Решение по дело №19514/2014 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4115
Дата: 9 юни 2017 г.
Съдия: Кристина Райкова Филипова
Дело: 20141100119514
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 декември 2014 г.

Съдържание на акта

Решение

 

гр. С., 9.06.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І-18 състав, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА  ФИЛИПОВА

 

при секретаря И. Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 19 514 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 135 ЗЗД.     

Производството е образувано по искова молба на М.А.З. и В.Г.М. срещу П.С.Ц., П.А.К. и Н.Е.К.. Ищците твърдят, че на 30.12.2011 г. сключили с първия ответник Ц. предварителен договор за покупко-продажба на дворно място с идентификатор 68134.1938.569, находящо се в гр. С., кв. ****, м. ****, с площ от 1168 кв.м., ведно с масивната жилищна сграда в имота, с разгърната площ от 288 кв.м., с идентификатор 68134.1938.569.1. Ищците платили цената, получили владението на имота, направили подобрения в същия и се договорили с продавача да сключат окончателния договор на 29.08.2014 г. Твърди се, че с н.а. № 5 от 4.02.2014 г. Ц. продал имота на втория ответник К., който по-късно заявил на ищците, че сделката била симулативна с цел да не се изпълнят задълженията по предварителния договор и цена не е заплащана. По искане на Ц., К., на свой ред продал имота с н.а. № 33 от 19.06.2014 г. на третия ответник К., при цена, занижена в сравнение с данъчната оценка, като К. бил наясно с намеренията на ответника Ц. да не изпълнява задълженията си по отношение на ищците. Последните претендират сделката по н.а. № 5 да бъде обявена за относително недействителна спрямо тях на основание чл. 135 ЗЗД, което да бъде признато и по отношение на сделката по н.а. № 33, сключена между ответниците К. и К.. Поискана е отмяна на нотариалните актове и присъждане на разноските по делото. Оспорен е размера на хонорара на адв. Н..

Първият ответник П.С.Ц. оспорва исковете – първоначално чрез особения си представител, а в последствие чрез адв. Н..

Третия ответник Н.Е.К. оспорва исковете. Оспорва се факта, че ответникът К. е бил наясно с целта на сделката. Сочи се, че е добросъвестен купувач, тъй като е придобил преди вписване на исковата молба. Оспорват се разноските на ищцовата страна.

Ответникът П.А.К., не оспорва исковата молба като сочи, че изложеното в нея е вярно – л. 58.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е представен предварителен договор от 30.12.2011 г. сключен между П.С.Ц., като продавач, и М. А.З. и В.Г.М., като купувачи. Продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху дворно място с идентификатор 68134.1938.569, находящо се в гр. С., кв. ****, ул. ****** № **, с площ от 1168 кв.м., ведно с масивната жилищна сграда в имота, с разгърната площ от 288 кв.м., с идентификатор 68134.1938.569.1, на купувачите, при равни дялове (по ½ на всеки) срещу сумата от 270 000 лв. (съобразно изписването с думи), която вече е получена от продавача на няколко вноски. Уговорено е, че страните ще подпишат окончателния договор на 29.08.2014 г.

С н.а. № 5 от 4.02.2014 г. на нотариус А.М., рег. № 127, вписан 4.02.2014 г. (с оглед справка на л. 160) П.С.Ц. продал на П.А.К. дворно място с идентификатор 68134.1938.569, находящо се в гр. С., кв. ****, м. ****, с площ от 1168 кв.м., ведно с масивната жилищна сграда в имота, с разгърната площ от 288 кв.м., с идентификатор 68134.1938.569.1. Със същия нотариален акт е продадено правото на собственост и върху други имоти, като в т. ІІ е отразено, че общата продажна цена е в размер на 20 000 лв., която ще бъде платена след подписване на договора.

По делото е представена декларация от П.А.К., нотариално заверена на 27.11.2014 г. при нотариус И.Д., в която е заявено, че сделките по н.а. № 5 от 2014 г. са симулативни, като действителен собственик остава П.Ц.. Декларирано е още, че при разкриване на симулацията продавача П.Ц. не дължи на П.К. сумата от 20 000 лв. (продажната цена), тъй като тя била върната на К. след сделката. В декларацията е отразено изявление на П.К., че сделката е извършена по молба на П.Ц., за да не бъде официален собственик на имотите по нотариалния акт.

От н.а. № 33 от 19.06.2014 г. на нотариус А.М., рег. № 127, вписан на 19.06.2014 г., е видно, че П.А.К. продал на Н.Е.К. посочените по-горе земя и сграда, за сумата от 8000 лв., като е предвидено плащане след подписване на договора.

Представен е договор за наем от 1.07.2014 г., с който П. Д.отдава под наем на Н.Е.К. къща с двор, с площ от 288 кв.м. – два етажа и сутерен, находяща се в гл. С., ул. *** № **. 

Св. Р.И.И.(декларирала съвместно съжителство с ищеца В.М. и майка на детето му) разказва, че М. и В. закупили къщата с недвижимия имот в кв. ****, на *****и от лятото на 2012 г. започнали да я обитават до 2014 г., когато принудително били изнесени от там. Ответникът П.К. дошъл в дома на свидетелката, като заявил, че П.Ц. го е помолил да му направи услуга като фиктивно му прехвърли имота, а самият П. да го прехвърли на трето лице. П. не знаел, че В. и М. живеели в имота и той бил обитаван. 

Св. А.И.И., брат на свидетелката И., на свой ред сочи, че присъствал на разговор, в който Н. признал на В., че П. го помолил да прехвърли една къща в **** на негово име на ниска цена, като Н. не знаел, че къщата е на В..

Св. С.И.Ц., баща на П.Ц., разказва, че синът му продал имотите, защото трябвали пари за да се лекува свидетеля.

Св. Г.И.М. разказва, че бил викан от П. да чисти къщата и двора на ул. ****, като според него този имот бил на П., а той го продал на П.К.. Доколкото на свидетеля му е известно той се хвалел, че го е купил изгодно и после го препродал. В същото време в показанията е посочено, че по заявка на В., св. М. правил парно в процесната къща, като В. му платил. След това обаче в показанията е пояснено, че на свидетеля никой нищо не му е плащал, тъй като работел за един приятел и той уреждал отношенията.

При така очертаната фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

За да бъде основателен предявения Павлов иск по чл. 135 ЗЗД е необходимо да се установи наличието на две групи предпоставки. Първата група включва обективни предпоставки – 1) действително вземане на кредитора спрямо длъжника (което по правило е възникнало преди извършването на конкретното разпоредително действие, или след действието при условията на изключение по ал. 3 на чл. 135 ЗЗД) без да е необходимо то да е изискуемо и ликвидно и 2) действие на длъжника, което да уврежда кредитора, по начин, че се намалява или затруднява възможността му да се удовлетвори от имуществото на длъжника. Втората група предпоставки са субективни и са свързани със знанието на длъжника, а в определени от закона случаи, и на третото лице (съдоговорител) за увреждането.

В разглеждания казус страните не спорят и от доказателствата се установява, че двамата ищци са подписали с ответника П.Ц. предварителен договор за прехвърляне на право на собственост, върху двор и къща, като това е следвало да стане с окончателен договор на 29.08.2014 г. Както е прието в решение № 18 от 02.02.2016 г. по гр. д. № 3124/2015 г., ІV г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, когато имот, предмет на предварителен договор е продаден на трето лице, за купувача по предварителния договор сделката е увреждаща, поради осуетената възможност за реализиране на правото да се иска сключване на окончателен договор. Върховният съд е приел, че сключването на последваща сделка от страна на обещателя-длъжник (в настоящия случай ответника П.Ц.), след като задължението му за сключване на окончателен договор не е изпълнено, е съзнателно волево действие, насочено към правни последици, увреждащи кредитора по предварителния договор (ищците в настоящия спор). Това действие на ответника Ц. обуславя извода, че същият е знаел за увреждащия характер на сключената от него сделка. Този извод напълно се подкрепя и от други събрани в хода на процеса (макар и косвени) доказателства – показанията на св. И. и св. И., които преценени в тяхната съвкупност, налагат също извода, че Ц. е бил наясно, че с извършеното от него действие ще навреди на интересите на ищците. Нещо повече – от показанията се установява, че Ц. е целял да осуети възможността да изпълни задължението си по предварителния договор. Съдът кредитира изнесените от посочените свидетели данни, като при преценка в съответствие с чл. 172 ГПК ги намира за последователни, логични, кореспондиращи с другите данни по делото и житейски достоверни. Не са налице основание да се приеме, че показанията са дадени при условията на заинтересованост, въпреки, че свидетелката е майка на детето на ищеца В.М., а св. И. е неин брат. Следва да се държи сметка също, че показанията са дадени след като свидетелите са били предупредени, че за изнасяне на неверни данни те носят наказателна отговорност.

Предвид казаното съдът намира, че по отношение на сделката, сключена с н.а. № 5 от 2014 г. са налице посочените по-горе предпоставки от групата на обективните. Субективното знание на съдоговорителя по продажбената сделка от 4.02.2014 г. – ответника П.К., че със сделката се увреждат интересите на кредиторите на длъжника-ответник П.Ц., също се установява в хода на процеса. От една страна ответникът К. е признал иска, в нарочна молба, като е заявил, че твърденията на ищците са верни. От друга страна, този факт се доказва и от събраните доказателства – в нарочна декларация, ответникът П.К. е заявил пред нотариус, че сделката по н.а. № 5 от 20014 г. е извършена по молба на П.Ц., за да не бъде той официален собственик на имотите по нотариалния акт. Това извънсъдебно писмено признание на неизгоден за страната факт следва също да бъде отчетено и да се приеме, че то удостоверява субективният елемент за знание на приобретателя К. относно увреждащия характер. 

Предвид изложените по-горе доводи настоящият състав приема, че всички елементи от фактическия състав на иска по чл. 135 ЗЗД спрямо продажбената сделка по н.а. № 5 от 4.02.2014 г. са налице. Ето защо Павловият иск за същата следва да бъде уважен, като спрямо ищците се признае за установено, че договорът за продажба е недействителен по отношение тях.

Що се отнася до другият иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, касаещ продажбата с н.а. № 33 от 19.06.2014 г., съдът взе предвид указанията дадени от САС в определение от 29.12.2015 г., по гр.д. 4795/15 г., и акта на ВКС, към който е препратено - решение № 218 от 11.10.2013 г. по гр. д. № 1778/2013 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. В сочените съдебни актове е прието, че за ищците-кредитори е налице правен интерес да претендират прогласяване на недействителност на сделка, извършена между трети лица, когато с нея се е целяло увреждането на интересите им. За да се установи това знание на приобретателя на недвижимия имот (в разглеждания казус – ответника Н.К.) относно увреждане на интересите на кредитора, са допустими всички доказателствени средства (според решение № 218 от 11.10.2013 г.), вкл. и събраните в настоящи процес гласни доказателства. Както по-горе бе посочено, съдът намира, че показанията на св. И. и св. И. установяват, че Н.К. е бил помолен от П.Ц. да се съгласи да прехвърли на свое име една къща в ****. Косвено доказателство за знанието, че сделката не цели да постигне обичайните си последици с прехвърлянето на собствеността в полза на ответника К., е представения договор за наем от 1.07.2014 г., по който К. е наемател на процесния имот. Този договор е сключен след подписването на нотариалния акт, по силата на който следва да се счита, че К. е станал собственик на двора и къщата. Житейски нелогично е собственикът на една вещ да наема своята собствена вещ. Ето защо следва да се приеме, че К. не е считал себе си за собственик на вещта, за която в качеството на купувач е подписал н.а. № 33 от 2014 г. При съвместната преценка на преките и косвените доказателства съдът приема за доказано, че К. е знаел, че с продажбата от 19.06.2014 г. се извършва сделка, с която се прави опит да се защитят правата на П.Ц., в ущърб на други лица – в случая на ищците.

 Предвид казаното следва да се приеме, че и продажбата, сключена с н.а. № 33 от 29.06.2014 г. се явява относително недействителна спрямо ищците. В случая не може да бъде приложено правилото на чл. 135, ал. 1, изр. 3 ЗЗД, според което недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността. Вярно е, че исковата молба е вписана след сделката, но предвид изложеното по-горе не може да се приеме, че К. е от кръга на добросъвестните трети лица, за да се ползва той е посочената в закона защита.

За пълнота следва да се изтъкне, че показанията на св. Ц. и св. М. не опровергават горните изводи. Обстоятелството, че бащата на ответника Ц. е имал нужда от средства и поради това синът му продавал имоти не е относимо към правно релевантните факти. На свой ред показаният на св. М. са непоследователни и неубедителни. В себе си те съдържат вътрешни противоречия – от една страна свидетелят твърди, че имотът, в който правил парно бил на П.Ц., но после сочи, че бил повикан там от В.М., без да изяснява защо последният е бил в имота. Показанията са некатегорични, тъй като свидетелят е сочил данни, „доколкото знае“ или се е поправял за твърденията си в хода на разпита. Ето защо тези доказателства не могат да послужат за изграждане на правни изводи.

Макар и исковете по чл. 135 ЗЗД за двете сделка да се явяват основателни, неоснователна е претенцията на ищците за отмяна на нотариалните актове, с които тези сделки са сключени. Съгласно съдебната практика на отмяна подлежат само констативните нотариални актове, но не и тези, които удостоверяват правни сделки. (Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 Г., ОСГК на ВКС).

Предвид изхода на спора на ищцовата страна се следват разноски в размер на 8166 лв., платими както следва – П.Ц. и Н. Кръстве – сумата от по 3722 лв. от всеки от тях (съответна част от държавната такса, адвокатския хонорар на ищците и половината от хонорара на особения представител), а П.К. – 722 лв. (съответна част от държавната такса и хонорара на ищците).

Воден от гореизложеното, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОБЯВЯВА за недействителен спрямо М.А.З., ЕГН **********, и В.Г.М., ЕГН **********, договор за покупко-продажба на дворно място с идентификатор 68134.1938.569, находящо се в гр. С., кв. ****, м. ****, с площ от 1168 кв.м., ведно с масивната жилищна сграда в имота, с разгърната площ от 288 кв.м., с идентификатор 68134.1938.569.1, сключен с н.а. № 5 от 4.02.2014 г. на нотариус А.М., рег. № 127, вписан 4.02.2014 г., по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, предявен от М.А.З. и В.Г.М. срещу П.С.Ц. и П.А.К..

ОБЯВЯВА за недействителен спрямо М.А.З., ЕГН **********, и В.Г.М., ЕГН **********, договор за покупко-продажба на дворно място с идентификатор 68134.1938.569, находящо се в гр. С., кв. ****, м. ****, с площ от 1168 кв.м., ведно с масивната жилищна сграда в имота, с разгърната площ от 288 кв.м., с идентификатор 68134.1938.569.1, сключен с н.а. № 33 от 19.06.2014 г. на нотариус А.М., рег. № 127, вписан 19.06.2014 г., по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, предявен от М.А.З. и В.Г.М. срещу П.А.К. и Н.Е.К..

ОСЪЖДА П.С.Ц., ЕГН **********, да заплати на М.А.З. и В.Г.М. разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на 3722 лв.

ОСЪЖДА П.А.К., ЕГН **********, да заплати на М.А.З. и В.Г.М. разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на 722 лв.

ОСЪЖДА Н.Е.К., ЕГН **********, да заплати на М.А.З. и В.Г.М. разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на 3722 лв.

Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от получаване на съобщението. 

             

 

 ГРАДСКИ  СЪДИЯ: