П Р О Т О К О Л
Година 2018 Град Варна
Варненският районен съд Двадесет и
седми състав
На шести март Година две хиляди и осемнадесета
В публично
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: Я.В.
Г.С.
Секретар: СИЛВИЯ ГЕНОВА
Прокурор: МИЛЕНА НЕДЕЛЧЕВА
Сложи за
разглеждане докладваното от Председателя НОХД
№ 5265/2017г. по описа на ВРС.
------------------------------------------------------
На именно повикване в 09:00
часа се явиха:
-----------------------------------------------------
ПОДС. Т.Н.З. – нередовно призован, не се явява.
Видно от
изготвената справка от сектор „Оперативен анализ“ при ОД на МВР – Варна за
периода от 19.04.2011г. до 12.01.2018г. подс. З. има
регистрирано излизане от страната на 12.01.2012г.
ПОДС. З.С.З. – нередовно призована, не се явява.
Видно от
изготвената справка от сектор „Оперативен анализ“ при ОД на МВР – Варна за
периода от 19.04.2011г. до 12.01.2018г. подс. З. има
регистрирано излизане от страната на 12.01.2012г.
Съдът докладва постъпило по делото писмо от
РУ Аксаково при ОД на МВР - Варна рег. № 445000-111 от 18.01.2018г., от което е
видно, че подсъдимите са обявени на ОДИ с мярка „Установяване на адрес“
категория „подсъдим“ по настоящото дело на 15.12.2017г.
Съдът докладва постъпило по делото писмо от
РУ Аксаково при ОД на МВР - Варна рег. № 445000-377 от 27.02.2018г., от което е
видно, че до 26.02.2018г. въпреки проведените издирвателни
мероприятия местонахождението на подсъдимите не е установено.
ПОСТРАДАЛАТА Х.М.Г. – нередовно
призована, не се явява. По делото са налични данни, че лицето е починало.
НАСЛЕДНИЦИ:
Т.П.Г. – уведомен от предходно с.з. чрез адв. В.Б., не се явява.
П.Т.М. - уведомена от предходно с.з. чрез адв. В.Б., не се явява.
За тях се явява адв. В.Б., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
ПОСТРАДАЛАТА Д.С.К. – нередовно
призована, не се явява. Съобщението е върнато в цялост с отбелязване, че при неколкократно посещение на адреса не е открит никой. На
оставените съобщения не се отзовава никой.
ПОСТРАДАЛАТА Й.Й.Ш. – нередовно
призована, не се явява. По делото са налични данни, че лицето е починало.
НАСЛЕДНИЦИ:
В.А.Б. – редовно призована, не се явява.
В.А.З. - редовно призована, не се явява.
Съдът докладва
постъпила по делото искова молба от В.А.Б. и В.А.З., с която предявяват гр.
иск.
ПОСТРАДАЛАТА Д.А.К. – редовно
призована, не се явява.
ПОСТРАДАЛАТА Д.Д.Г. - нередовно
призована, не се явява. По делото са налични данни, че лицето е починало.
НАСЛЕДНИЦИ:
З.Д.Г. – редовно призован, не се явява.
Л.З.Н. – редовно призована, не се явява.
Д.З.Д. – редовно призован, не се явява.
В съдебната зала се явява адв. М.С.П., определен от Председателя на ВАК за служебен защитник на подс. З..
В съдебната зала се явява адв. И.В.Д., определен от Председателя на ВАК за служебен защитник на подс. З..
ПРОКУРОРЪТ:
Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. Б.: Да се даде ход на разпоредителното заседание. Запознат съм с разпоредбите на чл.77, ал.3 и чл.85, ал.3 от НПК. От името на моите доверители заявявам, че желаем да предявим гр. искове. Предоставяме молба, в която сме описали предявения срещу подсъдимите Т.З. и З.З. гр. искове за имуществени и неимуществени щети и желанието на клиентите ми да се конституират като частни обвинители.
СЪДЪТ намира, че към настоящия момент е предприел нужните действия за установяване местонахождението на подсъдимите. Както в предходно, така и в днешно с.з. са изискани редица справки, а именно от арести, затвори, за задгранични пътувания, от мобилни оператори за регистрирани мобилни номера, регистрирани трудови договори на името на подсъдимите, направен е опит за призоваване на подсъдимите на известните по делото адреси, същите са обявени на ОДИ към 15.12.2017г. за нуждите на настоящото производство, от който момент до настоящия са изтекли почти два месеца и издирването не е дало резултат. По делото подсъдимите нямат упълномощен защитник. С оглед на горното и като съобрази, че наказателното производство съобразно изискванията на ЕКЗПЧ следва да бъде разгледано в разумни срокове, като националното законодателство предвижда възможност за провеждане на разпоредително заседание в отсъствието на подсъдимите, но при тази хипотеза е задължителна защитата на осн.чл.94, т.8 от НПК, намира че съгласно разпоредбите на чл.25 вр.чл.23, ал.1 вр.чл.21, т.3 от ЗПП на подсъдимите следва да бъдат назначени служебни защитници, а именно определените от АК – Варна със съответните уведомителни писма.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА за служебен защитник на подс. Т.Н.З. адв. М.С.П., определен от Председателя на ВАК.
НАЗНАЧАВА за служебен защитник на подс. З.С.З. адв. И.В.Д., определен от Председателя на ВАК.
АДВ. Д.: С оглед на това, че са изпълнени всички предпоставки на закона, извършени са всички необходими справки и моята подзащитна не е намерена на адреса считам, че са налице основания за гледане на делото в нейно отсъствие. Доколкото една от пострадалите не е намерена на адреса, който е посочила считам, че няма пречка разпоредителното заседание да се проведе, тъй като в разпоредбата на чл.247в, ал.3 от НПК изрично е записано, че в тези случаи разпоредителното заседание не се отлага. Моля, да се ход на разпоредителното заседание.
АДВ. П.: Поддържам становището на представителя на ВРП и на колегата, и моля да дадете ход на разпоредителното заседание.
СЪДЪТ намира, че са налице предпоставки за провеждане на задочно разпоредително заседание на осн.чл.269, ал.3, т.2 от НПК. Счита, че не са налице пречки от процесуален характер за даване ход на разпоредителното заседание в отсъствието на подсъдимите, доколкото са изпълнени всички изисквания на закона за щателното издирване на подсъдимите. Съобразно закона и константната съдебна практика, съдът е положил достатъчно усилия за установяване местонахождението на подсъдимите, като към настоящия момент същите не са установени. Отделно от това ненамирането на единия от пострадалите на адреса посочен от него за призоваване в страната, съобразно чл.247в, ал.3 от НПК не е пречка за разглеждане на делото, още повече че същият е бил уведомен за предходното с.з., запознат е с разпоредбите на закона, със своите права и със задълженията си при желание да участва в производството да уведомява съда за всяка промяна в местопребиваването си.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
В ОТСЪСТВИЕТО НА ПОДСЪДИМИТЕ
ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЧЛ.269, АЛ.3, Т.2 ОТ НПК
Председателят провери самоличността на
подсъдимите.
ПОДС. Т.Н.З. - роден на ***г. в гр.Своге, българин,
български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, ЕГН **********.
ПОДС. З.С.З. - родена на ***г***, българка, българска
гражданка, със средно образование, омъжена, неосъждана, ЕГН **********.
Самоличността на подсъдимите бе
проверена от данните по ДП.
На осн. чл.272 ал.4 председателят на състава провери сроковете за връчване на преписите и съобщенията по чл. 247б от НПК и констатира, че същите са спазени.
СЪДЪТ разясни на страните правото им на отвод
и процесуалните им права по НПК, както и последствията от влязло в сила
определение по въпросите на чл.248 ал.1 т.3 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ:
Нямам искания за отводи.
АДВ. Б.: Нямаме искания за отводи.
АДВ. Д.: Нямаме искания за отводи.
АДВ. П.: Нямаме искания за отводи.
СЪДЪТ докладва постъпила по делото молба от адв. Б., с която от името на наследниците на пострадалата Х.М.Г. - П.Т.М. и Т.П.Г. заявява, че последните
желаят да бъдат конституирани като гр. ищци и частни обвинители, като
предявяват гр. искове солидарно срещу подсъдимите Т.Н.З. и З.С.З. за сума в
размер на 1 400 лева за претърпени имуществени вреди в резултат на деянието по
чл.194, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от деня на увреждането –
28.02.2012г. до окончателното изплащане на сумата, както и гр. иск за сумата от
300 лева за причинени нематериални щети, изразяващи се в тревожно състояние и
стрес от престъпното деяние, както и направените по делото разноски, изразяващи
се в адвокатски хонорар.
СЪДЪТ докладва постъпила по делото искова
молба от В.А.Б. и В.А.З., като наследници на пострадалата Й.Й.Ш.,
с която заявяват, че желаят да им бъде изплатена сумата от 390 лева, заедно с
полагащите се лихви.
АДВ. Б.: Поддържам така депозираната молба. Не възразявам да бъде приет предявения гр. иск от наследниците на Й.Ш..
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че предявените гр. искове са
своевременно предявени и следва да бъдат приети за разглеждане. Няма пречка да
се уважи така направеното искане за конституирането на пострадалия като частен
обвинител и гр. ищец.
АДВ. Д.: Молбите са представени от лица, които
имат качеството на пострадали в настоящото производство, предявени са
своевременно в разпоредително заседание, поради което считам, че са допустими.
По основателността ще се произнеса след събиране на доказателствата по делото.
АДВ. П.: Поддържам казаното от колегата адв. Д.. Само искам да уточня, че в иска на колегата адв. Б. не е уточнен размера на адвокатския хонорар.
СЪДЪТ като взе предвид постъпилите искови
молби и молби за конституиране като частни обвинители, намира за установено
следното:
Съобразно
фактическите рамки на обв. акт пострадала от
престъпленията, за които са предадени на съд двамата подсъдими се явява Х.М.Г.,
същата към настоящия момент е починала. Съобразно чл.76 от НПК, след смъртта на
пострадалия правото да участват в производството като частни обвинители
преминава върху неговите наследници. Видно от изисканите и приложени по делото
доказателства наследници на пострадалата
Г. са именно П.Т.М. и Т.П.Г.. Поради това съдът намира, че искането е направено
от процесуално легитимирани лица, същото е направено своевременно - до
започване на разпоредителното заседание,
поради което е и допустимо.
С оглед на
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
КОНСТИТУИРА П.Т.М. и Т.П.Г. като наследници на Х.М.Г.,
представлявани от повереник адв.
Б. като частни обвинители в настоящия
наказателен процес.
По отношение на
предявените два обективно кумулативно съединени гр. искове съдът намира, че
исковата претенция на двамата наследници на пострадалата Г.- П.Т.М. и Т.П.Г.
изхожда от процесуално легитимирани лица и е своевременно заявена. Наследниците
на пострадал обаче, могат да претендират само и единствено имуществени вреди
причинени от престъплението предмет на разглеждане в настоящото производство, а
именно сумата от 1 400 лева. Наследниците на починало лице не могат да
предявяват искови претенции за нематериални или т.нар. неимуществени вреди,
доколкото лицето е починало преди даване ход на настоящото производство и в
тази хипотеза без то самото да е изразило становище по тези вреди и да е
заявило претенция за същите няма как да се приеме за съвместно разглеждане
такава претенции от неговите наследници, като в посочения смисъл е и
константната съдебна практика, включително е налична и задължителна таказа. Нещо повече производството по делото е за
престъпления по чл. 194, ал. 1 от НК, където фактическия състава на това
престъпление не предвижда съставомерни неимуществени
вреди. По отношение на искането за заплащане на адвокатски хонорар, съдът
намира, че същото не е предмет на гр. иск, а тази претенция е уредено в
разпоредбите на чл. 189 от НПК, и касае разноски по делото.
С
оглед на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявения от П.Т.М. и Т.П.Г. като наследници на Х.М.Г. солидарно срещу подсъдимите Т.Н.З. и З.С.З. граждански иск за сумата от 1 400 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянията, предмет на обвиненията по делото - 28.02.2012г. до окончателното изплащане на сумата.
КОНСТИТУИРА П.Т.М. и Т.П.Г. като наследници на Х.М.Г., представлявани от повереник адв. Б., като граждански ищци в наказателния процес.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ така
направеното искане от страна П.Т.М. и Т.П.Г. като наследници на Х.М.Г. за
приемане за съвместно разглеждане на гр. иск насочен солидарно срещу
подсъдимите Т.Н.З. и З.С.З. за претърпени неимуществени вреди в размер на 300
лева и НЕ ПРИЕМА за съвместно
разглеждане на гр. иск за претърпени неимуществени вреди в размер на 300 лева.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
По
отношение на исковата претенция от наследниците на Й.Й.Ш.
действително към настоящия момент в обв. акт лицето Й.Й.Ш. се сочи като пострадала от престъпление предмет на
разглеждане в настоящото производство, същата е починала и следователно по
силата на закона нейните права са преминали към нейните наследници, които видно
от изисканите справки са В.А.З. и В.А.Б.. На двете лица са разяснени правата по
НПК и същите са изразили желание за изплащането на сумата от 390 лева, заедно с
полагащата се лихва. Макар съдът да е дал възможност на двете лица да се
запознаят с разпоредбите на чл. 76 и чл. 84 от НПК и е указал изрично при какви
обстоятелства могат да упражнят правата си, включително и да упълномощят повереник по настоящото производство, исковата претенция
към настоящия момент не отговаря на законовите изисквания, искът не е
конкретизиран по основание и размер, претендира се сума от 390 лева, заедно с
полагащата се лихва, като нито се сочи от коя дата, нито какви вреди се
претендират, нито срещу кого е насочена исковата претенция, поради което
исковата претенция така формулирана е недопустима и следва да бъде оставена без
уважение.
С оглед на
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ така направеното
искане от страна В.А.Б. и В.А.З.
като наследници на Й.Й.Ш. и НЕ ПРИЕМА за
съвместно разглеждане предявения гр. иск за сума в размер на 390 лева, заедно с
полагащата се лихва.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
СЪДЪТ докладва постъпило по делото становище
от адв. Д. по въпросите, които се обсъждат в
разпоредителното заседание по смисъла на чл.248 от НПК.
СЪДЪТ, пристъпи към изслушване на становищата
на прокурора и лицата по чл. 247б ал.1 и 2 по всички въпроси, които се обсъждат
в разпоредителното заседание съгл.чл.248 ал.1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че делото е подсъдно на съда и
не са налице основания за прекратяване и спиране на наказателното производство.
В хода на ДП не
са допуснати съществени процесуални нарушения водещи до ограничаване
процесуалните правила на подсъдимите и пострадалите предвид обстоятелството, че
подсъдимите са привлечени като обвиняеми за извършване само на три от
въпросните престъпления. На 05.09.2017г. двамата подсъдими отново са привлечени
в качеството на обвиняеми с прецезирани диспозитиви на обвинението на осн.чл.269,
ал.3, т.1 и 2 от НПК при наличие на всички предпоставки на задочното привличане,
а именно Т.З. и З.З. са били привлечени в качеството
на обвиняеми лично, поради което са били наясно, че срещу тях е водено
настоящото ДП и след като са били привлечени в качеството на обвиняеми двамата
са се укрили, след което са били обявени на ОДИ, като от тогова е изминал много
дълъг период от време, през който не са били открити. В хода на съдебното
производство двамата подсъдими не са били установени на известните на органите
на полицията адреси за призоваване. Видно от приложените по делото писма
двамата не са се намирали в арестите или затворите на територията на страната,
поради което са били обявени на ОДИ с мярка „Принудително довеждане“. Предвид
горните обстоятелства, считам че ДП е приключило по реда на чл.269, ал.3, т.1 и
2 от НПК, като материалите по разследването са били предявени на адв. Д., упълномощен от обвиняемите, който не е направил
искания и възражения по воденото ДП. Действително след възобновяване на делото
през месец август 2017 година не са били
проведени за пореден път издирвателни мероприятия,
като искане на информация от местата за лишаване от свобода – арести, затвори,
и други, но следва да се има предвид, че тази информация многократно е била
изисквана и въпреки всичко двамата подсъдими не са били установени на
известните адреси. Очевидно е, че същите са се укрили и местонахождението им не
е известно.
Що се отнася до
твърденията на назначения на обвиняемата З. служебен защитник адв. Д. за допуснато в хода на ДП отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила довело до ограничаване правата на
обвиняемата считам, че същите са несъстоятелни. При задочното привличане на
двамата отсъстващи подсъдими на 05.09.2017г. никъде в протокола не е вписано
възражение на адв. Д., че не е бил упълномощен да
представлява двамата извършители, а е бил упълномощен единствено за
производството по вземане на МНО. След като същият не е бил съгласен да ги
представлява и е имал резерви в това отношение е следвало да ги заяви, и те да
бъдат вписани в протокола за предявяване на обвиненията и в протоколите за
предявяване на разследването. Видно е, че в сочените протоколи липсва направено
изявление от адв. Д.. По отношение на становището на
служебния защитник на обв. З., че е допуснато и процесуално
нарушение на правата на пострадалите, доколкото трима от пострадалите са били
починали още в хода на ДП, а техните наследници не са били издирени и запознати
с правата на пострадал, действително свидетелите Ш., Г. и Г. са починали в хода
на разследването, като по ДП не е била изискана такава информация, но от друга
страна следва да се има предвид, че те както и всички пострадали изрично са
заявили при разпитите им в качеството на свидетели, че не желаят да им бъдат
предявени материалите по делото, както и да бъдат информирани за хода на ДП.
При това положение и при липсата на информация за настъпила смърт на три от
пострадалите лица за органите на ДП не е съществувало задължение да издирят
техните наследници и да ги запознаят с правата по чл.75 от НПК. Ето защо
намирам, че не е допуснато твърдяното от защитника на подс.
З. процесуално нарушение.
Считам, че са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, доколкото подсъдимите са търсени на известните адреси, не са били установени, към настоящия момент не е известно тяхното местонахождение, спазена е процедурата по стриктното им издирване, същите са обявени на ОДИ, поради което считам, че са налице предпоставките на осн.чл.269, ал.3 от НПК и делото следва да бъде насрочено за разглеждане в отсъствието на двамата подсъдими по реда на задочно производство с призоваване на всички свидетели и вещи лица.
Не са налице
предпоставки делото да се гледа при закрити врати, нито да се привлича резервен
съдия или резервни съдебни заседатели. Не се налага извършването на следствени
действия по делегация, нито назначаването на вещо лице, преводач, или тълковник. По отношение на взетите мерки за процесуална
принуда в хода на ДП са взети МНО „Парична гаранция“. Считам, че към настоящия
момент не са налице основания за изменение на същите. Нямам искания по
доказателствата.
АДВ. Б.: Придържам се към становището на
прокуратурата.
АДВ. Д.: Поддържам това, което съм изразил в
подаденото до съда становище.
Ще взема
становище по изложеното от представителя на РП – Варна днес. Моето възражение в
подаденото до съда становище е не относно обстоятелството били ли са налице или
не предпоставките за разглеждане на ДП в отсъствието на двамата подсъдими, а
относно това представлявани ли са те в това производство от адвокат или не,
каквото е задължителното изискване, когато делото се води в отсъствието на
подсъдимия. Смятам, че двамата подсъдими, тогава обвиняеми не са били
представлявани от адвокат в хода на ДП и дали са били представлявани или не, не зависи от изявлението на адвоката, а от волята, която са
изразили обвиняемите към него момент. Волята им е обективирана
в пълномощните, които са разписали и са представени в делото, а в тях е много очевидно,
че те касаят единствено производството по МНО, като е записан номера на делото
за разглеждане на МНО. С оглед на това смятам, че няма данни те да са били
представлявани надлежно от упълномощен защитник в това производство, което
опорочава всички извършени действия в хода на ДП. Това е абсолютна предпоставка
за правомерното развитие на производството и смятам, че настоящото производство
следва да бъде прекратено и делото върнато на прокуратурата за изпълнение на
всички предвидени в закона действия.
АДВ. П.: Колегата адв.
Д. е абсолютно прав. Вероятно колежката прокурор чете друг текст от закона. Не
може човек, който е упълномощен да извършва определена работа да му се вменява
друга допълнителна, която не е задължен да върши. Колегата адв.
Д. е бил упълномощен само за частното наказателно дело по МНО, не и за всички
други процесуални действия. В моята дълга практика не съществува такъв вариант,
когато на едно лице са повдигнати три обвинения за три извършени престъпления
да му се вменяват после пет без да има никакво съзнание, че извършва пет
кражби.
Считам, че
делото трябва да бъде прекратено и върнато на РП – Варна за отстраняване на
допуснати процесуални пропуски. По отношение на останалите въпроси се придържам
към становището на моя колега адв.Д..
СЪДЪТ, след тайно съвещание и като взе предвид
становището на страните, и материалите по делото намира следното:
Делото е образувано по внесен обвинителен акт срещу Т.Н.З. за престъпление по чл.194, ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК и срещу З.С.З. за престъпление по чл.194, ал.1 вр.чл.20, ал.4 вр. чл.26, ал.1 от НК, и е родово и местно подсъдно на ВРС. Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство. С оглед на което и съдът по въпросите на чл.248, ал.1, т. 1 и т.2 от НПК:
О П Р Е Д Е Л И :
1. Делото е родово и местно подсъдно на Районен съд Варна;
2. Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Доколкото съдът е длъжен служебно да следи за допуснати отстраними съществени процесуални нарушения довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите или на пострадалите, а и такива възражения бяха направени и от защитата, намира, че такива нарушения са допуснати по отношение на правата на обвиняемите да научат за какво престъпление са привлечени в това качество - тъй като на практика липсва постановление за привличане по обвинението за което са предадени на съд. Нарушени са им още процесуалните правата да участват в производството и да има защитник. Съдът констатира и нарушение в правата на пострадалите да участва в производството. Съображенията на съда са следните.
ДП въз основа, на което е образувано настоящото НОХД е започнало на 28.02.2012г. Впоследствие към него са обединени още няколко ДП, а на по-късен етап са разделяни материали. С постановление за привличане на обвиняеми от 01.08.2012г. Т.Н.З. и З.С.З. са привлечени в това качество за престъпления по чл.194, ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК, като деянията касаят две пострадали лица –Х.Г. и Д.К.. Постановленията за привличане са им предявени в присъствието и с участието на служебно назначен защитник - адв. Д. И., определена с уведомително писмо №3932/01.08.2012г. на ВАК и назначена за такава с постановления на водещия разследването от 01.08.2012г. На 02.08.2012г. на двамата подсъдими са предявени нови обвинение за престъпления по чл.194, ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК спрямо З. и престъпление по чл.194, ал.1 вр.чл.20, ал.4 вр. чл.26, ал.1 от НК спрямо З.. Предметът на обвиненията при това привличане е бил разширен като към деянията е прибавено и още едно, с пострадал Д.К.. Тези постановления за привличане отново са били предявени на двамата подсъдими в присъствието на служебно назначения защитник-адв.И.. Подс.З. е отказал да подпише постановлението за привличане, като горното обстоятелство е било удостоверено с подписите на свидетели. В разрез с императивните изисквания на НПК разследващия орган не е пристъпил към задължителния след всяко привличане разпит на обвиняем. Вярно е, че обв. е отказал да подпише постановлението за привличане, но горното не освобождава разследващия орган от задължението да пристъпи към разпит на обв. Съдът обръща внимание на този факт с оглед маркиране на множеството процесуални нарушения допуснати в хода на ДП.
След предявяване на второто обвинение подсъдимите, тогава обвиняеми са били задържани за срок до 72 ч., като прокуратурата е внесла искане за определяне на най-тежките мерки за неотклонение. По внесените от прокуратурата искания, в РС-Варна са били образувани ЧНД №4401/2012г. касаещо З. и ЧНД №4402/2012г. касаещо З.. В производствата по чл.63 от НПК двамата подсъдими са упълномощили свой защитник –адв.Д.Д., като изрично в двете пълномощни , приложени на л.94 и л.96 от том 1 на ДП е вписано, че упълномощаването касае само производството по мярката за неотклонение пред ВРС, 6 с-в. Липсва обаче упълномощаване на защитника по ДП. В производствата по горепосочените ЧНД на обвиняемите са взети мерки за неотклонение „Гаранция в пари“, като сумите по гаранциите са внесени на 03.08.2012г.
От материалите по делото става ясно, че подсъдимите са нарушили ограниченията на мярката за неотклонение „Гаранция в пари“ в досъдебната фаза и не са били открити на известните на държавната администрация адреси. Поради това са били обявени на издирване, изпълнимо от органите на МВР, но то не дало резултат.
С постановление от 25.04.2013г. прокурор при РП-Варна спрял производството по делото на основание чл.244, ал.1, т.1 вр. чл.25, ал.2 от НПК, тъй като видно от постановлението преценил, че разглеждането на делото в тяхно отсъствие би попречило за разкриване на обективната истина.
Четири години и четири месеца по-късно, без каквато и да е промяна в обстоятелствата, същият прокурор при ВРП в постановление от 15.08.2017г. констатирал, че са налице основания за възобновяване на делото. Приел, че са налице предпоставките за провеждане на задочно производство и указал на водещия разследването да предяви нови обвинения на двамата подсъдими, като в предмета на предходните обвинения бъдат включени още две пострадали лица- Й.Ш. и Д.Г..
Съгласно чл.206 от НПК когато няма да попречи за разкриване на обективната истина, разследването може да се проведе в отсъствието на обвиняемия при условията на чл.269, ал.3, т.1, 2 и 4 от НПК.
В случая, очевидно, решаващият орган след повече от четири години и въпреки липсата на промяна във фактическата обстановка е преценил, че щом обвиняемите са били привлечени лично за три от деянията /макар с допуснати съществени процесуални нарушения по отношение на обв.З./, няма да попречи за разкриване на обективната истина привличането им при условията на задочно производство за още две деяния.
След възобновяване на делото било престъпено към задочно привличане на двамата обвиняеми без извършване на каквито и да било други действия. Не бил направен дори опит от разследващите органи за призоваване на двамата обвиняеми, не били изискани справки за резултатите от тяхното издирване. Тук следва да се посочи, че отдавна в съдебната практика са се утвърдили изисквания, че преди да се пристъпи към задочно производство, независимо от обявяването на лицето на издирване, се изискват редица справки – от арести, затвори, за задгранични пътувания, за налични мобилни номера и сключени трудови договори и прочие. Приложените по делото справки от арести и затвори касаят период от време далеч преди възобновяване на делото, изискани са по спряно производство, затова и прокуратурата не би могла да се позовава на същите, защото е известно и не е нужно да бъде разяснявано, че съгласно НПК действия извършени извън сроковете на разследване нямат доказателствена сила в процеса. Константна е практиката на съдилищата, която датира от 70-те години на миналия век чак до настоящия момент, че е налице съществено нарушение, когато делото е разгледано и решено без участието на обвиняемия, но и без да е направено всичко необходимо за неговото издирване и призоваване /р. 367—1975—I н.о./. „Щателно издирване“ съобразно константната практика означава издирването от органите на МВР да е извършено чрез централния бюлетин и при посочване на конкретните данни и места на издирването /р. 561—1988—I н. о., р. 471— 1990—I н. о., р. 720—1992—I н. о./. В същия смисъл са и редица по-нови решения на ВКС- Решение № 43 от 2.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 631/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Е.С., Решение № 15 от 21.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 2011/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Ц.П., Решение № 19 от 28.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 1654/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията E.А., Решение № 339 от 16.10.2014 г. на ВКС по н. д. № 1111/2014 г., II н. о., НК, докладчик съдията Л.С., Решение № 99 от 27.04.2016 г. на ВКС по н. д. № 325/2016 г., I н. о., НК, докладчик председателят П.П. и много други. Задочно производство се провежда само ако „обективно са извършени всички необходими действия по издирване на обвиняемия/подсъдимия и са налице категорични данни, че въпреки щателното издирване, не е намерен" / в този смисъл р. 473—2002—III н. о./. Очертаните предписания, въплътени в съдебната практика, са логическа последица от регламентираните в чл. 55 от НПК основни права на обвиняемия /подсъдим/ в наказателния процес, между които и това да участва лично в наказателното разследване във всичките му фази и стадии на развитие, чрез даване на обяснения по обвинението, представяне на доказателства, предявяване на искания и на възражения. Законодателят е отговорил нормативно на изискванията на чл. 6, т. 3, б. "а", "b", "c" и "d" от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи за справедлив процес, свързан с правото на всеки подробно да бъде информиран за характера и причините на обвинението срещу него, да се защитава лично или да ползва квалифицирана адвокатска помощ, да присъства непосредствено при разпита на свидетели и в извършването на други процесуално-следствени действия, посочени от обвинителната власт и защитата, или реализирани по служебен почин от решаващия съд. Като към задочно производство се пристъпва само при несъмнен отказ от участие в наказателния процес по конкретното дело.
Така или иначе органите на прокуратурата и полицията са пристъпили към задочно привличане на основание чл.269, ал.3, т.1 и т.2 от НПК. Следва да се посочи само за прецизност, че сочената по-горе разпоредба касае съдебното производство. В досъдебното производство е приложима разпоредбата на чл.206 от НПК.
Една от предпоставките за провеждане на законосъобразно задочно производство е задължителното участие на защитник, регламентирано в разпоредбата на чл.94, ал.1, т.8 от НПК. В случая незнайно поради какви причини органите на разследването са предявили последното обвинение на двамата обвиняеми, за което същите са предадени на съд, в присъствието на адв. Д.Д.. В ОА прокурорът се е позовал на обстоятелството, че адв. Д. бил упълномощен защитник на двамата обвиняеми, което не кореспондира с установените по делото факти и приложените доказателства. Както бе споменато по-горе адв. Д. е бил упълномощен от двамата обвиняеми само за конкретните ЧНД образувани в РС, но не и по досъдебното производство. Горното е видно не само от приложените по делото пълномощни, цитирани по горе, но и от други приложени по делото доказателства. На лист 79 от том ІV на ДП е приложена докладна записка от която е видно, че далеч преди спиране, респективно възобновяване на делото при опит за призоваване на двамата обв. чрез адв. Д. същият е отказал да получи призовките за тях. Споменатото идва да покаже, че органите на ДП не познават материалите по делото. Съобразно нормите на НПК - чл.93, ал.5 от НПК пълномощното важи за цялото наказателно производство, ако не е уговорено друго. В случая видно от съдържанието на пълномощното, то важи само за нуждите на ЧНД пред РС, 6-състав, това е била и уговорката между страните - адвокат и клиент. Въпреки горното и в разрез със закона обвинението е предявено именно на адв. Д., който не е свързан по никакъв начин с делото и двамата подсъдими. Нещо повече, разследващия орган е допуснал и друго нарушение. Очевидно, разследващия полицай е преценил, че защитата е задължителна, което е обективирал в постановления, в които е посочил, че е нужно да се предостави правна помощ на двамата обвиняеми. Изготвени са и искания до АК–Варна, приложени очевидно само за нуждите на настоящото производство, без да са изходирани, без да е получен и отговор от АК. Такъв няма как и да бъде получен, тъй като двамата обвиняеми вече са имали определен и назначен служебен защитник по делото - адв. Д.И.. Вместо да предяви задочното обвинение именно на назначения служебен защитник, разследващият полицай предявява обвинение на адвокат нямащ нищо общо с делото, като го сочи в постановленията за привличане като „служебен защитник“ и то без акт за назначаване. Съгласно чл.94, ал.3 от НПК когато участието на защитник е задължително, съответният орган назначава за защитник адвокат. В материалите по делото липсва постановление за назначаване на адв. Д. като служебен защитник по делото. Горните действия представляват съществено процесуално нарушение, тъй като на практика липсват валидни постановления за привличане на обвиняемите за деянията, за които са предадени на съд. Както бе споменато постановленията са предявени на лице-адвокат, нямащо нищо общо с делото, който нито е упълномощен защитник, нито е назначен такъв. Формалният подход на разследващите органи личи и от предявяване на материалите по делото- протоколи за предявяване на материалите приложени на л. 110-111, том 1. От така изготвените протоколи става ясно, че на 11.10.2017г. адвокатът се е запознавал два пъти, последователно в часовите интервали от 10.00 часа до 11.30 часа и от 11.35 часа до 12.00 часа с едни и същи материали по делото, което е житейски нелогично.
С оглед горното съдът прецени, че са допуснати отстраними процесуални нарушения довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите.
Такива процесуални нарушения са били допуснати и по отношение на пострадалите, тъй като е нарушено тяхното право да участват в производството. Видно от съдържанието на ОА пострадали от деянията предмет на делото са пет жени родени в периода 1924-1940г. Както правилно отбеляза адв. Д. три от тези жени - Х.М.Г., Д.С.Г. и Й.Й.Ш., са починали още в хода на ДП, съответно на 26.02.2016г., 25.10.2016г. и 19.11.2013г. Въпреки възрастта на лицата, след възобновяване на делото не са правени опити за тяхното призоваване и евентуално установяване на наследници, които да бъдат запознати с правата по НПК. Не отговаря и на приобщените по делото доказателства, твърдението на прокурора в днешното с.з., че пострадалите не са изявили желание за предявяване на материалите по делото, поради това и прокуратурата нямала задължение да ги призовава след възобновяване на делото. Пострадалата Д.С.К., която понастоящем е жива, е била разпитвана общо три пъти по делото, като в последния си разпит проведен по правилата на чл.223 от НПК, пред съдия, приложен на л.104-105, том 2, същата, очевидно след като са и разяснени правата по НПК, е заявила, че желае да се запознае с материалите по делото и желае същите да й бъдат предявени. Въпреки горното разследващите органи са нарушили правата на пострадалата, като дори не са я призовали за запознаване с материалите по делото и разследването е приключило, нарушавайки правото на последната да участва в производството.
По изложените съображения, съдът намира, че на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, поради което съдебното производство следва да бъде прекратено, а делото върнато на ВРП за отстраняването им. Посочените процесуални нарушения касаещи нарушения на правата на обвиняемите и пострадалите не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза, защото процесуалните действия в наказателното производство се извършват в последователност, императивно определена с процесуалните норми и гарантирането на правото на защита, е задължителна предпоставка за валидност и условие за извършване на следващото процесуално действие, като особено без валидно обвинение за престъпленията, за които са предадени на съд е немислимо провеждане на съдебно производство.
С оглед становището на съда, че на ДП са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите и пострадалите, съдът намира, че не следва да взема отношения по въпросите визирани в т.4, т.5, т.6, т.7 и т.8, а именно по въпросите: налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила; разглеждането на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация; взетите мерки за процесуална принуда; искания за събиране на нови доказателства; насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се призоват за него, тъй като производството по делото не би могло да премине в по-нататъшната фаза на съдебния процес, преди отстраняване на сочените процесуални нарушения.
Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл. 248, ал. 5, т. 1 вр.чл. 249, ал. 1 вр.чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД №
5265/2017г. по описа на ВРС за 2017 година, двадесет и седми състав.
ВРЪЩА делото на Варненска районна прокуратура, за отстраняване на допуснатите отстраними съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване на правата на обвиняемите и пострадалите, посочени по-горе.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест по реда на гл.22 от НПК, пред ВОС, в 7-дневен срок от днес.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:58 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: