№ 171
гр. Варна, 27.03.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Магдалена Кр. Недева
Диана Д. Митева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело №
20253001000081 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба, подадена от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД
срещу решение № 259/21.10.2024, постановено по електронно дело
20233200100840(ГД840/2023г на ОС-Добрич), с което е била установено
недействителност на договор за потребителски кредит и са възложени
разноски.
По допустимостта на обжалването: Жалбата е депозирана в срок от
ответник, който има интерес да обжалва съдебен акт, с който е била уважена
претенцията на насрещна страна. Въззивното производство за отричане на
валидност на сключена помежду им сделка и обусловено от него определяне
на разноските е допустимо. Пълномощните на представителите на насрещните
страни включват овластяване за настоящата инстанция.
По предварителните въпроси:
Жалбата отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК и е
надлежно администрирана. Въззивникът е внесъл авансово дължимата такса,
съответна на обжалвания интерес. Пълномощникът е обявил регистрация в
ЕПЕП на страната, задължена да поддържа електронна кореспонденция със
съда.
Първоинстанционният съд е разгледал в определение № 966/11.12.2024г.
и искане по чл. 248 ГПК за изменение на размер на определени в
обжалвания първоинстанционен акт присъдени разноски.
Пълномощникът на ищцата Р. Д. Ц. е подал частна жалба вх.8241/30.12.2024г
срещу отхвърлянето на молбата му за коригиране на размера на присъдено
възнаграждение за безплатна адвокатска услуга над 1000лв до минимален
размер от 2771.76лв с ДДС.
1
Частната жалбата е депозирана преди изтичане на срока за обжалване и
е редовна: съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по
чл. 261 ГПК и е надлежно администрирана., като насрещната страна е
оспорила своевременно оплакванията за неправилно приложение на
тълкуването на националния закон, прието след като договорът за възлагане
на адвокатската услуга вече е бил сключен между страните и извършената от
първата инстанция преценката за съответствие на размера на адвокатския
хонорар с определена правна и фактическа сложност на делото и нормативно
установени минимуми в НМРАВ.
Определянето на отговорността за разноски, включително тези,
платими пряко на представител, извършил безплатна адвокатска услуга, е
обусловено от разрешаването на спора относно възникването на
отговорността за неоснователно причинен процес. Затова и интересът на всяка
от насрещните страни, сезирали съда с молби по чл. 248 ГПК съществува само
докато съответна част от претенциите е призната за основателна. Съответно и
оплакванията за неправилното отчитане на размерите на възнагражденията
предвидени като минимум за безплатно поето представителство, могат да
бъдат разглеждани само ако се потвърди принципното разпределение на
тежестта на разноски.
Производството по определяне на разноски и обуславящия го спор по
същество са висящи на една и съща фаза (разпоредително заседание във
въззивен съд), което допуска присъединяването им за общо разглеждане на
осн. чл. 80 ал. 4 ПАС.
Доклад по въззивната жалба:
Въззивникът „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, чрез юрк. Р. излага оплаквания
за неправилно установени факти по формата на сключената сделка и
произтеклите от тях правни изводи по валидността на поетите от потребителя
задължения. Счита, за необоснован извода за изготвяне на писмения документ
в електронна форма с шрифт, по- малък от изискуемия от закона ( чл. 10 ал.1
ЗПК), като сочи, че кредитираното от съда заключение на вещо лице е било
изцяло неотносимо към спора, тъй като експертът изрично е потвърдил, че не
е изследвал електронен документ, а текст, който е бил получен като
електронно писмо, разпечатан на хартия, а в последствие сканиран и
сравняван с други експериментални образци от шрифтове. Сочи, че самият
резултат от изследването на този експерт опровергава адекватността на
избрания метод, тъй като води до нелогично разнопосочно отклонение на
размерите на буквите в изследвания документ от двата стандартни размера (11
и 12 на шрифта Arial Narrow), ползвани в софтуерните продукти за генериране
и възпроизвеждане на текст. Счита, че съдът е нарушил правилата за събиране
на доказателствата като е възложил експертизата на лице, което няма
компетентност да изследва текст на електронен документ, съставен и
подписан на електронен носител. Моли за допускане на нова експертиза, с
предмет на изследване оригиналния електронен документ, която да бъде
извършена на компютърен специалист.
Въззиваемата ищца Р. Д. Ц. не упражнила право на отговор в срока по
чл. 263 ГПК по връчената чрез пълномощник жалба.
По доказателствата:
2
Оплакванията на въззивника по установяване на фактите, относими към
възраженията му по твърдяното основание за недействителност са пряко
свързани с допуснати процесуални нарушения по събирането на основното за
делото доказателство. Експертиза със задача проверка на шрифта на писмения
договор е била назначена по искане на ищцата, като ответникът е бил
задължен да представи оригиналния документ. С молба от 17.07.24г.
задължената страна изрично е посочила, че документът е електронен и е бил
сключен чрез мобилно приложение, като тези факти не са оспорени от
насрещната страна. Напротив в становище представителят на ищеца е
оспорил като неотносими възпроизведените на хартия текстове и изрично е
настоял да се представи оригинал, т.е. електронно съставения документ.
Въпреки, че това оспорване е оттеглено и в съдебното заседание
пълномощникът на ищцата вече е настоявал да се приеме експертизата,
изготвена именно по разпечатките, за въззивният съд няма съмнение, че спор
относно начина по който е било извършено договарянето на кредита между
страните няма. В идентичните от външна страна документи, представени
както с исковата молба на ищцата, така и със становището на ответника,
представляващи възпроизведени на хартия текстове се съдържа обозначение
за положен електронен подпис на страните(вкл. на потребителя чрез
конкретно индивидуализирано електронно устройство), което несъмнено
налага съобразяване на писмената форма на електронен, документ, а това
изисква изследването да се провежда не по възпроизведени на хартия образи
или разпечатки, а на самия генериран от софтуерен продукт електронен текст,
който е бил съхранен на траен носител и е достъпен за потребителя чрез
мобилно приложение, инсталирано на телефона му. Затова ограничаването на
изследвания от съдебния експерт предмет до хартиен носител не е съответно
на конкретния спорен въпрос и не изчерпва възложената задача за проверка на
шрифта на електронния документ. Техническото изпълнение на възложената
задача от назначения експерт може да се възприема само като частично,
доколкото не е включвало и проверка на електронните данни, а без нея
крайният извод не може да се възприеме като категорично обоснован. При
потвърдена липса на компетентност на това вещо лице да работи с електронни
текстове на носители, различни от хартия, съдът е следвало да приложи
служебно правилото на чл. 195 ал.2 ГПК и да разшири проверката като
възложи същата задача и на експерт с квалификация, включваща специални
знания за работа със софтуерни продукти за генериране на текст и
съхраняване на електронно подписани текстове на траен носител в бази данни,
достъпни чрез мобилно приложение за интернет банкиране. Като е пропуснал
да констатира липса на нужна квалификация на експерта,
първоинстанционният съд е допуснал нарушение при събирането на
допуснатото относимо към спора доказателство. Това обуславя и правото на
въззивника да поиска повторното му събиране от въззивния съд ( чл. 266 ал.3
ГПК). Искането за допускане на съдебно-компютърна експертиза следва да се
уважи, като се възложи същата задача, но при конкретизиран електронен
предмет на изследване.
Оплаквания по други факти няма, а доводите по прилагане на закона са
идентични с тези, обосновавани от страните в първата инстанция. Доколкото
предмет на делото е валидност на съглашение, обвързващо потребител,
3
въззивния съд отчита, че съответните императивни норми на ЗЗП вече са били
посочени от ищеца и докладвани от първата инстанция, съответно и
насрещната страна е изразила своето становище. Затова не се налага
допълнително на страните да се разяснява нормативна уредба на
материалното право, породено от договаряне на банков кредит с физически
лица – потребители.
За събиране на нужните доказателства и становище по съществото на
спора, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради
което и на осн. чл. 267 ГПК, съставът на Варненски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба срещу решение №
259/21.10.2024, постановено по електронно дело
20233200100840(ГД840/2023г на ОС-Добрич) с което по иска на
кредитополучателя Р. Д. Ц. срещу кредитор „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД е
била установена недействителност на договор за потребителски кредит,
сключен на 05.08.2022г. като електронен документ на траен носител поради
нарушение на чл. 10 ал.1 ЗПК и са възложени разноски.
ПРИСЪЕДИНЯВА за общо разглеждане в настоящото производство и
производството по частна жалба на адв. Р., пълномощник на Р. Д. Ц. срещу
определение № 966/11.12.2024г., с което е оставена без уважение молба по чл.
248 ГПК за изменение на присъдени със същото решение разноски, чрез
коригиране на размера на присъдено възнаграждение за безплатна адвокатска
услуга над 1000лв до минимален размер от 2771.76лв.
ДОПУСКА на осн. чл. 266 ал.3 вр. чл. 195 ал.2 ГПК нова съдебна
компютърно-техническа експертиза с вещо лице Н.М.Р. (№549 от списък на
вещи лица на ВОС) който след като се запознае със съхранения на траен
носител оригинални електронни документи, генерирани като текст от
софтуерен продукт и подписан от потребител след автентификация на автора
като регистриран клиент в мобилното приложение на банката – кредитор, да
даде отново отговор на поставените въпроси на съдебно-техническата
експертиза (л.91 от делото на ДОС) с допълнително поясняване на начина, по
който електронния документ е бил предоставен за подпис, респективно как е
гарантирано съхраняването му в непроменен вид след подписването от
клиента на банката.
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 197 ал.1 ГПК въззивника „ТИ БИ АЙ БАНК“
ЕАД да представи за работа на вещото лице оригиналните, съхранени на траен
носител електронни документи с положени подписи на клиента –
потребител(от които са били възпроизведени хартиените образи, приложени
към молба от 17.07.24(л.122 и сл. от делото на ДОС), както и да осигури за
оглед достъп на назначения експерт до функциите на мобилното приложение
и конкретно предоставяне на генерирани със софтуер текстове за подпис и
преглеждане на съхранени вече подписани от клиента документи.
Предупреждава задължената страна, че при неизпълнение на това
задължение съдът може да приложи санкция по чл. 161 ГПК като приеме за
4
доказано твърдяното несъответствие във формата на електронния документ с
изисквания на закона.
ОПРЕДЕЛЯ начален депозит по тази нова експертиза в размер на 400
лв., вносими по сметка на Апелативен съд Варна от въззивника „ТИ БИ АЙ
БАНК“ ЕАД в седмичен срок от уведомяването му.
ОПРЕДЕЛЯ начален срок за изготвяне на допълнителното
заключение от уведомяването на вещото лице и краен срок по чл. 199
ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице, на основание чл.199 ГПК да представи
заключението си по делото в срок най-малко една седмица преди насроченото
съдебно заседание.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 14.05.2025г. от 14.30 часа. Да се
призоват страните чрез пълномощниците. Вещото лице да не се призовава до
внасяне на разноските.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че:
за да получат достъп до електронното дело на въззивната инстанция
следва да подадат своите искания като регистрирани потребители чрез ЕПЕП
при пропускане на крайния срок(даване ход на устните състезания в
последното по делото заседание) за представяне на справка за разноските пред
въззивен съд по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им, правото
им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.
Препис от определение в електронен вид да се изпрати на
пълномощници, посочени при подаване на жалбите, ведно със съобщение за
насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 2 към Наредба
№ 7 на МП.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5