№ 2211
гр. София, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20221110212794 по описа за 2022
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Образувано е въз основа на постъпила жалба от В. К. С., ЕГН
********** срещу наказателно постановление № 653522/24.08.2022 г.,
издадено от заместник - директора на ТД на НАП - София, с което на
основание чл. 74, ал.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за
нарушение на чл. 38, ал.1 т.1 вр. чл. 16, ал. 1 т. 4 от ЗСч.
В жалбата се моли за отмяна на обжалваното НП като се сочи, че от
учредяването си през 2014 г. дружеството не е осъществявало дейност.
Според жалбоподателя след 2019 дейността на дружеството е следвало да
бъде „замразена” административно, поради изтичане на 5 годишна давност.
Посочва, че вече е депозирано заявление Г3.
В съдебно заседание жалбоподателят В. С. се явява лично и иска от
съда да отмени обжалваното наказателно постановление. Посочва, че след
учредяването дружеството не е извършвало дейност, като счита наложената
му глоба в размер на 200 лева за прекомерна. Намира, че органите по
приходите са могли да извършат проверка дали дружеството извършва
дейност или не. Заявява, че се чувства морално засегнат от злоупотребата на
администрацията с гражданите.
Въззиваемата страна – ТД на НАП – София се представлява от юрк. А.,
1
надлежно упълномощена, която пледира за потвърждаване на атакуваното
постановление. Посочва, че списъкът с дружествата, неподали в срок ГФО се
подава от страна на Агенция по вписванията. Акцентира върху
обстоятелството, че наложената глоба е в минимален размер.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
С писмо от 23.02.2022 г. на изпълнителния директор на Агенция по
вписванията до ТД на НАП бил изпратен списък с търговци, които не са
подали в срок до 30.09.2021 г. за обявяване в Търговски регистър при
Агенция по вписванията годишен финансов отчет за дейността за 2020 г., в
който списък било включено и дружеството „****************” ЕООД. По
повод постъпилите данни свидетелят Т. М. М. – инспектор по приходите в ТД
на НАП – офис „Изток” изпратила покана до управителя на дружеството В. С.
за явяване за съставяне на АУАН. На 12.05.2022 г. в ТД на НАП – офис Изток
се явил жалбоподателят С.. Свидетелката М. извършила проверка в
Търговския регистър при Агенция по вписванията, при която установила, че
за дружеството - жалбоподател „****************” ЕООД не е подадено
заявление за вписване и не е представен за обявяване годишен финансов
отчет за дейността за 2020 г. не само в срок до 30.09.2021 г., но и към
12.05.2022 г. респ. че неговият управител – В. К. С. не е осигурил подаването
на заявление за обявяване на ГФО за дейността на дружеството. Дружеството
не било подало годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, нито
декларация по чл. 38, ал. 9 т. 2 от ЗСч. За констатираното нарушение
свидетелката М. съставила срещу В. К. С. в негово присъствие акт за
установяване на административно нарушение № F653522/12.05.2022 г. Актът
бил предявен за запознаване на жалбоподателя, който го подписал, като на
същата дата подал и писмени възражения.
Като счел депозираните възражения за неоснователни и въз основа на
така съставения АУАН на 24.08.2022 г. заместник - директорът на ТД на НАП
– София издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на
жалбоподателя глоба в размер на 200 лева за установеното нарушение.
Препис от НП бил връчен на жалбоподателя на 16.09.2022 г., а на 29.09.2022
г. била депозирана и жалба срещу него. На 23.09.2022 г. в ТРРЮЛНЦ при АВ
било подадено заявление за обявяване на декларация по чл. 38, ал.9 т.2 от
Закона за счетоводството, а именно, че „****************” ЕООД не е
извършвало дейност през 2020 г. и 2021 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства –
показанията на свидетеля Т. М. М., справки от Търговски регистър при
Агенция по вписванията по партидата на „****************” ЕООД за
обявени актове, актуално състояние на „****************” ЕООД към
12.05.2022 г., към 10.10.2022 г. и към 19.10.2022 г., покана за явяване за
съставяне на АУАН, заявление Г3 и декларации по чл. 38, ал. 9 т.2 от ЗСч за
2020 г. и 2021 г., справка за подадени декларации по чл. 92 от ЗКПО, писмо
от изпълнителния директор на Агенция по вписванията до НАП, заповед №
ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, заповед № ЗМФ-
644/28.08.2020 г. на министъра на финансите.
2
Изложената фактическа обстановка не разкрива сложност, същата не е и
спорна между страните. Самият жалбоподател не оспорва твърдението на
АНО, че за дружеството, чийто управител е – „*****************“ ЕООД,
ЕИК ************ не е подаден за обявяване ГФО за дейността за 2020 г. в
законоустановения срок до 30.09.2021 г., а акцентира върху обстоятелството,
че дружеството не е осъществявало дейност.
При установяване на релевантната фактология съдът се довери на
заявеното от свидетеля Т. М. М., тъй като същата е лично е извършила
проверка на в ТР при Агенция по вписванията и лично е констатирала, че и
към 12.05.2022 г. /почти 8 месеца след изтичане на законовия срок/ за
„*****************“ ЕООД, ЕИК ************ не е подадено заявление за
вписване и не е представен за обявяване годишен финансов отчет за
дейността за 2020 г. В подкрепа на показанията на свидетеля са и
представените по делото справки от ТР при АВ по партидата на
„*****************“ ЕООД, ЕИК ************ относно обявени актове,
видно от които както в законоустановения срок – 30.09.2021 г., така и към
датата на съставяне на АУАН /12.05.2022г./ не е налице заявен за обявяване
годишен финансов отчет за дейността на дружеството за 2020 г. Заявление за
обявяване на декларацията по чл. 38, ал. 9 т.2 от ЗСч, а именно, че
дружеството не осъществява дейност е била подадена няколко дни след
връчване на НП /видно от самото заявление/. От спраките от ТРРЮЛНЦ при
АВ се установи по несъмнен начин, а и не се оспорва от жалбоподателя, че
последният към 30.09.2021 г. е бил управител на „*****************“ ЕООД,
ЕИК ************ и в този смисъл е имал качеството ръководител на
предприятието по смисъла на чл. 16 от ЗСч.
Съдът кредитира и събраните по надлежния ред на чл. 283 от НПК
писмени доказателства като обективни и достоверни, от които се извлече
информация относно компетентността на актосъставителя и
административнонаказаващия орган, така и относно обстоятелството, че
дружеството не е подало годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
В настоящото производство съдът е длъжен да провери законността на
обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши
проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е
обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314, ал.1 от НПК,
вр. с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи, Съобразно нормата на чл. 78, ал. 1 от Закона за
счетоводството актовете за установяване на административни нарушения се
съставят от органите на Националната агенция за приходите или на
Агенцията за държавна финансова инспекция, видно от което
актосъставителят Т. М. в качеството си на инспектор по приходите е била
3
компетентна да състави процесния АУАН. От т. 2, б. „а“ на заповед № ЗМФ-
644/28.08.2020 г. на министъра на финансите е видно, че последният е
делегирал правомощията си да издава наказателни постановления за
нарушения на чл. 74 от ЗСч и на заместник - директора на ТД на НАП –
София, който е издал и обжалваното НП.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не
са допуснати нарушения на давностните срокове по чл. 34, ал.1 и ал. 3 от
ЗАНН. Самото писмо на изпълнителния директор на Агенция по вписванията
до изпълнителния директор на НАП е датирано 23.02.2022 г., а АУАН е
съставен на 12.05.2022 г., преди изтичане на тримесечният срок по чл. 34, ал.
1 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено месец и половина по-
късно, очевидно при спазване на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Съдът
намира, че и двата процесуални документа съдържат всички изискуеми от
закона реквизити, нарушението е описано ясно и конкретно, като му е дадена
съответна на фактическото описание правна квалификация.
Според разпоредбата на чл. 38, ал.1 от Закона за счетоводството
предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания
финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото
събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, както
следва: т. 1 всички търговци по смисъла на Търговския закон – чрез заявяване
за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30
септември на следващата година. Съгласно чл. 16, ал. 1 т.4 от ЗСч
ръководителят на предприятието отговаря за съставянето, съдържанието и
публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по
този закон.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че
дружеството „*****************“ ЕООД, ЕИК ************ в качеството
си на търговец по смисъла на ТЗ е адресат на задължението по чл. 38, ал. 1 т. 1
от ЗСч. За изпълнението на това задължение съгласно чл. 16, ал.1 т.4 от ЗСч
отговорност носи ръководителя на предприятието. В процесния случай
жалбоподателят В. С. в качеството си на управител на „*****************“
ЕООД, ЕИК ************ е следвало да осигурил публикуването на ГФО за
дейността на дружеството в законоустановения срок – до 30.09.2021 г., но
същият не е сторил това, с което от обективна страна е осъществил състава на
вмененото му нарушение. Следва да се отбележи, че до 30.06.2021 г. не е
била подадена декларация по чл. 38, ал. 9 т. 2 от ЗСч, с която да се декларира,
че дружеството „*****************“ не извършва дейност, респ. за същото
не следва да се осигури публикуване на ГФО за дейността за предходната
година. Нарушението е извършено по непредпазливост, при форма на вината
небрежност. Жалбоподателят не е целял настъпването на
общественоопасните последици на своето бездействие, но е бил длъжен и е
могъл да се запознае с изискванията на закона и да предприеме такова
поведение, че да осигури спазването на законовите изисквания.
Основните доводи на жалбоподателя са съсредоточени в
обстоятелството, че дружеството не е извършвало дейност. До изменението
на разпоредбата на чл. 38, ал. 9 от Закона за счетоводството с ДВ, бр. 92 от
2017 г., в сила от 1.01.2018 г. независимо от обстоятелството, дали
дружеството извършва дейност или не същото следваше да съобразява
4
разпоредбите на чл. 38, ал.1-8 или отнесено към процесния случай да подава
за обявяване в ТРРЮЛНЦ ГФО за дейността, за което съобразно чл. 16, а.1
т.4 от ЗСч отговаря ръководителят на предприятието. С цитираното
изменение посочените в чл. 38, ал. 1-8 задължения отпадат за предприятия,
които не са осъществявали дейност през отчетния период. Обстоятелството
обаче, че предприятието не осъществява дейност следва да бъде декларирано
в първия отчетен период чрез нарочна декларация, подадена за обявяване в
срок до 30 юни. При преценката дали е извършено нарушение на чл. 38, ал.1
т.1 вр. чл. 16, ал.1 т. 4 от ЗСч установяването дали едно дружество
осъществява дейност не е вменено като задължение на органите по
приходите, а напротив, лицето, което твърди, че има основание за
изключване от кръга адресати на разпоредбите на чл. 38, ал.1-8 от ЗСч следва
да предприеме действия и да уведоми /чрез декларацията по чл. 38, ал.9 т.2 от
ЗСч/ за съществуването му тоест ако жалбоподателят твърди, че дружеството
не е извършвало дейност то е следвало това обстоятелството да бъде заявено,
а не органите по приходите да го изследват служебно. Дали жалбоподателят е
бил наясно какви действия следва да предприеме при неосъществяване на
дейност от страна на дружеството е ирелевантно, тъй като се касае за
незнание на закона, което не е извинително.
Съдът намира, че процесното нарушение на представлява маловажен
случай, тъй като същото не разкрива по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обичайните случаи на нарушения от този вид. Следва да се
държи сметка, че не само в законоустановения срок /до 30.09.2021 г./, но и
към датата на съставяне на АУАН – 12.05.2022 г. и към датата на издаване на
НП – 28.08.2022 г. годишен финансов отчет за дейността на дружеството-
жалбоподател не е бил обявен, а декларацията по чл. 38, ал.9 т.2 от Закона за
счетоводството е подадена за обявяване на 23.09.2022 г. след получаване на
НП /на 16.09.2022 г./ Предвид изложеното, въпреки че се касае за формално
нарушение съдът счита, че не са налице основания за квалифицирането му
като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Неизпълнението на задължението по чл. 38, ал.1 т.1 вр. чл. 16, ал.1 т.4 от ЗСч
се санкционира от нормата на чл. 74 от ЗСч, според ал.1 на която „който е
задължен и не публикува финансов отчет в сроковете по чл. 38 се наказва с
глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена
санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за
отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не
по-малко от 200 лв.”. На жалбоподателя е наложена глоба в минимален
размер от 200 лева, поради което въпрос на нейното намаляване на може да се
поставя. В случая не може да бъде споделено разбирането на жалбоподателя,
че санкционирането му представлява злоупотреба с гражданите от страна на
приходната администрация, а за точно прилагане на закона.
С оглед изложеното съдът намира, че при съставяне на АУАН и
издаване на обжалваното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Извършването на нарушението се
явява безспорно доказано, а наложената глоба е в минимален размер, поради
което наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна,
но тъй като такива не са поискани, то не следва и да се присъждат.
5
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.9 от ЗАНН,
Софийски районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 653522/24.08.2022 г.,
издадено от заместник - директора на ТД на НАП - София, с което на
основание чл. 74, ал.1 от Закона за счетоводството на жалбоподателя В. К. С.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 38, ал.1 т.1 вр. чл. 16, ал.1 т.4 от ЗСч.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14- дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6