Номер 12409.11.2020 г.Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – РазградВтори въззивен граждански състав
На 26.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
Секретар:Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20203300500234 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 293 от 02.09.2020 г. по гр.д № 739/2020 г. по описа на
РС – Разград, съдът е постановил следното:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от С. Г. М. , ЕГН ********** с
постоянен адрес гр.Разград, ул.“Абритус“, №25, ап.15 срещу Община
Разград ЕИК *********, адрес гр.Разград, бул.”Бели лом”, №37А, законен
представител Денчо Стоянов Бояджиев – Кмет за признаване за
незаконосъобразно на прекратяването на трудовото му правоотношение, за
което е издадена заповед №25/04.05.2020 г., за възстановяването му на
преди заеманата от него длъжност „директор културен институт“ и за
заплащане на сумата 3 886,45 лв. обезщетение за времето, през което е
останал без работа, както и за сумата 76,65 лв. обезщетение за забава,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА С. Г. М. , ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Разград,
ул.“Абритус“, №25, ап.15 ДА ЗАПЛАТИ на Община Разград, ЕИК
*********, адрес гр.Разград, бул.”Бели лом”, №37А, законен представител
Денчо Стоянов Бояджиев – Кмет сумата 610 лв. /шестстотин и десет лева/
за направените по делото разноски.
Недоволен от решението останал жалбоподателят С. Г. М. , който го
обжалва изцяло, като неправилно, незаконосъобразно и постановено при
съществени процесуални нарушения. Прави се искане за неговата отмяна и
постановяване на друго по същество на спора, с което исковите претенции да
1
бъдат уважени. При условие на евентуалност се моли за отмяна на решението
и връщането на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане в
друг състав. Излагат се подробни съображения. Претендират се разноски.
Насрещната по жалбата страна, не депозира отговор на жалбата.
В открито съдебно заседание, при редовност в призововането,
въззивникът се явява лично, заедно с пълномощника си адвокат Стефан
Георгиев Иванов от АК – София. Поддържат въззивната си жалба и излагат
допълнителни съображения. Представят и подробна писмена защита, на осн.
чл. 149, ал.3 ГПК.
В открито съдебно заседание, при редовност в призововането, за
въззиваемата страна – Община Разград, се явява пълномощника й адвокат
Савина Миткова Ангелова от АК – Разград. Намира въззивната жалба за
неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Излага
подробни съображения и претендира разноски. Представя и подробна
писмена защита, на осн. чл. 149, ал.3 ГПК.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд.
От ангажираните пред настоящата инстанция нови доказателства по смисъла
на чл. 266 от ГПК – преписи от трудова книжка, нотариална покана и фишове
за заплати /л.9-17 ОС/, не променят така приетата за установена от
първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на
настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в
първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са
преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал.1
ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно
решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се
разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо,
като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно,
2
като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите
изложени от първоинстанционния съд, обосноваващи окончателен извод за
неоснователност на предявените при условията на обективно кумулативно
съединяване искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 КТ. При
правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл. 154
от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 от
ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за
установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален
закон, поради което съдът следва да разгледа доводите във въззивната жалба.
Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на
първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на
предявените искове като на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с
направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл. 272
ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените
във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
Ищецът е работил по трудово правоотношение с Капански ансамбъл
със седалище гр.Разград от 01.10.2002 г. /л.7 РС/, като артист – балетист за
срок до 31.08.2003 г. на пълно работно време.
На 20.06.2017 г. с нов трудов договор /л.8 РС/ сключен между ищеца и
Община Разград, в който е посочено че се сключва на основание чл.111 във
вр. с чл.68, ал.1, т.и и чл.70 от КТ, считано от датата на постъпване на работа,
е договорено същият да изпълнява длъжността директор културен институт за
пълно работно време с продължителност на работния ден 8 часа и с основно
месечно трудово възнаграждение от 950 лв. със срок за изпитване – 6 месеца
в полза на работодателя и за времето, докато длъжността бъде заета въз
основа на конкурс. В този договор е посочено, че прекратяването на
трудовото правоотношение е със срок за предизвестие - законовия по
чл.334, ал.1 от КТ – 15 дни и във всички други случаи, регламентирани в КТ.
Нн 21.06.2017г. /денят следващ сключването на договора/ ищецът постъпил
на работа.
Независимо, че в първия договор /артист- балетист/ е посочен срок до
31.08.2003 г., няма спор между страните, че същият е продължил действието
си, като на 21.06.2017г. е сключено допълнително споразумението /л.8, стр.2
РС/ за непълно ненормирано работно време с 4 часов работен ден с размер на
трудовото възнаграждение 460 лв. и за неопределено време. С ново
допълнително споразумение № 16 от 29.04.2020 г. е изменено трудовото
правоотношение на ищеца като артист балетист - с продължителност на
работното време от 4 на 8 часа и с увеличение на основното месечно трудово
възнаграждение /л. 27 РС/.
3
На 30.04.2020 г. на ищеца е връчено предизвестие, подписано
от Кмета на Община Разград, в което е посочено, че след изтичане на
законовия 15 дневен срок ще бъде прекратено трудовото му правоотношение
по трудов договор № 21/20.06.2017 г. /л. 6 РС/.
За прекратяването на трудовото правоотношение е издадена заповед №
25/04.05.2020 г. В нея изрично е посочено, че считано от 05.05.2020г. се
прекратява трудовото правоотношение по трудов договор № 21/20.06.2017 г.
за длъжност директор културен институт. Като причини за прекратяването е
записан чл.334, ал.1 от КТ във вр. с т.7 от трудовия договор и предизвестието.
Посочено е и какви обезщетения следва да бъдат изплатени на ищеца, в т.ч. и
за неспазения срок на предизвестието, на осн. чл. 220, ал.1 КТ /л.5 РС/.
Не се спори, а и жалбоподателят изрично сочи в провелото се открито
съдебно заседание пред РОС, че след прекратяването на процесния трудов
договор за длъжност директор културен институт, в последствие е бил
прекратен и трудовия му договор за длъжността артист – балетист /л. 37-38
ОС/.
Горната фактическа обстановка е безспорно установена.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ:
Основният спорен по делото въпрос е кой от двата договора е по
основно трудово правоотношение и кой е допълнителен трудов договор.
Процесното трудово правоотношение е било прекратено на основание
чл. 334, ал.1 от КТ, предвиждащ специално основание за прекратяване
трудовите правоотношения на служителите, с които са сключени
допълнителни трудови договори по смисъла на чл. 111 КТ.
Съгласно §1, т.12 от ДР на КТ "основно трудово правоотношение" е
всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е
възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за
допълнителен труд. Двете трудови правоотношения- основно и по договор за
външно съвместителство, съществуват успоредно и независимо едно от друго,
без изменението или прекратяването на едно от тях да рефлектира върху
съдържанието на трудовия договор по другото.
Според нормата на чл. 111 КТ работникът/служителят може да
сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа
извън установеното за него работно време по основното трудово
правоотношение /външно съвместителство/, освен ако в трудовия договор по
основното трудово правоотношение не е уговорено друго. Трудовите
договори за допълнителен труд, в т.ч. и този за външно съвместителство по
чл. 111 КТ, се прекратяват на основанията и по реда, предвидени в КТ за
прекратяване на трудовия договор, като с чл. 334, ал. 1 КТ е въведено и
4
специфично допълнително основание за прекратяването на тези договори- с
предизвестие от 15 дни. Всяка от страните може да го използва във всеки
момент, в който прецени, че интересите й изискват това. Прекратяването в
този случай се извършва чрез едностранно волеизявление, отправено от
работодателя към работника или служителя, или от работника или служителя
към работодателя. Макар изискването за писмена форма да не е изрично
предвидено в чл. 334, ал.1 КТ, същото следва от общото правило за отправяне
на писмено предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ, което в случая също намира
приложение. Не е необходимо страната, която отправя предизвестието и
съдържащото се в него волеизявление, да го мотивира, достатъчно е в него
ясно и безусловно да бъде изразена в писмена форма волята за прекратяване
на трудовия договор в 15- дневен срок.
Предизвестието по естеството си представлява уведомление отправено
от едната страна в трудовото правоотношение към другата, съдържащо
решението на първата да упражни потестативното си право за едностранно
прекратяване на трудовото правоотношение, като то съдържа и посочване на
срок - датата, от която започва да тече предизвестието, или срокът, след
изтичане на който трудовият договор ще бъде прекратен. В случаите, когато
по силата на закона страната може да прекрати трудово правоотношение с
отправяне на предизвестие, според чл. 335, ал. 2, трудовият договор се
прекратява с изтичане на срока на предизвестието, а при неспазването на
срока на предизвестието - с изтичане на съответната част от срока на
предизвестието. Неспазването на срока на предизвестието означава, че някоя
от страните по трудовото правоотношение решава да не изчака неговото
изтичане, а то да бъде прекратено преди този момент. Ако страната в
трудовото правоотношение реши да се възползва от тази законова
възможност, то трудовият договор се прекратява в деня на изтичане на тази
част от срока на предизвестието, който страната, поискала прекратяването на
договора преди изтичането на срока на предизвестието, е посочила.
Следователно, меродавен е моментът на прекратяването на трудовото
правоотношение, посочен от страната, която е поискала прекратяването му
чрез неспазване срока на предизвестието. В случай, че предизвестие по силата
на закона се дължи, но страната заяви, че не желае срокът да бъде спазен
изобщо, то трудовото правоотношение се прекратява в момента на достигане
на изявлението до другата страна, или в момента, който страната е
определила като дата на прекратяване на трудовото правоотношение и
страната дължи заплащане на обезщетение по чл. 220 КТ. Както приема
постановеното по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика
решение № 413 по гр. д. № 1804 за 2009 г. на IV ГО, неспазването на срока на
предизвестие има значение единствено относно дължимостта на
обезщетението за неспазен срок за предизвестие. Така и Решение № 873 от
18.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1757/2009 г., IV г. о., ГК.
По възражението, че тъй като от 21.06.2017 г. по сключения договор
5
за длъжността „балетист – артист“ работното време е било намалено от
8 ч. на 4 ч., а по трудовия договор за длъжността „директор културен
институт“ работното вречме е било от 8 ч., то именно втория трудов
договор е станал основен, а първият договор е станал по допълнителното
трудово правоотношение.
Действително, към 21.06.2017 г. по първото трудово трудово
правоотношение /балетист – артист/ ищцът е на работил 4-часов работен ден,
а по второто възникнало трудово правоотношение /директор културен
институт/ - на 8 часов.
Настоящия съдебен състав споделя извода на първоинтанционния съд,
че не продължителността на работното време представлява съществен белег,
по който се отграничават основното от допълнителното трудово
правоотношение, а както разпорежда чл.111 КТ, извършването на работа
извън установеното работно време по основното трудово правоотношение, за
което пък има легална дефиниция - §1, т.12 от ДР на КТ. Само за пълнота на
изложението следва да се посочи, че съдебната практика в този смисъл на
която се е позовала първата инстанция не е решение на районен съд – а на
окръжен съд – Решение № 29 от 23.01.2015г. по в.гр.д. № 502/2014г. по описа
на Окръжен съд Смолян /неправилно е посочено в първоинстанционното
решение, че е районен съд Смолян/.
По възражението, че след като в трудовия договор е посочено, че се
сключва със срок докато длъжността бъде заета въз основа на конкурс, то
договора е можело да бъде прекратен само след заемането на длъжността
въз основа на конкурс, но не и при условията на чл. 334, ал.1 КТ.
Съдът намира, че обстоятеството че в договора е посочено, че срокът
му е докато длъжността бъде заета въз основа на конкурс, не води до
изключане на възможността за прекратяването му и по реда на чл. 334, ал.1
КТ, както и изрично е посочено в т. 7 от договора /л.8 РС/.
По възражението, че исковата молба е била нередовна относно
исковата претенция по чл. 344, ал.1, т. 3 КТ, поради и което решието се
явява недопустимо.
В провелото се открито съдебно заседание пред РС ищецът е посочил
размера на исканото обезщетение по чл. 344, ал.1, т.3 КТ - сумата 3 886,45 лв.
обезщетение за времето, през което е останал без работа – за времето от
уволнението до момента, както и за сумата 76,65 лв. представляваща
обезщетение за забава /л. 40-41 РС/. Ето защо, дори и да се приеме, че в
исковата молба е била допусната нередовност, то същата е била отстранена в
хода на производството пред РС, на осн. чл. 129, ал.4 във вр. ал.2 ГПК.
По възражението, че съдът се е произнесъл по непредявен иск.
6
Въззивният съд намира, че първата инстанция се е произнесла по
исковете посочени в исковата молба, поради което възражението се явява
неоснователно.
По възражението, че уволнението се явява незаконнно, тъй като не е
било своевременно вписано в трудовата книжка на ищеца.
Прекратяването на трудовото правоотношение се извършва с връчване
на писмено изявление в предвидената от Кодекса на труда форма.
Вписването в трудовата книжка съставлява техническо отразяване на
вече извършено уволнение. Така и Решение № 1732 от 30.11.2001 г. на ВКС
по гр. д. № 276б/2000 г., III г. о., докладчик съдията Ценка Георгиева,
Бюлетин на ВКС, бр. 3/2002 г., стр. 36.
По възражението, че първоинстанционният съд незаконосъобразно е
отказал да приеме за съвместно разглеждане предявения в откритото
съдебно заседание иск на ищеца за обезщетевяне на вреди претърпени
поради незаконно задържане на трудовата му книжка, на осн. чл. 226, ал.2
КТ /л. 43-45 РС/.
Съобразно приетото в т. 7 "а" на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г., ОСГТК, ВКС определението на първоинстанционния съд, с което е
отказал да приеме за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск
не подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като същото не
прегражда по - нататъшното развитие на делото и неговото обжалване не е
предвидено изрично в закона.
С инцидентния установителен иск се цели да се установи със сила на
пресъдено нещо съществуването или несъществуването на преюдициално
правоотношение, от което зависи правилното разрешаване на обусловеното
спорно право. С него се променя предметът на делото като наред с
обусловеното право - предмет на първоначалния или насрещния иск се добавя
обуславящото правоотношение и се постига последващо кумулативно
съединяване на искове. Неприемането на инцидентния установителен иск за
съвместно разглеждане не би се отразило върху правилността на
решението. На още по - голямо основание това разрешение следва да се
приложи и по отношение на постановеното от първоинстанционния съд
определение, с което е отказано предприето от жалбоподателя
последващо съединяване на искове - предявен в хода на висящия процес
нов иск по чл. 226, ал.2 КТ /в този смисъл определение № 48/2015 г. по ч. гр.
д. № 7356/2014 г., ВКС, ІV г. о., определение № 440/2014 г. по ч. гр. д. №
3594/2014 г., ВКС, І г. о. /. Така и постановеното в производството по реда на
чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК Определение № 29 от 31.01.2019 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 148/2019 г., II г. о., ГК.
По възраженито, че не е налице уведомяване на ищеца от страна на
7
работодателя-ответник за прекратяване на трудовия договор.
Видно от неоспореното Предизвестие, е че при условията на отказ, на
30.04.2020г. на ищеца е било връчено предизвестие, с което на осн. чл. 334,
ал.1 КТ е уведомен, че след изтичане на срок от 15 дни, процесния му трудов
договор ще бъде прекратен. Отказът на ищеца да получи предизвестието е
удостоверен с подписа на двама свидетели /л.6 РС/.
В настоящия случай, от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства се налага извода, че ищецът, заемащ длъжността директор
културен институт по допълнително трудово правоотношение /външно
съвместителство/, е бил служител, попадащ в приложното поле на чл. 111 КТ
и респ. на чл. 334 КТ.
В случая визираните по-горе предпоставки за законосъобразно
извършване на уволнението са налице, тъй като съществуващото между
страните трудово правоотношение е било за допълнителен труд /чл. 111 КТ/ и
работодателят - ответник е отправил до ищеца 15- дневно писмено
предизвестие по чл. 334 КТ /нормата е цитирана в предизвестието/, връчено
на ищеца, вследствие на което трудовоправната връзка между страните е
валидно прекратена, считано от 05.05.2020 г., като е посочено в издадена и
заповед № 25 от 04.05.2020 г. на Кмета на Община Разград.
Ето защо съдът приема, че работодателят е доказал, че е упражнил
законно правото си да прекрати трудовото правоотношение на ищеца на
соченото правно основание и извършеното уволнение на ищеца се явява
законосъобразно. Първоинстанционният съд като е достигнал до същия
правен извод за неоснователност на предявения иск за признаване за
незаконно и отмяна на уволнение, извършено, е постановил законосъобразен
съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Предвид неоснователността на
главния иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, такива се явяват и
обусловените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 и т.3 КТ, които
също подлежат на отхвърляне.
Поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд съдебното решение, с което са отхвърлени
предявените при условията на обективно съединяване иск с правно основание
чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, както и обусловените искове с правно основание чл.
344, ал.1, т.2 и т. 3 КТ е правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
Пред настоящата инстанция право на разноски има въззиваемата
страна. На основание чл. 81 и чл. 273 във връзка с чл. 78, ал.3 от ГПК
въззивника-ищец следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия-ответник
8
сумата от 610 лв., сторени разноски за реално платено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция, съгласно списък по чл. 80 от ГПК,
договор за правна защита и съдействие и доказателства за реално плащане.
Воден от горното, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 293 от 02.09.2020 г. по гр.д № 739/2020
г. по описа на РС – Разград.
ОСЪЖДА С. Г. М. , ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Разград,
ул.“Абритус“, № 25, ет. 4, ап.15 ДА ЗАПЛАТИ на Община Разград, ЕИК
*********, адрес гр.Разград, бул.”Бели лом”, №37А, законен представител
Денчо Стоянов Бояджиев – Кмет сумата 610 лв. /шестстотин и десет лева/ за
направените разноски за запатено адвокатско възнаграждение по в.гр.д. №
234/2020г. по описа на Окръжен съд – Разград, на основание чл. 81 и чл. 273
във връзка с чл. 78, ал.3 от ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните, на осн. чл. 7,
ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 и/или ал.2 ГПК, в едномесечен
срок от 09.11.2020г., на осн. чл. 315, ал.3 във вр. с чл. 317 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9