъдебно разрешаване на
спора, да бъдат приканени към друг способ за доброволно уреждане на спора, в частност
към постигане на спогодба.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните
документи.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника Столична община в
двуседмичен срок от съобщението да представи по делото материалите по отчуждителна
преписка № 140/1964 г., по силата на която е проведена отчуждителна процедура, съгласно
регулационния план, за част от имот с пл. № 93, кв. 1, местност „Христо Ботев“, с площ от
529 кв. м., като му УКАЗВА, че не е необходимо представянето по делото на документи,
които вече са налични по него.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза, която да отговори на
посочените в мотивната част на настоящото определение въпроси от № 1 до № 4, както и на
посочените от ответника с отговора нн исковата молба такива от № 2.1 до № 2.5 /л. 44 от
делото/, с изключение на този под № 2.4
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза инж. И.
А. Ш.., тел. 0887 900949;
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 600 лв., вносим от
страните поравно /по 300 лв. всяка/ в едноседмичен срок от съобщението.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.06.2023 г. от
11:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
НАПЪТСТВА СТРАНИТЕ КЪМ ПОСТИГАНЕ НА СПОГОДБА.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ като
ги ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто
– доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец
в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който
е съобщила по делото или на който веднъж е връчено съобщение, е длъжна да уведоми
4
съда за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните.
Вещото лице да се уведоми за възложената задача след представяне на доказателства
за внасяне на депозита в пълен размер.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5