РЕШЕНИЕ
№ 857
гр. Плевен , 05.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20214430101636 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба от Д. Б. ИВ.,
ЕГН **********, от ***, чрез адв.*** и адв.Пл.Е., против Прокуратура на РБ,
представлявана от Главния прокурор на РБ. В молбата се твърди, че с
Постановление по ДП №С129/2016 г. на ОП Плевен на ищцата било
повдигнато обвинение за престъпление по чл.238а, т.1, предл.3 вр.чл.282, ал.1
от НК. Твърди се, че в последствие бил внесе и обвинителен акт и образувано
НОХД №1064/2018 г. на ПлОС, по което ищцата била оправдана, като
присъдата била потвърдена с решение по ВНОХД №211/2019 г. на ВТАС и
окончателно по к.н.д.№1158/2019 г. с решение от 15,05,2020 г. на ВКС.
Твърди се, че по това време ищцата имала много негативни преживявания,
стрес, притеснения и тревоги, разболяла се и за дълъг период се
възстановявала от тях. Твърди се, че след ревизията 2015 г. била освободена и
от заеманата от нея длъжност *** до 04,02,2015 г., а след това до 22,05,2015 г.
като *** към Община ***. Твърди се, че от 15,09,2015 г. започнала работа
като учител. Сочи се, че в началото на 2016 г. вследствие всички негативизми
се разболяла от тежка форма на тромбоемболия и била на болнично лечение
1
от 10 до 18 март 2016 г., в последствие в болничен до 01,04,2016 г. Твърди се,
че от стреса през м.юли 2016 г. ищцата получавала непрекъснато ***, било
проведено изследване с холтер. Твърди се, че през м.януари 2017 г. ищцата от
притеснения получила и други заболявания на ***, а през м.април 2017 г.
започнала да ***. През същия период се изострило и ***, което имала.
Твърди се, че през юли 2019 г. от *** по време на делото пред ПлОС се
разболяла тежко, като се наложило отстраняване на матката, а през септември
2019 г. допуснала битова злополука. Твърди се, че след оправдателното
решение на Апелативен съд *** малко се успокоила, но след подаването на
протест притесненията започнали отново и развила очно заболяване. Твърди
се, че привличането й като обвиняем и в последствие като подсъдима
поставили ищцата в унизително положение пред близки и приятели, била
дискредитирана пред обществото. Сочи се, че за защита на своите интереси
ищцата е ангажирала адвокатска защита, за което е заплатила хонорар в
размер на 2400,00 лева. В заключение моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да й заплати обезщетение за причинените
неимуществени вреди – унижение на честта и достойнството, злепоставяне и
опозоряване на доброто му име пред обществото и близките, сериозни
притеснения, нарушено общо здравословно състояние и новонастъпили
заболявания, в резултат на неправомерното обвинение в размер на 20 000,00
лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от влизане в сила на
оправдателната присъда – 15,05,2020 г., до окончателното й изплащане, както
и сумата от 2400,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата считано от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 15,05,2020 г., до
окончателното й изплащане. Ищеца претендира и направените деловодни
разноски. В с.з. проц.представител на ищцата - адв.***, моли съда да уважи
иска. В писмена защита, депозирана в с.з., проц.представители на ищцата
сочат, че ищцата е обвиняема и подсъдима повече от четири години, и са
нарушени критериите на ЕСПЧ за ефективност и бързина на производството.
Анализират се подробно показанията на разпитаните свидетели и се сочи, че
същите категорично сочат, че в следствие от стреса и негативните емоции
ищцата се е разболяла от множество заболявания, а стари такива са станали
хронични и са се обострили. Твърди се, че стреса е един от рисковите
фактори, довели до заболяванията.
2
В срока по чл.131 от ГПК ответника, чрез представител на РП Плевен,
депозира писмен отговор, в който ангажира становище, че предявения иск е
допустим, но неоснователен. Твърди се, че част от заболяванията на ищцата
са с давност преди привличането й в качеството на обвиняем – 13,06,2018 г.
Твърди се, че липсват доказателства за причинно-следствена връзка между
здравословните й проблеми и обвинението. Твърди се, че прекратяването на
ТПО на ищцата с Община *** е поради съкращаване в щата и няма нищо
общо с обвинението. Твърди се, че размера на претенцията е прекомерен и не
е съобразен с трайната съдебна практика. Твърди се, че пет месеца след
привличането на ищцата в качеството на обвиняема, делото е внесено с
обвинителен акт в съда, не е взимана никаква мярка за неотклонение или
процесуална принуда. Оспорва се и претенцията на имуществени вреди, тъй
като няма представени никакви доказателства за направата им. Възразява се
срещу разпита на свидетелите. В с.з. представителят на ответника – прокурор
Д.*** от РП Плевен, че претенцията е недоказана по основание и размер.
Прави се възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско
възнаграждение. В писмена защита, депозирана в с.з., представителят на
прокуратурата подробно анализира изготвената по селото СМЕ, която сочи,
че не може установените заболявания на ищцата да са във връзка с
проведеното наказателно производство.
След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Безспорно по делото е, че на 21,11,2018 г. в ОС Плевен е внесен
обвинителен акт срещу ищеца Д. Б. ИВ., за престъпление по чл.283а, т.1,
предл.3 вр.чл.282, ал.1 от НК.
От приложеното в цялост НОХД №1064/2018 г. на ПлРС се установява,
че с Присъда №22/10,05,2019 г., подсъдимата е призната за
невинна в извършване на престъпление по чл.283а, т.1, предл.3
вр.чл.282, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 НПК е оправдана
по така повдигнатото й обвинение.
С решение №199/18,10,2019 г. по ВНОХД №211/2019 г. на Апелативен
съд ***, присъдата по НОХД №1064/2018 г. на ОС Плевен е потвърдена.
3
С решение №268/15,05,2020 г. по н.д.№1158/2019 г. на ВКС, решението
по ВНОХД №211/2019 г. на Апелативен съд *** е оставено в сила.
От представеното копие от ТД №РД 16-774/15,09,2015 г. се установява,
че ищцата е сключила ***, за длъжността ***.
От представеното копие от Амбулаторен лист №002286/22,07,2016 г. от
доктор *** се установява проведен амбулаторен преглед на ищцата на
посочената дата, проведените изследвания, назначена терапия, основна
диагноза и придружаващи заболявания.
От представеното копие от Амбулаторен лист №000949/24,04,2017 г. от
доктор *** се установява проведен амбулаторен преглед на ищцата на
посочената дата, проведените изследвания, назначена терапия, основна
диагноза.
От представеното копие от Амбулаторен лист №000711/24,04,2017 г. от
доктор М*** се установява проведен амбулаторен преглед на ищцата на
посочената дата, проведените изследвания, назначена терапия, основна
диагноза и придружаващи заболявания.
От представеното копие от Амбулаторен лист №001416/24,04,2017 г. от
доктор *** се установява проведен амбулаторен преглед на ищцата на
посочената дата, проведените изследвания, назначена терапия, основна
диагноза.
От представеното копие от Амбулаторен лист №000703/24,04,2017 г. от
доктор *** се установява проведен амбулаторен преглед на ищцата на
посочената дата, проведените изследвания, назначена терапия, основна
диагноза.
От представеното копие от Амбулаторен лист №001856/02,09,2019 г. от
доктор *** се установява проведен амбулаторен преглед на ищцата на
посочената дата, назначена терапия, основна диагноза.
От представеното копие от Амбулаторен лист №000071/10,01,2020 г. от
доктор *** се установява проведен амбулаторен преглед на ищцата на
посочената дата, проведените изследвания, назначена терапия, основна
диагноза и придружаващи заболявания.
4
От представеното копие от Амбулаторен лист №000205/24,01,2020 г. от
доктор *** се установява проведен амбулаторен преглед на ищцата на
посочената дата, проведените изследвания, назначена терапия, основна
диагноза и придружаващи заболявания.
От представеното копие от Амбулаторен лист №000787/06,03,2020 г. от
доктор *** се установява проведен амбулаторен преглед на ищцата на
посочената дата, назначена терапия, основна диагноза.
От представеното копие от Амбулаторен лист №000333/06,03,2020 г. от
доктор М*** се установява проведен амбулаторен преглед на ищцата на
посочената дата, проведените изследвания, назначена терапия, основна
диагноза и придружаващи заболявания.
От представеното копие от Амбулаторен лист №000589/06,03,2020 г. от
доктор *** се установява проведен амбулаторен преглед на ищцата на
посочената дата, проведените изследвания, назначена терапия, основна
диагноза.
От представеното копие от Амбулаторен лист №000829/10,03,2020 г. от
доктор *** се установява проведен амбулаторен преглед на ищцата на
посочената дата, назначена терапия, основна диагноза.
От представеното копие от Амбулаторен лист №000009/03,01,2020 г. от
доктор *** се установява проведен амбулаторен преглед на ищцата на
посочената дата, назначена терапия, основна диагноза и придружаващи
заболявания.
От представеното копие от Амбулаторен лист №000075/06,03,2020 г. от
доктор *** се установява проведен амбулаторен преглед на ищцата на
посочената дата, назначена терапия, основна диагноза.
От представеното копие от Епикриза от 18,07,2019 г. на името на ищцата
от *** се установява болничен престой и извършена оперативна интервенция
на ищцата за периода 10-15 юли 2019 г.
От представеното копие от Епикриза от 18,03,2016 г. на името на ищцата
от Клиника по ***, се установява болничен престой на ищцата за периода 10-
18 март 2016 г.
5
От представената Етапна епикриза на ищцата от 25,03,2020 г., издадена
от личния лекар, се установява здравословното състояние и прекарани
заболявания.
От представеното копие от Решение на ТЕЛК от 12,05,2016 г. се
установява определен процент намалена работоспособност на ищцата за срок
от една година.
От представеното копие от Решение на ТЕЛК от 26,04,2017 г. се
установява определен процент намалена работоспособност на ищцата за срок
от три години.
От представеното копие от Решение на ТЕЛК от 30,03,2020 г. се
установява определен процент намалена работоспособност на ищцата за срок
от две години /до 01,03,2022 г./.
От представеното в с.з. копие от Предизвестие изх.№9400-
1334/20,04,2015 г., изходящо от Кмета на Община *** до ищцата, се
установява, че същата е предизвестена за прекратяване на трудовото й
правоотношение с Общината поради съкращаване на длъжността ***.
Предизвестието е връчено на 21,04,2015 г.
От представената Заповед №ЧР-03-207/22,05,2015 г. на Кмета на Община
*** се установява, че ТПО с ищцата е прекратено на основание чл.108, ал.1 и
чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл, считано от 22,05,2015 г.
От показанията на св.*** – съпруг на ищцата, се установява, че
проверката срещу съпругата му започнала още 2014 година, като в
последствие било образувано и следствено дело. Сочи се, че продал
автомобила си, за да има възможност да наеме адвокат, тъй като съпругата му
била много обезпокоена и разстроена. Твърди се, че дори заживели
разделени, тъй като била много напрегната. Свидетелят твърди, че в резултат
от стреса получила белодробна емболия, операция й правили.
От показанията на св.*** – син на ищцата, се установява, че майка му
била много притеснена от случващото се, и това и причинило огромни
здравословни проблеми. Твърди се, че майка му изпадала в истерии,
емоционалното й състояние било нестабилно.
6
От заключението на ВЛ по изготвената СМЕ, което съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно изготвено, се установява, че между двете
основни заболявания на ищцата – ***, и преживяното психично напрежение
не може да се посочи пряка причинно-следствена връзка. Изрично се сочи, че
между възникването на конкретните заболявания на ищцата и
продължителното психично напрежение не може да се посочи причинно-
следствена връзка, най-малкото защото те са с хроничен характер, различна
генеза и са диагностицирани преди периода на провежданите следствени
действия. Посочено е в заключението и изложено устно в с.з., че психичното
напрежение би могло /и вероятно е довело/ до обостряне на някои от
симптомите и заболяванията – например повишаване на кръвното налягане в
резултат на емоционално напрежение може да провокира настъпването на
тромбоемболичен епизод /през 2016 г./.
