№ 2802
гр. София, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20241100508488 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение от 06.03.2023г по гр.д. № 48339 по описа за 2023г. на
Софийски районен съд, 31-ви състав е признато за установено на основание
на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр.
с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че Х. К. Ш., ЕГН ********** конституирана като
ответник по исковете на мястото на починалия в хода на процеса Д.К.Ш., ЕГН
********** дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *********
заплащане на сумите както следва: сумата от 624,52лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението – 27.07.2018г., до изплащането й,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия в апартамент 6,
ж.к. „Обеля 2”, бл. ****, абонатен № 269766, за периода от 01.05.2016г. до
30.04.2017г.; сумата от 95,65лв., представляващи мораторна лихва за забава
на плащането на главницата от 624,52лв. за периода от 16.07.2016г. до
17.07.2018г.; сумата от 28,75лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението – 27.07.2018г., до изплащането й, представляващи цената на
дяловото разпределение за енергията за периода от 01.05.2016г. до
01.04.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
49410/2018г. по описа на СРС, като неоснователен е отхвърлен иска за
сумата от 5,17лв. представляващи лихва за забава на плащането на цена на
дялово разпределение за периода от 16.07.2016г. до 17.07.2018г. , като че Х.
К. Ш., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Топлофикация
София”ЕАД, ЕИК ********* на основание на чл. 78, ал. 1 и ал.8 от ГПК
1
сумата от общо 645,55лв. , представляващи съдебни разноски;
Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на Х. К.
Ш., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 6,52лв.,
представляващи съдебни разноски.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
99993/26.03.2024г. по регистъра на СРС от ответника по исковете – Х. К.
Ш., ЕГН **********, в частта в която исковете са уважени. Изложила е
съображения, че решението в тази част е неправилно. Посочила е, че не било
установено да е приела наследството на Д.Ш. , не бил представен нотариален
акт, установяващ принадлежността на вещното право на ползване върху
имота Не било установено фактурите да са публикувани на интернет-страница
на ищеца и не била изпаднала в забава на плащането на сумите. Нямало
основание на ищеца да се присъжда цената за дяловото разпределение, не
било установено основанието и размера на това вземане. Претендирала е
разноски.
Въззиваемият- ищец Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* в
срока за отговор не е изразил становище, с молба от 10.04.2025г. е оспорил
жалбата. Претендирал е разноски, оспорил е претенцията за разноски на
въззивника, сочейки че възнаграждението за адвокат е прекомерно, нямало
основание за оказване на безплатна правна помощ.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
22018004/23.09.2020г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* срещу
Д.К.Ш., ЕГН ********** , починал в хода на процеса и на чието място е
конституиран наследникът му по закон Х. К. Ш., ЕГН ********** , с която е
поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и
сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за
установено , че Д.К.Ш., ЕГН ********** , починал в хода на процеса и на
чието място е конституиран наследникът му по закон Х. К. Ш., ЕГН
********** дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *********
заплащане на сумата от 624,52лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението – 27.07.2018г., до изплащането й, представляваща стойност на
потребена топлинна енергия в апартамент 6, ж.к. „Обеля 2”, бл. ****,
абонатен № 269766, за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г.; сумата от
95,65лв., представляващи мораторна лихва за забава на плащането на
главницата от 624,52лв. за периода от 16.07.2016г. до 17.07.2018г.; сумата от
28,75лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 27.07.2018г.,
до изплащането й, представляващи цената на дяловото разпределение за
енергията за периода от 01.05.2016г. до 01.04.2017г., сумата от 5,17лв.
представляващи лихва за забава на плащането на цена на дялово
разпределение за периода от 16.07.2016г. до 17.07.2018г , за които е издадена
заповед за изпълнение по заповедно дело № 49410/2018г. по описа на СРС,
2
като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че имотът е собствен на
Д.Ш. за процесния период и той е потребител на топлинна енергия, потребил
енергия в имота за процесния период на стойност за която е предявен иска, ,
дължал цена на дяловото й разпределение, изпаднал в забава на плащането на
сумите, страните били обвързани от договор при Общи условия.
Ответникът Д.Ш. в предоставения срок за отговор е оспорил исковете.
Посочил е, че исковете , че не било установено да притежава вещното право
на ползване върху имота, нито че е сключил договор с ищеца за доставка на
топлинна енергия в имота, не бил поръчал услугата и доставката, не бил
потребил стоки и услуги в размер на сумите, за които бил предявен иск, не бил
изпаднал в забава на плащането им, ищецът нямал основание да претендира
цената на дяловото разпределение. Претендирал е разноски.
По делото е приложено заповедно дело № 49410/2018г на СРС, съгласно
което по заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 3059792/27.07.2018г. е издадена
заповед, с която е разпоредено Д.К.Ш., ЕГН ********** да заплати на
Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* сумата от 624,52лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението – 27.07.2018г., до
изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия в
апартамент № 6, ж.к. „Обеля 2”, бл. ****, абонатен № 269766 , за периода от
01.05.2016г. до 30.04.2017г.; сумата от 95,65лв., представляващи мораторна
лихва за забава на плащането на главницата от 624,52лв. за периода от
16.07.2016г. до 17.07.2018г.; сумата от 28,75лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението – 27.07.2018г., до изплащането й, представляващи
цената на дяловото разпределение за енергията за периода от 01.05.2016г. до
01.04.2017г., сумата от 5,17лв. представляващи лихва за забава на плащането
на цена на дялово разпределение за периода от 16.07.2016г. до 17.07.2018г ,
както и съдебни разноски от 75лв., за така издадената заповед длъжникът е
уведомен на 03.03.2020г., на 11.03.2020г. е подал възражение, сочещо че не
дължи сумите поради изтекла погасителна давност, не е потребител на
топлинна енергия в имота, на 25.08.2020г. заявителят е уведомен за
необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от
съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и
такива е представил на 23.09.2020г.
По така предявените искове първоначално е било образувано дело на СРС
№ 45562/2020г., постановено е решение на 13.07.2021г. срещу Д.Ш., същото е
било обезсилено от СГС с решение по въззивно дело № 13892/2021г., поради
настъпила смърт на ответника Д.Ш. преди да бъде проведено последното
о.с.з. пред СРС. Въззивното дело е било образувано по жалба депозирана от
Х. К. Ш. в качеството и на наследник на Д.Ш., с тази въззивна жалба е
посочила, че е не било установено ответникът да е бил потребител на
топлинна енергия в имота, че е доставено количество стоки и услуги, за които
са предявени исковете, че е изпаднала в забава на плащанията, задълженията
били погасени по давност.
3
Съгласно справка по наредба № 14/2009г. Д.К.Ш. е починал на 15.03.2021г.
и е оставил за наследник по закон сестра си Х. К. Ш..
Приет е нотариален акт № 80/20.02.1998г. съставен от І-ви нотариус при
СРС, нотариален акт № 180/16.10.2006г., съставен от нотариус М.И., рег. №
260 на Нот.К., носещи подписи за страните и за нотариус, съгласно които на
20.02.1998г. Н.И.В. и Т.Г.В. са продали на Д.К.Ш. апартамент № 6 , ет. 3, ж.к.
****, върху този имот на 16.10.2006г. Д.К.Ш. е учредил в полза на „ОББ”АД
ипотека за обезпечаване на задълженията по договор за кредит от 11.10.2006г.
По делото е приета молба-декларация от 19.10.1999г. носеща подпис за
автора й, съгласно която Д.К.Ш. е поискал от Топлофикация София”ЕАД да
открие на негово име партида за апартамент № 6 , ет. 3, ж.к. ****, че
семейството му се състои от 3-ма члена и топлата вода ще заплаща на база
брой ползватели.
Приет е констативен протокол от 13.07.2011г. носещ подписи за
представители на ищеца и на потребителите в сградата, съгласно който в
сграда в бл. **** в гр. София, ж.к. „Обеля 2” има техническа възможност за
дялово разпределение на топлинната енергия, но такава не се прилага поради
липса на сключен договор от потребителите с топлинен счетоводител.
Приети са ОУ, одобрени от КЕВР с Решение от 2016г., съгласно чл. 33 и чл.
32 суми по месечните фактури следва да се заплащат в 45-дневен след
периода за който се отнасят.
Прието е неоспорено от страните заключение по съдебно-техническа
експертиза, с което вещото лице след запознаване с документи по делото и
проверки при ищеца е посочило, че потреблението на топлинна енергия се
отчита по общ топломер ежемесечно, отчислявани са коректно технологични
загуби, за периода отоплението в сградата било спряно, но се потребявала
топлинна енрегия за подгряване на топла вода, разпределението на енергията
било извършвано от Топлофикация София”ЕАД , стойността на потребената
топлинна енергия в имота била 624,52лв., съобразени били правилата за
разпределянето й.
Прието е неоспорено от страните заключение по съдебно-счетоводна
експертиза, с което вещото лице след запознаване с документи по делото и
проверки при ищеца е посочило, че при ищеца няма данни процесните суми
да са платени, за дялово разпределение на енергията било начислено 28,75лв.
за периода – по 1,25лв. месечно.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
4
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за
заплащане на цена за стойност на потребена топлинна енергия в имот и
цената за дяловото й разпределение на топлинна енергия, обезщетение за
забава , за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от
ГПК.
По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано
заповедно производство , по което е издадена заповед и с нея е уважено
изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД и е разпоредено
Д.Ш. да му заплати сумите в размери и на основание, за които са предявени
исковете по чл. 422 от ГПК, длъжникът в срок е оспорил задълженията по
заповедта, като установителните искове са предявени в срока по чл. 415 от
ГПК.
Действащата към периода на облигационните отношения между страните
нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредбите
за топлоснабдяване.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които
влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-
148 от ЗЕ и в действалите към процесния период Наредби за
топлоснабдяването.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според
ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на
5
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на
топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо
водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно
отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на
топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и Наредба за топлоснабдяването следва
и че потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на
тях регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл
решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав
на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана
за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в
имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено
от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на
топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съдът приема за установено по делото, че за процесния период Д.Ш. е бил
потребител на топлинна енрегия в имота, представляващ апартамент № 6,
ж.к. „Обеля 2”, бл. ****. Приетите по делото нотариални актове установяват,
че той е придобил собствеността върху този имот през 1998., че през 2006г. е
учредил ипотека върху този имот като негов собствен. Приетата по делото
молба-декларация установява, че през 1999г. Д.Ш. е поискал от Топлофикация
за открие партида на негово име за този имот, в който потребява топлинна
енергия за битови нужди. Тези документи са противопоставими на ответника
за неизгодните за него обстоятелства, верността и автентичността им не е
опровергана. Така съдът приема, че за процесния период потребител на
топлинна енергия в имота е бил Д.Ш.. Доколкото той е починал в хода на
процеса и на негово място е конституирана Х. Ш. – негова сестра и единствен
наследник по закон, то съдът приема, че отговорността й пред ищеца за
заплащане на потребените в имота стоки и услуги във връзка с
топлоснабдяването му може да се ангажира. При подаване на въззивната
жалба по въззивното дело 13892/2021г. Хриситна Ш. е направила изявления
по съществото на делото, посочила е, че е наследник на Д.Ш., изявления по
съществото на делото са направени и с въззивната жалба по която е
образувано настоящото въззивно дело. Тези действия на Х. Ш. съдът приема,
6
че са такива, които при липса на доказателства за направен отказ от
наследство, установяват приемане на наследството на Д.Ш. и доводи на
въззивника в обратния смисъл са неоснователни.
Във въззивното порзиводство не са въведени оплаквания срещу изводите
на районния съд за стойността на потребената в имота за процесния период
топлинна енергия. При обосноваване на тези изводи районният съд не е
допуснал нарушение на императивна материално-правна норма . Така съдът
приема за установено по делото, че в имота е потребена топлинна енергия за
процесния период в размер на 624,52лв.
Неоснователни са доводите на въззивника , че не е изпаднал в забава на
плащането на тази сума, позовавайки се на необходимост от публикуване на
фактурите на интернет-страница на ищеца. В случая приложимите ОУ са тези
от 2016г. , те не поставят такова условие и доводи на въззивника в обратния
смисъл са неоснователни. Във въззивното производство не са въведени
оплаквания срещу изводите на районния съд за размер на обезщетението за
забава, при обосноваване на изводите не е нарушена императивна правна
норма. Така съдът приема за правилно решението на СРС и в частта по иска
за забава за плащането на топлинната енергия.
Неоснователни са оплакванията на въззивника, че ищецът няма основание
да претендира цената на дяловото разпределение на топлинната енергия. В
случая от приетия по делото констативен протокол и заключение по
техническата експертиза, което в тази част съдът кредитира като
неопровергано от останалите доказателства по делото, се установява, че в
сградата съществува техническа възможност за въвеждане на дялово
разпределение на енергията, но такава не е въведена поради несключване на
договор от потребителите с фирма за дяловото й разпределение. Установява се
от тези доказателства, че дяловото разпределение на енергията е извършено
от ищеца, поради което и съдът приема, че той има право да получи цената на
извършената работа. Начислените от ищеца суми за дялово разпределение на
енергията са по 1,25лв. месечно. Тази сума при съобразяване на естеството на
работа, обичайния размер на възнаграждението, съдът приема че съответства
на извършена работа.
При така възприето съдът приема, че решението на СРС в обжалваната част
е правилно и следва да се потвърди.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се
поставят в тежест на въззивника, въззиваемият не е доказал, че му се следват
разноски и такива не следва да му се присъждат. Отговор на въззивна жалба
не е депозиран. Депозираната молба преди проведеното публично съдебно
заседание е бланкетна, юрисконсулт не е се е явил в публичното съдебно
заседание, поради което и съдът приема, че няма основание на въззиваемия да
се присъдят разноски за възнаграждение за юрисконсулт. Доказателства за
други направени от въззиваемия разноски по делото не са ангажирани.
7
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 06.03.2023г по гр.д. № 48339 по описа за
2023г. на Софийски районен съд, 31-ви състав в обжалваната част.
Решението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8