Решение по дело №2632/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 107 ал. 3, вр. чл. 156 и сл. ДОПК.

Образувано е по жалба на СНЦ „Обединен спортен клуб Черно море“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица], представлявано от Председателя на Управителния съвет А. Г. К., против Акт за установяване на задължения (АУЗД) по чл. 107, ал. 3 ДОПК с № МД-АУ-4662-1/21.08.2024 г. на главен инспектор към Дирекция „Местни данъци“ на Община Варна, потвърден с Решение на Директора на Дирекция „Местни данъци“ на Община Варна, обективирано в Отговор на Община Варна, Дирекция „Местни данъци“ с рег. № МД24006882ВН_001ВН от 25.09.2024г., с който на жалбоподателя са определени допълнителни задължения за периода 2019 - 2023 г., както следва: за ТБО - главница в размер на 158 242,70 лева и лихва към 21.08.2024г. - в размер на 57 697.89 лева.

Жалбоподателят излага съображения за нищожност, а в условията на евентуалност – незаконосъобразност на оспорения АУЗД. Твърди, че в полза на сдружението е учредено безвъзмездно право на ползване от Държавата за срок от 10 години, съгласно клаузите на Договор за учредяване право на ползване върху имот частна държавна собственост № 388/17.07.2024г. за имот – частна държавна собственост, описан в Акт за частна държавна собственост № 8413/30.01.2013г., представляващ Спортен комплекс „Черно море“, състоящ се от ПИ с идентификатор 10135.2562.236 по КККР на гр. Варна, целият с площ 8761 кв. м., начин на трайно ползване: спортно игрище, ведно с изградените върху него сгради. Твърди, че до 01.02.2023г. е бил в сила предходен договор за предоставяне безвъзмездно право на ползване върху имот – частна държавна собственост № 204/01.02.2013г., с който Държавата, представлявана от Областен управител на Област с административен център Варна е предоставила за безвъзмездно ползване ПИ с идентификатор 10135.2562.236 за срок от 10 години. Твърди също, че както към 2013г., така и към настоящия момент СНЦ „Обединен спортен клуб Черно море“ не е декларирало никакви нови обстоятелства свързани с имотите, които ползва. Сочи, че със Заповед № УИ-23-7704-5/05.07.2023г. на Областен управител на Област с административен център Варна на сдружението е предоставено на ползване за срок от 10 години върху имот – частна държавна собственост, описан в Акт за частна държавна собственост № 8433/30.01.2013г., представляващ Спортен комплекс „Черно море“, състоящ се от ПИ с идентификатор 10135.2562.236, целият с площ 8761 кв.м., начин на трайно ползване: спортно игрище, ведно с изградените върху него сгради. Твърди също, че съгласно Удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК от Община Варна „Местни данъци“ с изх. № **********/22.02.2023г. е удостоверено обстоятелството, че СНЦ „Обединен спортен клуб Черно море“ няма задължения за местни данъци и ТБО към Община Варна. Твърди, че не е уведомяван за посочените в обжалвания АУЗД задължения, нито в 2019г., нито в 2023г. Направено е искане да бъде прогласена нищожността на обжалваният АУЗД, а в условията на евентуалност да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В писмено становище с.д. № 8808/27.05.2025г. поддържа жалбата на основанията, посочени в нея.

Ответникът – Директорът на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, чрез процесуален представител Ж. Х. – главен юрисконсулт, оспорва жалбата като неоснователна с искане да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Процесният АУЗД № МД-АУ-4662-1/21.08.2024 г. е издаден на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 ЗМДТ. В хода на административната процедура по неговото издаване е установено следното:

С Декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № **********/29.05.2024 г., е деклариран недвижим имот с партиден № 5305F610104, с адрес на имота гр. Варна, Район „Приморски“, [улица], представляващ земя и сграда с идентификатор 10135.2562.236. На база посочените в декларацията данни, данни получени от трети лица и данни на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна са изчислени и данъчните задължения за дължимите от жалбоподателя такси за битови отпадъци към 21.08.2024г.

С оглед данните, от К. Г. – главен инспектор в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна е издаден оспорения АУЗД № МД-АУ-4662-1/21.08.2024 г., с който на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, на СНЦ „Обединен спортен клуб Черно море“, ЕИК *********, са определени задължения за ТБО, както следва:

- ТБО за 2019 г. в размер на 34 525,68 лева - главница и 19 057.28 лева - лихва;

- ТБО за 2020 г. в размер на 34 525,68 лева - главница и 15 542.37 лева - лихва;

- ТБО за 2021 г. в размер на 34 525,68 лева - главница и 12 046.65 лева - лихва;

- ТБО за 2022 г. в размер на 34 525,68 лева - главница и 8 550.92 лева - лихва;

- ТБО за 2023 г. в размер на 20 139.98 лева – главница и 2 500.67 лева 9 лихва.

Установено по делото е, че с Договор № 204 от 01.02.2013г. Държавата, представлявана от Областен управител на Област с административен център Варна е предоставила за безвъзмездно ползване ПИ с идентификатор 10135.2562.236 за срок от 10 години.

Със Заповед № УИ-23-7704-5/05.07.2023г. на Областен управител на Област с административен център Варна, на СНЦ „Обединен спортен клуб Черно море“, ЕИК ********* е предоставено безвъзмездно право на ползване за срок от 10 години върху имот – частна държавна собственост, описан в Акт за частна държавна собственост № 8433/30.01.2013г., представляващ Спортен комплекс „Черно море“, състоящ се от ПИ с идентификатор 10135.2562.236, целият с площ 8761 кв.м., начин на трайно ползване: спортно игрище, ведно с изградените върху него сгради.

По делото е приобщена административната преписка по издаване на оспорения административен акт.

С оглед установените факти, Административен съд – Варна, пети състав, като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с процесуална легитимация, срещу неблагоприятен за него административен акт, поради което е процесуално допустима, а по същество неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, т. е. на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК. При преценката си, съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания индивидуален административен акт, представената административна преписка и събраните по делото доказателства.

Относно изложените в жалбата доводи за нищожност, съдът намира следното: Нищожността е положение на абсолютна недействителност на определен акт. Тя е състояние на пълна липса на правно действие на един акт, който привидно е издаден като административен акт. Нищожният акт не поражда и никога не може да породи очакваните правни последици. Основания за обявяване на нищожност на административен акт от съда съществува, когато е налице толкова тежко, основно нарушение на изискванията за законност, поради което акта, въпреки, че притежава външни белези на административен акт, въобще не поражда правни последици. Разпоредбата на чл. 6, ал. 1, б. „а“ от ЗМДТ определя таксата за битови отпадъци като вид местна такса, която се събира от общините. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги по: 1. Събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2. Третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3. Поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ, такса за битови отпадъци се заплаща за извършвани от общината услуги по чл. 62 на територията на общината. Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ таксата по чл. 62 се заплаща от лицата по чл. 11 за имотите на територията на общината. Данъчно задължени лица съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ са собствениците на облагаемите с данък недвижими имоти, като според предвиденото в ал. 3 изключение, когато върху имота е учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят. Придобиването на собствеността върху недвижимите имоти, респективно на ограниченото вещно право на ползване върху тях, се декларира пред общинската администрация по местонахождението на имота с декларация по чл. 14 от ЗМДТ. Тъй като общинската администрация не разполага с компетентност да изследва действителността на придобивното основание, наличието на правна връзка между обекта на облагане и задължения субект се установява от нея въз основа на данните от подадената декларация. По смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК, задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса битови отпадъци представляват публични общински вземания, поради което на осн. чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването им е подчинено на реда и се извършва от органа, определен в съответния закон /ЗМДТ/.

Съгласно чл. 9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните такси, каквато е и таксата за битови отпадъци се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 – 5. От оспореният административен акт се установява, че същият е издаден от К. Г. Г. – главен инспектор „КРЗ“ към Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, която на осн. чл. 44, ал. 1, т. 2 от ЗМСМА, във връзка с чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ е определена от кмета на Община Варна с приложената по делото Заповед № 0447/20.02.2024г. за орган по приходите към общинската администрация, който разполага с правомощия да установява, събира и контролира дейността по ЗМДТ.

