Решение по дело №14781/2019 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е №750

 

гр. Пловдив,  28.02.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди двадесета година, в състав:

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА

 

при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №   14781 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от  М.Н.Г., ЕГН **********,*** против ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД,  ЕИК  *********,  гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, ет.2, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено, че   М.Н.Г.  не дължи на ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД, като погасени по давност, сумата от  3286 лв. – главница, представляваща сума дължима по договор за кредит за текущо потребление от 25.01.2008 г., обезпечен с договор за поръчителство,  сумата от 373,90 лв.-  редовна лихва, дължима за периода от 08.03.2013 г. до 12.12.2013г.,  сумата от 163,94 лв.- санкционираща лихва за периода от  08.03.2013 г. до 12.12.2013 г., заемни такси в размер на 60 лв., ведно със законна лихва върху главницата считано от 12.12.2013 г. до изплащане на вземането, и разноските по делото- 77,68 лв. -държавна такса и 256 лв. - юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чгд №20313/2013г. по описа на Районен съд Пловдив.

Ищецът твърди, че кредиторът по банков кредит „БАНКА ДСК“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на които е образувано  чгд №20313/2013г. по описа на Районен съд Пловдив. Издадена е заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 14.12.2013г., като ищецът е осъден да заплати горепосочените суми.

Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано през *** г. изпълнително дело ***.

По силата на договор за покупко-продажба на вземания от 16.09.*** г., сключен между „БАНКА ДСК“ ЕАД и ответното дружество, „БАНКА ДСК“ ЕАД е цедирала в негова цялост и заедно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, включително с изтеклите лихви, пакет от свои изискуеми вземания, включително вземането от ищеца.

С писмена молба от 17.04.2018 г. ответното дружество е поискало да бъде конституирано като взискател по изпълнително дело ***.

Твърди се, че ищецът е получила единствено покана за доброволно изпълнение по образуваното изпълнително дело, поради което счита, че не дължи сумите по изпълнителния лист поради погасяването им по давност, поради изтичане на предвидената в чл. 110 от ЗЗД пет годишна давност по отношение на вземането на ответното дружество. Моли искът да се уважи.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва претенцията, като недопустима, поради прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. При условията на евентуалност се твърди, че искът е неоснователен, поради подробно изложените в отговора на исковата молба доводи. Не се спори относно депозирането на заявление и издаване на изпълнителен лист по посоченото от ищеца частно гражданско дел. Не се спори и, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № ***. Не се спори и че ответното дружество е цесионер по силата на сключен договор за цесия от 16.09.*** г., както и в това си качество е взискател по изпълнителното дело. Посочва се, че по образуваното изпълнително дело в продължение на две години не са искани или извършвани изпълнителни действия поради и което същото е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. Признава  изложените в исковата молба факти, като сочи, че не спори, че понастоящем е изтекъл срокът на погасителната давност по отношение на процесните вземания. Излагат се подробни доводи касаещи характера на срока на погасителната давност.   Твърди, че понастоящем не  налице правен спор. Моли исковете да се оставят без разглеждане, като недопустими или да се отхвърлят. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, въз основа на доказателствата и фактите, които се установяват с тях, намира следното от фактическа и правна страна:

Съдът счита за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на предявените искове. Длъжникът в изпълнителното производство има интерес да установи, че не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като с положително решение по отрицателния установителен иск ще постигне прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.7 ГПК. Безспорна е съдебната практика, че когато длъжникът се позовава на давност, предмет на предявения по реда на чл. 439 ГПК иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и спирания на давността.

Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора / бивш взискател / изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи,с оглед упражняване на други свои имуществени или неимуществени права,вкл. спрямо трети лица, които ищецът би могъл и следва да конкретизира.Дори такива да не биха били заявени,обаче, както не настоящия случай, в който са налице предприети действия по принудително изпълнение, достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство, независимо че и в хода на същото би могъл да предяви иска си, доколкото в тази последна хипотеза и за препятстване на изпълнителните действия следва да предприеме и обезпечаване на иска си,съответно да поеме риска на евентуален отказ за обезпечаване,все действия обективно засягащи правната му сфера. (В този смисъл Определение по ч.т.д. № 1660 / 2016 год. на 1-во т.о. на ВКС).  

Ответникът не оспорва изложените в исковата молба факти, които се установяват и от приетите писмени доказателства, че  кредиторът по банков кредит „БАНКА ДСК“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на които е образувано  чгд №20313/2013г. по описа на Районен съд Пловдив. Издадена е заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 14.12.2013г., като ищецът е осъден да заплати горепосочените суми.

Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано през *** г. изпълнително дело №***.

По силата на договор за покупко-продажба на вземания от 16.09.*** г., сключен между „БАНКА ДСК“ ЕАД и ответното дружество, „БАНКА ДСК“ ЕАД е цедирала в негова цялост и заедно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, включително с изтеклите лихви, пакет от свои изискуеми вземания, включително вземането от ищеца.

С писмена молба от 17.04.2018 г. ответното дружество е поискало да бъде конституирано като взискател по изпълнително дело №***.

Ответникът изрично заявява в отговора на исковата молба, че не оспорва, че е изтекъл предвидения в закона срок на погасителната давност по отношение на процесните вземания, като сочи, че изпълнителното производство, образувано въз основа на горепосочения изпълнителен лист през *** г. е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, като не сочи изпълнителни действия, които да са довели до спиране и/или прекъсване на срока на погасителната давност, нито прави възражения в тази насока.  В съдебно заседание ответникът посочва, че изпълнителното дело е перемирано към 01.09.2016 г. т.е. се твърди, че от 01.09.*** г. не са извършени изпълнителни действия, годни да прекъснат срока на погасителната давност, от което следва, че към 17.09.2019 г. е изтекъл 5 годишния срок на погасителната давност. 

Следва да се посочи, че по отношение на вземанията по договори за  кредит е приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Съгласно Решение № 28 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК При договора за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. Поради тази причина се сочи, че е приложим общият петгодишен давностен срок.   По отношение на претенцията за договорна лихва е приложим краткият тригодишен давностен срок.

Не се твърди, нито се установява по делото да са извършвани действия, довели до спиране и/или прекъсване на срока на погасителната давност, поради и което искът следва да се уважи, като основателен и доказан.

При този изход на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се дължат деловодни разноски.  Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса в размер от 168,70 лв. с определение от 30.09.2019 г. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса, а именно сумата от 168,70 лв.  

Процесуалният представител на ищеца претендира разноски за адвокатско възнаграждение при осъществено от негова страна безплатно представителство на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на която се позовава пълномощникът на ищеца, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. В представения договор за правна защита и съдействие от 17.09.2019 г. е постигнато съгласие, адвокатската защита да бъде оказана безплатно. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер - съобразно цената на иска и чл. 7, ал.2, т.2 НМРАВ възлиза на   525 лева, която сума ответникът ще следва да заплати  на пълномощника на ищеца – ***. Е.И.. Доколкото възнаграждението се определя въз основа на определения в наредбата минимум, то не следва да се разглежда и възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът 

 

Р Е Ш И:

 

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните , че М.Н.Г., ЕГН **********,*** не дължи, като погасени по давност на ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД,  ЕИК  *********,  гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, ет.2  сумата от  3286 лв. – главница, представляваща сума дължима по договор за кредит за текущо потребление от 25.01.2008 г., обезпечен с договор за поръчителство,  сумата от 373,90 лв.-  редовна лихва, дължима за периода от 08.03.2013 г. до 12.12.2013г.,  сумата от 163,94 лв.- санкционираща лихва за периода от  08.03.2013 г. до 12.12.2013 г., заемни такси в размер на 60 лв., ведно със законна лихва върху главницата считано от 12.12.2013 г. до изплащане на вземането, и разноските по делото- 77,68 лв. -държавна такса и 256 лв. - юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.г.д №20313/2013г. по описа на Районен съд Пловдив.

 ОСЪЖДА ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД,  ЕИК  *********,  гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, ет.2  да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 168,70 лв. – държавна такса върху уважения иск.

ОСЪЖДА ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД,  ЕИК  *********,  гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, ет.2   ДА ЗАПЛАТИ НА *** Е.Г.И.,*** сумата от 525 лева -  адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.                       

   Препис от решението да се връчи на страните.                                                            

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала.

РџРњ