СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-Б въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл. съдия
МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Капка Лозева, като разгледа
докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. №
9517 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 10186 от 14.01.2019 г., поправено с
решение № 102264 от 24.04.2019 г., постановено по гр. д. № 80435/2017 г. по
описа на СРС, II ГО, 168 състав, е допусната съдебна
делба на следния недвижим имот: апартамент № 5 с идентификатор
68134.4089.68.6.5, съгласно одобрена кадастрална карта със заповед №
РД-18-15/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 43,68
кв.м., находящ се в гр. София, ж.к. „*********, в сграда № 6, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.4089.68, състоящ се от една стая, кухня и
обслужващи помещения, ведно с прилежащите избено помещение № 14 с площ от 2,90
кв.м. и 0,860 % идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни
обекти: на същия етаж - 68134.4089.68.6.6, под обекта - 68134.4089.68.6.1, над
обекта - 68134.4089.68.6.9, между съсобствениците И.С.В., ЕГН **********, и Н.С.Т.,
ЕГН **********, при квоти ½ идеална част за И.С.В. и ½ идеална част
за Н.С.Т., като исковете са отхвърлени спрямо Д.Ц.Т., ЕГН **********, В.Е.Т.,
ЕГН **********, и М.Е.Т., ЕГН **********.
В законоустановения срок е подадена въззивна жалба от Н.С.Т.,
чрез редовно упълномощен процесуален представител - адв. Б.Б., в която са изложени
съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на акта, в
частта, с която е допусната делба между него и И.С.В.. Поддържа се, че от
събраните по делото доказателства по категоричен начин е установено, че е
налице владение от страна на Н.С.Т., като в тази връзка се сочи, че същият е
владял процесния недвижим имот с намерение да го свои. Поддържа се, че от
събраните гласни доказателства се установява, че жалбоподателят е владял и
владее процесния недвижим имот, считано от момента на настъпване на смъртта на
наследодателя Р.Й.Т. и се счита за изключителен собственик на същия имот. Моли
се за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на въззивната жалба.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на
въззивната жалба от И.С.В., чрез редовно упълномощен процесуален представител -
адв. А.Д.Д., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че
районният съд е извършил анализ на всички събрани доказателства и е приел
осъществяването на правопораждащия съсобствеността факт, както и е счел за
неоснователно възражението за придобиване по давност на процесния имот. Сочи се,
че отказите от наследство на другите наследници не са направени по повод на
това, че въззивникът е изключителен собственик на процесния имот. Твърди се, че
неоснователен е доводът на въззивника, че липсата на нотариален акт е довела до
невъзможност да прехвърли партидите на имота на свое име. Излага се, че въззивникът
не е представил доказателства за заплатени данъци и такса смет за процесния
имот. Поддържа се, че от разпита на свидетелите се установява, че те нямат преки
впечатления от обитаването на жилището и плащането на сметки, като нито един от
тях не е виждал кой влиза, отключва и заключва апартамента. Сочи се, че
правилно е прието от районния съд, че въззивникът е упражнявал само обикновено
ползване на имота, като не е противопоставил на другите съсобственици
намерението си да свои имота. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено.
Претендират се сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на
въззивната жалба от Д.Ц.Т., В.Е.Т. и М.Е.Т..
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. При постановяване на първоинстанционното решение
не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед
релевираните в жалбата оплаквания,
същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите
му съображения, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Независимо от това, във връзка с доводите, изложени в жалбата, въззивният съд намира следното:
СРС, Гражданско отделение, 168 състав е бил сезиран с иск за делба.
Страните не спорят, а и от приетия по делото
нотариален акт за продажба на държавен имот по Наредба за държавните имоти от
11.08.1992 г. се установява, че Р.Й.Т. е закупил жилище, представляващо
апартамент № 5 в ж.к. „*********, състоящо се от една стая, кухня и обслужващи
помещения със застроена площ 43.58 кв.м. с прилежащите избено помещение № 14 с
площ 2.90 кв.м. и 0.860% идеални части от общите части на сградата.
По делото не е спорно, а и от представения препис -
извлечение от акт за смърт на Столична община - район Младост е видно, че Р.Й.Т.
е починал на 02.10.2007 г.
От представеното по делото удостоверение за наследници,
изх. № 15532/04.09.2017 г. на Столична община - район Младост, се установява,
че Р.Й.Т. е починал на 02.10.2007 г., като е оставил за свои наследници по
закон И.С.В. - племенница и Н.С.Т. - племенник, както и ответниците Д.Ц.Т. -
внучка, В.Е.Т. - внучка и М.Е.Т. - внук.
Видно от представените 3 броя съдебни удостоверения,
издадени от СРС, ответниците Д.Ц.Т., В.Е.Т. и М.Е.Т. са подали молби, с които
са се отказали от наследството на покойния Р.Й.Т., като отказите им са вписани
в особената книга на съда по № 1128/05.09.2017 г., № 1141/07.09.2017 г. и № 1130/05.09.2017
г.
С доклада по делото съдът е отделил като безспорен между
страните факта, че ответникът Н.Т. живее в процесния имот от 02.10.2007 г. -
след смъртта на общия им наследодател.
По делото са събрани гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетелката М.К.. Последната заявява, че апартаментът бил на Н.Т.,
защото лично била свидетел, когато Н. го купил от Р.Т.. Сочи, че имотът продължил
да се води на името на Р.Т., защото бил ведомствен. Твърди, че след смъртта на Р.Т.,
Н. се грижел изцяло за апартамента, плащал сметките, направил ремонт и сменил
дограмата. Заявява, че не знаела някой да му е пречил да се грижи за него,
както и да има ключ от имота, защото всички знаели, че апартаментът е негов. Излага,
че понякога в апаратамента живеела дъщерята на Н.. Поддържа, че е ходила в
апартамента преди и след смъртта на Р.Т..
По делото са събрани гласни доказателствени средства и
чрез разпит на свидетелката В.П.която заявява, че апартаментът бил ведомствен и
даден на Р.Т. от Кремиковци. Сочи, че последният живеел в него сам до към 2007
г., когато починал, след което Н. почнал да прави ремонт на жилището. Излага,
че само Н. имал ключ от апартамента, като не била виждала друг да е влизал в
жилището. Счита, че Н. бил собственик на това жилище, той се считал за такъв,
той плащал разходите. Не била чула някой да има претенции за апартамента, да му
пречи и оспорва, че е собственик на апартамента. Поддържа, че не е виждала И.В.
в апартамента, за последно я видяла през 1978 г.
Спорният въпрос по делото е дали имотът е индивидуална
собственост на ответника Н.Т., като е придобил частта от същия, която не му е
собствена по наследство, по давност.
Доказателства за тези обстоятелства, които да позволят
несъмнен извод за осъществяването им, по делото не са ангажирани.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот
се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, т. е. чрез
упражняване на фактическа власт върху имота с намерение да се държи като свой /чл. 68, ал. 1 ЗС/. В случаите, при които имуществената общност е
възникнала по силата на наследствено правоприемство, какъвто е и настоящият
случай, презумпцията на чл. 69 ЗС не намира приложение, доколкото съсобственикът /сънаследникът/, упражняващ
фактическа власт върху вещта, има качеството на владелец на своите идеални
части и държател на идеалните части на другите съсобственици /сънаследници/. За
да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части,
съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв
характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се манифестира отричане
владението на останалите съсобственици. Това е т. нар. преобръщане на
владението, при което съсобственикът - съвладелец се превръща в съсобственик - владелец на имота, в какъвто смисъл е и
даденото в Тълкувателно решение № 1/ 6.08.2012 г. по т. д. № 1/ 2012 г. на ВКС-
ОСГК тълкувателно разрешение.
Ползването на имота от ответника Н.Т., който е бил
съсобственик и е имал право да го ползва, не сочи на категоричен и еднозначен извод за
фактическа власт върху имота, с характер
на владение, а не държане, упражнявана явно и
необезпокоявано, с намерение да се свои целия имот. В случая не се установява
субективният елемент на владението. От събраните по делото доказателства не
може да се направи извод за подобно манифестирано от него пред останалите
съсобственици, включително пред И.В., намерение за своене на целия имот. Не може да се направи
извод за придобиване по давност на имота въз основа на твърдяния от него ремонт. Това обстоятелство е действие по
управление на имота и само по себе си не е от естество да установи своене на
имота и демонстрация на същото пред другия съсобственик.
Разпитаните по делото свидетели не са навели
твърдения, че от 02.10.2007 г. ответникът Т. е заявявал собствеността си върху
целият апартамент, като е отричал правата на И.С.В.. Нито един от свидетелите
не е посочил, че Т. е заявил пред другия съделител, че е променил намерението,
с което държи неговите части от имота. Доведените от ответника свидетели са
установили само упражняването на фактическа власт върху имота, но не и
намерението му да го свои.
Свидетелските показания,
преценени по
правилата на чл. 172 ГПК, съдът намира
за негодни да установят, че ответникът Т. е преобърнал държането на идеалните
части на другите съсобственици /сънаследници/ във владение. Същите са неясни и
не съдържат данни за релевантни
за спора обстоятелства относно твърдяното от ответника Т. владение. От събраните гласни доказателствени средства не
може да се направи извод, че ответникът Т. е променил държането на тези идеални части във
владение, отблъсквайки
тяхната фактическа власт. Заявеното от свидетелите, че имотът бил купен от Т. е
ирелевантно, доколкото по делото липсват доказателства в този смисъл, а и
последният твърди да е придобил имота по давност. Никой от разпитаните по делото свидетели не установява ответникът Т. да е демонстрирал пред останалите сънаследници намерението си да свои този имот и по някакъв начин да е отблъснал владението им.
Плащането на консумативните разходи за жилището,
участието в разноските за общите части на сградата и извършването на ремонт, не
могат да се считат за доказване на промяна в намерението държането да се
превърне във владение. Като страна по договора за заем за послужване заемателят
е длъжен да заплаща разходите във връзка с обичайното ползване на веща, както и
да се грижи за нея при ползването според нейното предназначение. Допускането на
други лица да ползват имота заедно с ответника Т. (неговата дъщеря) също не е доказателство
за промяна на държането във владение. Няма други доказателства за отблъскване на фактическата
власт на ищцата от страна на ответника Т., което да установи промяната в намерението. Презумпцията
намира приложение в случаите, когато фактическата власт представлява владение
от момента на установяването си. Анализът на всички относими и допустими
доказателства не установява наличието на един от елементите на владението
субективният - промяна в намерението на Н.Т. да държи имота за себе си. Ето защо възражението за придобиване по давност е неоснователно и недоказано, поради което следва да бъде оставено без уважение.
При така възприето съдът приема, че по делото не е
установено част от имота да е бил придобит по давност от ответника като той
явно, необезпокоявано да е владял имота като свой за период от 10 години,
променяйки първоначалното намерение, с което е упражнявал фактическата власт
върху имота и манифестирайки същото пред И.С.В., отблъсквайки неговото
владение, поради което и възражението на ответника за същото е неоснователно.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която е
представила списък по чл. 80 ГПК и претендира заплащането на сумата от 800 лв.
за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СГС. С оглед
представения договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че
уговореният адвокатски хонорар е заплатен изцяло в брой, което има характер на
разписка, съдът намира, че е доказано заплащането им.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 10186 от 14.01.2019
г., поправено с решение № 102264 от 24.04.2019 г., постановено по гр. д. №
80435/2017 г. по описа на СРС, II ГО, 168
състав, в обжалваната част, с която е допусната делба на следния недвижим имот:
апартамент № 5 с идентификатор 68134.4089.68.6.5, съгласно одобрена кадастрална
карта със заповед № РД-18-15/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
площ от 43,68 кв.м., находящ се в гр. София, ж.к. „*********, в сграда № 6,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4089.68, състоящ се от една
стая, кухня и обслужващи помещения, ведно с прилежащите избено помещение № 14 с
площ от 2,90 кв.м. и 0,860 % идеални части от общите части на сградата, при
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - 68134.4089.68.6.6, под обекта -
68134.4089.68.6.1, над обекта - 68134.4089.68.6.9, между съсобствениците И.С.В.,
ЕГН **********, и Н.С.Т., ЕГН **********, при квоти ½ идеална част за И.С.В.
и ½ идеална част за Н.С.Т.,.
ОСЪЖДА Н.С.Т., ЕГН **********, да заплати на И.С.В., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 800 лв. - разноски във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, при
наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.