РЕШЕНИЕ
622/5.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, ІІ състав, на шестнадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния
състав:
Председател: Диана Георгиева
при секретаря В. Илиева, като разгледа
докладваното от съдията ВАНД № 1744/2019г. по описа на ШРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Б.Г. *** срещу Наказателно
постановление № 19-0869-002151/03.07.2019г. на Началник група сектор „ПП“ към
ОД МВР гр. Шумен, с което му било наложено административно наказание “глоба” в
размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДв.П.
Жалбоподателят счита, че деянието не е извършено виновно и следователно не
представлява административно нарушение. Привежда и доводи за наличие на
нарушения на материалния закон и административнопроизводствените правила, поради
което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното
постановление.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се явява лично и изцяло поддържа жалбата си. Представител на
въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли
същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното НП да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна,
отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.320 от НПК, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна
по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства,
съдът установи от фактическа страна следното: На 09.04.2019г. около
18,00 часа свидетелят С.С.К. – мл. автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОД МВР
Шумен заедно с колегата си Г.П.М. извършвал контрол на пътното движение в
близост до пл. Оборище, в посока Томбул Джамия в гр. Шумен. Служителите на
сектор „ПП“ при ОД МВР Шумен извършили проверка на лек автомобил „Пежо 407“ с
рег. № В62 27РТ. Свидетелят К. констатирал, че лекия автомобил, който бил
собственост на А.Й.П., с ЕГН ********** бил управляван от жалбоподателя Б.Г.Г.. Служителите на сектор „Пътна полиция“ при ОД
МВР Шумен констатирали, че лек автомобил „Пежо 407“, управляван от
жалбоподателя Б.Г. е със служебно прекратена регистрация. Водачът на автомобила
– жалбоподателя обяснил на свид. С.К., че автомобила му бил предоставен за
управление от негов приятел, като всички документи за него били изрядни. Във
връзка с констатацията, че Б.Г. управлява лек автомобил, чиято регистрация е
прекратена служебна на основание чл.143, ал.15 от ЗДв.П, на 09.04.2019г., свид.
К. съставил акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя
за това, че управлява МПС, което е с прекратена регистрация. Актът бил съставен
в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени
такива не били депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Във връзка със
случая била образувана Преписка вх.№ 1094/2019г. по описа на ШРП, която
приключила с отказ да се образува досъдебно производство поради
несъставомерност на деянието от субективна страна. Поради това, въз основа на съставения акт на 03.07.2019г.
било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Б.Г. била наложена
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДв.П за извършено нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДв.П.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на
свидетеля С.С.К., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства /вкл.материалите по Преписка вх.№ 1094/19г. по описа на ШРП/. Показанията
на свидетелят К. следва да бъдат кредитирани като последователни,
безпротиворечиви и логични, като за съда не съществува основание за съмнение в
тяхната достоверност.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: По силата
на чл.140, ал.1 от ЗДв.П по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са
с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Според
дефиницията на §2, т.4 от Наредба № I-45 от
24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение
на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от
министъра на вътрешните работи регистрацията представлява административно
разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо
идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен
номер. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на
жалбоподателя, че на процесната дата същият е управлявал лек автомобил, чиято
регистрация е била прекратена служебно, тъй като същият не е бил пререгистриран
в двумесечен срок от праводаването му. Съдът обаче счита за основателни
възраженията, изложени в жалбата, че деянието не е осъществено виновно. От
събраните по делото доказателства и конкретно от показанията на свидетеля С.К.
се установява, че жалбоподателят действително не е знаел, че предоставеният му
автомобил е с прекратена регистрация - обстоятелство, изключващо умисъла, както
е приел и прокурорът в постановлението за отказ да се образува досъдебно
производство. Доколкото обаче на административно наказване подлежат и
непредпазливите деяния, следва да се прецени дали процесното деяние е извършено
по непредпазливост или се касае за случайно такова. За да е налице непредпазливост
под формата на небрежност е необходимо деецът да е бил длъжен и да е могъл да
предвиди общественоопасния резултат,
като възможността на лицето да предвиди и предотврати резултата се преценява не
изобщо, а конкретно за всеки отделен
случай и то в рамките на дължимото поведение, т.е. на това поведение, което се
изисква в подобни случаи /в този смисъл е Решение №659/93г. на I н.о. на ВС/. Като лице, ползващо определено моторно
превозно средство, жалбоподателят е бил длъжен да установи дали същото отговаря
на всички законови изисквания, преди да започне да го управлява. Съдът намира
обаче, че в конкретната ситуация Г. не е могъл да предвиди неправомерния
резултат, а именно- управлението на нерегистрирано МПС. Безспорно е установено
по делото, че Г. не е знаел, че автомобилът е със служебно прекратена
регистрация- обстоятелство, с което не е бил наясно дори и собственика,
предоставил превозното средство. Жалбоподателят също така е получил уверения,
че автомобилът е изряден, като е имал основания да се довери на своя приятел,
който му предоставил автомобила. В случая
жалбоподателят е само водач на МПС и за него няма задължение да регистрира ППС и
да знае за това задължение. Няма представени доказателства жалбоподателят да е
знаел по друг начин за тази прекратена регистрация, а от съставеният при
проверката АУАН няма данни водачът да не е носил другите изискуеми при
управлението документи. Жалбоподателят не е собственик – предишен или настоящ
на автомобила, и преди да предприеме управлението му е направил всичко нужно,
за да се убеди че може да се движи по пътищата отворени за обществено ползване,
респективно жалбоподателят не е осъществил от субективна страна състава на
посоченото от АНО по чл.140, ал.1 от ЗДвП административно
нарушение. Съдът не намира основания
да се съгласи с позицията на представителя на наказващия орган, че получавайки
владението върху автомобила, жалбоподателят е трябвало да бъде наясно с неговия
статут. Доколкото се установи в съдебно заседание от показанията на свид. С.К.
проблема със собствеността е възникнал поради смърт на единия от родителите на
приятеля на жалбоподателя, който му предоставил ползването на автомобила. Предвид
особеностите на случая съдът намира, че жалбоподателят е положил дължимата
грижа, за да се увери, че автомобилът е изряден, като действията му са в
рамките на това поведение, което се изисква в подобни случаи. Прекалено е да се
очаква от гражданите в ситуация, в каквато е бил поставен жалбоподателя, да
провеждат детайлно изследване на всички обстоятелства, свързани с предоставен
им за ползване автомобил и да правят подробни справки, още повече, че Г. не е
имал никакви причини да се съмнява в липсата на надлежна регистрация на
превозното средство, което е било с поставени регистрационни табели. По
изложените съображения съдът приема, че в конкретния случай е изключен не само
умисъла, но и непредпазливостта. Деянието е извършено при обстоятелства, при
които отпадат всички форми на вината и следователно не се явява административно
нарушение, тъй като не е извършено виновно. Независимо от изложеното следва да
се отбележи, че дори и жалбоподателят да е действал виновно, т.е. по
непредпазливост, случаят би следвало да бъде счетен за маловажен по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. Особената ситуация, в която Г. е поел управлението на процесния
автомобил, дотолкова се отличава от обичайните случаи на управление на
нерегистрирано МПС, че се налага единствено възможния извод за маловажност на
нарушението, тъй като същото несъмнено силно се отличава от обикновените
нарушения от този вид. При това положение наложените наказания глоба в размер
на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца очевидно не съответстват на тежестта на
извършеното и не могат да бъдат счетени за справедливи - обстоятелство, което
би обусловило отмяната на обжалваното наказателно постановление поради
неприлагането на чл.28 от ЗАНН и в случай на преценка, че е налице
административно нарушение.
Предвид изложеното искането, изложено в жалбата, за
отмяна на наказателното постановление, се явява основателно. Жалбата следва да
бъде уважена, а наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА
изцяло Наказателно постановление № 19-0869-002151/03.07.2019г.
на Началник група в сектор „ПП“ към ОД МВР гр. Шумен, с което на Б.Г. ***, ЕГН **********
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за
срок от шест месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДв.П, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: