Р Е Ш
Е Н И
Е № 260097
гр.
Пловдив, 27.11.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският
апелативен съд, първи
търговски състав, в закрито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
като разгледа докладваното от
съдията Костадинова в.т.дело № 693/2020
год. по описа на ПАС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по
чл. 613а ал. 1 от ТЗ във връзка с чл. 735
ал. 4 от ТЗ и чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 260037 от
28.09.2020 година, постановено по
т. дело № 823/2014 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е прекратено
производството по несъстоятелност на „А.Г.“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***. Постановено е заличаване на длъжника „А.Г.“
ЕООД - в несъстоятелност, от Търговския регистър при Агенцията по
вписванията.
Така постановеното решение е
обжалвано с въззивна жалба от Националната
агенция за приходите. Изложени са доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност.
Твърди се, че не са налице предвидените
в чл. 735 ал. 1 от ТЗ предпоставки за прекратяване на производството по
несъстоятелност и за постановяване на заличаването на търговеца. Твърденията са,
че заключителното събрание на кредиторите на „А.Г.“ ЕООД с дневен ред по чл. 734 ал. 2 от ТЗ е свикано, без да е изчерпана масата на
несъстоятелността, респ. без да са изчерпани всички законови способи за попълването
й. Жалбоподателят сочи, че с молба от
10.09.2020 година е изразил становище, че не са налице задължителните
предпоставки за свикване на заключително събрание на кредиторите по чл. 734 от ТЗ, тъй като не е установено категорично по делото да е изчерпана масата на
несъстоятелността. Позовава се на своя молба изх. № 24-15-166/15#148 от 07.08.2017
година, адресирана и до съда по несъстоятелността, с която били поставени
въпроси за наличието на имущество на длъжника, включено в масата на
несъстоятелността, представляващо вземания на длъжника от трети лица в размер
над 1 000 000 лева, описани в приложението по т. 5 от отчета на
синдика, представен на основание чл. 733 от ТЗ, както и в Приложение № 1 към
декларацията по чл. 640, ал. 1, т. 4 от ТЗ на управителя на дружеството – длъжник, приложена към
отчета на синдика, депозиран пред съда по несъстоятелността на 02.02.2017
година. Липсвали данни какви действия са предприети по събиране на вземанията на несъстоятелното
дружество и на неговия праводател „Г.“ ООД, ЕИК ********. Жалбоподателят се позовава и на справки в ИКАР
по партидите на двете дружества, според
които имало незаличени възбрани върху недвижими имоти, собственост на трети
лица по образувани изпълнителни дела, обезпечаващи вземанията на несъстоятелния
длъжник. В окончателния доклад на синдика липсвала информация за несъбраните вземания, поради което не
можело да се приеме за безспорно установено, че масата на несъстоятелността е
изчерпана. В обжалваното съдебно решение липсвали мотиви в частта относно
извода на съда за изчерпване на масата на несъстоятелността при наличие на
доказателства по делото и информация от публичните регистри за незаличени
възбрани, обезпечаващи вземания на несъстоятелния длъжник. Решението било
постановено и в нарушение на особените процесуални правила, по-конкретно на чл.
621а, ал.1, т. 2 от ТЗ, задължаващи съдът по несъстоятелността не само да вземе
предвид всички факти, установени по делото и за които има данни в публични
регистри, но и по свой почин да установява факти и да събира доказателства,
които са от значение за съдебния акт, в случая за съдебното решение за прекратяване на производството по
несъстоятелност и заличаване на търговеца от ТРРЮЛНЦ. Искането е да се отмени
първоинстанционното решение и делото да се върне на съда по несъстоятелността
за продължаването му.
Срещу въззивната жалба на НАП е
подаден писмен отговор от „И.“ ЕООД, ЕИК ********, кредитор в производството по
несъстоятелност, с изразено
становище за нейната неоснователност.
Други писмени отговори,
включително от длъжника „А.Г.“ ЕООД /н./, не са подадени.
Съдът, като се запозна със
събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално
допустима - подадена е в 7-дневния срок по чл. 735
ал. 4 от ТЗ. Жалбоподателят НАП има
качеството на кредитор на „ А.Г.“ ЕООД / в несъстоятелност/ и като такъв
разполага с процесуалната възможност да обжалва постановените в производството
по несъстоятелност решения, включително това по чл. 735 от ТЗ.
Разгледана по същество,
въззивната жалба е неоснователна.
Видно от доказателствата по т.
дело № 823/2014 година по описа на Пловдивския
окръжен съд – производството по
несъстоятелност, на 16.09.2020 година е проведено заключително събрание на
кредиторите на „А.Г.“ ЕООД /н./,
поканата за което е обявена в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството – длъжник на
17.08.2020 година. Заключителното
събрание е изслушало и е приело заключителния отчет на синдика и доклада по
чл. 733 от ТЗ. Отчетът и докладът на синдика, приети на 16.09.2020 година от
заключителното събрание на кредиторите,
са представени по делото за несъстоятелност с молба вх. №
18296/02.07.2020 година. В тях след описание на всички предприети от синдика А.Н.действия
по осребряване на активите от масата на несъстоятелността на длъжника и разпределение на получените
суми е посочено, че масата е изчерпана и е поискано свикването на
заключителното събрание на кредиторите по чл. 734 от ТЗ.
Становището по отношение на непродаваемите
вещи от масата на несъстоятелността, изразено на заключителното събрание на
кредиторите от 16.09.2020 година е, че
такива няма, след като предишно събрание на кредиторите е взело решение за търговските
марки на дружеството, поради което не е взето решение за тях.
По делото е безспорно, а и от
жалбоподателя не се твърди решението на заключителното събрание на кредиторите
да е атакувано и да е поискана отмяната му по предвидения в чл. 679 от ТЗ съдебен ред, т.е. същото е стабилизирано.
При наличие на стабилизирано решение на заключителното
събрание на кредиторите за приемане на доклада и отчета на синдика, съдържащ
предложение за приключване на производството по несъстоятелност поради
изчерпване масата на несъстоятелността, единствената възможност за съда е да
постанови решение за прекратяване на производството по несъстоятелност на
основание чл. 735 ал. 1 т. 2 от ТЗ и за заличаване на търговеца на основание
чл. 735 ал. 3 от ТЗ. Съдът по несъстоятелността не разполага с правомощията да
осъществява контрол върху решенията на
събранието на кредиторите, обективирани в протокола от заключителното събрание
по чл. 734 от ТЗ. С такива правомощия не
разполага и настоящата въззивна инстанция. Цитираната във въззивната жалба
разпоредба на чл. 621а ал. 1 т. 2 от ТЗ,
съгласно която в производството по несъстоятелност съдът по свой почин може да
установява факти и да събира доказателства, които са от значение за неговите
решения и определения в случая е
неприложима. Налице е императивна законова регламентация в чл. 735 ал. 1 т. 2 от ТЗ на предпоставките за прекратяване на производството по
несъстоятелност с решение на съда поради
изчерпване на масата на несъстоятелността .
Тези предпоставки са установени по делото и бяха обсъдени от съда
по-горе. В този смисъл решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
За пълнота на изложението следва
да се посочи, че доводите на НАП,
съдържащи се в писмените становища № 22737 от 10.08.2020 година и № 261799 от
14.09.2020 година, подадени по делото за несъстоятелност, преди провеждане на
заключителното събрание на кредиторите, са неоснователни. Тези доводи са възпроизведени и във
въззивната жалба, с която е сезиран
въззивния съд. На първо място, заключителното събрание на кредиторите е
разполагало със становището на НАП за липса на предпоставките за неговото провеждане, но въпреки това е взело решение
за приемане на заключителния отчет и доклад на синдика, което се е стабилизирало поради неупражняване от
НАП на предоставените му права по чл. 679 от ТЗ, в каквато насока съдът изложи
подробни съображения по-горе.
