Р
Е Ш Е Н И Е
№.....
гр. Плевен, 19.11.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, VІI-ми гр.състав, в
публичното заседание седемнадесети
ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при
секретаря Поля Цанева като разгледа
докладваното от съдията Банкова гр.дело №8214 по описа за 2019год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на депозирана искова
молба от БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., Париж рег.№ ***, чрез Б.П.П.Ф.С.
клон Б. ЕИК: ***, вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията,
със седалище и адрес на управление:***, ***, представлявано от ***- Заместник
управител, против К.Н.К., в която се
твърди следното : с Договор за потребителски заем е номер PLUS-15350405 от 04.10.2017,
ищецът е отпуснал паричен кредит в размер на 2130лв. Заявява се, че сумата, предмет на горепосочения договор е изплатена
от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от договора, с което БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ ***, е изпълнил задължението си по него. Посочва
се, че усвояването на посочената сума ответникът е удостоверил с полагането на
подписа си в поле "Удостоверение на изпълнението". Въз основа на чл.1
от същия, за ответника възниква задължението да погаси заемана 12 месечни
вноски - всяка по 204,51лв., които вноски съставляват изплащане на главницата
по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на разходите – 37,50%
и годишния лихвен процент – 24,84%, посочени в параметрите по договора.Твърди
се, че длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредита на 20.05.2018г.,
като към тази дата са погасени 6 месечни вноски. На основание чл.5 от договора
вземането на Б.П.П.Ф.С. клон Б. става изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората пропусната месечни /а вноска. По този начин ответникът следва
да изплати остатъка по заема в размер на 869,78 лв. , представляващ оставащите 6
броя погасителни вноски към 20.06.2018г., към която дата е станал изискуем в
целия му размер. Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска,
кредитополучателят не е изпълнил задължението си.Алтернативно счита се всички
претенции за дължими, на основание изтичането и падежирането на последната
погасителна вноска по съставения между страните погасителен план, която е била
на 20.10.2018г., т.е. към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК,по кредита е изтекла и последната падежна дата, въз основа на което счита
вземането за изискуемо на посоченото основание.Твърди се, че ответникът дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 41,24лв. за
периода от настъпване на изискуемостта на кредита - 20.06.2018 до 11.10.2019г.Към
настоящия момент ответникът дължи на дружеството следните суми: Главница-
1635.14лв., Законна лихва за забава – 41,24лв.Твърди се, че Б.П.П.Ф.С. клон Б. е подало Заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК към Районен съд - гр. Плевен
и по ч.гр.дело № 6996/2019 г., с-в е издадена Заповед за изпълнение и тъй като
тя е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК,са последвали
указания заявителя да предяви иск относно вземането си . На основание чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК. БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж per.№***, чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.. клон България предявява иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок.Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от назначения особен представител на ответника, който
оспорва предявените искове.
Съдът, като взе предвид представените
по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
От приетото като доказателство по
делото ч.гр.д.№6996/2019год. по описа на ПлРС
се установява, че същото е
образувано въз основа на депозирано
на 25.10.2019год. заявление за издаване на заповед за изпълнение от
ищеца против ответника, като е издадена
заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК, за сумите, както следва : сумата 869, 78 лв.,
представляваща главница, сумата 41, 24 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 20.06.2018 г. до 11.10.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 25.10.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата
75, 00 лв. разноски по делото, от които
25, 00 лв. внесена държавна такса и 50, 00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.Вземането произтича от следните обстоятелства: задължение по
Договор за потребителски заем № ***г.
Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 ГПК, поради
което ищецът с оглед дадените от заповедния съд указания е депозирал искова
молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в
настоящето производство, която е
подадена в срок и исковете се явяват
допустими. По същество – същите са частично основателни и доказани.
Като доказателство по делото е приет
Договор за потребителски кредит с № ***. ,сключен между страните по делото за
сумата от 2454,12 лева,8включваща сумата 2000лв.размер на кредита застраховка
130лв., такса ангажимент 70лв. илихва 24,84%,платими от длъжника на 12 броя месечни
погасителни вноски в размер от 204,51лева., последна вноска 20.10.2018г.Погасителният
план е обективиран в договора за кредит. От представените по делото декларация
за предоставяне на лични данни и
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредит се установява, че на ответника е предоставена преддоговорна
информация, свързана с процесния договор за кредит.
Установява се от представения по делото
Сертификат за застраховка факта на сключването на застраховка със
застрахователя Кардиф Животозастраховане. В случая, размерът на
застрахователната премия е сумата от 130 лева - посочена в процесния договор за
кредит. Приобщени като доказателство по делото са и ОУ на застрахователна
програма, от които се установява какви общи условия са действали по отношение
на договора за застраховка.
В хода на производството е изслушано
заключението по назначената съдебно-графическа експертиза от ВЛ Г.Г., от чието
заключение се установява ,че всички
документи, съдържащи си в кредитното досие на
ответника са подписани от него, поради което направеното оспорване на
подписите му от страна на особения представител се явява неуспешно. От приетото
заключение по съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от ВЛ Т.И., които
съдът прие, като неоспорено от страните, се установява, че ответникът е
извършил плащания на общо 6 месечни вноски или е заплатил сумата от 1230лв.
Ищецът основава претенцията си въз
основа на сключен Договор за потребителски кредит ,ответникът се е задължил да
върне по установения между тях начин - чрез равни месечни погасителни вноски, всяка
една с падеж и размер, определени в погасителен план, неразделна част от
Договора за кредит. Уговорена е била както възнаградителна лихва по кредита,
така и дължимата лихва за просрочие.
Установи се също, съобразно отразеното в
договора, че на кредитополучателя е предоставена своевременно на хартиен
носител и на български език, необходимата информация, под формата на Стандартен
европейски формуляр, с което съдът приема, че такъв е предоставен на ответника
преди подписване на договора.
Трайно установената съдебна практика на
ВКС приема, че съдът следи служебно и при незаявено основание за нищожност на
договора, когато: е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не
се изисква събиране на доказателства; е относимо е до формата /външната страна
на представения правопораждащ спорното право документ/; е налице противоречие с добрите нрави /
решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС,
т.3 от ТР №1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС/ е налице неравноправна клауза,
както и някои други особени от правна или фактическа страна хипотези, но всички
свързани с охраняването на блага от специфичен обществен порядък, които
преодоляват поради изключителната си значимост основния принцип на
диспозитивността в гражданското съдопроизводство.
Съдът приема, че в случая се касае за
вземане, което произтича от договор, сключен с потребител, представен от
заявителя, заедно с приложенията към него. След преглед на договора и приложенията
му - съгласие за обработка на лични данни сертификати на застраховки, общи
условия, условия за обработка на лични данни, СЕФ, съдът констатира, че те в
своята цялост не отговарят на изискванията на чл.10 ал.1 от ЗПК, изискващ
всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт на двете страни по договора. Отделните елементи в случая са с различен
шрифт, размерът на сертификата за застраховка, който е част и съдържа условията
на договора в частта за застраховката, са видимо с различен размер на шрифта, в
самите документи са използване различни по размер шрифтове. При неспазване
изискването на чл.10 ал.1, договорът е недействителен съгласно разпоредбата на
чл.22 от ЗПК, а в този случай потребителят следва да върне само чистата
стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита - чл.23 от ЗПК.
Следва да бъде обсъдено
обстоятелството дали уговореното в процесния договор относно размера на
месечното плащане в размер на 204,51лв.,
срока на договора –12 месеца, падеж на плащанията, обективира
погасителен план по смисъла на чл. 11, т.11 и т.12 ЗПК.
От цитираното съдържание на договора следва
изводът, че в същото фигурира информация за съответните плащания и срокове за
това. Съгласно цитираната правна норма на ЗПК, за да бъде прието, че съответни
уговорки в договора по своята правна същност представляват погасителен план,
следва освен да са ясни размерът на съответните плащания и срока за това, а
също така да е изложена и разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главница, лихва, изчислена От цитираното съдържание на договора
следва изводът, че в същото фигурира информация за съответните плащания и
срокове за това. Съгласно цитираната правна норма на ЗПК, за да бъде прието, че
съответни уговорки в договора по своята правна същност представляват
погасителен план, следва освен да са ясни размерът на съответните плащания и
срока за това, а също така да е изложена и разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главница, лихва, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. В настоящия
случай липсва разбиване по пера на задължението на кредитополучателя, от което
да е ясно в каква част то представлява главница, лихви и допълнителни разходи
по кредита, респ. липсва информация, показваща с всяка отделна вноска каква
част от задължението за главница, лихви и допълнителни разходи се погасява. Не
става ясно как се формира сумата от 204,51 лв., съставляваща размер на месечна
погасителна вноска. Задължението, произтичащо от ЗПК за кредитора, е да посочи
разбивка не само на целия размер на предоставения паричен заем, а и на всяка
една отделна погасителна вноска. Не е посочено в стойността на всяка една месечна
вноска какъв е размерът на главницата, лихвите и допълнителните разходи.
С оглед изложеното съдът намира, че процесният
договор за потребителски кредит е сключен в нарушение на изискванията на чл.
11, ал. 1 т. 11 и 12 ЗПК, тъй като няма изискуемото по закон съдържание –
липсва погасителен план, поради което е налице пълна недействителност
(нищожност) на договора – арг. чл. 22 ЗПК. Съгласно правилото на чл. 23 ГПК,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
Не
се дължи и застраховка, тъй като няма представени доказателства, че е заплатена
такава , а и е към трето лице задължение. В случая по делото се доказва, че
ответникът е получил процесната сума, както и, че договорът е с изтекъл срок,
поради което и същият не следва да бъде уведомяван за настъпилата
изискуемост.Общата стойност на кредита възлиза на сумата 2454,12лв. Същият е
заплатил 6 вноски, или общо сумата от 1230лв., които обаче включват е сума за застраховка,
разпределена във всяка отделна вноска и такса ангажимент.ВЛ посочва по втората
експертиза, че след направените плащания, и тези след изтичане на договора,
общата сума/ без такса ангажимент и застраховка/ като остатък от главницата е
691,41лв., лихвата 32,82лв., за които суми следва да се уважат исковете и
отхвърлят до размер на претендираните 869,78лв. главница и 41,24лв. лихва.
По отношение разноските по делото: с
оглед установеното по размер по-малко вземане, на ищеца следва да се присъдят
разноски за заповедното производство, съобразно уважената част от исковете в
общ размер 59,62лв. За исковото
производство следва да се присъдят разноски съразмерно установения по-малък
размер на вземането, съобразно отхвърлителната част, а именно – 552,50лв.Следва да се осъди ответникът да заплати по сметка на ПлРС сумата
200лв. за ВЛ-за СГЕ е и допълнителната
СИЕ, са изплатени възнаграждения по 100лв. от бюджета на съда, тъй като
тежестта за доказване и исканията са направени от особен представител.С определение
№6203/08.07.2020г. л.111, е определено на ВЛ по СГЕ да се изплати сумата 100лв.
от бюджета на съда. Съдът с определение от
заседание от 28.09.2020г. е разпоредил на ВЛ по СГЕ да се изплати
депозита от бюджета на съда.Съдът констатира, че с определение от 27.10.2020г.
по искане на особен представител е допусната допълнителна СИЕ при
възнаграждение 100лв. от бюджета.Общата сума за ВЛ е 200лв., които са дължими
от ответника, предвид изхода на делото.
По отношение на внесените 100лв. от
ищеца за СГЕ-л.120, съдът приема, че са недължимо внесени, неизползвани и могат
да бъдат върнати при подаване на молба от същия.По отношение на д.т., следва да
се отбележи, че общата сума е 100лв., той като са два иска, от които 25 лв. са
внесени в заповедното, или е следвало да се внесе само 75лв. в исковото, а не
125лв. и също може да се върне надвнесената сума от 50лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД, че
К.Н.К., ЕГН**********, представляван по делото от особен представител адв.В.Д.
от ПлАК ДЪЛЖИ на БНП Париба Пърсънъл
Файненс С. А., Париж рег.№ ***, чрез Б.П.П.Ф.С. клон Б. ЕИК: ***, вписан в
Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на
управление:***, ***, представлявано от ***- Заместник управител, сумата от 691,41лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски заем е номер ***г., сумата 32,82лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 20.06.2018 г. до 11.10.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.10.2019 г. до
изплащане на вземането, за които сума е
издадена заповед за изпълнение №3925/28.10.2019г. по ч.гр.д. №6996/2019год. по
описа на Плевенски РС, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата до
претендираната 869,78лв. и лихва за забава в размер 41,24лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК К.Н.К.,
ЕГН**********, представляван по делото от особен представител адв.В.Д. от
ПлАК ДА ЗАПЛАТИ на БНП Париба Пърсънъл
Файненс С. А., Париж рег.№ ***, чрез Б.П.П.Ф.С. клон Б. ЕИК: *** сумата от 59,62лв.,
представляваща направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №6996/2019год. по описа на Плевенски
районен съд, както и сумата от 552,50лв. - разноски, направени в настоящото
исково производство.
ОСЪЖДА К.Н.К., ЕГН**********, да
заплати по сметка на ПлРС сумата 200лв., направени разходи от бюджета за ВЛ.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: