Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260076
гр.
Севлиево, 11.12.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският
районен съд, в открито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО
ХРИСТОВ
при
секретаря Ивелина Цонева, като разгледа докладваното от съдията Христов
гражданско дело № 638/2019 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са искове, с правно основание чл. 109 ЗС.
Делото е образувано по искова молба от Й.С.С., с ЕГН **********,*** срещу С.М.С.,***.
Ищцата твърди, че е собственик на недвижим имот - жилище, разположено на втори етаж на жилищна сграда с идентификатор 65927.501.2148.1, заедно с 1/3 ид. част от ПИ с ид. 65927.501.2148. Собствеността придобила, чрез сделка – покупко - продажба, обективирана в нот. акт 84, том III, дело 1277 от 15.12.1992 г. Ответникът бил собственик на 1/3 ид. ч. от ПИ 65927.501.2148 и на целия първи етаж - две дюкянски помещения - в западната част с две стаи и коридор в източната част на сградата, заедно с пристройка - кухня, клозет и баня. Пристройката била предназначена за кухня, клозет и баня, и представлявала сам. обект с ид. 65927.501.2148.2, като преди няколко години ответникът я преустроил в кухня, като, за да я приобщи към първия етаж, разрушил част от външната стена - източната фасада на жилищната сграда с ид. 65927.501.2148.1 и поставил в направения отвор врата, през която да преминава от двете стаи в пристройката; коридорът преустроил, като поставил преградна стена в средата му и обособил в едната част баня с тоалетна, а дюкянските помещения разделил на две и вътрешната им част преустроил в жилище; на източната фасада на сградата направил отвор, в който поставил врата и изградил тераса на нивото на етажа. За строителството, включващо нарушаване целостта на външната фасада на сградата ищцата не давала съгласието си и ответникът нямал одобрени строителни книжа. В същото време строителството засягало общи части от сградата, т.е., правото на собственост на ищцата. Пречело й да ползва имота си във вида, в който го придобила, и застрашавало конструкцията на сградата. Ответникът надстроил и съществуващата пристройка - сам. обект с ид. 65927.501.2148.2, като в същото време променил и покривната й конструкция. Ищцата била собственик на 1/3 ид. ч. от земята, върху която било извършено строителството и не била учредявала на ответника право на строеж. В момента покрива на пристройката бил буквално върху терасата на жилището на ищцата и цялата дъждовна вода от него се изливала върху терасата ѝ, препятствал и ослънчаването ѝ; създавал възможност за генериране на влага в жилището и на терасата, животните - гризачи и котки прескачали от покрива директно на терасата на жилището на ищцата. Всичко това пречело на ищцата да ползва имота си по предназначение. Поради гореизложеното ищцата иска осъждане ответника С.М.С. да премахне незаконно изградения покрив на сграда - пристройка, представляваща сам. обект с ид. 65927.501.2148.2 по КК и КР на гр. Севлиево и да възстанови същия в съществуващия преди това вид, както и да премахне незаконно изградената тераса върху източната фасада на сграда с ид. 65927.501.2148.1 по КК и КР на гр. Севлиево, отворите върху източната фасада на същата сграда, служещи в момента на подаване на исковата молба за преминаване от терасата и пристройката, както и да възстанови фасадата в съществуващия преди преустройството вид. Отделно препятствало се й ползването на мазата и таванското помещение от ищцата - не можела да достигне до тях, тъй като ответникът буквално преградил достъпа с монтирането на хидрофорна цистерна с обем около 1000 куб. м. в северната част на коридора, заел място за складиране на около 10 куб. м. дърва, натрупал негови лични вещи-каци, кашони и др. в общите части - стълбище и коридор към мазите и стълбище и коридор към тавана. Общото таванско помещение заел със строителни материали. Според чл. 31 ЗС ползването на общите по предназначението си части се извършвало от всички съсобственици. Върху общите части - стълбища и коридори към мазата и таванските помещения ответникът осъществявал лично ползване, което ограничавало и възпрепятствало правото на ищцата на съсобственик /сочи съдебна практика в подкрепа на доводите си - решение №7 по т.д.7/2012г. на ОСГК./. Вещите, които можели визуално да бъдат възприети от ищцата, и които били позиционирани с постоянно местонахождение, били със следното местонахождание: хидрофорът бил закрепен към стената на сградата, дървата заемали обем от 10 куб. м. от общите части, независимо, дали през лятото част от тях били изгорени, защото мястото от пода било заето от дървата и винаги били на едно и също място. За вещите в общото таванско помещение, първоначално описани като „и други", ищцата нямала пряк поглед върху съдържанието на кашоните и чувалите, в които се намирали. Ответникът постоянно ги ползвал, т.е., променял съдържанието на чувалите, но същите били: 10 бр. чували и 7 кашона, съдържащи строителни материали и други лични вещи на ответника, разположени в общото таванско помещение, 2 каци, 3 кашона и 4 чувала, съдържащи вещи на ответника, разположени по стъпалата на стълбището, водещо към мазето и тавана /общо стълбище/. Ищцата иска и осъждане ответника да премахне намиращите се в общите части - коридори и стълбища към мази и тавански помещения на жилищна сграда с ид. 65927.501.2148.1 по КК и КР на гр. Севлиево негови лични вещи дърва, хидрофорна цистерна, дърва с обем около 10 куб. м., строителни материали и други, с които препятствал достъпа й до собствените й маза и таван. Претендира разноски.
Препис от исковата молба с доказателствата са изпратени на
ответника за отговор в едномесечен срок. Ответника е подал писмен отговор, в
който заявява, че исковете са неоснователни. Заявява, че през 1972 г.
родителите му М. С. Иванов и П. И. С. закупили с нот. акт № 275, т. I, н.д. №
665/1972 г. на СРС 1/3 ид. ч. от дворно място в гр. Севлиево, на ул. "Ст.
планина" № 75, заедно с реална част - целият първи етаж от построената в
него триетажна жилищна сграда, състоящ се от две дюкянски помещения от запад, а
от изток-два стаи и коридор; пристройка, долеП. до първия етаж откъм изток,
състояща се от кухня, клозет и баня, две сушини, източните избени помещения от
мазата на сградата, които попадали под двете стаи и коридора, източното
таванско помещение. Стълбищата и коридорите били общи части и за общо ползване.
През 1972 г. баща му извършил преустройство на I-вия етаж, като преустроил
двете стаи и коридора на две стаи, по - малък коридор, баня и тоалетна. Това
станало с изготвяне на проект и строително разрешение от Градски народен съвет
- Севлиево. Оттогава никакви архитектурни и строителни преустройства не били
извършвани в тази пристройка. Сградата била построена през 1929 г., заедно с
въпросната пристройка. Винаги била свързана с първия етаж, там била и кухнята
още на предишните собственици, банята и тоалетната. Не било вярно, че ответника
преустроил сградата и приобщил към първия етаж, както твърдяла ищцата. Сега се
използвала само за кухня, тъй като тя била само 21 кв. м. и банята и тоалетната
били маломерни и мизерни. Вещото лице можело да прецени, дали има използване на
съвременни строителни материали, тъй като си личало, че това са тухли отпреди
Втората световна война. Терасата на първия етаж винаги съществувала, това било отразено и на плана
на сградата към 1972 г. за преустройството. Ответника правил само мозайка на
пода й и преди 2 г. я боядисал. С нот. акт № 52, т. III, н.д. № 836/1993 г. на
РС - Севлиево, родителите на ответника му прехвърлили собствеността върху целия
имот срещу задължение за гледане и издръжка. Баща му починал пред 2012 г., а
майка му - през 2017 г.. Не били верни твърденията, че ответника извършвал
промени по покривната конструкция на пристройката. Преди 10 г. сменил шипките и
мартаците, без гредите, поради което не била вдигана височината й с нито един
сантиметър. От североизточната страна на покрива на пристройката било видно, че
иззиданите тухли, които държали покривната конструкция били много стар модел,
правени преди войната в севлиевските тухлени фабрики и че не било извършвано
никакво повдигане, което вещото лице също можело да установи. Преди 5 г.
ищцата, без съгласие на ответника, удължила терасата си с около 1,20 м., като
за целта срязала покрива на пристройката на ответника и го намалила с 0,80 м. и
това било видимо. Иззидала си терасата с тухли „Итонг" и опряла в покрива
й. Ответника поставил лаМ.а между покрива и терасата й за да се изолира напълно
и влизане на вода и влага било невъзможно. Гризачи и котки по терасите не бил
виждал. Никога не си държал дървата и каквито и да било строителни материали,
чували, каци и кашони в общите помещения - стълбищата и коридорите. Всички вещи
ответника си държал в собствените две избени помещения и в таванското му
помещение. През 2017 г. със съседа на третия етаж, по време на водната криза в
града, взели решение да си закупят хидрофорна уредба и да я монтират в мазата.
Взели два хидрофора с две цистерни и ги поставили в едната от мазите на
ответника, в източната част на мазите, които съгласно нотариалните актове, били
негова собственост. Това място попадало под двете стаи и коридора на ответника
на първия етаж, както било посочено в нот. акт. Но, дори и да било обща част,
съгласно чл. 32 от Закона за собствеността общата част се използувала и
управлявала съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от
половината. В случая, заедно със съседа притежавали 2/3 ид. ч. от общите части
и взели валидно решение да се използва по този начин и липсвало противоправност
на деянието. Действията били напълно законни. Въобще не се пречело по никакъв
начин на ищцата да ползва общите части от мазата, тъй като нейната маза тя не я
ползвала, стояла празна и вратата зеела незаключена. Нейната маза се намирала
преди избените помещения на ищеца, вляво, на запад и стълбището и коридора до
нея били напълно прилежно изчистени и гарантирали пълен достъп. Ищцата живеела
от 20 г. в САЩ, пуснала квартиранти в своето жилище и те въобще не ползвали
мазата. Същото положение важало и за таваните. Осигурен бил пълен достъп за
всички етажни собственици и нямало вещи, които да препятстват достъпа. Ако
имало наредени тухли, те били на съседа от третия етаж, а не на ответника.
Всички изложени оплаквания били неверни и несъстоятелни, нямало никакви
противоправни действия от страна на ответника, които да пречат на ищцата да упражнява
правото си на собственост. Претендира разноски.
В съдебното заседание ищцата, чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове по съображенията в исковата молба. Уточнява, че в частта, в която се претендирала да бъде разчистено стълбището, същото е сторено по време на съдебното производство.
В съдебното заседание ответника, лично и чрез процесуалния си представител заявява становище за неоснователност на предявените искове. В писмени защити излага подробни доводи за неоснователността на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от нотариален акт № 84 за покупко - продажба, т. III, дело № 1277 от 15.12.1992 г. на Севлиевски районен съдия и от нотариален акт № 213 за покупко - продажба, т. I, дело № 606 от 29.10.1974 г. на Севлиевски районен съдия, че Й.С.С. е закупила недвижим имот, находящ се в гр. Севлиево, а именно: 1/3 идеална част от дворно място съставляващо имот пл. № 2148, цялото от 390 кв. м., включен в парцел XXII, в стр. кв. 83, заедно с целия втори етаж от масивната жилищна сграда, построена в дворното място от 88,84 кв. м., 5 линейни метра от навеса откъм съседа Ц. Г. Н., южното помещение от мазата, две помещения от тавана – чер таван и таванска стаичка. Й.С.С. е закупила на 15.12.1992 г. имота от Й. С. и К. Н., които са го придобили с покупко - продажба от 29.10.1974 г..
Установява се от нотариален акт № 275 за покупко - продажба, т. I, дело № 665 от 28.10.1972 г. на Севлиевски районен съдия, от нотариален акт № 52 за прехвърляне на имот срещу гледане и издръжка, т. III, дело № 836 от 24.08.1993 г. на Севлиевски районен съдия и от строително разрешение № 154/14.12.1974 г., че С.М.С. е закупил недвижим имот, находящ се в гр. Севлиево, а именно: 1/3 идеална част от дворно място съставляващо имот пл. № 2148, цялото от 390 кв. м., в стр. кв. 83, заедно с целия първи етаж от триетажната жилищна сграда, построена в дворното място, състоящ се от запад от две дюкянски помещения, а от изток от две стаи и коридор; пристройка долепена до първия етаж от изток – кухня, клозет и баня; сушина долепена до пристройката от изток; западната част от сушината в южната част на двора с дължина 4,15 метра; източните избени помещения на сградата, попадащи под двете стаи и коридора, с общо ползване на стълбището и коридора на мазата и източното таванско помещение с общо ползване на стълбището и коридора за тавана. С.М.С. е придобил на 24.08.1993 г. имота срещу задължение за гледане и издръжка от родителите си М. М. и П. С., които са го придобили с покупко - продажба от 28.10.1972 г.. Със строително разрешение № 154/14.12.1974 г. е разрешено преустройство на дюкян в жилище, относно описаните в нотариален акт № 275/28.10.1972 г. и нотариален акт № 52/24.08.1993 г, имоти.
На въпроси зададени на ищцата, по реда на чл. 176 ГПК, същата заявява, че около 2006 г., майка ѝ я е уведомила, че част от терасата ѝ е съборена и е сложен покрив, който се оттича изцяло в терасата. Покрива на пристройката бил на нивото, на съседната къща, която е на калкан, през 96-та година. Майка ѝ изпратила снимки, на които се виждало как покрива закрива част от прозореца на терасата, към метър, метър и 20 см.. Преди първият етаж бил изцяло жилище и когато ответника направил магазин около 2006-2007 г., пристроил самата лятна кухня. От лятната кухня се е влизало от отвън, а сега имало прозорец там, направил е да се влиза отвътре, и е вдигнал покрива. Преустройствата са извършени от ответника. През 2011 г. ищцата искала да направи ремонт и било невъзможно да направи изолация и тогава ответника сам премахнал покрива, който си бил изградил незаконно в нейната тераса и ищцата си възстановила терасата с няколко тухли. В момента се оттичало в стената на терасата, постоянно имало гризачи. Ищцата не си е разширила терасата. Ответника около 2006 г. изградил незаконно терасата си.
От показанията на свидетелката Х. С., майка на ищцата, преценени по реда на чл. 172 ГПК от съда, с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната ѝ заинтересованост, се установява следното: ищцата има жилище на ул. „***, на първия етаж живее С.М., на третия етаж М.; в двора освен жилищна сграда има гаражи, водещи се като навеси, и една пристройка, на собственика на първия етаж, която била баня и тоалетна; пристройката била с врата към двора, влизало се по две каменни стъпала, от към двора; намирала се под терасата на етажа на Й.; пристройката била приобщена към жилището на първия етаж на С., съборил носещата стена към къщата и приобщил пристройката към неговия апартамент, надигнал покрива и циглите се оттичали в терасата на Й.; изградения покрив бил на височина до входа на третия етаж на терасата почти, разликата била 20-30 см; покрива на пристройката не влизал в терасата на Й. защото при ремонта 2012 г. помолили С. да си махне покрива, защото не можели да си изолират стената и той сам премахнал частта, която влизала в терасата; купили итонг и доиззидали това, което С. бил съборил; на първия етаж в момента имало тераса със стълбище и била нарушена другата стена към двора, там преди нямало врата, но ответника отворил врата до прозореца и влизал от тази тераса в къщата си; терасата и вратата били изградени след 2000 г., най – вероятно; стълбите към мазето били пълни с каци, буркани, щайги, зеле, саксии, вино и се влизало на един крак отстрани; тези вещи били на ответника; дървата, около 5 кубика, в западната част на общия коридор били пред хидрофора, на ответника и на момчето от третия етаж; имало стълбище нагоре към тавана, където ищцата имала две тавански помещения; на тавана не можело да се качиш от строителни материали, изолации, дърва; дървата били на момчето от третия етаж, а строителните материали свидетелката не знае на кого са; вещите пречели да се стигне до тавана, останало около 40-50 см. пътека, трябвало да се върви на една страна; покрива към терасата пречел, котките постоянно се качвали, плъхове излизали, на терасата държало влага, при силен дъжд влизало навътре от циглите; стената над кухнята даже се била напукала над входа, който свързвал пристройката с жилищното помещение.
От показанията на свидетеля Р.С., се установява следното: свидетеля познава страните, те имали жилища в сграда на ул. „***“; на първия етаж живеел ответника, а на втория етаж домът бил на дядото на ищцата и тя го наследила; свидетеля участвал, помагал за строителство на огради през 69-70-та г.; свидетеля с бащата на Й. били шофьори и със самосвал вкарвали материали, имало пристройка до къщата; пристройката била изградена до къщата с тухли, не била висока както сега; сега покрива стигал до терасата на втория етаж, а преди това бил по – нисък; пристройката била външна, била направена за баня, за варене на буркани; пристройка била на собственика на първия етаж; след като ищеца купил първия етаж, правил някакви ремонти; за покрива свидетеля не знае кога е бил вдигнат; в момента до пристройката имало, още направени пристройки; имало една излята площадка, имало чешма, имало нещо като тераса на първия етаж; свидетеля влизал вътре когато Й. правила ремонта, карали материали; по стълбището когато свидетеля излизал нямало нищо, но към мазата имало наслагани някакви работи - бидони, дърва; дървата свидетеля само ги видял, на етажа на ищцата нямало печки за дърва, но свидетеля не знае на кого са дървата.
От показанията на свидетеля Г.С., се установява следното: свидетелят познава ищеца от преди 89-та година, от над 30 години; ходил често в дома му на ул. „***“; в двора имало пристройка, която представлявала кухня с мивка и печка; в пристройката се влизало от всекидневната отвътре; след 2005-2006 г. свидетеля няма спомен ищеца да е разбивал нещо, влизал от всекидневната в кухнята; когато майка му и баща му били живи, свидетеля ходил и тази врата към пристройката винаги си била там; преди да стане кухня било килер, като сервизно помещение за вещи; един ден били седнали на двора под асмата и ищеца се ядосвал, че съседката от втория етаж нещо правила ремонт и били разбъзикали покрива и се ядосвал за някакви комини, че разбутали; свидетеля няма наблюдение покрива да е станал по - висок на постройката; в мазата на С. имало банциг и свидетеля ходил да му отреже парче дъска; срещу на С. мазата имало друга, хидрофорната система била в коридорчето; в коридора, който отива към трите мази свидетеля не е виждал нещо, което да пречи; имало достъп, вратите били открити; хидрофора и дървата били по – навътре, на С. мазата както е срещу него има друга врата отсреща, която е за други мази, които са преди хидрофора и дървата и няма нужда да се минава през хидрофора за да се стигне до мазите; общото помещение с ходрофора и дървата, е след вратите на мазите по – навътре, като достъпа до това помещение е свободен; като се отвори входната врата, следват стълбите, след това са вратите за мазите и насреща в дъното са хидрофора и дървата; жилището на първия етаж си има тераса сочеща към двора, като със стъпала през нея може да се влезе; почти не ползвали вътрешния вход, а влизали от двора, през терасата.
От показанията на свидетеля М. М., който е бил в съдебен спор с ищцата, за ползването на земята под жилищата им, преценени по реда на чл. 172 ГПК от съда, с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната му заинтересованост, се установява следното: свидетеля е собственик на третия етаж от около 5 години; пристройката към етажа на С. свидетеля, така я помни; през тези 5 г. не е забелязал да е правил ремонти, терасата така си била; свидетеля има маза, тя е разделена на две с Й., била обща и свидетеля я преградил; на свидетеля и на ищцата мазите са като се влезе във входната врата вляво, а вдясно е мазата на ответника; хидрофора и дървата пред него не пречели да влиза ищцата в мазата си; те се падали извън входа за нейното и на ищеца мазе, падали се насреща, а за техните мазета се влизало вляво, нямало никакво препятствие да се стигне до мазите им; свидетеля и ответника решили да направят хидрофор, ищцата я нямало постоянно, а само тримата били собственици; след като придобил имота, на общия комин направили ремонт, преди година; след ремонта имало на стълбите тухлени материали, ищцата не участвала в ремонта; след като приключили ремонта на комина тези материали и тухли били изчистени; имало достъп да се ползва таванското помещение, нямало никакво препятствие до тавана; найлони, чували и кашони в общото помещение в момента няма, по тавана няма каци; в мазата когато е сезона в някой ъгъл може и да е имало, и свидетеля си слагал зеле миналата година, но не е препятствало влизането в мазите; в ъгъла имало, но в момента нямало.
Установява се от приложените по делото документи, както и от заключението на вещото лице по първата съдебно - техническа експертиза, а също и от изслушването на същото в съдебно заседание следното: процесните имоти се намират в гр. Севлиево, ул. „***" № 75 и попадат в ПИ с идентификатор 65927.501.2148 по КК на гр. Севлиево; в посочения ПИ е построена триетажна жилищна сграда с ид. 65927.501.2148.1, масивна, монолитна, строена на етапи; първи и втори етажи са строени през 1929 г., като западната част към улицата, до стълбището е била заета от дюкяни - търговска площ, а източната от жилище - 2 стаи и коридор; за първоначалното строителство не са съхранени строителни книжа; вторият етаж е бил жилищен; през 1971 г. е направена надстройка над цялата сграда за трети жилищен етаж; през 1974 г., с проект и разрешение за строеж № 154 от 14.12.1974 г. е направено преустройство на магазин и склад от I етаж в жилище; за това преустройство е дадено съгласие от отдел "Архитектура и благоустройство" при ГНС с писмо №7548/15.11.1974 г., в проекта, е посочена тераса към новото жилище в I етаж в разпределението и върху източната фасада; лятната кухня с ид. 65927.501.2148.2, е едноетажна, масивна с дървен едноскатен покрив; за тази сграда гл. архитект на община Севлиево е издал удостоверение за търпим строеж, на база конструктивно становище; през 2006 г. е правен текущ ремонт на покрива, като са сменени някои елементи на дървената покривна конструкция; от огледа, на място се установява завишаване на височината на северната калканна стена само в североизточния ъгъл с около 40-50 см.; стената е изградена в цялата си височина от малки стари тухли, а в сероизточния ъгъл се виждат няколко по-големи и по-нови тухли; проследявайки редовете на старите тухли се забелязва леко завишаване на височината, като най-високата част на стрехата не е хоризонтална е се е получил лек наклон към жилищната сграда; едноетажната паянтова постройка на допълващото застрояване - сушина с ид. 65927.501.2148.3 е долеП. от запад към лятната кухня, а от изток и север е разположена на имотни граници; и трите сгради са нанесени и описани в Кадастралната карта на гр. Севлиево, одобрена със заповед РД-18-77/16.07.2008 г., и трите сгради са нанесени в действащия ЗРП, одобрен със заповед № 61/1991 г. със същата конфигурация и разположение, имотът представлява УПИ LI-2148 от кв. 83; при огледа на имотите от вещото лице в сутерена и тавана, се установява, че от входа на сградата до сутерена се стига по стълба, напълно свободна за преминаване, стълбата води до широка площадка, срещу която има ниша, запълнена с дървени трупи, а зад тях е монтирана хидрофорна уредба, от двете страни на площадката се намират трите мази за жилищата, пространството пред тях е свободно и широко и достъпът до мазите не е затруднен; съгласно нот. акт № 275, том I, дело 665 от 1972 г., ответникът по делото придобива заедно с целия I етаж от сградата и източните избени помещения, попадащи под двете стаи и коридора, с общо ползване на стълбището и коридора, при сравняване написаното в нот. акт и приложените по делото чертежи се установява, че нишата в която е монтирана хидрофорната уредба и са подредени дърва, попада под част от коридора, без да е упоменато коя част и в какъв размер и според вещото лице част от тази площ е предоставена на ответника; при проследяване статута на имотите на страните - жилища на I и II етаж в 3-етажната сграда, лятната кухня и стопанската постройка от първия регулационен план на гр. Севлиево до сега действащия и кадастралната карта във времето няма промяна по тях, и трите сгради са съществували към 1959 г. и не са променяли разположението и размерите си; при извършване на ремонта на покрива на лятната кухня през 2006 г. е завишена леко височината в североизточния край на калканната стена, като по този начин най - високата част на покрива не е хоризонтална, а се е получил лек наклон към жилищната сграда; терасата към жилището на I етаж е предвидена в проекта от 1974 г., а тази пред лятната кухня е съществуваща преди 1980 г., за цялата лятна кухня, във вида в който е в момента е издадено удостоверение за търпим строеж през 2018 г. от главния архитект на Общината; приобщаването на лятната кухня към жилището на I етаж е станало през 1974 г. с преустройството на част от търговската площ в жилищна, проектът предвижда нови баня, тоалетна и дрешник, а лятната кухня е превърната в кухня за новото преустроено жилище, което с нея става напълно пълноценно, съгласно изискванията на ЗТСУ, действали по това време.
Установява се от приложените по делото документи, както и от заключението на вещото лице по втората съдебно - техническа експертиза, а също и от изслушването на същото в съдебно заседание следното: както жилищната сграда, така и процесната пристройка фигурира във всички ЗРП и РП, изготвени в годините; в плановете от 1959 г. до 1976 г. е отбелязана като полумасивна (ПМ) кухня; от 1991 г. е посочена като масивна (М), което означава, че в периода 1976-1991 г. е подменен дървен гредоред със стоманобетонова плоча, която е видна и сега; за пристройката не са намерени строителни книжа; в Община Севлиево за триетажната жилищна сграда и пристройката няма запазени оригинални проекти, към делото е приложен архитектурен проект от 1974 г, който е предаден от ответника и се отнася само за жилищната сграда; относно преустройствата описани в исковата молба, за които се твърди, че увреждат имота на ищцата няма издадени строителни разрешения, но такива не се изискват по смисъла на чл. 151, ал. 1 от ЗУТ; за процесната пристройка е издадено Удостоверение за търпимост от 2018 г. от Главния архитект на Община Севлиево, а ремонтът на покрива е правен през 2006 г., преди издаденото Удостоверение за търпимост; покривът на пристройката засяга терасата на жилищната сграда, билото му се явява на по-високо ниво от парапета на терасата; когато и да е строена жилищната сграда, този покрив е бил на по - ниско ниво при изграждане на терасата, в момента на огледа има изградена стена, която е по-висока от парапета на терасата в северната ѝ част, тази стена предпазва терасата от вредности, но създава дискомфорт за собственицата; наклонът на покрива е постоянен -25°, за покритие от керемиди необходимия наклон за покриви е от 16° до 25°; надигането на билото се получава от геометрията на сградата, която не е правоъгълна, както е изпълнен, покривът засича терасата на ищцата, т.е. височината на съществуващия парапет е на по-ниско ниво от покрива в северния край на терасата; собственичката на втория жилищен етаж е изградила по-висока стена (парапет) в този проблемен участък на терасата; по този начин покривът е изолиран от терасата; установен е при огледа на тавана на пристройката съществуващ стар комин, долепен до северната калканна стена на покрива, който е по-нисък от билото, следователно назад в годините този комин се е ползвал и билото е било на по-ниско ниво, по броя тухлени редове до горния край на комина се установява височина 105см., следователно приблизителният наклон на стария покрив е около 16°, като в този случай билото на покрива към терасата на ищцата ще е на височина около 85-90 см., а височината на парапета е 100 см., т. е покривът би бил по-нисък от терасата; вратата между пристройката и сградата е с размери 75х200 см. и е старо строителство, преди 2000 г., отворът не засяга носещи стоманобетонови конструктивни елементи; терасата на първия етаж на жилищната сграда е съществуваща, повтаряща терасите от втори и трети етажи, вратата служеща за излизане на терасата от сградата е съществуваща, като такива врати има съответно на втори и трети етажи; няма надстрояване на покрива на пристройката, по смисъла на думата „надстройка" означава надзиждане с тухлен зид, т.е. повдигане на покрива с цел използваема площ, няма и промяна на покривната конструкция - покривът запазва вида си - едноскатен покрив; има промяна на наклона на покрива, но не може да се установи кога е била извършена тази промяна на наклона; за твърдените преустройства и строителства няма издадени строителни книжа; не е нарушена конструктивната устойчивост на сградата; тъй като в градоустройствените планове на гр. Севлиево, пристройката фигурира като полумасивна сграда до 1991 г., а от там нататък в градоустройствения план е посочена вече като масивна, вещото лице счита, че преди 1991 г., е отлята бетонова плоча върху гредореда и с това се е надигнало нивото на сградата, от там и на покрива; през 2006 г. при ремонтът на покрива, са запазени покривните линии, не е променена конструкцията, няма променени носещи конструктивни елементи, затова този ремонт не изисква строителни книжа, и след като не е нарушена конструкцията, значи не е надигнат покрива; в момента няма неблагоприятни последици за терасата от покрива на пристройката, защото е издигната стена.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Уважаването на иска по чл. 109 ЗС предполага установяването от страна на ищцата, с оглед доказателствената ѝ тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, кумулативното наличие на следните предпоставки, а именно: че е собственик на описания в исковата молба имот на соченото основание, както и че ответникът е извършил твърдените неоснователни нарушения, с които пречи на ищцата да осъществява правото си на собственост в пълен обем. От друга страна, в тежест на ответника е да докаже, че е налице правно основание за извършените от него действия.
Не се спори по делото, а същият извод следва и от нотариален акт № 84 за покупко - продажба, т. III, дело № 1277 от 15.12.1992 г. на Севлиевски районен съдия и от нотариален акт № 213 за покупко - продажба, т. I, дело № 606 от 29.10.1974 г. на Севлиевски районен съдия, че ищцата е собственик по покупко - продажба на недвижим имот, находящ се в гр. Севлиево, а именно: 1/3 идеална част от дворно място съставляващо имот пл. № 2148, цялото от 390 кв. м., включен в парцел XXII, в стр. кв. 83, понастоящем поземлен имот с идентификатор 65927.501.2148, заедно с целия втори етаж от масивната жилищна сграда, с идентификатор 65927.501.2148.1, построена в дворното място от 88,84 кв. м., 5 линейни метра от навеса откъм съседа Ц. Г. Н., южното помещение от мазата, две помещения от тавана – чер таван и таванска стаичка. Ответника е собственик по договор за прехвърляне на имот срещу гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 52, т. III, дело № 836 от 24.08.1993 г. на Севлиевски районен съдия на 1/3 идеална част от дворното място, представляващо понастоящем поземлен имот, с идентификатор 65927.501.2148, заедно с целия първи етаж от триетажната жилищна сграда, построена в дворното място, с пристройка долеП. до първия етаж от изток, сушина долеП. до пристройката от изток, западната част от сушината в южната част на двора с дължина 4,15 метра, източните избени помещения на сградата, попадащи под двете стаи и коридора и на източното таванско помещение.
Установи се от показанията на свидетелите и от заключенията на вещите лица по съдебно - техническите експертизи, че ответника не е извършил твърдените и описани в исковата молба неоснователни нарушения, с които същият да пречи на ищцата да осъществява правото си на собственост в пълен обем. От дадените от ищцата отговори по реда на чл. 176 ГПК, се установява, че същата твърди строителните дейности, които претендира да са извършени от ответника и да представляват пречка за ищцата да осъществява правото си на собственост в пълен обем да са извършени от ответника около 2006 г.. Твърдените от ищцата преустройства: поставяне на врата между пристройката и сградата, направа на отвор на източната фасада и изграждане на тераса и надстрояване на съществуващата пристройка и промени на покривната конструкция не са извършени от ответника, доколкото същият е придобил имота през 1993 г., а след тази дата и конкретно около заявената от ищцата 2006 г., от заключенията на вещите лица по съдебно - техническите експертизи, не се установяват каквито и да било данни ответника да е извършил някое от претендираните действия. Не се установи по делото и някое от твърдяните действия на ответника да създава за ищцата пречки за използването на собствения ѝ имот по - големи от обикновените (чл. 50 ЗС) /Решение № 2 от 06.07.2018 г. по гр. д. № 1598 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение/. Установи се от заключението на вещото лице по първата съдебно - техническа експертиза, че за преустройствата описани в исковата молба, за които се твърди, че увреждат имота на ищцата няма издадени строителни разрешения, но такива не се изискват. За процесната пристройка е издадено удостоверение за търпимост от 2018 г. от главния архитект на Община Севлиево. Вратата между пристройката и сградата е старо строителство, преди 2000 г., отворът не засяга носещи стоманобетонови конструктивни елементи, а терасата на първия етаж на жилищната сграда е съществуваща, повтаряща терасите от втори и трети етажи, вратата служеща за излизане на терасата от сградата е съществуваща, като такива врати има съответно на втори и трети етажи. Няма надстрояване на покрива на пристройката, по смисъла на думата „надстройка" означава надзиждане с тухлен зид, т.е. повдигане на покрива с цел използваема площ, няма и промяна на покривната конструкция - покривът е запазил вида си - едноскатен покрив. Има промяна на наклона на покрива, тъй като в градоустройствените планове на гр. Севлиево, пристройката фигурира като полумасивна сграда до 1991 г., а от там нататък в градоустройствения план е посочена вече като масивна. Вещото лице по втората съдебно – техническа експертиза счита, че преди 1991 г., е отлята бетонова плоча върху гредореда и с това се е надигнало нивото на сградата, от там и на покрива. През 2006 г. при ремонтът на покрива, са запазени покривните линии, не е променена конструкцията, няма променени носещи конструктивни елементи, затова този ремонт не изисква строителни книжа, и след като не е нарушена конструкцията, значи не е надигнат покрива. В момента няма неблагоприятни последици за терасата от покрива на пристройката, защото е издигната стена. В същият смисъл като изводите на вещото лице, обективирани в заключението по първата съдебно - техническа експертиза, са и тези на вещото лице по втората такава, съобразно заключението, по която терасата към жилището на I етаж е предвидена в проекта от 1974 г., приобщаването на лятната кухня към жилището на I етаж е станало през 1974 г. с преустройството на част от търговската площ в жилищна. Не е налице да се приеме и наличие на надстрояване на покрива на пристройката и промяна на покривната конструкция, като липсата на такива обстоятелства, се установява, преди всичко от заключението на вещото лице по втората съдебно - техническа експертиза, което детайлно разяснява, в какво се изразяват тези твърдени от ищеца строителни дейности и защо не са установени такива в процесния случай. Установява се в конкретния случай единствено промяна на наклона на покрива на процесната пристройка, но същият е извършен преди 1991 г., следователно преди ищеца да придобие имота и да има възможност да извърши такова действие, като собственик. Отделно такова неоснователно нарушение, извършено от ответника - промяна на наклона на покрива на процесната пристройка не е и твърдяно в исковата молба, което също е пречка за уважаване на предявения иск и в тази част /Решение № 139 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 457/2009 г. на Върховен касационен съд, Първо гражданско отделение/. На последно място установи се, че покрива на процесната пристройка, предвид налична изградена стена, която е по-висока от парапета на терасата в северната ѝ част, предпазва терасата от вредности, като няма неблагоприятни последици за терасата от покрива на пристройката.
Установи се от заключението на вещото лице по първата съдебно - техническа експертиза, че от входа на сградата до сутерена се стига по стълба, напълно свободна за преминаване, стълбата води до широка площадка, срещу която има ниша, запълнена с дървени трупи, а зад тях е монтирана хидрофорна уредба, от двете страни на площадката се намират трите мази за жилищата, пространството пред тях е свободно и широко и достъпът до мазите не е затруднен. Извод за липса на движими вещи възпрепятстващи достъпа на ищцата до мазето ѝ следва и от показанията на свидетелите Г.С. и М. М.. Изложеното сочи, че показанията на свидетелката Х. С., майка на ищцата, преценени по реда на чл. 172 ГПК от съда, с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната ѝ заинтересованост и показанията на свидетеля Р.С., в частите, в които установяват вещи, които пречат на достъпа на ищцата до мазето ѝ като противоречащи на обективните данни в заключението на вещото лице по първата съдебно - техническа експертиза, и показанията на свидетелите Г.С. и М. М., последните също преценени по реда на чл. 172 ГПК, не следва да се кредитират като недостоверни. Тези доказателствени изводи са важими и за твърденията на ищцата относно хидрофора и дървата, доколкото не се установи същите да създават на ищцата някакви пречки за използването на собствения ѝ имот по - големи от обикновените, като тук следва да се съобрази и частта от заключението на вещото лице по първата съдебно - техническа експертиза, съгласно което по документа за собственост на ответникът, нишата, в която е монтирана хидрофорната уредба и са подредени дърва, е предоставена на ответника. Не се установи по делото и някакви вещи да препятстват ищцата да ползва таванското си помещение, като данни в тази насока се съдържат единствено в показанията на свидетелката Х. С., които следва да не се кредитират като недостоверни, преценени по реда на чл. 172 ГПК от съда, с оглед на всички други данни по делото, предвид сведенията за липса на такива вещи в показанията на свидетеля М. М., също преценени по реда на чл. 172 ГПК, при съобразяване и на признанието на ответницата за липса на вещи, с твърдения отстраняването им да е сторено в хода на делото.
С оглед изложеното исковете по чл. 109 ЗС са недоказани и поради това неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като такива.
С оглед искането по чл. 78, ал. 3 ГПК и отхвърлянето на иска, на ищцата следва да се присъдя разноски, в размер на сумата от 400,00 лева, за заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Й.С.С., с ЕГН **********,***
срещу С.М.С.,***, искове с правно основание чл. 109 ЗС , с които се иска
осъждането на С.М.С.: да премахне незаконно изградения покрив на сграда -
пристройка, представляваща обект с идентификатор 65927.501.2148.2 по КК и КР на
гр. Севлиево и да възстанови същия в съществуващия преди това вид; да премахне
незаконно изградената тераса върху източната фасада на сграда с идентификатор
65927.501.2148.1 по КК и КР на гр. Севлиево; да премахне отворите върху източната
фасада на сграда с идентификатор 65927.501.2148.1 по КК и КР на гр. Севлиево,
служещи за преминаване от терасата и пристройката; да възстанови фасадата на сграда
с идентификатор 65927.501.2148.1 по КК и КР на гр. Севлиево, в съществуващия
преди преустройството вид; да премахне намиращите се в общите части - коридори
и стълбища към мази и тавански помещения на жилищна сграда с ид.
65927.501.2148.1 по КК и КР на гр. Севлиево, негови лични вещи, хидрофорна
цистерна, дърва и строителни материали, препятстващи достъпа до собстваните маза
и таван на ищцата Й.С.С., като
неоснователни.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Й.С.С., с ЕГН **********,*** да заплати на С.М.С.,***, сумата 400,00 лева за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: