№ 7369
гр. София, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20211110140895 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 128, т. 2, чл. 224, ал. 1 и
чл. 150, вр. с чл. 262 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ЗЛ. Д. Д. срещу "ФИРМА"ЕООД за следните
суми: 6326,29 лева, представляваща брутно трудово възнаграждение за периода месец
януари 2021г. , февруари 2021г. и за десет работни дни от месец март 2021г. , мораторна
лихва за забава върху трудовите възнаграждения за периода от 11.02.2021г. – 12.07.2021г. в
общ размер на 227,88 лева; обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2 дни през
2021г. в размер на 234,30лева , заедно с мораторна лихва за забава считано от 10.03.21г./
датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ответника/ до завеждане на исковата
молба-12.07.21г. в размер на 8,14лева; както и сумата от 11 982,43лева -възнаграждение за
положен извънреден труд за 2020г./194часа/, 2021г./17ч./, 2020г./104,40ч./, както и за 19 часа
–труд положен в празнични и почивни дни през 2021г.
Ищецът твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника, което е прекратено на
10.03.2021г. Сочи, че макар да е престирал работна сила съобразно уговореното, ответникът
не е изпълнил задължението си да му заплати дължимото трудово възнаграждение за
процесния период, поради което претендира същото, както и мораторна лихва. Поддържа, че
не е използвал платения си годишен отпуск в размер на 2 дни, поради което претендира
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ. Претендира и възнаграждение за положен извънреден труд
за процесните периоди.
Ответникът, на когото препис от исковата молба и доказателствата са редовно връчени
, е подал отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват по основание и
размер. Поддържа, че всички данъци и осигуровки на ищеца са внесени , поради което
последният следва да претендира нетно възнаграждение. Моли за отхвърляне на
1
исковете.Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните по делото не е спорно обстоятелството, че са били обвързани от
валидно възникнало трудово правоотношение по трудов договор № 42/04.03.2020 г., по
силата на който ищецът е заемал длъжността "Аналитик, бази данни". Съгласно чл. 5.1
размерът на дължимото брутно трудово възнаграждение възлиза на 2577,38 лв., като се
дължи до 10-то число на следващия календарен месец. Според чл. 6.1 и чл. 6.2 работната
седмица е петдневна-от понеделник до петък, като седмичното работно време е 20 часа-по 4
часа на ден.
Със Заповед № 29 от 10.03.2021г. трудовият договор е прекратен по взаимно съгласие,
като на същата дата страните са постигнали съгласие работодателят да заплати на служителя
две месечни възнаграждения (за м.01 и за м.02.), както и отработените дни за м.03.2021г. до
датата на прекратяване на договора, а именно 7 работни дни. Срокът за плащане е
01.05.2021г.
По иска по чл. 128, т.2 КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД:
По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че за процесния период страните са
били в трудово правоотношение, като ищецът е престирал съобразно уговореното, а за
ответника е възникнало задължението за заплащане на месечно трудово възнаграждение,
както и че размерът на брутното трудовото възнаграждение за този период възлиза поне на
претендираната сума.
Както бе вече посочено наличието на трудово правоотношение между страните не се
оспорва, вкл. и за процесния период – м.01-10.03.2021г. Брутното трудово възнаграждение,
което се дължи на ищеца, според трудовия договор възлиза на 2577,38 лв. Отделно от това,
в споразумението между страните от 10.03.2021г. е уговорено, че работодателят следва да
заплати дължимото трудово възнаграждение за м.01, м.02 и до 10.03.2021г. или 7 работни
дни за м.03.2021г. По делото не се установи плащане на възнаграждението от страна на
ответника, като именно върху последния е доказателствената тежест за установяване на това
обстоятелство.
Доколкото в отговора на исковата молба изрично ответникът е оспорил размера на
трудовото възнаграждение, съдът намира, че за м.01.2021г. и за м.02.2021г. на ищеца се
дължи възнаграждение от по 2577,38 лв. за всеки един от месеците. Трудовият договор е
прекратен на 10.03.2021г. Месец 03.2021г. има 22 работни дни или се полагат 117,15 лв. на
ден, което за 7 работни дни възлиза на 820,05 лв. Предвид изложеното, искът следва да бъде
уважен за сумата от 5974,81 лв., а за разликата до пълния предявен размер от 6326,29 лв.-
отхвърлен.
По повод възражението на ответника, че възнаграждението е в по-малък размер
предвид плащане на данъци и осигуровки, съдът намира за необходимо да посочи, че
2
съгласно практиката на ВКС при иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ може да се присъди
брутното трудово възнаграждение или остатъка от чистата сума за получаване след
приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки, като решението трябва да е ясно
дали се присъжда брутното трудово възнаграждение или се присъжда остатъкът след
приспадане от брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и
осигурителните вноски. Когато е присъдено брутното трудово възнаграждение, дължимият
данък и осигурителни вноски ще се изплатят от събраните суми в изпълнителното
производство. За да се съберат тези публични държавни вземания е необходимо в съдебното
решение ясно да е посочено дали се присъжда брутното трудово възнаграждение, в който
случай съдебният изпълнител е длъжен да отдели суми за изплащане на тези задължения,
или се присъжда остатъкът след приспадане от брутното трудово възнаграждение на
дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски / в този смисъл Решение №
154 от 24.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6134/2014 г., III г. о., ГК, Решение № 166 от
25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 220/2009 г., III г. о., ГК /. Предвид изложеното, а и
доколкото не се установява плащане на данъци и осигуровки от страна на ответника,
претенцията на ищеца по чл. 128,т.2 КТ следва да се уважи в брутен размер.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличие на главни
задължения и изпадане на ответника в забава – уговорен падеж на задължението за плащане
на трудово възнаграждение.
В сключеното между страните Споразумение за прекратяване на трудовото
правоотношение е уговорено между страните, че работодателят се задължава в срок до
01.05.2021 г. да изплати дължимото се трудово възнаграждение в срок до 01.05.2021г.
По гореизложената аргументация следва извода, че ответникът е в забава, считано от
02.05.2021 г. в изплащане на претендираните суми за трудово възнаграждение за м.01-
10.03.2021г. изчислени с помощта на електронен калкулатор възлиза на 119,50 лв. или до
този размер искът следва да бъде уважен, а за разликата до 227,88 лв.-отхвърлен, както и за
периода 11.02.2021г.-01.05.2021г.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на обезщетение за неползвания
платен годишен отпуск. Без значение за възникване на правото на обезщетение е
основанието за прекратяване, както и причините, поради които полагащия се платен
годишен отпуск е останал неизползван от работника. В случая ответникът, чиято беше
доказателствената тежест не установи ищецът да е ползвал платен годишен отпуск или
същият да е бил заплатен преди образуване на делото. Предвид това в полза на ищеца
следва да се присъди сумата обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 2 дни.
Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на
времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на
3
чл. 176, правото за който не е погасено по давност. Анализът на цитираната норма налага
извода, че предпоставките за изплащане на претендираното обезщетение са наличието на
трудово правоотношение между страните, неговото прекратяване, към който момент да е
налице неползван неплатен годишен отпуск, установен размер на последното брутно
трудово възнаграждение, поради което по предявения иск в тежест на ищеца е да докаже
наличието на трудово правоотношение между страните, което е прекратено, независимо от
основанието за прекратяване, както и размера на брутното трудово възнаграждение,
получено за последния пълен отработен месец преди уволнението. В тежест на ответника е
докаже или ползването на отпуска за процесния период, или плащане на обезщетението за
неползването му.
Както бе вече посочено наличието на трудово правоотношение и прекратяването му не
са спорни по делото. В случая ответникът, чиято беше доказателствената тежест не
установи ищецът да е ползвал платен годишен отпуск или същият да е бил заплатен преди
образуване на делото. Предвид изложеното съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало
вземане за обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение за неползван
платен годишен отпуск от 2 дни.
По размера на дължимото обезщетение ответникът не е възразил изрично в подадения
отговор на исковата молба, предвид което съдът счита, че същото се равнява на
претендираната сума от 234,30 лв.
Искът за мораторна лихва също следва да бъде уважен, като такава се дължи от датата
на дължимост – прекратяване на трудовото правоотношение, до подаване на иска -
12.07.2021г. или лихва в размер на 8,14 лв., изчислена с помощта на електронен калкулатор.
Искът е основателен в пълния предявен размер.
По иска с правно основание чл. 150, вр. с чл. 262 КТ:
За положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер
съгласно чл. 262. Положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между
работника или служителя и работодателя, но не по-малко от: 50 на сто - за работа през
работните дни; 75 на сто - за работа през почивните дни; 100 на сто - за работа през дните на
официалните празници; 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време.
Когато не е уговорено друго, увеличението по предходната алинея се изчислява върху
трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор – чл. 262, ал.2 КТ.
Ищецът твърди, че положеният от него труд извън определените 4 часа по сключения
трудов договор възлиза на 194 часа за 2020г. и 17 часа за 2021г., а работата му през почивни
дни възлиза на 104,40 часа за 2020г. и 19 часа за 2021г.
По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че е положен извънреден труд в
рамките на процесните периоди и за процесните часове, както и размерът на вземането.
В тежест на ответника, при установяване на горните факти - че е заплатил дължимото
възнаграждение, за което не сочи доказателства.
По делото е приложен доклад от ищеца, изпратен до ответното дружество, за
4
извършените от него дейности, в който са посочени часовете извънреден труд и е поискал
заплaщане на същия.
За да докаже полагането на извънреден труд ищецът е ангажирал събирането на гласни
доказателствени средства. От разпита на свидетеля С.Х.П. се установява, че е работила
заедно с ищеца при ответнито дружество на длъжност бизнес анализатор. Установява се, че
първоначално са работили в офис, а след това вкъщи, като редовно са работили събота и
неделя. Посочва, че е напуснала заради неизплатено трудово възнаграждение, като уточнява,
че не е получава такова за извънреден труд, както и че комуникацията основно е била по
скайп и чрез телефонни разговори, като са имали дистанционен достъп.
От разпита на свидетеля К.А.Н. се установява, че заедно с ищеца са работили по
проект за информационна система за ВиК услуги и съоръжения по договор, сключен между
ответното дружество и МРРБ, като свидетелят е заемал длъжността „Аналитик, бази данни“,
сходна на тази на ищеца. Сочи, че са работили дистанционно, като са имали платформа, в
която са отчитали работата, получавали са задачи и накрая е ставал отчет на дейността.
Свидетелят посочва, че е напуснал заради неизплатени трудови възнаграждения, както и че е
по трудов договор е бил назначен на 4-часов работен ден, но е работил много повече от
това, ежедневно между 6-8 часа, в т.ч. по Коледа и Нова година, за което не му е платено.
Уточнява, че извънредният труд се е отичтал в електронната система, по определена задача
и би следвало информацията да е отивала при счетоводителя на дружеството.
Ищецът е поискал допускането на СТЕ, вещото лице по която да провери данните във
вътрешната система на ответното дружество и да направи изчисление на броя часове на
достъп на ищеца в системата през периода на работа. Доказателтвеното искане е уважено от
съда, като е назначена такава експертиза.
С молба от вещото лице от 20.04.2022г. е посочено, че за изготвяне на експертизата е
необходим достъп до сървърите на ответника, но след няколко неуспешни опита за
свързване с тях по телефона, среща не е организирана. В съдебно заседание на 03.05.2022г.
съдът е указал на ответника да окаже съдействие по изготвяне на експертизата, както и
какви са последиците от наличие на пречки и неосъществяване на съдействие.
Предвид изложеното, съдът намира, че на ищеца се дължи заплащане за положен
извънреден труд. И двамата разпитани в хода на делото свидетели сочат за полагането на
такъв, като видно от показанията на св. Николов е имало платформа, в която служители са
отчитали работата, получавали са задачи и накрая е ставал отчет на дейността. В същото
време ответникът е възпрепятствал доказването, като въпреки указанията на съда не е
предоставил достъп до сървърите си, необходим за изготвянето на експертизата, която би
установила положените часове извънреден труд, поради което на основание чл. 161 съдът
приема, че ответникът е отработил твърдените 194 часа за 2020г. и 17 часа за 2021г., а
работата му през почивни дни възлиза на 104,40 часа за 2020г. и 19 часа за 2021г.
По размера на възнаграждението за извънреден труд ответникът не е възразил изрично
в подадения отговор на исковата молба, предвид което съдът счита, че същото се равнява на
претендираната сума от 11982,43 лв.
5
От горното следва, че искът за заплащане на извънреден труд е изцяло основателен и
следва да се уважи до пълния предявен размер.
По разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено от ищеца. Съразмерно с уважената част
от исковете му се дължат разноски от 987,83 лева за платено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на Софийски районен съд сумата от 868,29 лева - дължимата държавна такса съразмерно с
уважената част от исковете.
Воден от горното, Софийски районен съд, 69 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, АДРЕС да заплати на ЗЛ. Д. Д., с ЕГН **********, адрес: гр. София, АДРЕС, на
основание чл. 128, т.2 КТ сумата от 5974,81 лева, представляваща брутно трудово
възнаграждение за периода м.01.-10.03.2021г., както и на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата
от 119,50 лв., представляваща мораторна лихва за периода 02.05.2021г.-12.07.2021г., на
основание чл. 224, ал.1 КТ сумата от 234,30 лв., представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск от два дни, както и на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата
от 8,14 лв., представляваща мораторна лихва за периода 10.03.2021г.-12.07.2021г., на
основание чл. 150, вр. чл. 262, ал.1 КТ сумата от 11 982,43лева-възнаграждение за положен
извънреден труд за 2020г./194часа/, 2021г./17ч./, 2020г./104,40ч./, както и за 19 часа –труд,
положен в празнични и почивни дни през 2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за брутно трудово
възнаграждение за разликата над уважения размер от 5974,81 лв. до пълния предявен размер
от 6326,29 лв., иска за мораторна лихва за разликата над 119,50 лв. до пълния предявен
размер от 227,88 лв., както и за периода 11.02.2021г.-01.05.2021г.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, АДРЕС да заплати на ЗЛ. Д. Д., с ЕГН **********, адрес: гр. София, АДРЕС, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 987,83 лв., представляваща направени по
производството разноски.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по сметката на Софийски
районен съд сумата от 868,29 лв. – разноски, съразмерно на уважените искове.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението
в частта, с която са уважени исковите претенции по чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224 КТ и чл. 150, вр.
чл. 262, ал.1 КТ.
6
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7