Оспореният акт е издаден в императивно изискуемата по чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма. В съдържанието му са посочени точно и ясно размера на задълженията, данъчните периоди и недвижимите имоти, за които те се отнасят, посочен е адресатът на акта, поради което настоящия състав на съда намира, че материализираното в него волеизявление на административния орган е достатъчно разбираемо, за да е в състояние да породи целените правни последици. Т. е. не е налице основанието за оспорване по чл. 146, т. 2 от АПК.

По делото не се установиха данни за издаване на акта при наличие на толкова съществени нарушения на административнопроизводствените правила, че те да водят до опорочаване на обективираното в него волеизявление до степен да не е в състояние да породи целените правни последици. Съгласно разпоредбата на чл. 107 от ДОПК, приложима на основание препращащата норма на чл. 9б от ЗМДТ относно реда за установяване на местните такси, когато органът по приходите установява размера на дължимата такса въз основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в предвидения в съответния закон срок. Съгласно ал. 3 на чл. 107 от ДОПК, когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия, органът по приходите може да издаде служебно акт за установяването му. Именно това е направено в настоящия случай, поради което не е налице основанието за оспорване по чл. 146, т. 3 от АПК.

Неоснователни са и доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорения АУЗД, поради нарушение на материалния закон.

От доказателствата приобщени по делото категорично установено е, че с Договор № 204 от 01.02.2013г. Държавата, представлявана от Областен управител на Област с административен център Варна е предоставила за безвъзмездно ползване ПИ с идентификатор 10135.2562.236 за срок от 10 години.

Със Заповед № УИ-23-7704-5/05.07.2023г. на Областен управител на Област с административен център Варна, на СНЦ „Обединен спортен клуб Черно море“, ЕИК ********* е предоставено безвъзмездно право на ползване за срок от 10 години върху имот – частна държавна собственост, описан в Акт за частна държавна собственост № 8433/30.01.2013г., представляващ Спортен комплекс „Черно море“, състоящ се от ПИ с идентификатор 10135.2562.236, целият с площ 8761 кв.м., начин на трайно ползване: спортно игрище, ведно с изградените върху него сгради.

С оглед обстоятелството, че жалбоподателят е ползвател на ПИ с идентификатор 10135.2562.236, целият с площ 8761 кв.м., начин на трайно ползване: спортно игрище, ведно с изградените върху него сгради, което обстоятелство не е променено и понастоящем, то задълженията за такса битови отпадъци са правилно определени. От представените в хода на съдебното производство доказателства за извършване на услугите, за които се дължи ТБО и при липса на свързани с непредоставянето на процесните услуги доводи, настоящият състав намира, че ПИ с идентификатор 10135.2562.236 попада в обхвата на заповедите, в които е определено извършване на дейностите по трите компонента за определяне на ТБО. Таксата е определена за всяка от процесните години в съответствие с приложимите Наредби на Общински съвет – Варна за определяне на местни данъци и такси на територията на Община Варна, като следва да се отбележи, че определеният размер на ТБО не се оспорва.

С оглед изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

При този изход на делото и предвид направеното от ответника искане за присъждане на разноски, съставляващи юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че на основание чл. 161 от ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа и съобразно общия спорен материален интерес от 215 940,59 лева, на Община Варна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 13 287,62 лева.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Варна, пети състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на СНЦ „Обединен спортен клуб Черно море“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица], представлявано от Председателя на Управителния съвет А. Г. К., против Акт за установяване на задължения (АУЗД) по чл. 107, ал. 3 ДОПК с № МД-АУ-4662-1/21.08.2024 г. на главен инспектор към Дирекция „Местни данъци“ на Община Варна, потвърден с Решение на Директора на Дирекция „Местни данъци“ на Община Варна, обективирано в Отговор на Община Варна, Дирекция „Местни данъци“ с рег. № МД24006882ВН_001ВН от 25.09.2024г., с който на жалбоподателя са определени допълнителни задължения за периода 2019 - 2023 г., както следва: за ТБО - главница в размер на 158 242,70 лева и лихва към 21.08.2024г. - в размер на 57 697.89 лева.

ОСЪЖДА СНЦ „Обединен спортен клуб Черно море“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица], представлявано от Председателя на Управителния съвет А. Г. К., да заплати на Община Варна сумата от 13 287,62 лева, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.