От представеното ДП №129/2016 г. на ОП Плевен, образувано на
16,06,2016 г., се установява, че ищцата е привлечена в качеството на
обвиняем на 13,06,2018 г. /том II, папка №1, л.19-20/. На л.21 от цитираната
папка №1 от том II от досъдебното производство са намира адвокатско
пълномощно и договор за правна защита и съдействие от ищцата към
адв.П.Е., като е договорено възнаграждение в размер на 800,00 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
С разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е регламентирана
отговорността на държавата за причинени на гражданите вреди от незаконни
действия на правозащитните органи и по-конкретно - вреди, причинени от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано. Тази отговорност е обективна и възниква при
наличие на сочените в закона предпоставки. Както се установи в настоящия
случай, ищцата е оправдана за престъпление по чл.283а, т.1, предл.3
вр.чл.282, ал.1 от НК, като от мотивите на съдебния акт се установява, че
7
съдът е приел, че липсват елементи както от обективна, така и от субективна
страна на състава на престъплението – тоест не е установено извършване на
деяние от подсъдимата и извършеното от подсъдимата не съставлява
престъпление. Поради това са налице предпоставките по чл.2, ал.1, т.3, пр.1
от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника Прокуратура на
Република България за претърпените вследствие това обвинение вреди.
По отношение претенцията на ищцата за претърпени неимуществени
вреди - съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД размерът на това обезщетение
следва да се определи по справедливост, като се преценят конкретно
обективно настъпилите обстоятелства, включително и периода, през който са
търпени. Наказателното съдебно производство срещу ищцата е започнало
през м.ноември 2018 г. и е приключило на 15,05,2020 г., когато е постановено
окончателното решение на ВКС по Н.Д. №1158/2019 г. Преди това същата е
била обвиняема от 13,06,2018 г., когато е привлечена с постановление в това
й качество.
От събраните гласни доказателства в настоящото производство се
установява, че воденото срещу ищцата наказателно производство се е
отразило негативно на нейния обичаен житейски ритъм – същата е започнала
нова работа /тук следва да се отбележи, че няма доказателства
служебното правоотношение на ищцата с Община *** да е прекратено с
оглед воденото срещу нея нак.производство/, изпитвала е срам, притеснение
и унижение от воденото дело, отразило се е и на семейните й отношения.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели по отношение
изпитваните от ищцата стрес, безпокойство, притеснение, от воденото срещу
нея дело, тъй като от една страна техните впечатления са непосредствени, а
от друга страна - с оглед личността на ищцата, която не е била осъждана до
този момент, съдът счита, че такова притеснение е нормално да бъде
преживяно. Касае се за висящо наказателно производство, с тежко обвинение,
продължило около две години в досъдебна и съдебна фаза, което е довело до
притеснения и промяна в начина на живот на ищцата. Следва да се отбележи,
че съдът не споделя доводите на процесуалните представители на ищцата, че
в следствие на воденото наказателно производство същата се е разболяла
тежко и от всички описани болести. На първо място, установява се от
приложените медицински документи /амбулаторни листи от прегледи,
8
епикризи от болнично лечение, етапни епикризи/, че всички заболявания на
ищцата /с изключение на ***/ са с давност преди привличането й като
обвиняема. От друга страна, ВЛ е категорично в своето заключение, че между
възникването на конкретните заболявания на ищцата и продължителното
психично напрежение не може да се посочи причинно-следствена връзка,
най-малкото защото те са с хроничен характер и различна генеза.
Следва да се отбележи също така, че са неверни твърденията на
проц.представители на ищцата, че производството срещу нея е продължило
повече от четири години. От представеното в цялост ДП №129/2016 г. се
установява, че същата е давала обяснения на 04,01,2016 г., заедно с много
други лица, по време на предварителната проверка, но е привлечена като
обвиняема едва на 13,06,2018 г. На практика от привличането като обвиняема
до постановяване на окончателна присъда са изминали малко по-малко от две
години.
При съобразяване на горните обстоятелства съдът намира, че
обезщетение в размер на 8000,00 лева би обезщетило претърпените морални
вреди от ищцата. С оглед на това предявената искова претенция за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да се уважи до
размер на сумата от 8000,00 лева. Отговорността на Държавата за вреди от
незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане
в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление - т.4 на
Тълкувателно решение №3/2004 г. по т.д. №3/2004 г. на ОСГК на ВСКС. От
този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху
размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност
за реализиране отговорността на държавата. Ето защо сумата се дължи ведно
със законната лихва от 15,05,2020 г. до окончателното й изплащане. Исковата
претенция в останалата й част до пълния й размер от 20 000,00 лева следва да
се отхвърли като неоснователна и недоказана.
По отношение иска за имуществени вреди, в размер на направените в
наказателното производство разноски за адвокатско възнаграждение от
2400,00 лева, съдът съобрази следното – същото е основателно само до
размера от 800,00 лева, тъй като от Договора за правна защита и
съдействие/пълномощното с бл.№000510/13,06,2018 г., намиращо се на л.21,
в том II, папка №1, е договорено само възнаграждение в размер на 800,00
9
лева, като в наказателното дело и в досъдебното производство няма други
договори за правна защита и съдействие. За разликата до претендираните
2400,00 лева имуществени вреди искът следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан. Сумата се дължи ведно със законната лихва от
15,05,2020 г. до окончателното й изплащане.
По отношение на разноските в настоящото производство – ищцата е
претендирала разноски за депозит за ВЛ в размер на 300,00 лева,
адв.възнаграждение за адв.*** в размер на 1000,00 лева и за адв.Пл.Е. –
адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв. Следва да се отбележи, че
съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ЗА ЕДИН АДВОКАТ , ако е имал
такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Ето
защо съдът счита, че ищцата има право да претендира да й бъде репарирано
възнаграждението за един адвокат – в случая за адв.*** в размер на 1000,00
лева и разноските за ВЛ. Следва да се отбележи, че възражението на
представителя на Прокуратурата за прекомерност на адв.възнаграждение е
неоснователно, доколкото претендирания размер е дори под минималния,
определен по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата на ВАдвС за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК вр.чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 507,00 лева направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за ВЛ съобразно уважената
част от иска.
По изложените съображения, Плевенският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Прокуратура на Република България
да заплати на Д. Б. ИВ., ЕГН **********, от ***, сумата от 8 000,00 лева /осем хиляди
лева/, ведно със законната лихва от 15,05,2020 г. до изплащане на сумата, представляваща
обезщетение за причинените неимуществени вреди – унижение на честта и достойнството,
злепоставяне и опозоряване на доброто й име пред обществото и близките, сериозни
притеснения, нарушено общо здравословно състояние и обостряне на заболявания, в
резултат на неправомерното обвинение в престъпление по чл.283а, т.1, предл.3 вр.чл.282,
ал.1 от НК, за което е оправдана с влязла в законна сила на 15,05,2020 г. присъда по НОХД
№1064/2018 г. на ПлРС, като за разликата до претендираните 20 000,00 лева
10
ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Прокуратура на Република България
да заплати на Д. Б. ИВ., ЕГН **********, от ***, сумата от 800,00 лева, ведно със
законната лихва от 15,05,2020 г., до изплащане на сумата, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат на незаконно обвинение в престъпление по
чл.283а, т.1, предл.3 вр.чл.282, ал.1 от НК, за което е оправдан с влязла в законна сила на
15,05,2020 г. присъда по НОХД №1064/2018 г. на ПлРС, като за разликата до
претендираните 2 400,00 лева ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр.чл.10, ал.3 от ЗОДОВ Прокуратура на
Република България да заплати на Д. Б. ИВ., ЕГН **********, от ***, сумата от 507,00
лева - направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за ВЛ,
съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11