Р Е Ш Е Н И Е № 241
Гр. Сливен, 12.06.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на тридесети май две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Николинка Й., като разгледа докладваното от съдия Иглика
Жекова административно дело № 95 по описа на Административен съд гр. Сливен за
2023 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 268 ал. 1 от ДОПК.
Образувано
е по жалба от „Ч.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
С., [улица], п. от у. Й. С. Й. срещу Решение
№ 11/09.02.2023 г. на Директора на ТД на НАП – Бургас, с което е оставена без
уважение жалба вх. № 1174/30.01.2023 г., подадена от „Ч.“ ЕООД срещу
Разпореждане № С-220020-137-0000545/24.01.2023 г. на публичен изпълнител при ТД
на НАП – Бургас – офис Сливен в частта, с която е направен отказ да бъдат
погасени по давност публични задължения.
В жалбата
са изложени доводи за материална незаконосъобразност на административния акт.
Не се споделя изводът на ответния административен орган, че срока на
абсолютната давност от 10 години по чл. 172 ал. 2 от ДОПК се удължава по силата
на § 29 т. 1 и т. 2 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.02.2020
г. до отмяна на извънредното положение, съгласно § 13 от ЗИД на Закона за
здравето. В тази връзка неправилно органът приел, че сроковете са спрели да
текат по време на извънредното положение и са започнали да текат 7 дни след
обнародването на този закон общо за 69 дни, поради което абсолютната давност не
следвало да изтече към 01.01.2023 г., а 69 дни след това,
а именно: на 11.03.2023 г. Жалбоподателят, чрез свой упълномощен процесуален
представител твърди, че нормата на чл. 172 ал. 2 от ДОПК е изключително ясна
като съдържание по отношение на възприетото от законодателя, че тази давност е
„абсолютна“. Моли съда за отмяна на атакуваното административно решение, с
претенция за разноски.
В с.з.
оспорващата страна „Ч.“ ЕООД, редовно и своевременно призовано, не се
представлява.
В с.з.
административният орган Директор на ТД на НАП - Бургас, редовно и своевременно
призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен ст. юрк. Д. Ж., която оспорва жалбата и моли съда да я остави
без разглеждане като процесуално недопустима, алтернативно – да я отхвърли като
неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа
на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Срещу
оспорващото в настоящото съдебно производство дружество било образувано
изпълнително дело № 20140000743/2014 г. по описа на ТД на НАП – Бургас за
събиране на публични вземания, като на длъжника било изпратено съобщение за
доброволно изпълнение. В хода на изпълнителното производство били наложени
следните обезпечителни мерки: с постановление от 23.02.2012 г. – з. върху д. в.
и в. на н. и., собственост на дружеството, с постановление от 10.05.2021 г. –
з. върху б. с. на дружеството в „О.“ АД; с постановление от 14.08.2013 г. – з.
върху б. с. на дружеството в „Ю....“ АД, „О.“ АД, „У.“ АД, „Д.“ АД, „П.“ АД,
„И. А. б.“ АД и „К.“ АД; с постановление от 23.07.2014 г. – з. върху б. с. на
дружеството в „А. б.“ АД, „О.“ АД, „Т. б. Д“ АД; с постановление от 31.07.2014
г. – з. върху б. с. на дружеството в „О. б.“ АД; с постановление от 10.09.2014
г. – з. върху б. с. на дружеството в „О. Б.“ АД; с постановление от 21.11.2014
г. – з. върху б. с. на дружеството; с постановление от 14.05.2014 г. – з. върху
б. с. на дружеството в „О.“ АД и с постановление от 14.05.2017 г. – з. върху б.
с. на дружеството в „Ю. Б.“ АД.
На
08.01.2023 г. дружеството подало възражение вх. № С220020-000-0002413 за
погасяване на публични задължения поради изтекла погасителна давност. По
възражението публичният изпълнител издал Разпореждане изх. №
С-220020-137-0000545/24.01.2023 г., с което постановил отказ за погасяване по
давност на публични задължения, установени с РА № 02251400001/30.04.2014 г. и
по данъчни декларации, подадени от дружеството. Според данните в
разпореждането, за задължение по декларация обр. 6 за период 12.06.2012 г. – 05.12.2012 г.
с дата за доброволно изпълнение през 2012 г. – давностният
срок е започнал да тече от 01.01.2013 г.; за
задължение по декларация обр. 6 за период 01.06.2012
г. – 30.06.2012 г. с дата за доброволно изпълнение през 2012 г., давностният срок е започнал да тече на 01.01.2013 г.; за задължение по декларация обр.
6 за период 01.08.2012 г. – 31.08.2012 г. с дата на доброволно изпълнение през
2012 г., давностният срок е започнал да тече на 01.01.2013 г.; за задължение по декларация обр.
6 за задължение от 01.10.2012 г. – 31.10.2012 г., давностният
срок е започнал да тече, считано от 01.01.2013 г.; за
задължение по ЗДДФЛ за период 27.03.2012 г. – 08.05.2012 г. по РА с дата за
доброволно изпълнение през 2012 г., давностният срок
е започнал да тече, считано от 01.01.2013 г.; за
задължение по ЗДДФЛ за период от 09.05.2012 г. – 27.06.2012 г. по РА със срок
за заплащане през 2012 г., давностният срок е
започнал да тече на 01.01.2013 г.; за задължения за
лихви за окончателен данък по ЗДДФЛ за период от 01.01.2012
г. до 31.12.2012 г. по РА – за месеците 01.01.2012 г.
– 01.11.2012 г. данъкът е бил със срок за изпълнение през 2012 г. и давността е
започнала да тече от 01.01.2013 г., а за задължението
за м. декември, данъкът е бил със срок за изпълнение през 2013 г. и давността е
започнала да тече на 01.01.2014 г.; за задължение по
ЗДДФЛ за период 01.12.2011 г. – 31.12.2011 г. по РА, данъкът е със срок за
доброволно изпълнение през м. януари 2012 г. и давностният
срок е започнал да тече на 01.01.2014 г.; за
задължения по ЗДДФЛ за период от 01.01.2012 г. до 31.12.2012
г. по РА, за месеците от януари до ноември срокът за доброволно изпълнение е
бил през 2012 г. и съответно – давностният срок е
започнал да тече от 01.01.2013 г., а за задълженията
за м. декември данъкът е бил дължим през 2013 г. и съответно – давностният срок е започнал да тече на 01.01.2014 г.; за задължения за лихви по задълженията за
окончателен данък по ЗДДФЛ за период 01.01.2013 г. –
31.12.2014 г. по РА със срок за доброволно изпълнение през 2013 г. давностният срок е започнал да тече на 01.01.2014 г. ; за задължение по изпълнителен лист давностният срок е започнал да тече на 01.01.2014 г. По отношение на така посочените
задължения мотивите на публичния изпълнител са следните: „Съгласно разпоредбата
на § 29 ал. 1 (вероятно се има предвид т. 1) от Закона за мерките и действията
по време на извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., с което давностните срокове за
погасяване на публичните задължения спират да текат за периода 24.03.2020 г. –
21.05.2020 г., предвид което давността за гореописаните задължения все още не е
изтекла.“.
Несъгласие
с възприетото от публичния изпълнител настоящият оспорващ изразил във
Възражение, постъпило пред Директора на ТД на НАП с вх. № 1174/30.01.2023 г. В
същото дружеството, чрез своя законен представител заявило, че давността по чл.
172 ал. 2 от ДОПК е абсолютна и няма причина тя да се удължи с още 69 дни.
По
постъпилото възражение и на основание чл. 267 ал. 1, във вр.
с ал. 2 от ДОПК сезираният административен орган Директор на ТД на НАП – Бургас
постановил Решение № 11/09.02.2023 г., с което оставил без уважение жалбата
срещу разпореждането в частта, с която е формиран отказ за погасяване по
давност на публични задължения, представляващи публични задължения. Решението
било връчено на дружеството – адресат, чрез неговия законен представител, на
21.02.2023 г., видно от разписката към същото. Жалбата е подадена до настоящия
съд, чрез административния орган на 01.03.2023 г.
Към
доказателствата са приобщени цитираните в процесното
разпореждане ПНОМ.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода
на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към
административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от
страните по предвидения в закона ред.
Въз основа
на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от
правно естество:
Оспорването
е направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има правен
интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи на
съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като
неоснователна.
Съображенията
на съда в тази насока са следните:
След като
е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху
законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл.
168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага
поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваното
решение е издадено от материално, териториално и персонално компетентен орган
по смисъла на чл. 267 от ДОПК, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена
форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден акт. Решението е
издадено в производство по обжалване на Разпореждане №
С230020-137-0000545/24.01.2023 г., постановено от публичен изпълнител по
образувано и висящо изпълнително дело № 20140000743/2014 г. по описа на ТД на
НАП - Бургас, с което е формиран отказ за прекратяване събирането на публични
задължения поради изтекла погасителна давност. Решението е издадено в писмена
форма, след обсъждане на наличните в преписката писмени доказателства и
оплакванията на лицето, подало жалбата пред решаващия орган.
Като
издадено от компетентен орган и в предписаната от закона писмена и предметна
форма и съдържание, съдът приема оспореното решение като валидно и постановено
при спазване на всички съществени административнопроизводствени
правила и в съответствие с материалния закон. Съображенията на съда в тази
насока са следните:
Административното
производство по постановяване на оспореното решение, е проведено по реда на чл.
267 от ДОПК и е завършило с издаване на акт по реда на чл. 267 ал. 2 т. 5 от ДОПК, който акт, обективиран в нормативно изискуемата
форма на решение е и предмет на оспорване пред настоящия съд. Между страните не
се спори, че при публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас е образувано
изпълнително дело № 20140000743/2014 г. за събиране на публични задължения,
като предмет на настоящото оспорване е законосъобразността на отказ да се
погасят по давност следните публични задължения, обсъдени в процесното
разпореждане: задължение по декларация обр. 6 за
период 12.06.2012 г. – 05.12.2012 г. с дата за доброволно изпълнение през 2012
г., за задължение по декларация обр. 6 за период
01.06.2012 г. – 30.06.2012 г.; за задължение по декларация обр.
6 за период 01.08.2012 г. – 31.08.2012 г.; за задължение по декларация обр. 6 за задължение от 01.10.2012 г. – 31.10.2012 г.; за
задължение по ЗДДФЛ за период 27.03.2012 г. – 08.05.2012 г. по РА; за
задължение по ЗДДФЛ за период от 09.05.2012 г. – 27.06.2012 г. по РА; за
задължения за лихви за окончателен данък по ЗДДФР за период от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. по РА; за задължение по ЗДДФЛ
за период 01.12.2011 г. – 31.12.2011 г. по РА; за задължения по ЗДДФЛ за период
от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. по РА; за
задължения за лихви по задълженията за окончателен данък по ЗДДФЛ за период 01.01.2013 г. – 31.12.2014 г. по РА; за задължение по
изпълнителен лист давностният срок е започнал да тече
на 01.01.2014 г.
Спорът по
делото е правен, застъпените от страните противоположни доводи са досежно правилното приложение на материалния закон, а
въпросът, който следва да се реши касае приложимостта на чл. 171 ал. 2 от ДОПК
по отношение на посочените по – горе публични задължения. Съгласно цитираната
процесуална норма, с изтичането на 10-годишен давностен
срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало
да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания
независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите,
когато: 1. задължението е отсрочено или разсрочено; 2. вземането е предявено в
производство по несъстоятелност; 3. е образувано наказателно производство, от
изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение;
4. изпълнението е спряно по искане на длъжника; 5. е подадена жалба за
разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа.
В случая безспорно посочените в разпоредбата изключения не са налице, поради
което правилният юридически подход следва да включва анализ на всяко едно от
задълженията като дата на възникване, срок за доброволно погасяване
(изпълнение) и начален момент на законовата давност. Първото от тях е
задължение по декларация обр. 6 №
20020021204510702/31.07.2012 г. за период от 12.06.2012 г. до 05.12.2012 г.,
чийто срок за доброволно изпълнение е през 2012 г. Съобразно законодателната
уредба в чл. 171 от ДОПК, давностният срок започва да
тече считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало
да се плати публичното задължение. От това следва, че посоченият срок за
погасяване на това публично вземане е започнал да тече, считано от 01.01.2013 г. и изтича, според правилото на цитирания по –
горе чл. 171 ал. 2 от ДОПК на 01.01.2023 г.
Следващото задължение по декл. обр.
6 № 20020021205552276/28.09.2012 г. за период 01.06.2012 г. – 30.06.2012 г. с
дата за доброволно изпълнение през 2012 г., поради което и давностният
срок е започнал да тече през 2013 г. Идентични са и последващите
задължения по декларации обр. 6 с № №
20020021205809060/11.10.2012 г., 20020021206045955/26.10.2012 г., 20020021206739905/30.11.2012
г.: за периоди от 01.07.2012 г. до 31.07.2012 г., от 01.08.2012 г. до
31.08.2012 г., от 01.10.2012 г. до 31.10.2012 г., дължими през 2012 г. и с
начало на давността от 01.01.2013 г. На следващо
място са задължения за окончателен данък на местни и чуждестранни ФЛ по чл. 38
ал. 7 от ЗДДФЛ, както и лихви за тях, както следва: по РА №
02251100105/26.03.2012 г. за период от 27.03.2012 г. до 08.05.2012 г. и за
период 09.05.2012 г. – 27.06.2012 г.; задължения за лихви за период 01.01.2012 г. – 01.11.2012 г., дължими през 2012 г., по които давностният период е започнал да тече, считано от 01.01.2013 г., а за м. декември 2012 г. данъкът е дължим от
01.01.2013 г. и съответно – давността започва да
тече, считано от 01.01.2014 г.; по РА 022251400001/30.04.2014
г. за период от 01.01.2011 г. – 31.12.2011 г. за
задължения за окончателен данък по ЗДДФЛ със срок за доброволно изпълнение през
2012 г. давностният срок е започнал да тече на 01.01.2013 г.; по същия РА за задължения за окончателен данък
за период от 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г. за
месеците от януари до ноември данъкът е със срок за доброволно изпълнение през
2012 г. и съответно – давностният срок е започнал да
тече на 01.01.2013 г., а за задължението за м.
декември срокът за доброволно изпълнение е през 2013 г. и давностният
срок е започнал да тече на 01.01.2013 г.; по същия РА
за задължения за лихви за периода от 01.01.2013 г. –
31.12.2013 г. срокът за доброволно изпълнение е през 2013 г. и давностният срок започва са тече на 01.01.2014
г.; по отношение на задълженията по изпълнителен лист, налице е произнасяне по
предходно възражение, производството по което е приключило с влязъл в законна
сила съдебен акт.
От горните
данни се установява, че за част от публичните задължения срокът за доброволно
изпълнение (заплащане) е изтекъл през 2012 г., а давността по отношение на
същите публични вземания е започнала да тече на 01.01.2013
г. и при приложение на чл. 171 ал. 2 от ДОПК условно изтича на 01.01.2023 г. Тук обаче следва да се съобрази, както правилно
е подходил и административния орган, разпоредбата на § 29 от ПЗР на Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г. Съгласно цитирания § 29 т. 1, до отмяната
на извънредното положение, срокът по чл. 171, ал. 2 от ДОПК не се прилага,
тоест за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., съответно срокът по чл. 171
ал. 2 от ДОПК следва да бъде удължен с още 69 дни. В тази връзка, формираните
от решаващия орган изводи се приемат от настоящия съдебен състав като
законосъобразни и обосновани. В настоящата хипотеза, съобразно разпореденото в § 29 т. 1 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г. (обн.
ДВ, бр. 28 от 2020 г.), давност не се прилага в цитирания по – горе период от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително, тъй като, съгласно § 13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44 от
13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7
дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". По общите
правила на давността, докато трае това обстоятелство, което е основание за
спирането й, не се зачита действие на срока, а с отпадането на това
обстоятелство срокът отново продължава да тече. Давността изтича, като се
сумира срока от преди настъпването на обстоятелството, прекъснало давността и
срока, продължил да тече след отпадането на обстоятелството. Това налага
извода, че в конкретния случай давностният срок е
спрял да тече на 13.03.2020 г., продължил е да тече от 21.05.2020 г. и по
отношение на горните задължения с начална дата на давността 01.01.2013 г. изтича на 10.03.2023 г. Що се отнася до
задълженията, чиято давност е започнала да тече на 01.01.2014
г., то 10- годишният период изтича на 01.01.2024 г.,
без прилагане на прекъсването от 69 дни по § 29 т. 1 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., т.е. той не е изтекъл към момента на постановяване
на оспорения акт, а и към настоящия момент. В тази му част оспореният
административен акт е постановен при съобразяване с материалния закон.
Предвид
изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваният административен
акт – Решение № 11/09.02.2023 г. на Директора на ТД на НАП – Бургас, с което е
оставена без уважение жалба вх. № 1174/30.01.2023 г., подадена от „Ч.“ ЕООД
срещу Разпореждане № С-220020-137-0000545/24.01.2023 г. на публичен изпълнител
при ТД на НАП – Бургас – офис Сливен в частта, с която е направен отказ да
бъдат погасени по давност публични задължения е валиден акт, постановен в
съответствие с относимите материалноправни
норми и при спазване на всички съществени административнопроизводствени
правила. Подадената срещу същия жалба се явява неоснователна и като такава,
следва да бъде отхвърлена.
С оглед
изхода на спора, претенцията на оспорващата страна за присъждане на разноски се
явява неоснователна. Основателно е и следва да се уважи на основание чл. 143
ал. 3 от АПК искането на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да се определи
в размер на 100,00 (сто) лева по реда на по реда на чл. 37 ал. 1 от Закона за
правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за
правната помощ. Така определените разноски следва да се възложат в тежест на
оспорващата страна.
Водим от
горното и на основание чл. 172 ал. 2 предл. последно
от АПК, Административен съд - Сливен
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Ч.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. С., [улица], п. от у. Й. С. Й. срещу
Решение № 11/09.02.2023 г. на Директора на ТД на НАП – Бургас, с което е
оставена без уважение жалба вх. № 1174/30.01.2023 г., подадена от „Ч.“ ЕООД
срещу Разпореждане № С-220020-137-0000545/24.01.2023 г. на публичен изпълнител
при ТД на НАП – Бургас – офис Сливен в частта, с която е направен отказ да
бъдат погасени по давност публични задължения.
ОСЪЖДА
„Ч.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., [улица],
п. от у. Й. С. Й. да заплати на Национална агенция по приходите сумата от
100,00 (сто) лева, представляваща разноски по делото.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Решението
да се съобщи на страните на основание чл. 138 ал. 3 от АПК.
Административен съдия: