О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 392/26.2.2021г.
гр. Пазарджик, 26.02.2021 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ
административен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести февруари
две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
като
разгледа докладваното от съдия Лесенски адм. дело № 132 по описа за 2021 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.197, ал.2 от ДОПК и е образувано по жалба на Г.А.Г. *** против
Решение № 350/29.10.2020 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, с което е
потвърдено Разпореждане за отказ за погасяване по давност изх. № С200013-137-0006616/30.07.2020
г., издадено от гл. публичен изпълнител.
Ведно с
преписката е постъпило и становище по жалбата от страна на процесуален
представител на Директора на ТД на НАП Пловдив, в която се сочи, че жалбата е
процесуално недопустима, евентуално неоснователна. Претендира заплащането на
юрисконсултско възнаграждение.
След
извършена служебна проверка съдът е констатирал, че жалбата не отговаря на изискванията
на чл.151, т. 3 от АПК - към жалбата не е приложен документ за платена държавна
такса в размер на 10 /десет/ лева, вносима по банковата сметка на
Административен съд Пазарджик, който съд ще разгледа по същество повдигнатия в
жалбата спор, поради което с разпореждане № 324 от 12.02.2021 г. е оставил
жалбата без движение, като е указал на жалбоподателя в 7–дневен срок от съобщаване
на разпореждането с писмена молба до съда да отстрани нередовностите, като
внесе държавна такса в размер на 10 /десет/ лева по банковата сметка на
Административен съд – Пазарджик. Копие от платежния документ да се предостави в
канцеларията на съда в същия срок за прилагане по делото и да представи
доказателства за срочността на жалбата.
Разпореждането
е редовно връчено на 16.02.2021 г. на посочения в жалбата съдебен адрес, видно
от приложения по делото отрязък от съобщение с разписка. В указания седмодневен срок са
постъпили две молби от процесуалния представител на жалбоподателя – една за
внесена държавна такса с приложена вносна бележка и друга, с която се твърди,
че атакуваното решение е връчено на жалбоподателя в затвора, а не на посочения
в жалбата съдебен адрес, поради което срокът не е изтекъл и жалбата е редовна.
От
материалите по преписката е видно, че е издадено Разпореждане
за отказ за погасяване по давност изх. № С200013-137-0006616/30.07.2020 г. от
гл. публичен изпълнител. Жалбата на Г. срещу него до Директора на ТД на НАП е
подадена на 19.10.2020 г. чрез процесуален представител – адв. В.С.. В жалбата
се прави следното искане: „Моля съобщенията да се изпращат на посочения адрес
за адв. В.С.С..“ В титула на жалбата са посочени два адреса – „гр. Пазарджик,
ул. „Н. Р..“ № .“ и „съдебен адрес *** за адв. В.С.“. Атакуваното Решение №
350/29.10.2020 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив е изпратено с писмо на
адрес: гр. Пазарджик, ул. „Н. Р..“ № .., като е върнато с отбелязване, че
„лицето е в затвора“. На 06.01.2021 г. е изпратено писмо за връчване на
решението чрез Началника на Затвора Пазарджик. Решението е връчено на
15.01.2021 г. лично на Г.А.Г., видно от отбелязването върху самото решение. Жалбата
срещу него е подадена на 27.01.2021 г., видно от пощенското клеймо върху плика.
При така
установено, съдът намира, че жалбата е процесуално недопустима, като подадена
извън законоустановения 7-дневен срок по чл.197, ал.2 ДОПК. Атакуваното решение
е редовно връчено на 15.01.2021 г. лично на Г.А.Г.. При това положение срокът
за подаване на жалба е изтекъл на 22.01.2021 г. – понеделник, присъствен ден.
Така подадената жалба на 27.01.2021 г. е процесуално недопустима.
Неоснователни
са доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че съобщението не е връчено редовно, поради което
срокът не е изтекъл и жалбата е редовна. Съдебната практика приема, че не е
налице ненадлежно връчване на страната, която е посочила съдебен адресат, ако
същата е получила призовката или съобщението лично /например решение № 292 от
13.10.2014 г. по гр.д. № 2938/2014 г., ВКС, ІV г.о./. Като е предвидил
възможност за връчване на представител, законодателят е целял да създаде
гаранция за защита на правата на страната, но не и да изключи личното
уведомяване, независимо от наличието на пълномощник по делото. Ако съобщението
е връчено на страната на посочения от нея адрес и е получено от нея лично,
независимо, че същата е имала пълномощник по делото, връчването е редовно и
произвежда предвидените в закона последици. Законодателят в чл.29, ал.1 ДОПК дава
приоритет на личното връчване, към което е приравнено и връчването на
представител. Всъщност, видно от посочването в жалбата
срещу разпореждането се прави следното искане: „Моля съобщенията да се изпращат
на посочения адрес за адв. В.С.С..“ В титула на жалбата обаче са посочени два
адреса – „гр. Пазарджик, ул. „Н. Р..“ № ..“, който е и адресът за
кореспонденция на жалбоподателя съгласно чл.28, ал.1, т.1 ДОПК и „съдебен адрес
*** (така е изписано в жалбата) № 1А за адв. В.С.“. Така въведеното искане за
изпращане на „посочения адрес“ поставя неяснота за кой посочен адрес става
дума, след като са посочени два адреса, а освен това и вторият е несъществуващ.
Изпратеното съобщение до адреса в гр. Пазарджик, ул. „Н. Р..“ № .. по никакъв
начин при това положение не е в нарушение на правилата за връчване. Получена е информация
след връщането на обратната разписка, че „Лицето е в затвора“. На 06.01.2021 г.
на основание чл.31, ал.1 ДОПК е изпратено писмо за връчване на решението чрез
Началника на Затвора Пазарджик. Така извършеното връчване според настоящия
състав на съда с оглед данните по делото следва да се приеме за редовно.
Разпоредбата на чл.29, ал.1 ДОПК ясно сочи, че връчването на съобщенията в административното
производство се извършва на адреса за кореспонденция на субекта, като ал.9 на
същия член добавя, че съобщението може да се връчи и на всяко друго място,
когато се получава лично от лицето или от негов представител. Видно е, че това законодателно
разрешение не само не изключва връчването лично на жалбоподателя, но и дори
дава възможност за връчване лично на него и на друг адрес, различен от адреса
за кореспонденция. Това е сторено конкретно и в случая, като решението е
връчено на основание чл.31, ал.1 ДОПК чрез администрацията на
Затвора Пазарджик. А неясното искане в жалбата за получаване на съобщения на
„посочения адрес“, при посочени едновременно два адреса, единият, от които и
несъществуващ, е изцяло в тежест на жалбоподателя.
С оглед
изложеното жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството по
делото да се прекрати. В постъпилото становище, ведно с преписката, от страна
на процесуален представител на Директора на ТД на НАП Пловдив, се претендира
заплащането на юрисконсултско възнаграждение. Искането е неоснователно.
На първо място съдът на този етап от производството въобще не е
конституирал страните по делото, т.е. ТД на НАП не е придобила качеството на
страна по делото – в случая ответник. На следващо място следва да се отбележи,
че от ТД на НАП не са извършвани и никакви процесуални действия по делото,
които да са изискани от съда. Изпращането на преписката по подадената жалба
съгласно разпоредбите на чл.152 АПК не изисква участието на юрисконсулт, а
подаденото становище с оглед неконституирането на страните на основание чл.154 АПК, се явява преждевременно. Едва след приемането на жалбата за редовна и след
конституирането на страните служебно от съда, съгласно чл.163 АПК, жалбата се
изпраща на ответните страни, които могат да вземат отношение по нея. Съдът не е
конституирал страните и не е пращал жалбата за становище. И на последно място по
неоснователността на молбата - отговорността за разноски е уредена в чл. 143 АПК. В тази разпоредба законодателят е регламентирал няколко хипотези за
отговорност за разноски, а именно: (1) Когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ; (2) Подателят на жалбата има право на разноски по ал.
1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него
административен акт; (3) Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати
производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е
дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение,
определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ и (4) Когато съдът
отхвърли оспорването или прекрати производството, право на разноски имат и
заинтересованите страни, за които актът е благоприятен. Видно
е, че процесният случай не попада в нито една от изброените хипотези. В чл. 143 АПК не е предвидена отговорност за разноски в полза на неконституирана страна
по делото каквато се явява ТД на НАП при оставяне на жалбата без разглеждане,
поради това, че е процесуално недопустима на основание чл.159 АПК. Това
законодателно разрешение е съвсем логично и е продиктувано от обстоятелството,
че на този ранен етап от производството, касаещо допустимостта на жалбата,
липсва конституирана ответна страна по нея, която пък да ползва съответно
процесуална помощ.
По изложените съображения, съдът:
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима жалбата на Г.А.Г. *** против Решение № 350/29.10.2020 г. на
Директора на ТД на НАП Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане за отказ за
погасяване по давност изх. № С200013-137-0006616/30.07.2020 г., издадено от гл.
публичен изпълнител.
ПРЕКРАТЯВА производството по
административно дело № 132/2021 г. по описа на Административен съд Пазарджик.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за
заплащане на разноски за процесуално представителство на ТД на НАП Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ:/П/