РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1608
гр. Пловдив, 29.07. 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесети
юли през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при
секретаря РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА, като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 583 по описа за 2021 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе
взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата
на страните :
1. Производството е по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка
с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
2. Образувано
е по жалба на И. Й. Д., ЕГН **********,***,чрез пълномощника адвокат Б.М.
против Решение № 2153-15-50/22.02.2021г.
на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, потвърждаващо Разпореждане №**********/Протокол
№ 2140-15-39/.19.01.2021г., издадено от Ръководителя на Пенсионното осигуряване
при ТП на НОИ - Пловдив, с което, на основание чл.97, ал.1 и 2 от КСО във
връзка с чл.34, ал.1, т.3 от НПОС е отказано възобновяване на наследствената
пенсия за инвалидност поради общо заболяване на И. Й. Д..
Навеждат
се доводи за незаконосъобразност на оспорените административни актове, като
постановени при нарушение на административнопроизводствените правила и в
противоречие с материалния закон, като жалбоподателката счита, че неправилно органите
на ТП на НОИ - Пловдив не са зачели представените
от жалбоподателя документи, удостоверяващи студентския му статус. В този смисъл
жалбоподателя счита, че са налице предпоставките за възобновяване на
наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване. По тези и по
подробно изложени в жалбата съображения, се иска отмяна на Решение № 2153-15-50/22.02.2021г. на Ръководителя на
ТП на НОИ – Пловдив и връщане на преписката на Ръководителя на Пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ- Пловдив с указания за правилно приложение на закона.
Претендира се присъждане и на сторените по делото разноски.
3.Ответникът по жалбата – Директорът на Териториално поделение
на Националния осигурителен институт гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К.В.-М., е на
становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи съдържащи се в
оспорения административен акт и
потвърждаващото го решение на Директора на ТП на НОИ - Пловдив. Претендира се
присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.Прави се
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
ІІ. По допустимостта
:
4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това
процесуален срок и от лице имащо правен интерес от оспорването, което налага
извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За
фактите :
5. Със заявление вх. №
Ц2107-15-397/12.11.2020 г., И. Й. Д. е
направил искане за възобновяване на наследствена пенсия за инвалидност поради
общо заболяване от починалия му баща Й.И.Д., ЕГН **********. Към заявлението е
представил удостоверение за учащ от 01.10.2020 г., издадено от Университет
Ковънтри Великобритания, в който е вписано, че документът се издава в
електронен вид и не изисква подпис и печат или комбинация от двете.
От страна на органите на ТП на НОИ -
Пловдив е прието, че верността на данните на издаденото уверение от Университет
Ковънтри Великобритания от 01.10.2020 г.
за И. Й. Д., не е удостоверена по реда на чл. чл. 34, ал. 1, т. 3, буква „б" от НПОС и Регламент (ЕС)
№ 910/2014 Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно
електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронните
транзакции на вътрешния пазар и за отмяна на директива 1999/93/ЕО.
С писмо изх. № Ц2107-15-397#
1/14.12.2020 г. на ТП на НОИ – Пловдив, от Д. е изискано да представи документ,
удостоверяващ статута му учащ съобразно разпоредбата на чл. 34, ал. 1, т. 3 буква
„б" от НПОС, като верността на данните вписани в документа, да бъде
удостоверена по един от следните начини: с оригинален документ по смисъла на §
2а, т. 4 от допълнителните разпоредби на НПОС (в сила от 09.03.2018 г.),
електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис, в съответствие
с Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014
г., електронно генериран документ без подпис и печат, за който учебното
заведение е предоставило възможност за верификация на неговата интернет
страница, снабдена с удостоверение за автентичност на уебсайт по смисъла на чл.
45 от Регламент (ЕС) № 910/20.
В отговор, Д. е представил заявление с вх. №
Ц2107-15-397#2/22.12.2020 г., чрез упълномощен представител, с което твърди, че
е представил уверения съобразно всички изисквания за доказване на студентския
му статус.
При това положени,е от страна на
органите на ТП на НОИ – Пловдив е прието, че верността на данните в
представените уверения от Университет Ковънтри, че И. Й. Д. е учащ от
24.09.2018 г. не е удостоверена по реда на чл. 34, ал. 1, т. 3 буква „б" от НПОС.
Въз
основа на тези данни, Ръководителят на
Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив,
е постановил процесното разпореждане, с което, като не е зачел
предствените документи, удостоверяващи студентския статус на Д., е отказал
възобновяване на наследствената пенсия за инвалидност поради общо
заболяване на И. Й. Д..
Този
резултат е обжалван от Д. пред горестоящия в йерархията административен орган,
който с Решение № 2153-15-50/22.02.2021г. е потвърдил оспореното разпореждане, възприемайки
изцяло фактическите констатации и правните изводи на пенсионния орган,приемайки,
че верността на данните
на издаденото уверение от Университет Ковънтри Великобритания от 01.10.2020 г. за И. Й. Д. не е удостоверена
по реда на чл. чл. 34,
ал. 1, т. 3, буква „б" от НПОС и Регламент (ЕС) № 910/2014 Европейския парламент
и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и
удостоверителните услуги при електронните транзакции на вътрешния пазар и за
отмяна на директива 1999/93/ЕО.
6.В хода на съдебното
производство от страна на жалбоподателя са представени и са приобщени към
доказателствения материал по делото в превод на български език представените в
хода на административното производство документи, които са на чужд език, съгласно
молба на л. 161 и сл. от делото.
От страна на
директора на ТП на НОИ-гр.Пловдив са представени и са приобщени към
доказателствения материал по делото в превод на български език документите по
административната преписка, които са на чужд език,съгласно молба на л.186 и сл.
от делото.
ІV. За правото :
7. Оспореният административен акт –
Решението на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен от материално компетентен
орган, в изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане е издадено в хода
на административно производство развило се на основание чл. 90 от КСО, което е
приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО
административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив.
Впрочем, спор по тези обстоятелства и
по установените факти не се формира между страните по делото.
8.
Спорът е от правен
характер, като противоположните становища, поддържани от страните
в настоящото производство се отнасят до правилното приложение на материалния
закон, като спора се концентрира във въпроса налице ли са предпоставките на чл.97,
ал.1 и 2 от КСО във връзка с чл.34, ал.1, т.3 буква „б" от НПОС за възобновяване на наследствената
пенсия за инвалидност поради общо заболяване на И. Й. Д., и по-конкретно, удостоверен
ли е студентския статус на Д. по реда на чл. 34, ал. 1, т. 3, буква
„б" от НПОС и Регламент (ЕС) № 910/2014 Европейския парламент и на Съвета
от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги
при електронните транзакции на вътрешния пазар и за отмяна на директива
1999/93/ЕО.
Породен е от становището на ответния
административен орган, че не са налице
предпоставките на чл.97, ал.1 и 2 от КСО във връзка с чл.34, ал.1, т.3 от НПОС
за възобновяване на наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване
на И. Й. Д., поради това,че верността на данните на издаденото уверение
от Университет Ковънтри Великобритания от 01.10.2020 г. за И. Й. Д. не е
удостоверена по реда на чл. чл.
34, ал. 1, т. 3, буква „б" от НПОС и Регламент (ЕС) № 910/2014 Европейския
парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и
удостоверителните услуги при електронните транзакции на вътрешния пазар и за
отмяна на директива 1999/93/ЕО.
9. Това становище на административния
орган е неправилно, като не намира опора в разпоредбите чл.34, ал.1, т.3 буква „б" от НПОС и Регламент (ЕС) № 910/2014 Европейския парламент и на
Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните
услуги при електронните транзакции на вътрешния пазар и за отмяна на директива
1999/93/ЕО, с оглед преценката на студентския статус на Д.. То се е наложило от
неправилното прилагане на въпросните разпоредби, вследствие на допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила в хода на
развилото се административно производство пред пенсионния орган, което е довело
до необосновани материалноправни изводи относно липсата на предпоставките за възобновяване на наследствената пенсия за
инвалидност поради общо заболяване на И. Й. Д.. Съображенията в тази
насока са следните :
10. както вече бе казано, в хода на
административното производство, от страна на жалбоподателя са представени три
броя Уверения за студентски статус на И. Й. Д., съответно за учебните години
2018-2019, 2019-2020 и 2020-2021 година, издадени от Университета в Ковънтри
Великобритания, придружени със съответния превод на балгарски език, както
следва
-Уверение
за студентски статус на И. Й. Д., издадено по електронен път, удостоверен с
уникален защитен код от Университета в гр. Ковънтри, Великобритания за
2018-2019 година.
-Уверение
за студентски статус на И. Й. Д., издадено по електронен път, удостоверен с
уникален защитен код от Университета в гр. Ковънтри, Великобритания за
2019-2020 година.
-
Уверение за студентски статус на И. Й. Д., издадено по електронен път,
удостоверен с уникален защитен код от Университета в гр. Ковънтри,
Великобритания за 2020-2021 година..
Трите
уверения са надлежно удостоверени и защитени с уникален шестцифрен референтен
номер с добавена буква „U".
Изрично в допълнително писмо на университета с изх.№8335984 от 04.01.2021г. е разяснено, че се касае за документи, които
се генерират от автоматизирана система, която гарантира истинността и изключва
неверни данни. Системата на електронно управление на определени административни
процеси несъмнено е практика във всички развити администрации, независимо от
техния характер - национален, регионален или ведомствен. Системата под която са
издадени трите броя уверения е надлежно защитена с добавения оригинален,
уникален референтен номер. Изрично е разяснено, че става въпрос за въведена
електронна система, която не използва, именно с цел сигурност, печати и и
подписи, тъй като именно те представляват риск за сигурността на издаваните
документи. Посочен е и телефонен номер и електронен адрес, на който може да се получи
всяко едно потвърждение за автентичност. Казано с други думи, администрацията на
Университета Ковънтри Великобритания, изрично е предоставила възможност за всякаква проверка и
обратна връзка с издателя на въпросните официални документи, от каквато
възможност несъмнено са могли да се възползват и пенсионните органи при ТП на НОИ-
Пловдив.
Ето
защо, и при положение, че за органите на ТП на НОИ-Пловдив е възникнало
съмнение относно верността на данните на посочените официални документи, по
смисъла на чл.34, ал.1, т.3 буква
„б" от НПОС и Регламент
(ЕС) № 910/2014 Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно
електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронните
транзакции на вътрешния пазар и за отмяна на директива 1999/93/ЕО, същите са
могли да осъществят кореспонденция с
Университета Ковънтри Великобритания на
посочения в удостоверението телефон и електронен адрес, с оглед потвърждаване
достоверността на издадените от уиверситета официални документи - нещо което не
е сторено от страна на органите на ТП на НОИ-Пловдив.
11. В този контекст е необходимо да се
посочи, че установяването на факти и
обстоятелства във връзка с удостоверяване на студентския статус на Д., е
задължение на административния орган по изпълнение на разпоредбите на чл. 35 -
37 АПК. Служебното начало е регламентирано в пълен обем в производството пред
административния орган, натоварен от закона да установи всички факти от
значение за правилното решаване на поставения пред него въпрос.
В
случая, е повече от очевидно, че административния орган не е положил
необходимите усилия за изясняване на релевантните за спора обстоятелства
относно спорния студентски статус на Д., с което е нарушил процесуалните си
задължения, произтичащи от основополагащите принципи на административния процес
- 1. Принцип на истинност, прогласен от чл.7 от
АПК – чл.7, ал.1 - “Административните
актове се основават на действителните факти от значение за случая”; чл.7,
ал.2 - “На преценка подлежат всички
факти и доводи от значение за случая”; чл.7, ал.3 - “Истината за фактите се установява по реда
и със средствата, предвидени в този кодекс”;
2. Принцип на служебното начало, прогласен от чл.9 от АПК – чл.9, ал.2 -
“Административният орган събира всички необходими доказателства и когато няма
искане от заинтересованите лица”; чл.9, ал.4 - “Административният орган и съдът
осъществяват процесуално съдействие на страните за законосъобразно и
справедливо решаване на въпроса - предмет на производството…”; а също и от задълженията на административния
орган по чл.35 от АПК – да издаде индивидуален административен акт след като се
изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая…; чл.36 от АПК – да
събира служебно доказателства и да провери и прецени всички събрани
доказателства и т.н. С процесуалното си бездействие, по отношение на
релевантните факти, които е следвало да бъдат установени, свързани със
зачитането на студентския статус на Д., за установяването на които органът е
следвало да бъде активната страна -
задължение произтичащо от служебното начало в
процеса, административния орган е
допуснал и съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
довели до неправилни материалноправни изводи относно липса на предпоставките възобновяване на наследствената пенсия за
инвалидност поради общо заболяване на И. Й. Д., тъй като не само се създава
вероятност за неистинност на фактите, които органът е приел за установени, но и
в хода на съдебното производство бяха установени факти, обуславящи неистинност на установените
обстоятелства, които сочат на незаконосъобразност на възприетото
административно решение.
12.Изложените до тук съображения,
обосновават крайния извод за основателност на жалбата и за незаконосъобразност
на оспореното Решение № 2153-15-50/22.02.2021г.
на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № **********/Протокол
№ 2140-15-39/.19.01.2021г., издадено от Ръководителя на Пенсионното осигуряване
при ТП на НОИ- Пловдив, поради
което същите ще следва да бъдат отменени, поради допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с
материалноправните разпоредби - отменителни
основания по чл.146, т.3 и т.4 от АПК. И тъй като естеството на
административноправния спор не позволява разрешаването му по същество от Съда,
то на основание чл. 173, ал. 2 АПК, след
отмяната на административните актове, делото следва да бъде изпратено като
преписка на длъжностното лице по чл. 98, ал.
1, т. 1 КСО при ТП на НОИ - Пловдив,
за ново произнасяне по заявление за възобновяване на наследствената пенсия за
инвалидност поради общо заболяване на И. Й. Д. вх. № Ц 2107-15-397/12.11.2020г.,
по описа на ТП на НОИ- Пловдив, подадено
от И. Й. Д., при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по
тълкуването и прилагането на закона.
V. За разноските:
13. При посочения изход на спора, жалбоподателят
има право на присъждане на сторените разноски по производството,които се
констатираха в размер на 600,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие №13/26.02.2021г. В случая, и с оглед
възражението на представителя на ответната страна за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съгласно договора за правна защита и съдействие, следва да се
посочи, че възнаграждението не е прекомерно, като не са налице основания за
присъждането на по-нисък размер на разноските в тази им част, по смисъла на
чл.78, ал.5 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл.36,
ал.2 от Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението се определя в
договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Посочената правна норма, каза
се въвежда ограничение единствено относно минималния размер на адвокатското
възнаграждение, който не може да бъде по - нисък от предвидения в наредбата на
Висшия адвокатски съвет, но не и относно договорения му размер, който разбира
се следва да е справедлив и обоснован, с оглед фактическата и правна сложност
на казуса и осъщественото процесуално представителство. Съгласно разпоредбата
на чл.8, ал.2,т.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес, за дела по Кодекса за
социално осигуряване възнаграждението е 350 лв. Минималният размер на
адвокатските възнаграждения обаче, е само долна граница, под която адвокатите
не могат да договарят възнаграждение за оказаната от тях правна помощ, а
самият размер (на адвокатското
възнаграждение) се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор
с клиента. Това означава, че въпросният минимален размер (на адвокатското
възнаграждение) не е равнозначен на "обоснован и справедлив" размер
по смисъла на чл. 36, ал. 2 от ЗА. В конкретния случай, оказаната правна помощ от
адвокат б.М. по настоящото дело се изразява в изготвяне на жалба и писмено
становище по съществото на правния спор, осъществена процесуална защита,
посредством проведено пълно главно доказване и процесуално представителство в
проведените по делото открити съдебни заседания. Ето защо, в процесния случай
уговореният и заплатен от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение,
който каза се е 600,00 лв. за настоящата съдебна инстанция, следва да се
определи като съразмерен и съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата - "справедлив и обоснован".
Действително
по делото е приложена квитанция за внесена държавна такса в размер на 10 лв. по
сметка на Административен съд - Пловдив(л.5 от настоящото дело). Същата обаче, не попада в обхвата на
понятието “разноски по делото” ( доколкото съгласно
чл. 120, ал.1 от КСО за делата по тази глава осигурените лица и пенсионерите не
внасят държавна такса), а се явява недължимо внесена, и подлежи на
възстановяване от бюджета на съда по молба на заинтересованото лице.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК,
Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-50/22.02.2021г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив и
потвърденото с него Разпореждане №**********/Протокол № 2140-15-39/.19.01.2021г.,
издадено от Ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, с
което, на основание чл.97, ал.1 и 2 от КСО във връзка с чл.34, ал.1, т.3 буква
„б" от НПОС е отказано възобновяване
на наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване на И. Й. Д.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал.1,
т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при Териториално
поделение на Националния осигурителен институт - гр.Пловдив, за ново
произнасяне по заявление за възобновяване
на наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване вх.№ Ц 2107-15-397/12.11.2020г., по описа
на ТП на НОИ- Пловдив, подадено от И. Й.
Д., при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването
и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт
гр.София, да заплати на И.
Й. Д., ЕГН **********,*** , сумата от 600,00
лева, представляваща, сторените разноски по производството за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: