№ 6305
гр. С., 11.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ в закрито заседание на
единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20211110142553 по описа за 2021 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл.
124 и сл. ГПК).
Ищецът М. П. СТ. чрез адв. В.Н. е предявила срещу „Ф.Б.” ЕООД осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 680,04 лв., представляваща
платена при липса на основание по нищожен, евентуално унищожаем поради грешка,
измама или крайна нужда и явно неизгодни условия, договор за потребителски кредит №
**** от **** г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата
молба до окончателното им изплащане, както и разноски.
Ищцата твърди, че е сключила с ответника посочения договор, въз основа на който е
получила заем в размер от 1500 лв., със задължение да го върне ведно с уговорената
възнаградителна лихва. Общата сума, която следвало да върне била 1679,85 лева, платима на
6 равни месечни вноски по 279,98 лева всяка при уговорен фиксиран лихвен процент в
размер на 11,99% и ГПР в размер на 49,05%, като кредитът е обезпечен с услуга „Ф.Б.“ с
възнаграждение 840,15 лева.
На 03.12.2016 г. ищцата погасила предсрочно цялата дължима сума в размер на 1500
лева за главница, 119,92 лева за възнаградителна лихва и 560,12 лева за възнаграждение за
„поръчител“.
Излага доводи, че договорът е нищожен поради противоречие със закона – чл. 22 от
ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради липса на форма по чл. чл. 10, ал. 1, във вр. с чл.
22 от ЗПК, тъй като не е сключен в предписаната от закона форма, доколкото не е била
спазена процедурата по ЗПФУР и ЗЕДЕУУ за сключване на договори от разстояние, както и
при липса на валидно изразено от потребителя съгласие.
1
Поддържа, че договорът не е написан на ясен и разбираем език и в шрифт не по-
малък от 12, не е посочен съществен елемент от неговото съдържание (общ размер на
кредита и ГПР), респ. посочен е грешно изчислен размер на годишния процент на
разходите, който в действителност надхвърлял законоустановения максимум.
Счита, че клаузата за заплащане на възнаграждение за поръчител е нищожна, тъй като
единствената функция е да увеличава възнаграждението по кредита по чл. 19, ал. 4 от
ЗЗПК и чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, освен това тя не е включена в ГПР.
Излага, че клаузата по кредита е неравноправна, а тази за определяне размера на
възнаградителната лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Въз основа на
изложените пороци намира, че целият договор за потребителски кредит е нищожен,
евентуално унищожаем като сключен поради измама, грешка и при крайна нужда и при явно
неизгодни условия, респ. че посочените клаузи за възнаградителна лихва е нищожна.
Ето защо счита, че дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а доколкото
е платила сума в общ размер от 2180,04 лв. се дължи връщане на надплатения размер от
680,04 лв., за което предявява претенция.
Ответникът оспорва исковете при твърдението, че исковата молба е нередовна, тъй
като не са заявени фактите, на които ищецът основава претенцията си освен това не е
представил документи за плащане на сумата. Твърди, че предявените искове за нищожност
са неоснователни и предявени срещу ненадлежна страна. Сочи, че е сключен валиден
договор за кредит, за който не е предвидена форма за действителност (включително в
ЗЕДЕУУ не е предвидено задължение за използване на квалифициран електронен подпис).
Поддържа, че ищецът е усвоил заемната сума в брой на касите на И., както сама е
пожелала, след като е кандидатствала чрез средствата за комуникация от разстояние и е била
одобрена за кредита по подробно разписана процедура, която задължително включва
предоставяне и запознаване с детайлна преддоговорна информация за условията на
сделката.
Поддържа, че годишният процент на разходите по договора е правилно изчислен,
като включва само възнаградителната лихва и е под законоустановения максимален размер,
а уговорената възнаградителна лихва е съобразена със спецификите на ответното дружество
като небанкова финансова институция и размерът й не е прекомерен или нарушаващ
добрите нрави.
Сочи, че не са налице и останалите твърдени от ищцата пороци на договора.
Договорът е на ясен и разбираем език, предоставена е изискуемата информация и правото на
отказ е разяснено. Възнаградителната лихва не включва възнаграждение за услугата Ф.Б. и
се включва в петкратния размер на законната лихва. Счита, че не са налице основания за
нищожност и унищожаемост на договора, както и крайна нужда и явно неизгодни условия.
Претендира разноски.
2
Възражението за нередовност на исковата молба по чл. 127, ал. 1 от ГПК съдът
счита за неоснователно. С молба от 13.08.2021 г. в изпълнение на указанията на съда,
ищецът е уточнил, че предявява един иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД и е изложил
факти, които кореспондират на заявения петитум. Доводите и на двете страни във връзка с
допустимостта на предявяване на възражение за унищожаемост от ищеца с исковата молба,
както и относно доказване на извършеното от ищцата плащане на сумата, връщането на
което се търси, с оглед направеното към съда искане, са доводи по същество на спора и не
касаят редовността на претенцията за осъждане на ответника да върне посочената сума,
която се твърди да е платена без основание.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника, а в
тежест на ответника е да установи, че е налице основание за получаването й по валидни
договорни клаузи.
С оглед становището на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК
безспорни по делото и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че между страните е
сключен договор за потребителски кредит № **** от **** г., по който ответникът е
предоставил на ищеца заем в размер на 1500 лв.
Страните са представили към исковата молба, отговора на исковата молба писмени
доказателства, като всички те са допустими, относими и необходими за правилното
решаване на повдигнатия пред съда правен спор и следва да бъдат приети.
Искането на ищеца за събиране на доказателства по реда на чл. 190 ГПК следва да
бъде уважено само по отношение на посочените стандартен европейски формуляр
(преддоговорна информация), погасителен план и общи условия.
Искането по чл. 192 ГПК за задължаване на трето лице „И.“ АД да представи справка
за извършени от М. П. СТ. плащания по договор за потребителски кредит № **** от **** г.
ако такива са налице е основателно и следва да се уважи.
Искането на ищеца за допускане на ССЕ следва да бъде уважено, тъй като се сели
установяване на факти, които са относими към спора.
Исканията по чл. 190 от ГПК на ответника са неоснователни, тъй като с тях се цели
установяване на факти, доказването на които е в тежест на ищцата и за които на същата са
уважени доказателствени искания, ето защо не са необходими.
По отношение на договора за гаранция, сключен с Ф.Б. съдът ще се произнесе в
открито съдебно заседание след изслушване на становището на ищцата спорно ли е
обстоятелството, че договорът за гаранция е сключен с трето лице – Ф.Б. и след
установяване на евентуалната връзка на дружеството с ответника.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.11.2021 г. от
13:40 ч., за което страните да бъдат призовани.
ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190 ГПК в срок до първото открито
съдебно заседание да представи в оригинал или заверен препис стандартен европейски
формуляр (преддоговорна информация), погасителен план и общи условия към договора.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 от ГПК третото неучастващо по делото лице
„И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. И.В., телефон:
****, адрес на електронна поща: *****, да представи намиращите се у него документи за
извършени от М. П. СТ. плащания по договор за потребителски кредит № **** от ****
г. в срок до първото по делото съдебно заседание.
УКАЗВА на третото неучастващо в делото лице, че при непредставяне на
документите в срок, на основни чл. 192, ал. 3 от ГПК, на отговорното длъжностно лице
може да бъде наложена глоба и същото отговоря за причинените на страната вреди.
ДОПУСКА изготвянето на ССЕ по формулирания в исковата молба въпроси при
депозит в размер на 200 лв., вносим от ищеца по сметка на СРС за депозити в едноседмичен
срок от получаване на препис от определението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В.П., тел. ***, което да бъде уведомено за поставените
задачи след представяне на доказателства за платения депозит.
УКАЗВА на страната, че при непредставяне на доказателства за заплащане на
определения депозит в срок, съдът ще разгледа делото без събиране на соченото
доказателство при приложение на чл. 161 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ исканията на ответника за събиране на доказателства по реда на чл. 190
ГПК.
ПО ИСКАНЕТО за задължаване на ищеца да представи договор за гаранция,
сключен с Ф.Б. АД съдът ще се произнесе след изслушване становището на ищеца оспорва
ли факта, че договорът е сключен с трето за спора лице и след установяване на евентуалната
връзка на дружеството с ответника.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата
молба и приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5