Освен това нито в становищата,
нито във въззивната жалба, с която е сезиран съда, са посочени конкретни
вземания, които длъжникът има към трети лица и които биха могли да се съберат като част от масата на несъстоятелността. Позоваването на
справка в ИКАР за съществуващи незаличени
възбрани по партидите на длъжника „А.Г.“ ЕООД /н./ и неговия праводател „Г.“
ООД върху недвижими имоти, собственост на трети лица, обезпечаващи задълженията
им към длъжника е общо. Жалбоподателят НАП не е посочил никакви конкретни
вземания на длъжника към трети лица, които да са съществуващи към момента и да
са събираеми и не е представил такива
доказателства. Още на Събранието на кредиторите, проведено на 07.08.2019
година, в чийто дневен ред са включени въпросите по чл. 677 ал. 1 т. 8 от ТЗ, а
именно определяне на реда и начина за осребряване на имуществото на длъжника,
определяне на метода и условията на оценка на имуществото на длъжника и избор
на оценител и определяне на възнаграждението му, синдикът е заявил, че
счетоводно има отразени вземания на длъжника към трети лица, които са включени
в предоставена от управителя декларация
по чл. 640, ал. 1 т. 4 от ТЗ . Синдикът обаче е
направил изявление, че липсват каквито и
да е конкретни данни за тези вземания и че не са му предоставени никакви документи. След това общо събрание и до провеждането на
заключителното такова на 16.09.2020 година нито НАП, нито някой друг от кредиторите
или длъжникът са предоставили конкретна информация за съществуващи събираеми
вземания. Т.е. в нито един момент от
развитието на производството по несъстоятелност не са събрани конкретни данни за съществуващи вземания на длъжника.
Жалбоподателят НАП се позовава на
отчета на синдика по чл. 659 ал. 3 от ТЗ, постъпил в съда по несъстоятелността на 02.02.2017 година. Става дума за
отчет по конкретно поставени въпроси от НАП. В него изрично е посочено, че на
синдика не му е известно да има образувани изпълнителни дела срещу длъжници
на „А.Г.“ ЕООД, нито такава информация е
предоставена от управителя. Единственото посочване на вземания на длъжника към
трети лица е в приложение № 1 към
Декларация по чл. 640, ал. 1, т. 4 от
ТЗ, попълнена от управителя, в която не се съдържат конкретни данни за
произхода на вземанията и тяхната изискуемост. При това положение,
доколкото на Общото събрание на
кредиторите от 07.08.2019 година синдикът е заявил, че в масата на несъстоятелността
няма събираеми вземания,
неконкретизираните твърдения на НАП в
заключителния етап на производството не са основание да се направи извод, че
масата на несъстоятелността не е изчерпана, респ. да се отмени решението за
прекратяване на производството и заличаване на длъжника от ТРРЮЛНЦ.
Неоснователни са и поддържаните
от НАП доводи за наличие на две търговски марки
на длъжника като част от масата на несъстоятелността. На проведеното
събрание на кредиторите на 07.08.2019 година изрично е посочено от синдика, че
едната от търговските марки вече е изтекла и длъжникът вече няма права по нея,
а срокът на втората изтича през 2020 година. На следващото събрание на
кредиторите от 18.09.2019 година, с
оглед правомощията си по чл. 677 от ТЗ, събранието на кредиторите е взело
изрично решение синдикът да не предприема действия по осребряване на другата
търговска марка, тъй като тя практически няма цена и няма интерес към нея, а
разходите за оценката й биха били значителни. Това решение е потвърдено и на
заключителното събрание от 16.09.2020 година.
По изложените съображения съдът
намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Ето защо Пловдивският апелативен
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260037
от 28.09.2020 година, постановено по т. дело № 823/2014
година по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е прекратено производството по
несъстоятелност на „А.Г.“ ЕООД - в несъстоятелност,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** и е постановено е
заличаване на длъжника „А.Г.“ ЕООД - в
несъстоятелност от ТРРЮЛНЦ при Агенцията по вписванията
Препис от решението да се изпрати за вписване в
Търговския регистър на основание чл. 622 от ТЗ.
Препис от решението да се изпрати
на Окръжен съд – Пловдив за вписване в книгата по чл. 634в от ТЗ.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на основание чл. 613а ал.1 във връзка с чл. 735 ал.4 от ТЗ в 7-дневен срок от вписването му в Търговския
регистър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.