РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. Белоградчик, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20231310200113 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Ц. И. от гр. Д., обл. В., ул. „ Д. Б.“ № ..., с
ЕГН **********, срещу НП № 873/15.03.2023 г. на Директора на РДГ –
Берковица, с което му е наложена „глоба” в размер на 100,00 лв. на основание
чл.270 от ЗГ, за нарушение на чл.148 ал.12 от ЗГ във вр. с чл.14 б ал.2 от
Наредба № 1/30.01.2012 г. за КОГТ.
В жалбата жалбоподателят, излага твърдения за не законосъобразност
на АУАН и наказателното постановление и иска отмяната на последното,
поради липса осъществено нарушение. В с.з. упълномощен представител на
И. излага, че фактическата обстановка, твърдяна от АНО не отговаря на
истината, в МПС, собственост и ползвано от А. И. е имало надлежно
мотирано GPS усторйство, за изправността на което свидетелства лицето,
подържало същото, още – че в района на местонарушението липсвал обхват
на мобилния орепатор, поради което и устройството не отчитало данни, респ.
нямало връзка със ситемата на ИАГ, в която било иначе регистрирано.
1
Отново се моли да бъде отменено издаденото НП, като се присъдят на
жалбоподателя и направени разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща свой представител
в с. з. и не взема становище по случая.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят Ал. И. е лице, упражняващо частна лесовъдска
практика, обстоятелство, за което не са ангажирани изрични доказателства по
делото, но не се и оспорва от страните /респ. заинтересованата такава –
самият жалбоподател/.
В посоченото му качество, той бил получил позволително за сеч
688515/22.09.2022 г., за добив на дървесина в имот „205 м“, от ГФ, в
землището на с. Г., общ. Б., обл. В.. Имотът, респ. дървата били собственост
на частно, ФЛ.
На 25.09.2022 г., в 14:46:55 ч., в землището на с.Г., общ. Б., обл. В., от
Ал. И. бил издаден превозен билет № 12545/00257/25092022/144629-
С45PEAA, за транспортирането на общо 5,5 пл. / 10 пр. м./ куб. м. дървесина
– дърва за огрев, като те били от вида „цер“ и „благун“. Имотът, респ. дървата
били собственост на частно, ФЛ от гр. Д., а получател на същите бил чужд
гражданин – на Р. Румъния. Дървата били транспортирани до получателя през
ТИР станация, от друг водач на автомобила на Ал. И. – тов.а. с рег. № ВН
1703 АК.
На свид. Ст. С. – гл. специалист при ИАГ и негов колега – Ив. Н. било
възложено да извършат проверка на дейността на Ал. И., по повод конкретен
подаден сигнал. На 26.09.22 г., С. и Н., в присъствието на други служители на
ДГС и СЗДП-Враца, посетили гр. Д., където се намирала складова база за
дървесина, ползвана от Ал. И.. След което посетили и сечището в с. Г., общ.
Б., за което било издадено позволителното за сеч, посочено по-горе. Там не
установили извършвана скоро такава въобще, въпреки издадения предния ден
превозен билет /общо три дори/. Имало и протокол за освидетелсване на
сечището – от И.. Проверяващите достъпили системата на ИАГ, в която били
регистриранr GPS на МПС-ва, с които се осъществява транспорт на дървесина
от ГФ. Там обаче не открили данни, на 25.09.22 г., МПС с рег. № ВН 1703 АК,
2
собственост на Ал. И., съгласно издения от И. билет, да е извършило превоза.
Всъщност въобще нямало в тази система информация от подобно GPS
устройство за деня. Св. С. и Н. се обадили в РДГ – Берковица и помолили
служителите й да осъществят и от там проверка в системата на ИАГ, отново –
дали на 25 и 26.09.22 г., цитираното МПС на И. е направило транспорт на
дървата от сечището в с. Г. и въобще има ли подаван сигнал от това
устройство в реално време към системата, вкл. и в деня на проверката.
Резултатът от проверката на РДГ бил същия. Когато се върнали в гр. Д.,
проверяващинте не открили в базата там и самото МПС, за да огледат същото
за работещ или не GPS. Служителите на ИАГ направили извода, че GPS
устройството, монтирано на МПС с ДКН ВН 1703 АК е било заглушено или
манипулирано, вкл. и към 25.09.22 г. Освен това базата, ползвана от И. в гр.
Димово за претоварване на дървесина, не била регистрирана като обект по
чл.206 от ЗГ. А за транспорта на дърва, от сечището в с. Г. имало всъщност
издадени няколко превозни билета от 25.09.22 г. – общо три, по същия начин -
за превоз на дървата с МПС, без въобще да е извършвана сеч в имота.
Н., на място в гр. Д., съставил КП № 153024/26.09.22 г. и КП №
153025/26.09.22 г., в които подробно описал констатациите при проверката
им, подписани от Ст. С. и самия Ал. И..
Също на 26.09.2022 г., в гр. Д., свид. Ст. С., в присъствието на колегата
си Ив. Н. и самия Ал. И., съставил няколко акта на И. за нарушения по ЗГ и
подзаконовите му нормативни актове. Вкл. и АУАН № 873 за това, че «на
25.09.2022 г. в гр. Д., обл.В., с тов. МПС с рег. № ВН 1703 АК, извършил
транспорт по превозен билет №12545/00257/25092022/144629-С45PEAA за
10,00 пр. куб. м. дървесина, без да има изправно и функциониращо
устройство за позициониране и проследяване на движението - GPS“ -
нарушение на чл.148 ал.12 от ЗГ във вр. чл.14 б ал.2 от Наредба № 1/12 г. за
КОГТ. Нарушителят подписал акта и получил копие от него.
На 15.03.2022 г. въз основа на акта е издадено обжалваното НП №
873/2023 г. на Директора на РДГ-Берковица.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е не
основателна.
3
Съдът не намира за правилно и обосновано възражението на
жалбоподателя за липса на извършено нарушение. Няма спор по делото, че
ползваното, собственост на жалбоподателя МПС – тов.а. „МАН“ с рег. № ВН
1703 АК, имало надлежно монтирано устройство – GPS, за проследяване
движението и позиционирането на самото МПС. В тази насока свидетелстват
освен св. С. – че регистрация в системата на ИАГ, МПС с проследвяваща
устройство е имало принципно, и свид. Н. Соколов – извършил монтажа на
устройството в началото на 2022 г. /представено е по делото и писмото
доказателство за този факт/. Няма спор и относно обстоятелствата, че с
въпросното МПС, на 25.09.22 г. е осъществен транспорт на дървесина
посочена в издаден превозен билет / спорно е от къде обаче – имот точно/,
както и че информация от GPS в МПС не е подавана в реално време към ИАГ
/в ел. система/. Липсата на тази информация е попречила упражняването на
контрол върху извършения превоз – кога точно и най-вече от къде е
станал/тръгнал/ за до гр. Д..
Чл. 148 ал.12 от ЗГ указва : „Товарните превозни средства,
транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, както и мобилните
обекти по чл. 206 трябва да бъдат снабдени с изправни и функциониращи
устройства за позициониране и проследяване на движението им (GPS).“ Свид.
С. изрично заяви пред съда, че към 25 и 26.09.22 г. информация от подобно
устройство, монитрано на МПС с рег. № ВН 1703 АК, не е била подавана, т.е.
не е имало данни към посочените дни, този автомобил нито къде се намира,
нито дали и къде се е движил. Автомобилът дори е липсвал в базата в гр.
Димово към момента на порверката и не е могло да се осъществи визуален
преглед на същия. Също С. указа, че собственикът на подобно МПС, след
като има предоставени му име и парола за регистрация и достъп в системата
на ИАГ е длъжен да достъпва същата и да установява, надлежно ли се подава
информация към нея, а при проблем – да сигнализира , за да бъде отстранен
той и евентуално при проверки – да няма санкции.
Доводът на жалбоподателя в казуса, че е имал техн. проблеми с
устройството – липса на обхват, респ. не е имало подаван сигнал от мрежата
на мобилния оператор, съдът не намира в случая за основателен. От една
страна не се и представиха никакви доказателства от самия него за подобен
проблем – твърдяна евентуално профилактика на съоражения за
разпространение на такъв сигнал от страна на оператора.От друга – самото
4
издаване на превозни билети за транспорта, говори за точно обратното. За да
издаде документа, И. е имал „сигнал“, това му действие е отразено в
системата на ИАГ чрез генериране на билетите, но данни за превоза – и то
през няколко землища /ноторно известно на съда – от с. Г. до гр. Д./, няма.
Такъва данни не са подавани освен на 25.09.22 г. целия ден, така и към
момента на проверката – 26.09.22 г., поради което не е ясно и МПС нито къде
се е движело в този период, нито дори къде се намира към 26.09.22 г., за да се
огледа. Съдът счита, че позицията на жалбоподателя е само негова защитна
такава, опит да опрвдае поведението му. Показанията на свид. Соколов не
опровергават изводите на съда. Този свидетел надлежно и непортиворечиво с
писменото доказателство – „Удостоверение за наличие и функциониране на
сисстема за GPS позициониране в реално време“, установи монтирането на
системата/усктройството/, но не може да докаже безспорно към предния ден -
25 ти, какъв е бил повода, причината да няма сигнал от този джипиес.
Жалбоподателят Ал. И. му се е обадил / на Соколов/ едва в деня на
проверката и след почването й – и тогава С. е установил, че други клиенти на
фирмата – работодател на свидетеля, имат оплаквания за техн. проблеми,
породени от невъзможност за работа в реално време. Но кога са били тези
приблеми, в кой ден и къде / за какви райони на обхват, покритие/ – няма
никакви доказателства. Няма и никакви доказателства подобен проблем да е
бил докладван в ИАГ /РДГ-Берковица от други ползватели на подобни
устройства, касаещи достъп до системата на ИАГ на 25.09.22г., нито пък –
самият Ал. И. впоследствие да е завил такъв проблем, с оглед
несанкциониране.
Ето защо, при всичко изложено до тук, съдът счита, че е налице
приписаното административно нарушение, виновно осъществено от
жалбоподателя Ал. И. и той следва да понесе отговорност за това.
В санкционната норма на чл.270 от ЗГ е предвидено административно
наказание "глоба" в диапазон от 50 лв. до 500 лв. Жалбоподателят е наказан с
наказание “глоба” в размер на 100,00 лв. – малко над минималния. Съдът
намира наложената на жалб. Ал. И. "глоба" в посочения размер за съобразена
с обстоятелствата по случая.
Предвид сочените по-горе, мотиви, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и като такова -
5
следва да бъде потвърдено.
Разноските на жалбоподателя по делото, с оглед заявяването на такива
/адвокатско възнаграждение/ от процесуалния му представител – следва да
останат за негова /на жалбоподателя/ сметка, предвид решението на съда по
същество на казуса, респ. искането на жалбоподателя в тази насока – да бъде
отхвърлено.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 873/
15.03.2022 г. на Директора на РДГ-Берковица, с което на А. Ц. И. от гр. Д.,
обл. В., ул. „ Д. Б.“ № ..., с ЕГН **********, е наложена „глоба” в размер на
100,00 лв. на основание чл.270 от ЗГ, за нарушение на чл.148 ал.12 от ЗГ във
вр. с чл.14 б ал.2 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за КОГТ.
ОТХВЪРЛЯ , като неоснователно, искането на А. Ц. И. от гр. Д., обл. В.,
ул. „ Д. Б.“ № ..., с ЕГН **********, за присъждане на разноски по делото /
адвокатско възнаграждение /.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
6