№ 582
гр. Пловдив, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря К. Н. Митева
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20225001000591 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Повод за започването му е изходяща от ЗК „Л.И.“АД, ЕИК *********,
**** въззивна жалба против постановеното по т. дело № 1314/ 2020 г. по
описа на С. окръжен съд, решение № 260053 от 09.05.2022 г., в частта, с която
ЗК „Л.И.“АД, ЕИК *********, **** е осъдено да заплати на К. Й. И., ЕГН
**********, **** сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени вреди вследствие на настъпило ПТП на 19.10.
2019 г. ведно със законната лихва от 09.01.2020 г., до окончателното
изплащане, която сума се равнява на разликата между присъденото с
решението от С. окръжен съд обезщетение от 50 000 лв. и дължимото се
такова според застрахователя от 35 000 лв.
Решението се обжалва и в частта, с която дружеството е осъдено да
заплати на адв. П. К. от САК, **** сумата от 2330 лв. адвокатско
възнаграждение с ДДС за осъществената безплатна адвокатска помощ
съразмерно с уважената част от иска и в полза на бюджета на съдебната власт
сумите от сумата 2000 лв. ДТ и 720,83 лв. разноски за производството
съобразно уважената част на иска.
1
В жалбата са изложени съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му в обжалваната
му част и постановяване на друго отхвърлящо исковата претенция за този
размер и намаляващо присъдените разноски.
Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.
Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните
доказателства намери за установено следното:
На 27.11.2020 г. в С. окръжен съд е постъпила изходяща от К. Й. И.,
ЕГН **********, гр.Р. искова молба против ЗК „Л.И.“АД, ЕИК *********,
гр.С..
В обстоятелствената част на същата се говори, че на 19.10. 2019 г. около
13, 04 ч. в гр.Р. на кръстовището на ул. **** и ул.**** лицето К.А.К. при
управление на лек автомобил „Ф.Г.“, рег. № ** **** **, отнел предимството
на пресичащата пешеходна пътека ищца, блъснал е и напуснал
местопроизшествието.
След инцидента пострадалата била приета в травматологично отделение
към МБАЛ „Д-р Д.Ч.“ ЕООД, гр. Р. с оплаквания от болки и ограничени
движения в дясна подбедрица и дясна гривнена става. От направените й
прегледи и изследвания се установили видими деформации и костни
крептациии на дясната част на подбедрицата, както и на дясна гривнена става.
Последната била и с ограничени движения. Тези травми наложили
провеждането на интервенции за репозиция на счупванията с поставяне на
гипсови имобилизации.
От болничното заведение ищцата била изписана на 23.10.219 г. с
препоръки за леглови режим за 30 дни, антитромботична терапия за 30 дни и
рехабилитация.
На 01.11. 2019 г. тя постъпила в отделението по физикална и
рехабилитационна медицина към споменатата по- горе болница. На база
установените счупвания и имобилизации на дясна подбедрица и дясна
предмишщница, болките и затрудненията в движението на тези крайници й
било проведено нужното лечение и на 22.11.2019 г. била изписана. При
изписването й назначили медикаментозна терапия и били дадени указания за
нужните възстановителни процедури.
2
От страна на ищцата се сочи, че в резултат на описаните по- горе
интервенции и травми тя е търпяла и търпи силни болки и много страдания.
Те променили коренно живота й след инцидента с оглед на това, че от един
здрав и нормален човек се превърнала в такъв, който се е нуждае постоянно
от чужда помощ и подкрепа на близките си и следва продължително да спазва
леглови режим. Твърди се, че нормалното й физическо състояние не се е
възстановило и до момента на подаване на исковата молба.
Стресът от самия инцидент, получените от него тежките наранявания,
продължителното лечение и липсата на пълно възстановяване повлияли
отрицателно на психиката й. Тя започнала да страда от безсъние,
напрегнатост и безпокойство.
Във връзка с така изложеното се твърди, че причина за ПТП-то и
изживяното от нея е виновното поведение на водачът на лекия автомобил и
нарушените от него правила на ЗДП. На тази база се прави извод, че в
патримониума му е възникнало задължението да обезщети претърпените от
ищцата вреди.
Наред с това се твърди, че за лекия автомобил „Ф.Г.“, рег. № ** **** **
имало към момента на инцидента валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно
дружество. Прави се извод, че с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ
обезщетението за претърпените вреди може да се търси от него.
Това станало причина ищцата да предяви претенцията си за изплащане
на обезщетение пред ЗК „Л.И.“АД на 09.01.2020 г. По повод на същата обаче
до момента на предявяване на иска не било извършено произнасяне.
Това според ищцата обуславяло интересът й да претендира плащане на
обезщетените от застрахователя по съдебен ред. Отправено е искане за
осъждането му да й заплати сумата от 20 000 лв. ведно със законната лихва от
26.10.2019 г., което сума била част от дължимото й се обезщетение от 60 000
лв.
Препис от исковата молба е изпратен на ответника за отговор в 2
седмичен срок.
Същият му е връчен на 01.02.2020 г., а отговор е подаден на 04.03.2020
г., т.е. след определения от съда двуседмичен срок.
3
В него се излагат доводи за недопустимост на исковата претенция с
оглед на това, на ищцата било определено застрахователно обезщетение, но
поради разминавания в размера му страните били в процес на преговори за
евентуално определяне на по- висок такъв.
По същество на спора са оспорен всички елементи от фактическия
състав на отговорността по чл. 45 от ЗЗД . В тази връзка се споменава за
липса на доказателства за механизма на самото произшествие, вината на
водача на МПС, вида и характера на получените увреждания,
продължителността на възстановяване и т.н. Споменава се също, че с
поведението си ищцата допринесла за инцидента с оглед движението си по
пътното платно на неопределено за целта място, внезапното й навлизане в
същото, несъобразяването при пресичането с положението на приближаващия
автомобил.Във връзка с последното се твърди, че тя започнала да пресича в
момент,при който е била в опасната зона на автомобила и ударът не е могъл
да бъде предотвратен.
Твърди се също, че претендираното обезщетение е завишено по размер
и не е съобразено с принципа на справедливост.
Неподаването на отговора в срок е станало причина съдът да не изпълни
до край процедурата по двойната размяна на книжа, а да изготви определение
по чл. 374 от ГПК.
След събиране на поисканите от страните и относими към спора
доказателства съдът е постановил и решението предмет на обжалване. Тук за
яснота е нужно да се спомене, че в хода на първоинстанционното
производство е допуснато увеличение на исковата претенция до размера на
60 000 лв.
С решението след анализ на събрания по делото доказателствен
материал е прието, че предпоставките за ангажиране отговорността на
застрахователя за репариране на причинените на ищцата неимуществени
вреди с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.
Посочено е, че при определяне на дължимото обезщетение съобразно
изискванията на чл. 52 от ЗЗД следва да се вземат предвид вида и характера
на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания и др..
4
Така съдът изхождайки от получените травми, болките, страданията и
причинените неудобства от личен, битов и социален характер и
съобразявайки се с икономическата обстановка в страната е определил
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв.
По отношение на съпричиняването е посочено, че отговорът е подаден
след определения за това срок и възражението в тази насока не следва да се
разглежда. Независимо от това е споменато и че от данните от приетата
експертиза до извод за наличие на такова не може и да се достигне.
На тази база исковата претенция е уважена за сумата от 50 000 лв. ведно
със законната лихва считано от 09.01.2020 г. /датата на предявяване на
претенцията от ищцата пред застрахователя/. В останалата си част до пълния
размер тя е била отхвърлена.
Недоволен от решението в осъдителната част и то за разликата между
присъдените 50 000 лв. и дължимите според него 35 000 лв. е останал
ответникът и е подал въззивна жалба срещу същото.
В нея се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
решението базирани на това, че определеният размер на обезщетението не е
съобразен с характера и степента на получените увреждания следствие на
катастрофата, на интензитета и продължителността на търпените болки и
страдания и принципите на чл. 52 от ЗЗД.
С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за
валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно
правилността му с оглед посоченото в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган
или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на
съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение,
което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена
форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от
съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица
неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не
може да се говори.
5
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от
съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато
е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има
произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато
спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е
постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на
спора по същество.
В случая за липса на право на иск в патримониума на ищцата от
изложената фактическа обстановка не може и да се говори.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
В тази законова разпоредба е казано, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ.
В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция.
Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя, сключил
застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496 КЗ откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение.
Анализът на горните текстове води до извод, че допустимостта на
искова претенция по чл. 432, ал.1 от КЗ е обусловена от това ищецът първо да
е упражнил правото си по чл. 380 от КЗ и от това в сроковете по чл. 496 КЗ да
няма плащане на обезщетение, да има отказ, респ. претендиращият
обезщетение да не е доволен от размера му.
От представените по делото доказателства, а и становището на
6
ответника е безспорно, че ищцата е предявила претенцията си за
обезщетение пред ответното дружество с молба от 09.01.2020 г.
По повод на същата няма данни за определено и платено обезщетение за
неимуществени вреди в претендираните от ищцата с исковата молба размери.
От така изложеното следва извод, че за нея е налице интерес да
претендира по съдебен ред изплащане на обезщетението.
Във връзка със същото видно от данните по делото разгледаният от
първоинстанционния съд иск е с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и
предмет на преценка са били факти и обстоятелства от значение за искове от
този тип. Решението не е постановено и от съд, който с оглед разпоредбите на
ГПК/чл. 115, ал.2/ не е следвало да разглежда настоящия правен спор.
Казаното от своя страна сочи, че ПАС съобразно разпоредбите на чл.
271 от ГПК следва да реши спора по същество, като потвърди или измени
изцяло или отчасти обжалваното решение. При извършване на тази преценка
той ще е обвързан от посочените в жалбата съображения за неправилност на
съдебното решение.
От съдържанието на чл. 432, ал.1 от КЗ следва, че основателността на
исковите претенции на първо место е обусловена от наличието на
застрахователно правоотношение за застраховка „Гражданска отговорност”
между извършителят на деликта и ответното застрахователно дружество.
По силата на такъв договор съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от
КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата.
В чл. 493, ал.1 от КЗ е посочено, че застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число
пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата,
вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство по време на движение или престой. В т.1 сред подлежащите на
7
покриване вреди е посочено, че са неимуществените и имуществените вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт.
Това от своя страна води до извод, че отговорността на
застрахователното дружество при наличие на сключен договор за застраховка
гражданска отговорност е обусловена и от установяването на отговорност на
застрахованото лице за причинено от него увреждане. Тя при непозволеното
увреждане произтича от разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Според нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму.
Според чл. 51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Това предполага, че фактическият състав на непозволеното увреждане
обхваща наличието на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат,
което да е пряка и непосредствена последица от увреждането.
От описаното по- горе съдържание на въззивната жалба става ясно, че
постановеното от първоинстанционният съд решение е влязло в сила за
присъденото обезщетение за неимуществени вреди за размера от 35 000 лв.
Това сочи, че межзу страните по настоящето дело със СПН са разрешени
всички въпроси обуславящи отговорността на ответния застраховател и те не
подлежат на преразглеждане.
Реално спорът пред ПАС е пренесен единствено за размера на
дължимото следствие получените травми обезщетение.
В чл. 52 от ЗЗД е казано, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Това съобразено и с ППВС № 4 от 1968 г.
сочи, че размерът му зависи от вътрешното убеждение на решаващия съдебен
орган, което следва да е изградено на база събрания по делото доказателствен
материал установяващ характера на увреждането начина, по който то се е
отразило на духовното и психично състояние на увреденото лице и разбира се
икономическата обстановка в страната. При преценка за отразяване на същото
върху физическото състояние следва да се има предвид и периода, за който
последното е било влошено.
От приетата по делото комплексна САТМЕ е видно, че ищцата при
катастрофата е получила счупване на дясната подколенница с деформация и
фрагментни крепитации в зоната на фрактурата в близост до глезенната става
8
и счупване на долния край на дясната лъчева кост - в зоната на китката с
налична деформация. Лечението на тези травматични увреждания е
проведено чрез поставяне на гипсови имобилизации, като на подбедрицата е
било за 40 дни, а на ръката за 30 дни. Самото поставяне на имобилизациите и
наместване на счупените кости е направено по консервативния метод, под под
локална упойка по причина, че пострадалата е била силно алергична, което не
е позволявало пълната й анестезиране и избиране на друг подход на лечение.
След свалянето на имобилизациите ищцата с оглед на факта, че е била
счупена и ръката не е можела да ползва помощни средства за предвижване.
Това е наложило още 20-30 дена да е на леглови режим. След това за период
от около месец и половина е започнала бавно да се опитва да прохожда с
проходилка. Според експерта лечението от травмите е продължило около 6
месеца и е приключило без пълно възстановяване. Причина за същото е
проведеното консервативно лечение с оглед тежката алергия, от която ищцата
страда. По тази причина лъчевата кост на дясна предмишница е страстнала
във вклинено положение на фрактурата и костта е останала с около 1,05 мм.
по-къса, което води до ограничение в движението на китката. Посочено е, че
ставата между лъчевата кост и карпалните костици е с напреднала артроза от
постфрактурен тип. По отношение на счупването на дясната подколенница с
оглед мнохофрагментарния му характер и близостта до глезенната става е
посочено, че е настъпило срастване на фрактурата на подколенницата, което е
довело до смачкване на тялото - купола на талусната кост. По тези причини
глезенната става е развила тежка деформираща артроза. Тя е довела до
неправилно стъпване и деформираща артроза на ставата между талуса и
калканеуса.
В дадените обяснения при приемане на експертизата вещото лице
ортопед пояснява, че в долната част подколенницата на глезена е с ъгъл от
четиридесет градуса деформация, вътрешно извиване, което ще води до силни
хронични болки, които ще продължат до края на живота на ищцата. По
отношение на китката е посочено, че скъсяването е с около милиметър и
половина и ограниченията в движението й също са доста.
Направено е заключение, че и при покой и при ходене ищцата ще
изпитва постоянно болки. Във връзка с липсата на пълно възстановяване от
страна на експерта е посочено, че би могло да се извършат допълнителни
9
оперативни интервенции, но ефектът от същите няма да е особено добър.
Информация идентична с изнесената от вещото лице що се отнася до
периода на залежаване, нуждата от чужда помощ, невъзможността за
обслужване се съдържа и от показанията на двамата разпитани по делото
свидетели. В тях се споменава за ползването на подлога, памперси и нужда от
чужда помощ за задоволяване на дори и най-елементарната нужда на ищцата.
В показанията си те споменават и за посочените от експерта
затруднения в движението и понастоящем, както и за промяна в нейното
психологично и психическо състояние. Споменават и че инцидентът и
влошеното здравословно състояние са довели ищцата до състояние на
постоянен стрес и страх от моторни превозни средства, а и че инцидента тя е
била здрава и напълно самостоятелна.
Всичко изложено сочи, че ищцата от едни здрав, нормален и
самостоятелен за възрастта си човек преди катастрофата се е превърнала в
такъв зависим от помощта на други. Получените травми са наложили период
на дълго възстановяване, били са съпроводени от болки и неудобство, както
от това, че за задоволяването на елементарни нужди следва да се ползва трети
човек, така и от факта, че съчетанието им е наложило дълго лечение на легло
и невъзможност за предвижване дори и с помощни средства. Наред с това от
съществено значение за определяне размера на дължимото обезщетение е
обстоятелството, че с оглед характера на уврежданията при ищцата не ще
може да настъпи пълно възстановяване и тя ще изпитва затруднения в
движението на крайниците до края на живота си. Всичко това това съобразено
с икономическата обстановка в страна навежда до извод, че справедливия
размер на дължимото обезщетение е 50 000 лв.
Върху тази суми се дължи и законна лихва. Във връзка със същата е
нужно да се посочи, че според чл. 492, ал. 2, т.2 от КЗ в застрахователното
обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря
за тяхното плащане пред увреденото лице. Посочено е че същите се дължат
при условията посочени в ал. 3 на чл. 429 от КЗ. В тази алинея пък е
предвидено, че те се плащат от застрахователя в рамките на лимита на
отговорност и считано от по - ранната дата измежду датата на уведомяването
от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на
чл. 430, ал.1, т. 2 КЗ или тази на уведомяване или на предявяване на
10
застрахователна претенция от увреденото лице.
При отговорността по чл. 45 от ЗЗД деликвента дължи законна лихва от
момента на увреждането. Това сочи, че тази законна лихва се дължи и от
застрахователя съответно считано от посочения в чл. 429, ал.3 от КЗ начален
момент. В случая това е момента на предявяване на застрахователната
претенция на 09.01.2020 г.
В посочения по - горе смисъл е решението на Сз ОС и то следва да се
потвърди, а застрахователят следва да бъде осъден да заплати на адв. П. К.
възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА за производството пред ПАС в размер
на 1176 лв. с ДДС.
Водим от това съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 1314/ 2020 г. по описа на
С. окръжен съд, решение № 260053 от 09.05.2022 г., в частта, с която ЗК
„Л.И.“АД, ЕИК *********, **** е осъдено да заплати на К. Й. И., ЕГН
**********, **** сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени вреди вследствие на настъпило ПТП на 19.10.
2019 г. ведно със законната лихва от 09. 01. 2020 г., до окончателното
изплащане, която сума се равнява на разликата между присъденото с
решението от С. окръжен съд обезщетение от 50 000 лв. и дължимото се
такова според застрахователя от 35 000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 1314/ 2020 г. по описа на
С. окръжен съд, решение № 260053 от 09.05.2022 г., в частта, с която ЗК
„Л.И.“АД, ЕИК *********, **** е осъдено да заплати на адв. П. К. от САК,
**** сумата от 2 330 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС за осъществената
безплатна адвокатска помощ съразмерно с уважената част от иска и в полза
на бюджета на съдебната власт сумите 2000 лв. ДТ и 720,83 лв. разноски за
производството съобразно уважената част на иска.
ОСЪЖДА „Л.И.“АД, ЕИК *********, **** да заплати на адв. П. К. от
САК, **** адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА за
производството пред ПАС в размер на 1176 лв. с ДДС.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
11
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12