РЕШЕНИЕ
№ 955
гр. Благоевград, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Г.
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20241210102905 по
описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
I. Обстоятелства по производството.
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от "Банка ДСК” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *******, представлявана от ****** - изпълнителен
директор и ***** - изпълнителен директор чрез юрисконсулт Р. М. М., със съдебен адрес гр.
****** против И. Б. М., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. ***** и Д. П. Г., ЕГН
**********, с настоящ адрес гр. *****.
Ищецът твърди, че се е намирал в облигационно правоотношение с ответниците И. Б. М.
(като кредитополучател) и Д. П. Г. (като поръчител), произтичащо от Договор от 05.06.2018г.
за кредит за текущо потребление. Поддържа, че по силата на този договор предоставил на
ответницата И. Б. М. сума в размер на 5000 лв. Сочи, че на същата дата сключил с другата
ответница Д. П. Г. договор за поръчителство, с който тази ответница се задължила солидарно
с кредитополучателя за сумите по процесния договор за кредит. Заявява, че кредитът се
олихвявал с лихва в размер на 8,10 %. Излага, че бил уговорен погасителен план с месечни
погасителни вноски за срок от 120 месеца, с месечна падежна дата 5-то число на месеца.
Поддържа, че към датата на депозиране на исковата молба кредитополучателят бил допуснал
забава в плащанията на главница и/или лихва в размер на над 90 дни по уговорения
погасителен план. В тази връзка сочи, че на основание т.18.2 от Общите условия към
Договора за кредит за текущо потребление с исковата молба прави изявление спрямо
ответниците за предсрочна изискуемост за целия непогасен остатък по кредита, тъй като
била налице допусната повече от 90 дни забава в плащанията на главница и лихва. Изтъква,
че поради липса на изпълнение ответниците дължали солидарно сумите за главница,
договорна възнаградителна лихва, лихвена надбавка за забава и такси, и разноски.
Ответницата Д. П. Г. не взема становище по спора в рамките на настоящото
производство.
Ответницата И. Б. М., чрез особения си представител адв. с. К. П., счита предявените
срещу нея искове за неоснователни. В тази връзка излага доводи, че не била налице
надлежно обявена предсрочна изискуемост на задълженията по процесния договор, като
уведомлението за предсрочната изискуемост не било получено от лично от ответницата.
Оспорва исковите претенции и по размер. Поддържа, че Общите условия към процесния
1
договор за кредит съдържат неравноправни клаузи.
С влязло в сила разпореждане № 1749/07.06.2024г., постановено по ч. гр. д. № 1334/2024г.
на РС – гр. Благоевград е било отхвърлено заявлението на "Банка ДСК” АД за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу И. Б. М. и Д. П. Г.. С оглед
отхвърлянето на заявлението на банката заявител са били дадени указания по реда на чл.
415, ал. 1, т. 3 ГПК за предявяване на осъдителни искове за вземанията.
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство
при условията на обективно съединяване са следните осъдителни искове:
- чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1
ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК – относно вземането за сумата от 4343,54 лв. - главница по договор за
кредит за текущо потребление от 05.06.2018 година.
- чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ
– относно вземането за сумата от 1160,63 лв., представляваща дължима договорна
/възнаградителна/ лихва за периода 05.09.2020 година до 07.08.2022 година.
- чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД – относно иска за сумата от
61,74 лв., представляваща обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от
05.09.2020 година до 07.08.2022 година.
- чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 102, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 86, изр. 1 ЗЗД –
относно иска за сумата от 941,38 лв., представляваща законна лихва за периода 08.08.2022
година до 20.05.2024 година.
- чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 102, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗД. - относно
вземането за сумата от 120 лв., представляваща разходи при изискуем кредит.
II. Фактически и правни изводи.
1. Относно допустимостта на предявените осъдителни искове:
Предявените осъдителни искове са процесуално допустими. Същите изхождат от
легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
2. Относно основателността на предявените осъдителни искове:
По отношение на ответницата Д. П. Г. ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение. Настоящият съдебен състав с протоколно определение,
постановено в открито съдебно заседание, проведено на 30.10.2025г., е приел, че това искане
е основателно. В тази връзка е приел, че по отношение на тази ответна страна са налице
всички изискуеми кумулативно предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
срещу нея, а именно 1/ да не е налице законова забрана за постановяване на неприсъствено
решение, с оглед вида на конкретния спор; 2/ ответницата да не е представила в срок отговор
на исковата молба и да не се е явила в първото по делото заседание, без да е направила
искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие; 3/ на ответната страна да са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание и 4/ предявеният иск да е вероятно основателен, предвид заявените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства.
По отношение на исковете срещу другата ответница И. Б. М., съдът съобрази следното:
От приетите като писмени доказателства копия от Договор за кредит за текущо
потребление от 05.06.2018г., Общите условия /ОУ/ и Погасителен план към него е видно, че
същият е бил сключен между "Банка ДСК” АД (като кредитодател) и ответницата И. Б. М.
(като кредитополучател).
От съдържанието на договора и Общите условия (ОУ) към него се изясняват и основните
параметри, при които е бил сключен, а именно: отпусната главница за текущо потребление в
размер на 5000 лв.; уговорен е променлив лихвен процент, който към датата на сключване на
договора е 8,10 % или 0.02 % на ден; предвиден е Годишен процент на разходите /ГПР/ в
размер на 10,32 %. Страните са договорили, че общата дължима сума е 7871,29 лв., като
срокът на договора е 120 месеца от неговото усвояване, т.е. до 05.06.2028г. Страните са се
2
споразумели, че при нарушаване на условията кредитополучателят губи правото си да
ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава,
чрез увеличаване на надбавката, съгласно Условията. Уговорено е, че максималният размер,
който може да достигне лихвеният процент в резултат на неизпълнение на Условията, е
променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити в размер на
6-месечния SOFIBOR към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на
13,287 %; уговорено е, че лихвеният процент се променя с промяната на 6-месечния
SOFIBOR при предпоставките, по реда и в сроковете, посочени е ОУ, като в случаите на
отрицателна стойност на съответния лихвен индекс, същата се приема за стойност 0 %, а
крайният лихвен процент не може да бъде по-нисък от размера на фиксираната стандартна
надбавка или от размера на фиксираната стандартна надбавка съответно намалена, в случай
на изпълнение на Условията. Предвидено е в ОУ, Раздел III „Олихвяване. Разходи по
кредита”, т. 7.1., че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който е зависим от
стойността на лихвените индекси 6-месечен SOFIBOR, за кредити в лева или 6-месечен
EURIBOR, за кредити в евро, като в случаите на отрицателна стойност на съответния лихвен
индекс, същата да се приема за стойност 0 %. Отделно от това, съгласно т. 9.1. от ОУ,
размерът на ГПР, посочен в Погасителния план, който е неразделна част от Договора за
кредит за текущо потребление, включва: (а) лихви; (б) такси, които клиентът дължи на
Банката, съгласно Приложение – извлечение от Тарифата на Банката; (в) такса за
поддържане на разплащателната сметка, чрез която се обслужва предоставеният кредит и (г)
такси за допълнителни услуги. В т.9.4. от ОУ е уговорено, че общата сума, дължима от
кредополучателя, посочена в Погасителния план, включва главницата и разходите по т.9.1.от
ОУ.
От представения Погасителен план се установява, че кредитополучателят следва да
заплатил 120 месечни вноски, от които първата вноска е в размер на 20 лв., а останалите 119
в размер на 65,43 лв. всяка, считано от 05.06.2018г. до 05.06.2028г. Съгласно представения
по делото Погасителен план крайната сума, която кредитополучателят следвало да върне е в
размер на 7871,29 лв., в това число главница, дължима лихва и такси.
С оглед така установеното съдържание на процесното заемно правоотношение не могат да
се споделят доводите на особения представител на ответницата И. Б. М. за наличието на
неравноправни клаузи. В тази връзка следва да се има предвид следното:
Съгласно действащата към момента на сключване на процесната кредитна сделка редакция
на чл. 10, ал. 1 ЗПК /Изм. – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните
по договора.
Това изискване е спазено договорът е сключен в писмена форма, с шрифт – не по-малък от
12 на хартиен носител и е в два екземпляра. Следва да се посочи, че правата и задълженията
на страните са изложени по ясен и разбираем начин, както изисква разпоредбата на чл. 11,
ал. 1, т. 9 ЗПК, като по своето съдържание договорът отговоря на изискванията на закона,
въведени с нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10. Изрично е отразен и Годишният процент на
разходите по кредита, който е в размер от 10,32 %. Към процесния договор за потребителски
кредит е обективиран Погасителен план, като същият е подписан от кредитополучателя,
като в същия са посочени по разбираем за кредитополучателя начин броят на вноските,
размерът на всяка вноска, включваща главницата, договорната лихва и таксите по договора
за кредит. В Общите Условия по договора са описани по ясен и достъпен начин
задълженията на кредитополучателя.
На същата дата, на която е бил сключен процесният договор за кредит /05.06.2018г./ е бил
сключен между ищеца "Банка ДСК” АД и ответницата Д. П. Г. договор за поръчителство,
съгласно който поръчителят Д. П. Г. се е задължил спрямо кредитора "Банка ДСК” АД да
3
отговаря за изпълнението на задължението на ответницата И. Б. М.. Договорът за
поръчителство е бил сключен в писмена форма, поради което същият е действителен (арг. от
чл. 138, ал. 1, изр. 2 ЗЗД). С договора за поръчителство ответницата Д. П. Г., в качеството й
на поръчител, приел да отговоря солидарно с главния длъжник И. Б. М. за задълженията му
към ищеца-кредитодател "Банка ДСК” АД.
Съгласно т. 18.2. от ОУ при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над
90 дни, целият непогасен остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 /десет/
процентни пункта. Уговорено е също така, че посочените по-горе последици настъпват
автоматично, а ако законът го изисква – след уведомление до клиента, като след предявяване
на молбата за събиране на вземането по съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява със
законната лихва по чл. 86 ЗЗД.
Посредством заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза,
както и от разпита на изготвилата я вещо лице става ясно, че процесната главница в размер
на 5000 лв. е било изцяло усвоена от кредитополучателя на 05.06.2018г., на която дата по
разплащателна сметка № ****** в лева с титуляр е И. Б. М. заверена със сумата от 5000 лв. с
посочено основание да превода „усвоен кредит № 25338400“. Изяснява се, че за погасяване
на задълженията по договора за кредит са били извършени плащания в размер на сумата от
общо 1821,56 лв., като на 06.08.2020г. е било извършено последното плащане по кредита в
размер на 74,82 лв. По процесния договор за кредит са заплатени двадесет и седем
погасителни вноски. След 07.08.2020г. е било преустановено плащането на суми за
погасяване на главници и лихви по процесния договор за кредит. Според вещото лице,
непогасената главница се равнява на 4343,53 лв.; размерът на договорната (възнаградителна)
лихва за периода от 05.09.2020г. до 07.08.2022г. е 1160,63 лв.; размерът на обезщетение за
забава за периода от 05.09.2020г. до 07.08.2022г. е 61,74 лв.; размерът на законната лихва за
периода от 08.08.2022г. до 13.05.2024г. е 941,38 лв., а размерът на таксите е 120 лв. Съдът
смята за меродавни изчисленията на вещото лице.
Не са основателни възраженията на особения представител на ответницата И. Б. М., че не
била налице твърдяната предсрочна изискуемост на задълженията по кредита, като
уведомлението за предсрочната изискуемост не било получено от тази ответница преди
подаване на исковата молба. Предсрочната изискуемост на процесния кредит е настъпила в
рамките на настоящото исково производство. Това се е случило с получаване на препис от
исковата молба. Без значение в тази насока е обстоятелството, че ответната страна се
представлява от особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, защото връчването на
представител се смята за лично връчване, съгласно чл. 45, изр. 2 ГПК, която разпоредба не
прави разлика между договорен (доброволен) и особен представител. Следователно
ответницата И. Б. М. е била известена за настъпилата предсрочна изискуемост на
процесните вземания в хода на сегашното исково дело, поради което и на основание чл. 235,
ал. 3 ГПК посоченото фактическо обстоятелство няма как да не бъде отчетено от съда /в
този смисъл е и практиката на ВКС – вж. Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. №
193/2018 г., I т. о., ТК/.
За пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да посочи, че възражението на
особения представител на ответницата И. Б. М. за настъпила погасително давност на
процесните вземания, заявено едва във второто по делото открито съдебно заседание,
проведено на 30.10.2025г., е преклудирано. Това е така, защото съгласно разясненията,
дадени в т.4 от ТР № 1 от 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС,
възражението за погасителна давност следва да бъде въведено в срока за отговор по чл. 131,
ал. 1 ГПК. В случая същото е направено от ответницата И. Б. М. във второто открито
съдебно заседание на 30.10.2025 г., т.е. след срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради това и това
възражение като преклудирано, следва да бъде оставено без разглеждане от съда.
С оглед изложеното се налагат следните крайни изводи:
4
Налице е валидно облигационно отношение, породено от процесния договор за кредит, по
силата на който ищецът има качеството на кредитодател, а съответно ответницата И. Б. М.
на кредитополучател, а ответницата Д. П. Г. на поръчител.
Ищецът е изпълнил основното си задължение по кредитната сделка, а именно реално е
предоставил на ответницата И. Б. М. главницата по договора.
Ответницата И. Б. М. е извършила плащания по процесния договор, които обаче не са
погасили всичките й задължения по него.
Налага се изводът на съда за основателност на предявените искове, в пълните им
предявени размери, като в тази връзка съдът съобрази заключението на приетата съдебно-
счетоводна експертиза.
Относно разноските:
При този изход на спора ищцовата страна има право да получи от ответниците съдебните
разноски. На ищеца не му са дължат разноските в заповедното производство за
юрисконсултско възнаграждение и за държавна такса за частна жалба пред ОС-Благоевград,
тъй като заявлението му по чл. 417 ГПК е било отхвърлено. От направените от ищеца
разноски в заповедното производство единствено се дължи заплатената държавна такса за
подаване на заявлението, която е част от общата се дължима държавна държавна такса по
предявените искове. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца се дължат в исковото
производство разноски в общ размер на 1836,47 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Б. М., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. ***** и Д. П. Г., ЕГН **********,
с настоящ адрес гр. ***** солидарно да заплатят на "Банка ДСК” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ******, представлявана от ****** - изпълнителен директор
и ***** - изпълнителен директор, следните суми:
- 4343,54 лв. - главница по договор за кредит за текущо потребление от 05.06.2018 година,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване исковата молба
в съда – 25.10.2024г., до окончателното погасяване.
- 1160,63 лв., представляваща дължима договорна /възнаградителна/ лихва за периода
05.09.2020 година до 07.08.2022 година.
- 61,74 лв., представляваща обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода
от 05.09.2020 година до 07.08.2022 година.
- 941,38 лв., представляваща законна лихва за периода 08.08.2022 година до 20.05.2024
година.
- 120 лв., представляваща разходи при изискуем кредит.
- 1836,47 лв. – представляваща общ размер на разноските, дължими за исковото
производство (гр. д. № 2905/2024г. на РС – гр. Благоевград).
Решението, в частта му относно ответницата Д. П. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес
гр. ***** не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК, но в 1-месечен срок от
връчването му, страната, срещу която то е постановено, може да поиска неговата отмяна от
въззивния съд (Окръжен съд - гр. Благоевград), ако са налице основанията по чл. 240, ал. 1
ГПК.
Решението, в частта му относно ответницата И. Б. М., ЕГН **********, с настоящ адрес
гр. ***** може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен срок,
считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се подава
чрез Районен съд – гр.Благоевград.
ПРЕПИС от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото.
5
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6