Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 146
гр. Велико Търново, 13.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в съдебно заседание на
шестнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Данаилова
при участието
на секретаря С.М. изслуша докладваното от съдия Данаилова адм. д. № 140 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК, вр.
чл. 144, ал. 1 от същия кодекс и чл. 27, ал. 4 от Закона за акцизите и
данъчните складове (ЗАДС).
Образувано е по жалба на „ТЕЦ Горна Оряховица“ ЕАД, с
ЕИК ********* с претенцията за прогласяване нищожността, алтернативно отмяната
на Решение № BG0043В-27-5-РВ33/21.08.2018 г. на Началника на Митница Свищов,
потвърдено в обжалваната част с Решение
№ Р-224/32-64254/01.03.2019г. на директора на „Агенция митници“, с която е
отказано възстановяване на законна лихва върху недължимо платения акциз.
Жалбоподателят иска връщане на преписката на АО за ново произнасяне със
задължителни указания за възстановяване на законната лихва върху недължимо
платения акциз за целия период и да определи срок за изплащането му. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание прави
възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.
С Решение № 354 от 09.08.2019 г., постановено по адм.
дело № 176/2019 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, поправено
с решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 324 от 17.09.2019г. по
същото дело, е отменено Решение № BG004300-ИВ-27-5-РВ33/21.08.2018г. на
Началника на Митница Свищов, потвърдено с решение № Р-224/32-64254/01.03.2019г.
на Директора на Агенция „Митници“ в частта по т. 2 от диспозитива му, с която е
отказано възстановяване на законната лихва върху недължимо платен акциз в
размер на 531 474,13лв. за целия изтекъл период 11.11.2013г.-11.06.2015г. от
датата на всяко съответно плащане до датата на възстановяване на недължимо
платения акциз - 07.09.2018г. по искане за възстановяване на акциз, рег. №
32-245381/01.09.2016г. и административната преписка е изпратена на Директора на
ТД „Дунавска“ при Агенция „Митници“ за ново произнасяне по искане с рег. №
32-245381/01.09.2016г. на „ТЕЦ Горна Оряховица“ ЕАД за издаване на ново решение
при спазване на дадените в мотивите задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона.
По касационна жалба от Директора на Агенция „Митници“,
с Решение № 3149/27.02.2020г. по КАД № 12745/2019г. по описа на Върховния
административен съд, е обезсилено Решение № 354 от 09.08.2019 г., постановено
по адм. дело № 176/2019 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, в
частта, с която е отменено Решение № BG004300-ИВ-27-5-РВ33/21.08.2018г. на
Началника на Митница Свищов, потвърдено с решение № Р-224/32-64254/01.03.2019г.
на Директора на Агенция „Митници“ в частта по т. 2 от диспозитива, с която е
отказано възстановяване на законната лихва върху недължимо платен акциз в
размер на 531 474,13лв. за целия изтекъл период 11.11.2013г. - 11.06.2015г. от
датата на всяко съответно плащане до датата на възстановяване на недължимо
платения акциз - 07.09.2018г. по искане за възстановяване на акциз с рег. №
32-245381/01.09.2016г. и административната преписка е изпратена на Директора на
ТД „Дунавска“ при Агенция „Митници“ за ново произнасяне по искане с рег. №
32-245381/01.09.2016г. на „ТЕЦ Горна Оряховица“ ЕАД за издаване на ново решение
при спазване на дадените в мотивите задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона, както и в частта, с която Агенция „Митници“ е осъдена да
заплати на „ТЕЦ-Горна Оряховица“ ЕАД разноски в размер на 3 987 лв. Обезсилено е и решение за поправка на
очевидна фактическа грешка № 324 от 17.09.2019г. по адм. дело № 176/2019г. по
описа на Административен съд – Велико Търново и Определение № 325/17.09.2019г.,
постановено по адм. дело № 176/2019г. по описа на Административен съд – Велико
Търново. Делото е върнато от ВАС на същия съд за ново разглеждане от друг
състав.
За да достигне
до този правен резултат Върховният административен съд е приел, че в оспореното
решение от 21.08.2018г. на Началника на Митница Свищов липсва изричен отказ за
претендираната от искателя законна лихва от датата на плащане на акциза до
възстановяването му. Митническият орган се е произнесъл изрично само за тази
част, за която е приел, че подлежи на възстановяване, но за законната лихва
върху плащанията, извършени преди 29.11.2016г. липсва произнасяне. По аргумент от
чл. 27, ал. 3 ЗАДС, в тази част на искането е налице непроизнасяне на органа в
законоустановения 30-дневен срок и е формиран мълчалив отказ. Независимо, че в
депозираната пред съда жалба, инициирала първоинстанционното производство,
оспорващият не е уточнил, че обжалва мълчаливият отказ на Началника на Митница
Свищов, то съдът е следвало да извърши служебна проверка на допустимостта на
жалбата във връзка с наличието на годен предмет на оспорване. Решаващият състав
следвало да остави производството без движение и да даде възможност на
жалбоподателя да уточни кой е обжалваният административен акт.
В изпълнение на указанията на ВАС настоящият състав с
разпореждане от 04.03.2020г. е оставил жалбата без движение с указание да
означи обжалвания административен акт, както и началният момент на периода, за
който е поискал възстановяване на законната лихва върху платения акциз. В
случай, че мълчаливият отказ на Началника на Митница Свищов е годният предмет
на оспорване, който е обжалван по административен ред и е потвърден с изрично
решение от 01.03.2019г., то следва да се докаже подаване на жалбата срещу
мълчаливия отказ в срок.
Постъпило е становище вх. № 1031/10.03.2020г. от
„ТЕЦ-Горна Оряховица“ ЕАД, с което се уточнява, че именно мълчаливият отказ на
началника на Митница Свищов е годният предмет на оспорване, който е обжалван по
административен ред и е потвърден с изрично решение от 01.03.2019г., с който се
отказва възстановяване на законната лихва върху недължимо платеният акциз,
считано от датата на внасянето му, до датата на възстановяването на акциза. По
отношение на началния момент претендира възстановяване на законната лихва върху
всяка месечна вноска на акциз, заплатен след получаване от дружеството на
незаконосъобразния отказ за издаване на УДАКП – след 25.10.2013г. до датата на
възстановяването на акциза по сметка на дружеството – 07.09.2018г. Началната
дата на всеки от подпериодите и сумите на платежните нареждания конкретизира в
таблица към становище вх. № 1031/10.03.2020г.
Ответникът по делото – директор на Агенция
"Митници", чрез процесуалния си представител ***Е., оспорва жалбата
като недопустима, алтернативно неоснователна. Акцентира на обстоятелството, че жалбата
е недопустима в частта за периода 29.11.2016 г. до 07.09.2018 г., тъй като не е
налице отказ за възстановяване на законна лихва за този период, тоест лицето
няма правен интерес от оспорване на административният акт в тази му част. Твърди
и, че обжалването на мълчаливия отказ, формиран относно искането за
възстановяване на законна лихва за периода от всяко едно от плащанията до
29.11.2016 г., също е недопустимо, тъй като в жалбоподателят не е посочил
изрично, че подава жалба против мълчалив отказ. Алтернативно, претендира, че
обжалваното решение в т.2 от диспозитива е валидно и правилно, така, както
мълчаливият отказ за възстановяване на законна лихва върху недължимо платен
акциз преди 29.11.2016 г. Подробни съображения излага в представени писмени
бележки. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства, доводите и становищата на страните. При това, намери за
установено от фактическа страна следното:
На 26.08.2013г. дружеството подава до началника на
Митница Свищов искане да издаде на основание чл. 24а, ал. 4 от ЗАДС
Удостоверение за освободен от акциз краен потребител/УОАКП/. За енергийни
продукти въглища/с кодове по КН 27011210, КН 27011290, КН 27021000, КН 27011100
и КН27022000/, които ще се използват за производство на топлинна енергия/пара/
за стопански нужди.
Издаването на
исканото удостоверение е отказано с
Решение №АТ47/0012/23.10.2013г. на началника на Митница Свищов/връчено на
25.10.2013г./.
Отказът да бъде издадено УОАКП е обжалван по
административен ред и е потвърден с Решение № 583/26.11.2013г. на директора на
Агенция „Митници”. Решението на
началника на Митница Свищов е обжалвано по съдебен ред.
Отказът за издаване на УОАКП е отменен с решение на
АСВТ, постановено по АД№1094/2013г. и преписката е върната за ново произнасяне
на АО. Последното е оставено в сила при касационния контрол с Решение по АД №
6484/2014г. на ВАС. Поради което първоинстанционното съдебно решение №
125/31.03.2014г. на АСВТ е влязло в законна сила на 01.04.2015г.
С отмяната на Решението на началник Митница Свищов е
върната преписката за ново произнасяне по искането за издаване на УОАКП. Такова
е издадено за искания енергиен продукт въглища на 21.05.2015г./№
BG004300Е0090/21.05.2015г./.
На 01.09.2016г. дружеството подава на основание чл.
27, ал.1 ЗАДС искане за възстановяване на акциз, рег.№ 32-245381 в размер на
531 474,13лв., платен за вложен в производството на топлинна
енергия/пара/, енергиен продукт-въглища за периода от 25.10.2013 г./връчването
на отказа за издаване на УОАКП/ до 21.05.2015г./датата на връчване на издаденото УОАКП/. Към искането
са приложени акцизни данъчни документи и
платежни нареждания, удостоверяващи деклариран и платен акциз за
процесния период, което не е спорно.
С Решение № BG004300-ИВ-27-1-РВ77/04.11.2016г.
началникът на Митница Свищов отказва
възстановяване на платения акциз в посочения размер.
Отказът е потвърден по административен ред с Решение №
Р-687/32-365194/30.12.20116г. на директора на АМ. Спорът относно
възстановяването на недължимо платения акциз се пренася пред съда.
Образувано е адм.
дело № 945/2017г. на АССГ, по което е постановено Решение № 3193/09.05.2017г.,
което влиза в сила на 07.07.2018г., когато е оставено в сила с Решение на ВАС,
постановено по АД № 8124/2017г. Постановен е диспозитив за отмяна на отказа на
началник МС за възстановяване на акциза и на основание чл. 160, ал. 3 от ДОПК,
делото е изпратено на същата митница за издаване на ново решение по искането от
01.09.2016г. в 30-дневен срок, при спазване на задължителните указания на съда
по тълкуването и прилагането на закона, дадени с решението на АССГ.
Указанията АССГ са в смисъл, че редът по чл. 27 от ЗАДС е приложим за възстановяване на недължимо платен акциз, вкл. когато е
отменен отказ за издаване на УОАКП, а не този по чл.24а от ЗАДС. Редът по
чл.27, ал.1 от ЗАДС е приложим и когато това удостоверение следва плащането на
акциза, но искането за издаването му е било подадено и е отказано
незаконосъобразно. В този случай акцизът е дължим от датата на
незаконосъобразния отказ да бъде издадено УОАКП.
Относно възстановяването на лихва, съдът е посочил, че
приложим е редът по чл. 129, ал. 6 от ДОПК, доколкото в ЗАДС липсва изрична
уредба. Разграничава двете хипотези в посочената разпоредба, като посочва
изрично /вж. стр. 5 от решението/, че в конкретният случай приложение следва да
намери разпоредбата на чл. 129, ал. 6, предложение 1-во от ДОПК. След връщане
на преписката от съда на компетентния АО /на 08.08.2018г. е постановено
оспореното пред настоящия съд Решение № BG004300-ИВ-27-5-РВ33/21.08.2018г. на Началника
на Митница Свищов, потвърдено с Решение
№ Р-224/32-64254/01.03.2019г. на Директора на Агенция „Митници“.
Според мотивите, същото е издадено по повод искане за
възстановяване на акциз с рег.№ 32-245381/01.09.2016г. Видно от диспозитива на
същото, е постановено на дружеството да бъде възстановен акциз в размер на
531 474,13лв., т.е. в пълния претендиран размер и по т.2 – законната лихва
върху подлежащия на възстановяване акциз, за периода от 29.11.2016г. до датата,
на която бъде възстановен по посочената банкова сметка ***.
С Решение № 354 от 09.08.2019 г., постановено по адм.
дело № 176/2019 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, поправено
с решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 324 от 17.09.2019г. по
същото дело, е отменено Решение № BG004300-ИВ-27-5-РВ33/21.08.2018г. на
Началника на Митница Свищов, потвърдено с решение № Р-224/32-64254/01.03.2019г.
на Директора на Агенция „Митници“ в частта по т. 2 от диспозитива му, с която е
отказано възстановяване на законната лихва върху недължимо платен акциз в
размер на 531 474,13лв. за целия изтекъл период 11.11.2013г.-11.06.2015г. от
датата на всяко съответно плащане до датата на възстановяване на недължимо
платения акциз - 07.09.2018г. по искане за възстановяване на акциз, рег. №
32-245381/01.09.2016г. и административната преписка е изпратена на Директора на
ТД „Дунавска“ при Агенция „Митници“ за ново произнасяне по искане с рег. №
32-245381/01.09.2016г. на „ТЕЦ Горна Оряховица“ ЕАД за издаване на ново решение
при спазване на дадените в мотивите задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона.
По касационна жалба от Директора на Агенция „Митници“,
с Решение № 3149/27.02.2020г. по КАД № 12745/2019г. по описа на Върховния
административен съд, е обезсилено Решение № 354 от 09.08.2019 г., постановено
по адм. дело № 176/2019 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, в
частта, с която е отменено Решение № BG004300-ИВ-27-5-РВ33/21.08.2018г. на
Началника на Митница Свищов, потвърдено с решение № Р-224/32-64254/01.03.2019г.
на Директора на Агенция „Митници“ в частта по т. 2 от диспозитива, с която е
отказано възстановяване на законната лихва върху недължимо платен акциз в
размер на 531 474,13лв. за целия изтекъл период 11.11.2013г. - 11.06.2015г. от
датата на всяко съответно плащане до датата на възстановяване на недължимо
платения акциз - 07.09.2018г. по искане за възстановяване на акциз с рег. №
32-245381/01.09.2016г. и административната преписка е изпратена на Директора на
ТД „Дунавска“ при Агенция „Митници“ за ново произнасяне по искане с рег. №
32-245381/01.09.2016г. на „ТЕЦ Горна Оряховица“ ЕАД за издаване на ново решение
при спазване на дадените в мотивите задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона, както и в частта, с която Агенция „Митници“ е осъдена да
заплати на „ТЕЦ-Горна Оряховица“ ЕАД разноски в размер на 3 987 лв. Обезсилено е и решение за поправка на
очевидна фактическа грешка № 324 от 17.09.2019г. по адм. дело № 176/2019г. по
описа на Административен съд – Велико Търново и Определение № 325/17.09.2019г.,
постановено по адм. дело № 176/2019г. по описа на Административен съд – Велико
Търново. Делото е върнато от ВАС на същия съд за ново разглеждане от друг
състав.
С разпореждането за насрочване на делото е указано на жалбоподателя,
че следва ясно да означи обжалвания административен акт, както и началният момент
на периода, за който е поискал възстановяване на законната лихва върху платения
акциз. В случай, че мълчаливият отказ на Началника на Митница Свищов е годният
предмет на оспорване, който е обжалван по административен ред и е потвърден с
изрично решение от 01.03.2019г., то следва да се докаже подаване на жалбата
срещу мълчаливия отказ в срок.
Горните фактически констатации са основани на
съвкупната преценка на събраните писмени доказателства, които не са оспорени от
страните. На практика фактите по делото са безспорно установени, а спорът е правен.
Настоящият съдебен състав намира разглежданата в
настоящото производство жалба, в частта и върната за ново разглеждане от
Върховния административен съд, за частично недопустима.
В изпълнение на изричните указания, дадени в Решение №
3149/27.02.2020 г. по адм. дело № 12745/2019 г. по описа на Върховния
административен съд, жалбата е оставена без движение, в резултат на което
взетото становище и направеното в съдебно заседание уточнение, жалбоподателят
претендира възстановяване на законна лихва върху всяка месечна вноска на акциз,
заплатен след получаване от дружеството на незаконосъобразният отказ за
издаване на УОАКП – след 25.10.2013 г. до датата на възстановяване на акциза по
сметка на дружеството. Настоява, че оспорва мълчалив отказ на Началника на
Митница Свищов, с който се отказва възстановяване на лихва в претендираният
размер, с оглед подаденото искане.
Предвид изричните уточненията на жалбоподателя и
обстоятелството, че указанията на Върховния административен съд по тълкуването
и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на
делото /арг. на чл. 224 от АПК/, настоящият съдебен състав приема, че спорът се
свежда до формираният мълчалив отказ за законната лихва върху плащанията, извършени
преди 29.11.2016 г., както и за формираният мълчалив отказ за периода от
29.11.2016 г. до 07.09.2018 г., за сумата над 93 155, 57 лв.
/възстановената на дружеството законна лихва за този период/.
При това положение, доколкото административният орган
с т.2 от Решението е възстановил законна
лихва върху подлежащ за възстановен акциз, изчислен за периода от 29.11.2016 г.
/датата на която изтича седмо дневният срок от влизане в сила на решението, с
което е следвало да се възстанови акцизът, при спазване разпоредбите на чл. 27,
ал.5 от ЗАДС/ до 07.09.2018 г. /датата на която реално е възстановена сумата от
93 155,57 лв./, не е налице правен интерес от подаването на жалба за тази
сума. В тази си част жалбата, като недопустима, следва да се остави без
разглеждане, а производството да се прекрати.
Не намира законова опора възражението на ответника за
недопустимост на жалбата, поради обстоятелството, че жалбоподателят в нарушение
на чл. 145, ал. 1, т. 2 от ДОПК, не е посочил акта или действието, против които
се подава. Преди всичко въпроса относно правната квалификация на жалбата е
въпрос който се решава от съда пред който същата е депозирана, въз основа на
изложените в нея факти, направените искания и уточнения. Освен това, още при
първоначалното разглеждане на жалбата, „ТЕЦ Горна Оряховица“ ЕАД е посочил, че
оспорва Решение № BG0043В-27-5-РВ33/21.08.2018 г. на началника на Митница
Свищов, потвърдено в обжалваната част с
Решение № Р-224/32-64254/01.03.2019г. на директора на „Агенция митници“ на
Митница Свищов, в частта, с която е отказано възстановяване на акциз със
законна лихва за целият претендиран период.
При повторното разглеждане на делото, жалбоподателят,
многократно уточнява, че обжалва мълчалив отказ, както и периодите за които
последният се отнася. Отново при повторното разглеждане на делото, митническият
орган за пръв път възразява, че в жалбата не е конкретизиран акта или
действието против които се подава. Тази принципна неяснота, очевидно не е
стояла пред директора на „Агенция митници“ на Митница Свищов, който не е указал
на „ТЕЦ Горна Оряховица“ ЕАД да уточни административният акт или действието, които
оспорва, разгледал е подадената пред
него жалба и пространно е обосновал потвърдителното си решение.
Действително при първоначалното разглеждане на делото,
в жалбата, като предмет на спора, вместо „мълчалив отказ“ е изписан само
„отказ“ обективиран в Решение № BG0043В-27-5-РВ33/21.08.2018 г. на Началника на
Митница Свищов, потвърдено в обжалваната част с
Решение № Р-224/32-64254/01.03.2019г. на Директора на „Агенция митници“
на Митница Свищов, като тази непълнота, не може в достатъчна степен да
аргументира недопустимост на жалбата, още по – малко следва да е основание за преграждане
пътя за защита на жалбоподателя. Предвид изложеното, следва да се
приеме, че е оспорен мълчалив отказ още с първоначалното подаване на жалбата, а
възражението на ответника в тази му част е неоснователно.
Така мотивираната неоснователност на възраженията на
ответника, практически обосновават и процесуалната допустимост на жалбата, в
тази и част, като подадена в срока по чл. 156, ал. 1 ДОПК от лице, имащо правен
интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване административен акт, при
осъществено обжалването по административен ред.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, приложим в случая на
основание чл.144, ал. 1 от ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и
обоснованост на ревизионния акт включва преценка дали той е издаден от
компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и
материалноправните разпоредби по издаването му.
Настоящият съдебен състав намира, че с оглед
разпоредбите на ЗАДС оспорените актове са издадени от компетентен орган, в
кръга на определените му правомощия и в предвидената форма и съдържание.
Неоснователно в тази връзка е възражението на
жалбоподателя за нищожност на мълчаливия отказ, поради противоречие с
постановеното решение № 3193/09.05.2017 г. по адм. дело № 945/2017 г. по описа
на АССГ.
Според чл. 177 ал.2 АПК, актове и действия на
административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на
съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността
или да поиска от съда да я обяви. За да бъде извършена преценка за нищожност на
акт или действие на органа при тази хипотеза, следва те да бъдат постановени
или извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, т.е. да
противоречат на диспозитива на съдебния акт. Такова противоречие в конкретния
случай не е налице. Предвид цитираната норма, нищожен мълчалив отказ би бил
налице, само в случай, че съдът, постановил решение № 3193/09.05.2017 г. по
адм. дело № 945/2017 г. по описа на АССГ беше се произнесъл за възстановяването
на законната лихва върху подлежащият за възстановяване акциз и върнал
преписката на директора на ТД „Дунавска“ пра Агенция Митници със задължителни
указания по приложението на закона.
Спорът е по прилагане на правото и касае началото на
периода, за който е дължима законната лихва върху подлежащия на възстановяване
акциз, като органът счита, че началото на периода е датата 29.11.2016г., а
жалбоподателят счита, че лихвата върху недължимо платеният акциз следва да се
изчисли считано от датата на внасянето му в бюджета конкретно за всеки месец до
датата на фактическото възстановяване на акциза.
Съгласно чл. 27, ал. 1 ЗАДС недължимо платен или
подлежащ на възстановяване акциз се възстановява или прихваща за погасяване на
изискуеми публични задължения на лицето, събирани от Агенция
"Митници", въз основа на писмено искане или по инициатива на
митническите органи. Искането по ал. 1 се подава до началника на митницата по
седалището на лицето или по местонахождението на данъчния склад в случаите,
когато лицето е лицензиран складодържател, или до компетентното митническо
учреждение, издало удостоверението за регистрация. Към искането се прилагат и
документите, определени с правилника за прилагане на закона (ал. 2 на чл. 27 ЗАДС). Висящността на
искането се приема, че е от датата на депозирането му - както всяко друго
искане, жалба, искова молба, подадена по реда на АПК или ГПК, а не от датата на
отстраняване на нередовностите или още по малко - при кумулативно изпълнение на
условията, относно изтичане на срока за произнасяне на началника на митницата,
за обжалване на решението за доброволно плащане.
По поставения от жалбоподателя правен въпрос за
възстановяване на акциза с лихвата, настоящият съдебен състав приема, че
приложение следва да намери разпоредбата на чл. 129, ал. 6 ДОПК. Преценката, относно
дължимостта на лихвата и началният момент, следва да бъде извършена според
правилата на чл. 129, ал. 6 ДОПК, доколкото в специалния
закон – чл. 27 ЗАДС, липсва изрична уредба в тази
насока. Касае се за непълнота на специалния нормативен акт, поради което и на
основание чл. 46, ал. 2 ЗНА е приложим реда по чл. 128-130 ДОПК, относно възстановяване и
прихващане на недължимо платени или събрани суми за данъци, вкл. акциз - чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 6 ДОПК, недължимо внесени или
събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със
законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на
акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната
лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 – 4,
т. е. регламентирани са две хипотези, с оглед различния момент, от който се
дължи законната лихва, като критерия е именно дали внасянето или събирането на
недължимите суми е въз основа на акт на органа по приходите или не.
В конкретния случай е безспорно установено, че е
налице предл. 1 на ал. 6 чл. 129 ДОПК, тъй като отказа на митническите
органи да възстановяват недължимо платения акциз на дружеството, е отменен с
влязло в сила решение на АССГ по АД № 945/2017г. Следователно е дължима
претендираната законна лихва за целия изтекъл период от датата на всяко
съответно плащане на недължимо платен акциз до датата на възстановяване на
недължимо платения акциз - 07.09.2018 г. вкл. В случая противно на становището
на ответника, внасянето в бюджета на
недължимо платения акциз произтича от акт на митнически орган. Става въпрос за
отказа на този орган за издаване на УОАКП, който отказ е отменен от съда с
влязло в сила решение като незаконосъобразен. Причината за извършеното плащане
на акциз е именно този незаконосъобразен акт на митническия орган. В тази
връзка доводът на ответника, че митническия орган не е орган по приходите е
неоснователен и в противоречие на специалния материален закон. По арг. на чл.
104, ал. 1 ЗАДС и в производствата по извършване на проверки за възстановяване
на акциз митническите органи имат правомощия на органи по приходите и актовете
им са приравнени на актове на тези органи.
Изложените аргументи определят еднозначен извод, че в
случая е дължима законна лихва за целия изтекъл период от датата на всяко
съответно плащане на недължимо платен акциз до датата на възстановяване на
недължимо платения акциз.
Този извод е основан на принципа на санкционния
характер на лихвата, залегнал и в практиката на Съда на Европейския съюз, като
по-новата съдебна практика на СЕС изрично се потвърждава, че според правото на
Съюза държавите членки са длъжни да възстановяват събраните данъци в нарушение
на правото на Съюза заедно с лихва като компенсация за неналичността на
платените в нарушение на общностното право суми. Приложението на правото на ЕС
в случая е обосновано с наличието на Митнически съюз в рамките на ЕС, свързаната
с това Общата митническа тарифа и Митническия кодекс на Общността, създадени за
да гарантират, че митническите власти на държавите членки ще прилагат еднакво
стандартите. В тази връзка СЕС постановява, че когато държава-членка удържа
данъчни тежести в нарушение на общностното право, правните субекти имат право
на връщане не само на недължимо платения данък, а и на сумите, изплатени на
посочената държава-членка или удържани от нея в пряка връзка със този данък.
Каквато се явява законната лихва в случая.
Оспореното решение на Началника на Митница Свищов,
потвърдено от горестоящия административен орган, в частта му, с която не е
възстановена законна лихва, изчислена от всяка съответна месечна дата, на която
е извършено плащане на недължим акциз до 07.09.2018 г. вкл., е издадено в
нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено.
На основание чл. 27, ал. 5 вр. ал. 3 ЗАДС, делото като
преписка следва да се изпрати на компетентния административен орган за ново
произнасяне, съгласно дадените указания от съда по приложението на закона в
настоящото решение. По причина преструктурирането на Агенция
"Митници", компетентният орган понастоящем е Директора на ТД
"Дунавска" при Агенция "Митници", като правоприемник на
Началник на "Митница-Свищов", в съответствие на чл. 7, ал. 1 и чл.
29, ал. 2 от Устройствения правилник на Агенция "Митници", в
действащата ред. ДВ, бр. 2 от 2019 г., в сила от 7.01.2019 г.
Връщането и/или прихващането на сумата на дължимата
законна лихва е предмет на новото произнасяне на директора на ТД „Дунавска” по
искането на жалбоподателя от 01.09.2016г., при съобразяване на задължителните
указания, дадени с настоящото решение. Съдът в случая не е инстанция по
същество, за да постанови възстановяване на конкретната сума на лихвите.
При този изход на делото и с оглед направеното от
страните искане за присъждане на разноски, съдът следва да присъди такива
съобразно размера на отхвърлена, съответно уважената част от жалбата, като
бъдат присъдени и тези разноски, които не са присъдени до сега, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, вр. §2, от ДР на ДОПК.
На осн. чл. 161, ал. 1 първо изр. от ДОПК в полза
на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, съобразно представените
доказателства за извършването на такива за всяка инстанция - държавна такса -
50,00 лв., депозит за съдебна експертиза назначена при първото разглеждане на
делото – общо 150,00 лв., юрисконсултско възнаграждение съобразно защитения
материален интерес, който е в размер на 125 562,43 лв. /218 718,80 лв. –
93 155,57 лв./. Или на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на
3 479,50 лева за една инстанция или 10 438,50 лева за три инстанции /3x 3 479,50
лв./.
Съдът намира за
неоснователно възражението на жалбоподателя за прекомерност на осъществената
юрисконсултска защита на ответника. С оглед естеството на правния спор и реално
осъществената правна защита в случая не са налице основания за намаляване
размера на възнаграждението. Съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 2 от ДОПК,
при прекомерно възнаграждение за адвокат без оглед на действителната правна и
фактическа сложност на делото съдът може да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. От анализа на тази норма следва
извода, че тя може да се прилага служебно и без да е налице възражение за
прекомерност от противната страна. С нея
обаче е предвидена възможност, а не задължение за съда да намалява заплатеното
възнаграждение за адвокат, като преценката за това зависи от сложността на
спора и извършените от процесуалния представител съдопроизводствени действия,
които във всеки случай са конкретни и подлежат на оценка при определяне размера
на дължимите разноски. Действително разпоредбата на чл.161, ал.2 от ДОПК сочи,
че съдът може и да не се съобрази с действителната фактическа и правна сложност
на спора, но не отрича изобщо нейната значимост при преценката за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, поради което тя може и следва да се вземе
предвид при решаването на този въпрос. В случая, правният спор се характеризира
с фактическа и правна сложност, а видно от данните по делото, осъществената
правна защита е била адекватна, като са предприети съответните процесуални
действия. Освен това поисканите от юрисконсулта на Агенция Митници разноски за
осъществено процесуално представителство не е прекомерно завишен с оглед на
минималния размер на възнагражденията, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 5, във вр.
чл.8 от в Наредба № 1/ 09.07.2004г. в редакцията й към момента на завеждане на делото.
Дължимото юрисконсулско възнаграждение на ответника,
съгласно защитения материален интерес /93 155,57 лв./, възлиза на 1 716,99 лева
(хиляда седемстотин и шестнадесет лева и деветдесет и девет стотинки) или
5150,97 лева /пет хиляди сто и петдесет лева и деветдесет и седем стотинки/ за
три инстанции /3x 1 716,99 лв./.
Воден от горните мотиви, на основание чл. 27, ал. 4 от ЗАДС, във връзка с чл. 160, ал. 3 и чл. 161, ал. 1 от ДОПК, V - ти състав на Административен съд Велико Търново
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално
недопустима, жалбата на „ТЕЦ Горна Оряховица“ ЕАД, гр. Горна Оряховица с ЕИК
*********, срещу Решение № BG004300-ИВ-27-5-РВ33/21.08.2018 г. на
Началника на Митница Свищов, в частта му по т.2 от Решението, с което е
възстановена на дружеството законна лихва върху подлежащ за възстановен акциз,
изчислен за периода от 29.11.2016 г. до 07.09.2018 г. за сумата от
93 155,57 лв. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в същата част.
ОТМЕНЯ Решение № BG004300-ИВ-27-5-РВ33/21.08.2018 г. на
Началника на Митница Свищов, потвърдено с Решение № Р-224/32-64254/01.03.2019
г. на директора на Агенция "Митници", в частта по т.2 от диспозитива,
с която е отказано възстановяне на законната лихва върху недължимо платен
акциз, за целия изтекъл период /11.11.2013г.-11.06.2015г./ от датата на всяко
съответно плащане до датата на възстановяване на недължимо платения акциз
/07.09.2018г./ по Искане за възстановяване на акциз, рег.№
32-245381/01.09.2016г., подадено от дружеството „ТЕЦ Горна Оряховица“ЕАД, гр.
Горна Оряховица с ЕИК ********* за сумата над 93 155,57 лв.
ИЗПРАЩА делото като преписка на директора на
ТД "Дунавска" при Агенция "Митници", за издаване на ново
решение по Искане рег. № 32-245381/01.09.2016г., подадено от дружеството „ТЕЦ
Горна Оряховица“ЕАД, гр. Горна Оряховица с ЕИК *********, в 14-дневен срок от
влизане в сила на съдебното решение, при спазване на задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението.
ОСЪЖДА Агенция "Митници" гр.
София да заплати на „ТЕЦ Горна Оряховица“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул. „Св. Княз Борис I“№29,
разноски по делото в размер на 10 438,50
лева /десет хиляди четиристотин тридесет и осем лева и петдесет стотинки/.
ОСЪЖДА „ТЕЦ Горна Оряховица“ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул. „Св. Княз Борис I“№29, да
заплати на Агенция "Митници" гр. София разноски по делото в размер на
5 150,97 лева /пет хиляди сто и петдесет лева и деветдесет и седем стотинки/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.