Решение по дело №1199/2014 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1083
Дата: 5 март 2015 г.
Съдия: Елина Пламенова Карагьозова
Дело: 20143110101199
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 януари 2014 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

.......……

гр. ***, 05.03.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, десети състав, в закрито съдебно заседание, проведено на 05.03.2015г., в състав:

 

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: ***

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1199 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.250 от ГПК.

Образувано е по молба от 16.02.2015г. на Г.С.И. с искане за допълване на постановеното по делото решение чрез произнасяне по предявените с исковата молба парични искове, както и за допълване на мотивите на съдебния акт с произнасяне по правни доводи.

Насрещната страна изразява становище за неоснователност на молбата за допълване, доколкото не е налице соченият в молбата порок на съдебното решение.

Молбата за допълване на решението е подадена в срок от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Непълнота на решението по смисъла на чл.250 от ГПК е налице само когато съдът е пропуснал да се произнесе по част от спорния предмет. Съдебното решение като властническо волеизявление се инкорпорира единствено в диспозитива на съдебния акт. Мотивите на съдебното решение, независимо че са обективирани в текста на документа, не представляват част от решението, поради което не подлежат на допълване или изменение по реда на чл.250 от ГПК. Материалната законосъобразност и правилност на изложените в тях фактически и правни изводи подлежи на проверка единствено по реда на инстанционния контрол.

В разглеждания случай изложените в молбата доводи за непълнота на решението по същество представляват твърдения за неговата необоснованост поради неправилно приложение на материалния закон. Посоченият порок представлява основание за обжалване, а не за допълване на решението. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че посочените в молбата аргументи не представляват основание за допълване на решението в частта относно мотивите на съдебния акт, а следва да бъдат предмет на разглеждане в рамките на инициираното от ищеца въззивно производство.

Обективираното в молбата искане за допълване на решението чрез произнасяне по предявените от ищеца парични претенции също се явява неоснователно, предвид обстоятелството, че производството по тях е прекратено с определение 5422/08.04.2014г. на основание чл.129, ал.3 от ГПК. Постановеният съдебен акт е редовно връчен на ищеца на 11.04.2014г. и поради необжалването му е влязъл в сила на 18.04.2014г., с което съдът е десезиран от разглеждането на спора по исковете за обезщетение и не дължи произнасяне по тях.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице твърдяната от ответника непълнота на постановеното решение, поради което искането за допълването му следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от изложените съображения, съдът  

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираното в молба от 16.02.2015г. на Г.С.И. искане с правно основание чл.250 от ГПК за допълване на решение 582 от 05.02.2015г., постановено по гр.д. №1199/2014г., чрез произнасяне по предявените с исковата молба парични искове за обезщетение за вреди, както и за допълване на мотивите на съдебния акт с произнасяне по правни доводи.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: