№ 489
гр. В., 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Танев
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело №
20223110106270 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск от Ж. А. Ж., с адрес гр. В.,
ул. П. № **, вх. *, ет. *, ап. *, срещу „Б.А.“ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. В., р-н О., ул. Р. № **, ет. *, ап. *, за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи сумата от 200,64 лв., представляваща главница за
неизплатен наем за предоставена под наем земеделска земя – поземлен имот с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на село О., Община А.,
Област В., с площ 6499 кв.м., от които обработваема площ 6270 кв.м., за стопанската година
от 01.10.2020г. до 30.09.2021г., при договорен наем в размер на 32 лева за 1 декар, дължим
до 30 дни от изтичането на стопанската година, ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 16.03.2022г., до окончателно
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 1711/18.03.2022г., постановена по гр. дело № 3372/2022г.,
поправена с определение № 5399/20.05.2022г., постановено по делото.
В исковата молба се излагат твърдения, че страните се намират обвързани по във
валидно облигационно правоотношение по договор за наем на земеделска земя от
17.06.2020г. с предмет недвижим имот, представляваща нива с площ от 6499 кв.м., от които
обработваема площ 6270 кв.м. за стопанската година от 01.10.2020г. до 30.09.2021г. Между
страните е уговорена наемна цена в размер на 32 лева за 1 декар, дължима до 30 дни от
изтичането на стопанската година. Твърди се, че ответникът не е заплатил задължението си
за заплащане на наемната цена в уговорения срок.
В срока по чл. 131 ГПК се депозира писмен отговор от ответника, с който
предявеният иск се оспорва. Излагат се възражения, че претендираната от ищеца сума не му
се дължи, доколкото задължението е заплатено. Посочва се, че в имота е осъществил
подобрения под формата на извършена земеделска дейност по торене на процесната нива,
осъществена е дълбока оран, брануване. Желае да бъде отхвърлен предявения иск, като му
бъдат присъдени разноски.
В срока по чл. 211, ал.1 ГПК е предявен НАСРЕЩЕН ИСК от „Б.А.“ ***, ЕИК ***,
срещу Ж. А. Ж., ЕГН **********, за осъждане на ответника по насрещния иск да заплати
обезщетение в размер на 191,86 лева, от които 97,81 лева съставляваща стойността на
1
препарат „троен суперфосфат“, предназначен за торене на процесната нива с цел
подхранване на растенията и сумата от 94,05 лева, стойност на допълнително извършените в
нивата агротехнически мероприятия - осъществяване на дълбока оран, брануване и пръскане
(полагане) на посочения торов препарат, на осн. чл. 61, ал.2 ЗЗД.
В насрещната искова молба се излагат твърдения, че страните се били обвързани
във валидно облигационно правоотношение по договор за наем на процесната нива за
стопанската 2020/2021г., като същият за следващата стопанка година не е подновен. Твърди
се, че по първоначална устна уговорка договорът за наем на земята е следвало да бъде с
период на продължителност от 3 години, при което ответникът предприел действия по
осъществяване на торене в имота за подхранване на земеделската продукция, съответно
допълнителни агротехнически мероприятия. За целта бил закупен препарат за торене -
„троен суперфосфат“, за което обстоятелство е съставена фрактура № 687/30.10.2020г.
Разходната норма на полагане на същия посочва, че възлиза на 25 кг. на декар, при което
паричната стойност на полагания препарат възлиза на 15,60 лева на дка. Съобразно площта
на процесния имот от 6,27 дка., разходите сторени за закупуване на препарата възлизат на
97,81 лева. В имота посочва, че са осъществени и агротехнически дейности на стойност от
94,05 лева, които включват извършване на дълбока оран, брануване и пръскане (полагане)
на торовия препарат.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца – ответник по
насрещния иск, с който същият се оспорва. Излага възражения, като посочва, че при
възникване на облигационното правоотношение по договор за наем страните изрично са
уговорили срок на договора от една година, който срок обхваща стопанската 2020/2021г.
Възразява да е уговорят по-продължителен срок от този, който е посочен в договора.
Страните не са водили преговори за сключване на нов договор за следваща стопанска
година.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приложения по делото Договор за наем на земеделска земя с номер О. – 20,
на 17.06.2020г. страните „Б.А.“ *** и Ж. А. Ж. се обвързали в облигационни
правоотношения, по силата на които Ж. предоставил на дружеството за временно и
възмездно ползване следния недвижим имот – земеделска земя в землището на село О., с
номер на имота *** с площ от 6,500 дка., местност „Д.“. Посочено в договора е, че срокът за
ползване на имота е една стопанска година и поражда своето действие за периода от
01.10.2020г. до 30.09.2021г. Уговореният наем е в размер на 32 лв. за 1 декар земя. Падежът
на задължението настъпва след изтичане на 30 дни от изтичане на съответната стопанска
година.
Безспорно е между страните, а и от НА за собственост на недвижим имот се
установява, че собственик на ПИ земеделска земя в землището на село О., с номер на имота
*** с площ от 6,500 дка., местност „Д.“ е Ж. А. Ж..
Представена е фактура с номер 687 от 30.10.2020г., видно от която „Б.А.“ *** е
поръчало и получило троен суперфосфат на стойност 25,1 т. на стойност 12801,00 лв.
Безспорно е между страните, че за стопанската 2020г. – 2021г. ответникът е извършил
дълбока оран, брануване, полагане на торов препарат, както и не се спори за вида на самия
торов препарат.
В открито съдебно заседание бе разпитан св. М.М., който заяви следното: Водя в
момента дела с „Б.А.“ ***. Бях работник на дружеството и не са ми изплатени трудови
възнаграждения. Познавам Ж. Ж.. Знам, че той е собственик на земеделска земя в с. О.. За
2021-2022г. имам договор с него и му работя земята. Знам, че договора с г-н Балинов беше
за 2020-2021г., защото исках да видя договора и да сключим с него друг след това.
От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
2
С оглед на така установената фактическа обстановка безспорно се установи, че
страните са се намирали в облигационни правоотношения, по силата на които Ж.
предоставил на дружеството за временно и възмездно ползване следния недвижим имот –
земеделска земя в землището на село О., с номер на имота *** с площ от 6,500 дка.,
местност „Д.“. Установи се, че срокът за ползване на имота е една стопанска година и
поражда своето действие за периода от 01.10.2020г. до 30.09.2021г. Уговореният наем е в
размер на 32 лв. за 1 декар земя. Падежът на задължението настъпва след изтичане на 30 дни
от изтичане на съответната стопанска година.
В тежест на ответника по главния иск бе да установи, че е изпълнил своето
задължение за заплащане на наемната цена. Доказателства в тази връзка не се представиха.
Установи се от събраните свидетелски показания, че в действителност за стопанската 2020-
2021г. ответното дружество е обработвало земята, собственост на ищеца. Следователно
ищецът е изпълнил своето задължение да предостави на ответника процесния имот, но
последният не е изпълнил своето задължение да заплати наемната цена. С оглед на
изложеното първоначално предявения иск се явява основателен и следва да бъде изцяло
уважен.
По насрещния иск:
Насрещният ищец твърди, по първоначална устна уговорка договорът за наем на
земята е следвало да бъде с период на продължителност от 3 години, при което ответникът
предприел действия по осъществяване на торене в имота за подхранване на земеделската
продукция, съответно допълнителни агротехнически мероприятия. За целта бил закупен
препарат за торене - „троен суперфосфат“, за което обстоятелство е съставена фрактура №
687/30.10.2020г. Разходната норма на полагане на същия посочва, че възлиза на 25 кг. на
декар, при което паричната стойност на полагания препарат възлиза на 15,60 лева на дка.
Съобразно площта на процесния имот от 6,27 дка., разходите сторени за закупуване на
препарата възлизат на 97,81 лева. В имота посочва, че са осъществени и агротехнически
дейности на стойност от 94,05 лева, които включват извършване на дълбока оран, брануване
и пръскане (полагане) на торовия препарат.
В тежест на насрещния ищец бе да установи положителния факт, че уговорката на
страните е била договорът за наем да бъде сключен за период от три години или поне да
установи, че е имало уговорка същият да бъде продължен. В тази връзка доказателства не се
събраха. Безспорно е, че „Б.А.“ *** е извършило обработваеми дейности в имота на Ж., като
извършил дълбока оран, брануване и пръскане (полагане) на торовия препарат. Съдът
приема, че полагане на торов препарат е с оглед правилното и нормално ползване на
земеделската земя. Ноторно известен факт е, че торенето на почвата е изискване за
правилното обработване на земеделска земя, с оглед получаване на качествени плодове и по
– голямо количество. Не може да се приеме, че по този начин насрещният ответник се е
обогатил за сметка на дружеството. Полагането на торов препарат е било решение на
наемателя на земеделската земя. Дълбоката оран и брануването на имота също са част от
правилното ползване на земеделската земя. Това не представлява поведение, което да води
до неоснователно обогатяване от страна на собственика. Напротив. Това показва, че
дружеството е положило дължимата грижа като добър стопанин, за да развие и осъществи
стопанската си дейност. Следователно предявеният насрещен иск следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „Б.А.“ *** следва да бъде
осъдено да заплати в полза на ищеца сумата от общо 650,00 лв., представляваща сбор от
държавна такса и адвокатско възнаграждение в настоящото производство и предхождащото
го заповедно производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Ж. А. Ж., ЕГН
**********, с адрес гр. В., ул. П. № **, вх. *, ет. *, ап. *, и „Б.А.“ ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. В., р-н О., ул. Р. № **, ет. *, ап. *, че ответникът „Б.А.“
***, ЕИК ***, дължи на Ж. А. Ж., ЕГН **********, сумата от 200,64 лв., представляваща
главница за неизплатен наем за предоставена под наем земеделска земя – поземлен имот с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на село О., Община А.,
Област В., с площ 6499 кв.м., от които обработваема площ 6270 кв.м., за стопанската година
от 01.10.2020г. до 30.09.2021г., при договорен наем в размер на 32 лева за 1 декар, дължим
до 30 дни от изтичането на стопанската година, ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 16.03.2022г., до окончателно
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 1711/18.03.2022г., постановена по гр. дело № 3372/2022г. по
описа на ВРС, поправена с определение № 5399/20.05.2022г., постановено по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Б.А.“ ***, ЕИК ***, срещу Ж. А. Ж., ЕГН
**********, за осъждане на ответника Ж. А. Ж., ЕГН **********, да заплати на ищеца
обезщетение в размер на 191,86 лева, от които 97,81 лева, съставляваща стойността на
препарат „троен суперфосфат“, предназначен за торене с цел подхранване на растенията в
предоставената под наем земеделска земя – поземлен имот с идентификатор *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на село О., Община А., Област В., с площ
6499 кв.м., от които обработваема площ 6270 кв.м., за стопанската година от 01.10.2020г. до
30.09.2021г., и сумата от 94,05 лева, стойност на допълнително извършените агротехнически
мероприятия - осъществяване на дълбока оран, брануване и пръскане (полагане) на
посочения торов препарат.
ОСЪЖДА „Б.А.“ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В., р-н О.,
ул. Р. № **, ет. *, ап. *, да заплати на Ж. А. Ж., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. П. № **,
вх. *, ет. *, ап. *, сумата от 650,00 лв., представляваща сбор от сторени в настоящото
производството съдебно-деловодни разноски и разноските по гр. дело № 3372/2022г. по
описа на ВРС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок,
който започва да тече за страните от момента на получаването му, пред Окръжен съд – В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4