Производството е по реда на чл. 344 ал.1, във вр. с чл. 304 ал.1 т.1 НПК. Образувано е по жалба на Младен Асенов Илиев от с.Жинзифово, общ.Кърджали, понастоящем в Затвора – гр.Пазарджик, против протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 15.09.2005 год. по ч.н.дело № 517/2005 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Обжалваното определение е постановено в производство за определяне на общо наказание по реда на чл. 304 ал.1 т.1 от НПК, във вр. с чл. 25 ал.1, във вр. с чл.23 ал.1 от НК, като със същото е оставено без уважение предложението на районна прокуратура Кърджали за определяне на едно общо наказание, най-тежкото от всички, а именно – лишаване от свобода за срок от три години при първоначално “строг” режим на изтърпяване на наказанието по присъди по НОХ дела, както следва по НОХД №151/2002 г. на КРС, по НОХД № 138/1995 г. на Севлиевския районен съд и по НОХ дело №186/1995 г. по описа на Момчилградския районен съд, както и отделно изтърпяване на наказанието “лишаване от свобода” за срок от шест месеца по НОХ дело №181/2004 г. на КРС. Жалбодателят Младен Асенов твърди в жалбата си, че не е доволен от така постановеното определение и моли същото да бъде отменено и да му бъде извършена кумулация на следните присъди: по НОХД №138/1995 г. на РС-Севлиево, НОХД №151/2002 г. на РС-Кърджали и НОХД №181/2004 г. на РС-Кърджали. Прокурора от Окръжна прокуратура – Кърджали в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна, тъй като вече веднъж било правено такова искане и същото е било оставено без разглеждане. Окръжният съд, при извършената проверка изцяло на правилността на обжалваното определение, в изпълнение на правомощията си по чл.344 ал.1, във вр. с чл. 312 и сл НПК, съобрази следното: Жалбата е основателна, макар и по съображения, различни от изложените от жалбодателя. ЧНД №517/2005 г. по описа на Кърджалийския районен съд е било образувано по предложение на прокурор от районна прокуратура – Кърджали, с което се е искало съдът да определи на лишения от свобода Младен Асенов Илиев от с.Жинзифово, общ.Кърджали, едно общо наказание по присъди постановени по НОХД № 151/2002 г. на КРС; по НОХД № 138/1995 г. на Севлиевския РС и по НОХД №186/1995 г. на Момчилградския РС, а именно най-тежкото от тях – три години “лишаване от свобода”, което на основание чл.24 от НК, да бъде увеличено с ½- или с 1 година и 6 месеца “лишаване от свобода”, както и да бъде постановено отделно изтърпяване на наложеното по НОХД №181/2004 г. на КРС, наказание – шест месеца “лишаване от свобода”. В предложението е посочено, че следва на основание чл.25, ал.2 от НК да бъде зачетено изтърпяното от л.с. Младен Илиев, общо наказание – три години “лишаване от свобода”, постановено с определение на РС – Момчилград от 23.07.`996 г. – по НОХД №138/95 г. на севлиевския РС и по НОХД №186/1995 г. на Момчилградския районен съд. Районният съд е приел, че предложението следва да се остави без уважение, тъй като с протоколно определение по НОХД №151/2002 г. по описа на КРС, съдът бил допуснал исканата в настоящото производство кумулация, а именно определено било едно общо наказание по НОХД №151/2002 г. на КРС, №138/95 г. на Севлиевския районен съд и по НОХД №186/95 г. на Момчилградския районен съд – лишаване от свобода за срок от три години при първоначален “строг” режим на изтърпяване на наказанието, като на основание чл.24, ал.1 от НК така определеното общо наказание било увеличено с една година. Или съдът се бил произнесъл по така направеното от РП- Кърджали предложение, поради което в тази част искането било незаконосъобразно. От друга страна искането за отделно изтърпяване на наказанието по НОХД №181/2004 г. на КРС – лишаване от свобода за срок от шест месеца било неоснователно, тъй като било налице законова пречка за кумулиране на това наказание към останалите присъди и същото следвало да бъде изтърпяно отделно от останалите, поради което искането в тази част било неоснователно. Определението, предмет на обжалване в настоящото производство, е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. На първо място при постановяване на определението си първоинстанционния съд се е ограничил да прецени дали са налице предпоставките на чл.25 във вр. с чл.23 от НК само за посочените в предложението присъди, по които е бил осъден Младен Асенов Илиев въпреки, че е имал данни и за още две присъди – по НОХД №49/1995 г. Харманлийския районен съд и по НОХД №54/2000 г. на Кърджалийския окръжен съд. Съдът при постановяване на определение по чл.25 от НК, според Постановление №4/65 г. на Пленума на ВС, следва служебно да следи дали са събрани пълни данни за предишните осъждания на подсъдимия и когато налага общо наказание, последното следва да е съобразено с всички известни на съда присъди, а не само с посочените от подсъдимия или прокурора. След установяване на всички присъди следва да се направи преценка налице ли са основанията на чл.25 във вр. с чл.23 от НК и то във вариант за най-благоприятното за осъдения Илиев съчетание.. Необходимо е в тази връзка да се спомене, че престъплението предмет на НОХД № 181/2004 г. на КРС е извършено на 31.01.1998 г., преди влизане в сила на присъдата спрямо Илиев по НОХД №151/2002 г. на КРС, т.е. възможно е приложението на чл.25 във вр. с чл.23, ал.1 от НК за определяне на общо наказание по тези две присъди, като в същото време обаче следва да се прецени кое е по-благоприятното за дееца групиране, предвид, че присъда по НОХД №151/2002 г. се намира в реална съвкупност /чл.25 вр. с чл.23 от НК/ и с присъди по НОХД № 138/95 г. на РС-Севлиево и по НОХД №186/95 г. на РС-Момчилград. В тази насока липсват каквито и да било мотиви на районният съд. Нещо повече съдът не е изложил каквито и да било съображения защо е приел, че е налице законова пречка за кумулиране на това наказание – по НОХД №181/2004 г. на КРС към останалите присъди и защо следва да се изтърпи отделно от останалите. Взаимната връзка между престъпленията предмет на шестте влезли в сила присъди, на плоскостта на правилата по чл.25 във вр. с чл.23 от НК, очертава няколко възможни съвкупности, при които поначало е задължителна преценката за най-благоприятното съчетание за осъдения и окончателно да се реши въпросът за групиране на наказанията по влезлите в сила присъди. Такова е изискването и на разпоредбата на §90 от ПР на НК. Неизвършването на описаната преценка по всички влезли в сила присъди представлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.352, ал.3, т.1 и 2 от НПК и предопределя връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Освен изложеното, решаващия съд не е съобразил и обстоятелството, че след постановеното по НОХД №151/2002 г. на КРС определение от 14.12.2004 г. за определяне на общо наказание по трите цитирани присъди е постановено друго определение от 27.04.2005 г. по ЧНД № 257/2005 г., което се явява последващо и по което на основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК на осъдения Илиев е определено едно общо наказание от 2 години и 6 месеца “лишаване от свобода” за осъжданията му по присъди по НОХД № 181/2004 г. по описа на КРС и по НОХД №151/2002 г. по описа на КРС т.е. това групиране е отменило предходното, тъй като произнасянето по предходни групирания не е неизменно и обвързващо с оглед необходимостта от пълно и цялостно групиране на наказанията. От изложеното следва, че изводите на съда, че по исканото групиране съдът вече се бил произнесъл са неправилни и необосновани. Неправилно е и разбирането на съда, че предложението на РП-Кърджали се явява неоснователно, тъй като исканото с предложението групиране е извършено с определение постановено по НОХД №151/2002 г. по описа на КРС. Ако съдът приеме, че исканото групиране е извършено, то тогава следва да остави без разглеждане предложението и да прекрати производството, а не да остави без уважение предложението. Изложените от съда мотиви, както са цитирани по-горе, освен че са изключително кратки, не съдържат в себе си логично изложение относно съществени елементи на постановения съдебен акт - не става ясно каква е законовата “пречка” за кумулиране на наказанието по НОХД № 181/2004 г. с останалите присъди. Или, тъй като изложените от първоинстанционния съд мотиви са неясни и кратки, без да съдържат в себе си каквато и да било конкретна информация относно постановения с тях съдебен акт, следва да се приеме, че по същество липсват мотиви към обжалваното определение, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на абсолютните по смисъла на чл. 352 ал.3 т.2 от НПК. При постановяване на обжалваното определение е допуснато и друго съществено нарушение на процесуалните правила. Видно от протокола от проведеното на 15.09.2005 год. открито съдебно заседание по ч.н.дело № 517/2005 год., обаче, първоинстанционният съд е разгледал предложението на РП-Кърджали и е постановил обжалваното в настоящото производство определение в състав от един съдия и двама съдебни заседатели, а постановеното определение е подписано само от “районен съдия”, от което следва извода, че определението е постановено в незаконен състав, което също е съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните по смисъла на чл. 352 ал.3 т.3 НПК. Посочените по-горе съществени нарушения на процесуалните правила ограничават правото на защита на жалбодателя, като същите не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция, тъй като препятствуват възможността да бъде осъществена проверката на правилността на обжалваното определение по същество от настоящата инстанция, но са отстраними от първоинстанционния съд при ново разглеждане на делото. Ето защо, следва да бъде отменено обжалваното определение, като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд, на основание чл. 344 ал.1, във вр. с чл. 333 ал.2, във вр. с чл 332 ал.1 т.1 и чл. 352 ал.3 от НПК. Водим от изложеното, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВАпротоколното определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 15.09.2005 год. по ч.н.дело № 517/2005 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което съдът се е произнесъл по предложението на РП-Кърджали за определяне на общо наказание на осъдения Младен Асенов Илиев от с.Жинзифово, с ЕГН **********, по реда на чл. 304 ал.1 т.1 от НПК, във вр. с чл. 25 вр. с чл.23 от НК. ВРЪЩА делото на Кърджалийския районен съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Определението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/ |