№ 368
гр. Пловдив, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20225001000276 по описа за 2022 година
С решение № 260007/10.01.22 г., постановено по т.д. № 801/20
г. по описа на Пловдивски окръжен съд, ЗАДДБЖЗ ЕИК *********** е
осъдено да заплати на основание чл.432 от КЗ на В. ОВ. К. ЕГН **********
сумата от 60 000 лева, представляващи застрахователно обезщетение за
причинените на К. вследствие на настъпило пътнотранспортно произшествие
неимуществени вреди във връзка с претърпени увреждания, а именно:
Фрактура на десните трансверзални израстъци на Тх1, Тх2, Тх4, Тх5, Тх7 и
Тх8 прешлени; Линеарна фрактура в основата на задната дъга на С5 шиен
прешлен; Клиновидна фрактура на тялото на Тх8; Счупване на костите на
носа; Парциален пневмоторакс вдясно с наличие на единични пръснати зони
тип „матово стъкло“; Оскъден пневмомедиастинум, което ПТП се е случило
на 06.07.2020 год. около 00:05 часа в гр. П., кв. О., на ул. О. № *, при което
при управление на лек автомобил „Б., м. *******, неправоспособният водач
СТ. КР. П. в състояние на алкохолно опиване и поради движение с превишена
и несъобразена с пътните условия скорост, губи контрол над управлението на
лекия автомобил, в резултат на което излиза от пътното платно и се блъска в
стълб на улично осветление за което същият е признат за виновен със
споразумение по НОХД № 20205330205520/20г. по описа на ПРС, ведно със
законната лихва върху главницата начиная от 17.11.2020 г. до
окончателното изплащане, като е ОТХВЪРЛЕН предявения иск до пълния
му претендиран размер от 120 000, като неоснователен, ведно с 362.50 лева
направени деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.
1
ЗАДДБЖЗ е осъдено да заплати по сметка на ПОС ДТ в размер
на 2400 лева съразмерно на уважената част от иска, както и сумата от 150
лева заплатени от бюджета на съда възнаграждения на назначените по делото
експертизи, а на Адвокатско дружество В. и Б. ЕИК *********** - сумата от
2330 лева дължимо адвокатско възнаграждение, ведно с ДДС.
В. ОВ. К. е осъдена да заплати на ЗАДДБЖЗ сумата от 362.50
лева направени деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Въззивна жалба против горното решение е подадена от
ЗАДДБЖЗ АД, което го обжалва в частта му, с която искът за неимуществени
вреди и уважен за разликата над 20 000 лв. до 60 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от 17.11.20 г. Излагат се оплаквания за
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като се иска в
обжалваната част решението да бъде отменено и вместо него се постанови
друго, с което в тази част исковата претенция да бъде отхвърлена, ведно с
произтичащите от това последици по отношение на разноските. Претендира
присъждане на разноски по представен списък, вкл. юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемата страна В. ОВ. К. оспорва въззивната жалба като
неоснователна и моли в обжалваната част първоинстанционното решение да
бъде потвърдено. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение в
полза на Адвокатско дружество „В. и Б.“ дружество за оказана безплатна
правна помощ.
Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи,
намира за установено следното:
Съдът е бил сезиран с иск по чл. 432 от КЗ за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата В. ОВ. К.,
настъпили вследствие на ПТП, осъществено на 06.07.2020 г. Искът е насочен
против ЗАДДБЖЗ АД, предвид наличието на валидна към датата на ПТП
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена за лек
автомобил „Б., м. *******, управляван от водача СТ. КР. П., който е признат
за виновен със споразумение, сключено по НОХД № 20205330205520/2020г.
по описа на ПРС за това, че нарушавайки посочени членове от НК е
извършил престъпление по чл. 343, ал.1, предл. първо и пето, б. „а“ вр. ал.1,
б. „б“, предл. второ, вр. чл. 342, ал.1, предл. трето от НК, като по
непредпазливост е причинил на В. ОВ. К. средни телесни повреди,
изразяващи се в: 1/ счупване на шиен прешлен без разместване, довело до
2
трайно затрудняване на движенията на врата и 2/ счупване на тялото на осми
гръден прешлен и страничните израстъци вдясно на шест гръдни прешлена,
довело до трайно затрудняване движенията на снагата, като деецът е
извършил деянието в пияно състояние /с концентрация на алкохол в кръвта в
количество 1.94 промила/ и е управлявал без да има необходимата
правоспособност.
Като е зачетена задължителната сила на сключеното
споразумение пред наказателния съд, както и безспорното обстоятелство, че
за автомобила, управляван от виновното лице е била сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно
дружество, валидна към датата на ПТП, първоинстанционният съд е приел, че
са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя по
предявения пряк иск от увреденото лице.
Прието е, че е налице съпричиняване от страна на пострадалата,
тъй като същата се е возила в автомобила без използване на обезопасителен
колан, както и е знаела, че водачът е употребил алкохол, като
съпричиняването е преценено на 50 %.
Горните изводи на първоинстанционния съд не се оспорват от
страните във въззивното производство.
Оплакванията във въззивната жалба касаят общия размер на
определеното като справедливо обезщетение – 120 000 лв., респ. присъдените
60 000 лв. след прилагане на приетия процент съпричиняване.
Жалбоподателят счита този размер за прекомерно завишен, несъответстващ
на действително претърпените вреди, обществено-икономическата
конюнктура към момента на увреждането, както и на съдебната практика по
аналогични случаи. Счита, че справедливият размер на обезщетението следва
да бъде определен на 40 000 лв., а след приспадане на приетия процент
съпричиняване – дължимото от застрахователя обезщетение възлиза на 20 000
лв.
От приетото по делото заключение на СМЕ е установено, че
вследствие на ПТП пострадалото лице е получило следните травматични
увреждания: повърхностни травми на главата, счупване на костите на носа,
счупване на гръбначен прешлен /клиновидно счупване на тялото на осми
гръден прешлен/, счупване на други уточнени шийни прешлени /линеарно
счупване в основата на задната дъга на пети шиен прешлен/, множество
счупвания на гръдната част на гръбначния стълб /счупване на десните
странични израстъци на първи, втори, четвърти, пети и седми гръдни
прешлени/, травматичен пневмоторакс. По отношение пневмоторакса вещото
лице е обяснило, че представлява наличие на въздух в плевралното
пространство, при което навлезлият атмосферен въздух в плевралната кухина
не може да се евакуира и остава в нея; в зависимост от количеството навлязъл
въздух в плевралната кухинаи степента на притискане на белия дроб се
3
обуславя и нарушението на неговата газообменна функция, поради което
настъпва различна по степен дихателна недостатъчност със смущения в
дейността на сърцето, големите кръвоносни съдове и хемодинамиката. В
случая е бил налице частичен десностранен пневмоторакс, което е
обусловило разстройство за здравето, временно опасно за живота.
На В.К. е било приложено стационарно и домашно-амбулаторно
лечение, като по време на хоспитализацията е приложено оперативно и
консервативно /медикаментозно/ лечение. Проведеното оперативно лечение е
чрез вертебропластика, което представлява съвременно минимално
инвазивно лечение, извършва се под рентгенов контрол с една или две игли,
чрез които се прониква в счупено прешлено тяло и се инжектира подобна на
паста за зъби субстанция, която след 7 минути се втърдява и заздравява коста;
при определено количество от това вещество може да се повдигне прешлена,
така че да възстанови неговата височина. Поставена е твърда шийна яка, като
при дехоспитализацията е препоръчано да се носи 60 дни; впоследствие при
контролен преглед този срок е удължен до 90 дни. Провеждано е
амбулаторно систематично медикаментозно и физиотерапевтично лечение.
Възстановителният период съвпада с общия период на временна
нетрудоспособност по издадените болнични листове – 129 дни. През
възстановителния период пострадалата е изпитвала физически болки и
страдания в областта на главата, шията, гръдния кош, като в първите 15-20
дни болките са били с по-голям интензитет. Получените травматични
увреждания предполагат наличие на епизодични болки за в бъдеще, предимно
в областта на гръбначния стълб, за които в открито съдебно заседание вещото
лице е заявило, че биха могли да продължават и години.
Според свидетелските показания на майката на ищцата,
състоянието й е било много тежко в първите часове след катастрофата,
претърпяла е операция заради счупения гръбначен прешлен, била
транспортирана от болницата със специална носилка, тъй като не е можела да
става, тъй като въпреки „циментирането“ на гърба, е имала много счупени
ребра; първоначално не е можела да става, налагало се ползване на памперси,
а впоследствие започнала да използва санитарен стол; в началото не можела
да се храни, не можела да преглъща, можела да използва само сламка при
хранене, поради което и много отслабнала; до три месеца почти не ставала,
след това започнала да сяда, да се движи из стаята; тежко преживяла
случилото се, плачела през цялото време, не искала да говори; била изгубила
паметта си през първите месеци и сега имала някакви петна около
катастрофата; успяла постепенно да се възстанови психически с помощта на
свидетелката, която е педагог; продължавала да има оплаквания и към
настоящия момент от болки във врата и гърба.
Прието е в обжалваното решение, че няма основание дадените
свидетелски показания да бъдат дискредитирани въпреки наличието на
близка родствена връзка, тъй като свидетелката възпроизвежда свои
непосредствени и лични впечатления, показанията й са в унисон с останалия
4
събран по делото доказателствен материал, като е отчетено обстоятелството,
че несъмнено най- близките родственици имат преки впечатления от
оздравителния процес и преживените от нея психически и физически болки.
Тези изводи на първоинстанционния съд не се оспорват във въззивната
жалба, няма и оплаквания относно кредитирането на заключението на СМЕ.
При така установените травматични увреждания и претърпени
болки и страдания във физически и емоционално-психически план, предвид
тяхната тежест и интензитет, обстоятелството, че е била налице временна
опасност за живота на пострадалата, обусловена от частичния десностранен
пневмоторакс, обстоятелството, че се касае за счупвания и травматични
увреждания на гръбначния стълб, което е с категорично по – висока степен на
опасност за живота и здравето от счупването на каквито и да било други
кости по тялото, съдът е приел, че справедливият размер на обезщетението
следва да се определи на 120 000 лв., при което отчитайки приетия размер на
съпричиняване, е уважил иска за неимуществени вреди до размер на 60 000
лв. Във връзка с извършеното лечение чрез вертебропластика, което очевидно
е дало желаните резултати, е мотивиран извод, че от това не следва да
неглижира факта, че е налице счупване на прешлен, което е довело до
нуждата от приложение на подобна интервенция, вместо по – стария метод за
имобилизация в гипсово корито. Отчетено е изключително негативното
повлияване на случилото се върху психиката на К..
Изводите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия
въззивен състав като обосновани, напълно кореспондиращи със събрания по
делото доказателствен материал, установените увреждания и свързаните с
това болки и страдания, претърпени от пострадалата В.К.. Определеният
размер на обезщетението отговаря на принципа за справедливост, заложен в
чл. 52 от ЗЗД, съобразно конкретната тежест и интензитет на уврежданията в
тяхната съвкупност, които са високи, като включително е била налице и
временна опасност за живота на пострадалата. Обоснована е преценката, че
приложението на посоченото съвременно лечение чрез вертебропластика,
което е по-благоприятно за увреденото лице, не може да омаловажи тежестта
на уврежданията, респ. да обуслови по-нисък размер на дължимото
обезщетение. Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че
определеният размер на обезщетението представлява източник на
обогатяване, а предлаганият от застрахователя общ размер от 40 000 лв. е
изключителен занижен съобразно действителните болки и страдания,
претърпени от въззиваемата страна.
Във въззивната жалба са цитирани и решения на Апелативен
съд Бургас, Софийски апелативен съд и Окръжен съд Варна, с които се
присъждат обезщетения в размер между 35 000 лв. и 50 000 лв., във връзка с
които се навеждат оплаквания, че обжалваното решение не кореспондира с
трайно установена съдебна практика. Тези оплаквания се преценяват като
5
неоснователни. Не са налице данни дали цитираните решения представляват
влезли в сила съдебни актове. Освен това, след преглед на посочените
решения не може да се направи извод, че същите касаят аналогични случаи
предвид момента на настъпване на уврежданията, възрастта на пострадалото
лице, конкретните травми и конкретно установените болки и страдания в тази
връзка и всички други конкретни обстоятелства, относими към въпроса за
определяне размера на обезщетението. Напр.: решение № 1184/19.12.19 г. на
ОС Варна касае ПТП, настъпило на 22.08.2018 г., като по казуса няма
счупване на гръбначен прешлен, нито пневмоторакс; решение № 42/18.06.20
г.на БАС по в.т.д. № 55/20 г. касае ПТП от 14.04.2016 г., като по казуса няма
счупване на гръбначен прешлен, пневмоторакс, счупване на носни кости,
счупване на шийни прешлени. Освен това, решенията са цитирани
фрагментарно, без изследване на други въпроси, относими към размера на
обезщетението, какъвто например е съпричиняването /каквото е обсъждано и
прието в част от решенията/.
За разноските:
Предвид изхода на делото следва да се уважи претенцията за
присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗАдв в полза на
Адвокатско дружество „В. и Б.“ ЕИК *********** за оказаната безплатна
правна помощ на осн. чл. 38, ал.1,т.2 от ЗАдв. Съобразно обжалвания интерес
и при приложение на правилото на чл. 7, ал.2,т.4 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимото
адвокатско възнаграждение възлиза на 1730 лв. ведно с 346 лв. ДДС=
Предвид посоченото ПАС
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260007/10.01.22 г., постановено
по т.д. № 801/20 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, в обжалваната му
част, с която е уважен искът, предявен от В. ОВ. К. ЕГН ********** против
ЗАДДБЖЗ ЕИК *********** за неимуществени вреди вследствие на
настъпило пътнотранспортно произшествие на 06.07.2020 год., виновно
причинено от СТ. КР. П. при управление на лек автомобил „Б., м. *******, за
разликата над 20 000 лв. до 60 000 лв., ведно със законната лихва върху
сумата, начиная от 17.11.2020 г. до окончателното изплащане.
6
В необжалваната част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗАДДБЖЗ ЕИК *********** да заплати на
Адвокатско дружество „В. и Б.“ ЕИК *********** на основание чл. 38, ал.2
от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 1730 лв. +
346 лв. ДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7