Решение по дело №73/2023 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 87
Дата: 2 октомври 2023 г. (в сила от 2 октомври 2023 г.)
Съдия: Виктор Динев Атанасов
Дело: 20237120700073
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер

 

      година

  02.10.2023

          град

     Кърджали

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

  Кърджалийският 

         административен  съд

         състав

       

 

На

  13.09.2023   

   година

 

 

В   публично  заседание  и  следния  състав:

 

                                                        Председател:

 АНГЕЛ  МОМЧИЛОВ

 

                                                               Членове:

 ВИКТОР  АТАНАСОВ

 АЙГЮЛ  ШЕФКИ

 

 

  и  при  участието  на

 

Секретар

  Мариана Кадиева          

 

 

Прокурор

  Димитрина Делчева от Окръжна прокуратура - Кърджали      

 

 

 

като  разгледа   докладваното  от

съдията  Виктор  Атанасов

 

 

Кас.  Адм.  Нак.  Дело

    номер

        73

  по описа  за

    2023

 година

 

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Н.М.Х., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, против Решение №35 от 22.03.2023 год., постановено по АНД №43/2023 год. по описа на Районен съд – Момчилград, с което е потвърдено наказателно постановление №19-0318-000012 от 20.01.2023 год./с неправилно посочен в жалбата номер 19-038-000012/, издадено от началника на РУ – Кирково към ОДМВР – Кърджали.

Касаторът заявява в жалбата, че счита, че решението е неправилно и е материално незаконосъобразно, т.е. като издадено в противоречие с материалноправни разпоредби на закона. Излага съобаженията за това, като в жалбата всъщност възпроизвежда съдържанието на съставения му АУАН серия GA №824421, както и на издаденото въз основа на него процесно наказателно постановление. В жалбата е възпроизведено съдържанието на нормите на чл.179, ал.2, предл.І/първо/ от ЗДвП и на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Излага се довод, че в обжалваното НП, административнонаказващият орган е посочил всички фактори от пътната и атмосферна обстановка, с които, съобразно правилото на чл.20, ал.2 от ЗДвП, водачът следва да съобразява скоростта, без обаче да били изложени обстоятелства, тази скорост с кои фактори не е била съобразена, а също така, административнонаказващият орган нямал данни, с каква скорост се е движел водачът и какви са били пътните условия, станали причина за ПТП. Сочи, че за да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че касаторът е нарушил задължението си по чл.20, ал.2 от ЗДвП, като се е движил с несъобразена скорост, поради което загубил контрол върху управляваното МПС и че скоростта не била съобразена и с атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спре пред видимо препятствия или създадена опасност за движението. Сочи се в жалбата, че сред задължителните реквизити на АУАН и НП е описанието на нарушението и че то следва да е сторено от актосъставителя и наказващия орган по такъв начин, че пълно точно и ясно да се посочат всички съставомерни от обективна и субективна страна признаци на деянието, т.е. подробно да се индивидуализира осъщественото от нарушителя противоправно деяние в съответствие със съвкупността от признаци, характеризиращи нарушението като такова. Сочи се също, че това изискване към съдържанието на АУАН и НП е свързано с гарантиране правото на защита на нарушителя - да даде възможност на последния да узнае всички съставомерни признаци на деянието, за което му е наложено административно наказание, като същевременно по този начин се определя и предмета на доказване по делото. Сочи се, че в конкретният случай, в АУАН и респ., в НП, деянието е описано аналогично, а именно - че на посочените дата и място, като водач на „Фолксваген“, с peг. №***, се е движел с несъобразена скорост спрямо релефа на местността и губи контрол над автомобила, вследствие на което, на прав участък по пътя блъска домашно животно - крава без поставена ушна марка и с неустановен собственик, която се намира на пътното платно, в резултат на което животното умира и настъпват щети, с което била нарушена разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Касаторът счита,че това описание на нарушението не е пълно и неконкретизирано, не било посочено, с каква точно скорост е управлявал автомобила, за да се прецени, че същата е несъобразена, като липсвало посочване и с кой/кои точно от визираните в нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП условия на пътя и характера на движението, не е била съобразена избраната от него скорост - с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост. Счита, че при липсата иа описание на всички елементи на състава на нарушението от обективна страна, то не може да се направи извод за законосъобразност на санкционният акт, вкл. по отношение на това, осъществено ли е съответното деяние от обективна и субективна страна или не, т.е. дали ПТП е настъпило именно поради виновно нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, извършено от касатора и същевременно, твърди, че е поставен в невъзможност да организира в пълен обем защитата си. Според касатора, допуснатото процесуално нарушение в хода на административнонаказателната процедура безспорно е съществено и е основание за отмяна на санкционният акт само на процесуално основание, но Pайонен съд - Момчилград не е достигнал до този извод, а вместо това, потвърдил наказателното постановление и така е постановил съдебният си акт в противоречие с материалния закон. Касаторът счита също така, че процесното НП е издадено от некомпетентно лице - М. Д., на длъжност - *** към ОДМВР – Кърджали, упълномощен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021 год., когато не е бил началник на РУ МВР - Кирково. Предвид изложените съображения в жалбата, касаторът намира, че обжалваното решение е постановено при неправилно прилагане на материалния закон, поради което моли съда да постанови съдебно решение с което да бъде отменено обжалваното решение, а по изложените по-горе съображения, след отмяна на атакуваното решение, да бъде отменено и обжалваното наказателното постановление.

Редовно призован за съдебното заседание, касаторът - Н.М.Х., с постоянен адрес ***, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител – адв.М.А. от АК-***, който заявява, че поддържа депозираната касационна жалба по изложените в нея съображения. Подроблни съображения, идентични с тези в касационната жалба, излага и в писмена защита, която представя в съдебно заседание.

 Ответникът по касация – началникът на РУ – Кирково към ОДМВР – Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. От редовно упълномощения му процесуален представител – главен юрисконсулт при ОДМВР – Кърджали – С. Ч., преди съдебното заседание е депозирана писмена молба, в която същият заявява, че оспорва касационната жалба, счита същата за неоснователна и недоказана, а обжалваното решение за правилно и постановено в съответствие с материалния закон. Твърди, че от събраните доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение и че правилно е преценен размерът на наложеното наказание, с оглед тежестта на извършеното нарушение. Твърди също, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и предвид изложеното, моли съда да потвърди изцяло постановеното от първоинстанционния съд решение, с което се потвърждава наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР - Кърджали, а в условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение/!?!–в случая, с касационната жалба въобще не се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, а такова въобще не е и заплащано от касационния жалбоподател в касационното производство/.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че касационната жалба е основателна, като счита, че в хода на административно-наказателното производство са събрани достатъчно доказателства, които установяват по безспорен начин извършеното от касационния жалбоподател нарушение на правилата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, а именно - че е управлявал МПС със скорост, която не е била съобразена с конкретните пътни условия и в частност със скорост, която не му е позволила да спре при възникване на опасност за движение. Счита също, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Намира решението на Районен съд – Момчилград за правилно, поради което предлага същото да бъде оставено в сила.

Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

           Релевираното от касатора основание е всъщност нарушение на закона - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното Решение35 от 22.03.2023 год., постановено по АНД №43/2023 год., Момчилградският районен съд е потвърдил наказателно постановление 19-0318-000012 от 20.01.2023 год., издадено от началника на РУ Кирково към ОДМВР – Кърджали, с което, на касатора Н.М.Х., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, на основание чл.179, ал.2, предл.І/първо/ от ЗДвП, е наложено наказание „глоба”, в размер на 200.00 /двеста/ лева, за извършено виновно нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Със същото решение, Момчилградският районен съд е осъдил Н.М.Х., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, да заплати на ОДМВР – Кърджали сумата в размер на 80.00/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови решението си, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, Момчилградският районен съд е посочил, че видно от акт и НП, същите са съставени и издадени на жалбоподателя за това, че на 05.01.2023 год., в *** часа, в община ***, на път *** клас №***, като водач на товарен автомобил, с рег.№***, при обстоятелства: на път ***, км.*** м., по посока на движение от *** към ***, управлява собственият си товарен автомобил, марка „Фолксваген“, с peг.номер ***, с несъобразена скорост спрямо релефа на местността и губи контрол над автомобила, вследствие на което, на прав участък от пътя блъска домашно животно – крава, без поставена ушна марка и с неустановен собственик, което се намира на пътното платно. Настъпва ПТП с материални щети и починало животно. Водачът е бил изпробван за установяване употребата на алкохол с техническо средство „Дрегер 7510“, номер ***, дисплеят на който отчел нулев резултат. С така описаното жалбоподателят е извършил: като водач не е избрал скоростта на движение, съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението и причинил ПТП, с което виновно е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Районният съд е посочил, че в разпита в съдебно заседание, разпитаните свидетели по делото, а именно - С. И. Б. и С. Б. М., които са посетили непосредствено след ПТП-то зоната на произшествието и чиито показания съдът е кредитирал напълно, тъй като същите кореспондират помежду си, същите обясняват, че на посочената дата, пристигайки на място, са забелязали блъснато от жалбоподателя животно – крава, без поставена ушна марка и с неустановен собственик, като същото е било починало и че вследствие на ПТП-то, и МПС-то на жалбоподателя е било с материални щети. Заявили са, че участъкът, на който се е случило ПТП-то, е бил дълъг, прав участък и е имало видимост.

При това положение районният съд е приел, че административното нарушение е безспорно установено и доказано, като е посочил, че в случая, този жалбоподател, на 05.01.2023 год., в *** часа, се е движел с несъобразена скорост - такава, която не му е позволила да осъществи контрол над автомобила, вследствие на което се е блъснал в домашно животно - крава. Приел е, че ако жалбоподателят се е съобразил със скоростта на движение, е щял да има възможност да приведе автомобила си в по-ниска скорост или да спре и да предотврати случилото се. Съдът е посочил, че административнонаказващият орган правилно е определил административното наказание, което е глоба, в размер на 200 лева и че следва жалбоподателят да понесе така наложеното му наказание. При тези съображения съдът е направил и крайния си извод, че процесното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

Районният съд е приел най-сетне, че при това положение следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – Кърджали, в минимален размер, а именно - сумата в размер на 80.00 лева.

          При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Момчилградския районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

Настоящият касационен състав напълно споделя възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, която безспорно се установява и доказва от събраните и приобщени в хода на въззивното производство писмени и гласни доказателства, както напълно споделя и направените въз основа на нея правни изводи, включително и клрайния извод на решаващия състав на Момчилградския районен съд, за недоказаност на вмененото на ответника по касация административно нарушение.

В тази връзка, съдът намира следното:

Съгласно нормата на чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, съгласно чл.7, ал.1 от ЗАНН, а умишлено е деянието в случаите, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици.

Нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП въвежда задължението за водачите на пътни превозни средства, при избиране скоростта на движението, да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като в изречение 2-ро/второ/ на посочената разпоредба е регламентирано и задължението за водачите да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

В конкретния случай, на касатора Н.М.Х. от ***, е вменено извършването на административно нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 05.01.2023 год., в *** часа, в община ***, на път *** клас №***, км.***, в посока на движение от *** към ***, управлявайки собствения си товарен автомобилФолксваген”, с рег.№***, с несъобразена скорост спрямо релефа не местността, губи контрол над автомобила, вследствие на което на прав участък от пътя блъска домашно животно – крава, без поставена ушна марка и с неустановен собственик, намиращата се на пътното платно, като настъпва ПТП с материални щети по автомобила и починало животно. За така описаното нарушение, на нарушителя е ангажирана административнонаказателна отговорност по чл.179, ал.2, предл.1-во/първо/ от ЗДвП, като тази последна разпоредба изисква деецът да е причинил ПТП поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение на задълженията си по ал.1. В тази връзка, съдът не споделя развитите в касационната жалба и писмената защита доводи в насока, че в АУАН и издаденото въз основа на него НП не било посочено, с каква точно скорост касаторът е управлявал автомобила, за да се направи преценка, че същата била несъобразена. Нито санкционната норма на чл.179, ал.2 от ЗДвП, нито сочената от АНО за нарушена разпоредба на чл.20, ал.2 от ЗДвП, не поставят изискване, каква трябва да бъде скоростта за движение, при превишаването на която да се ангажира отговорността на нарушителя, поради което не е необходимо същата да бъде посочвана/в конкретни параметри/ в АУАН и в НП. При преценка относно осъществяване на състава на нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП, свързано с несъобразена скорост, е от значение единствено дали водачът се е съобразил с пътната обстановка, съобразно изброените в чл.20, ал.2 от ЗДвП хипотези. Всяка скорост, която създава опасност за движението и става причина за осъществяване на ПТП, представлява несъобразена скорост и съответнто, управлението на автомобил с такава несъобразена скорост осъществява състава на административното нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Казано по друг начин, касае се за относително определяне на скоростта – последната трябва да бъде съобразена с конкретната ситуация на пътното платно, така че при необходимост реакцията на водача да предотврати евентуалното възникване на пътно-транспортно произшествие. В конкретния случай, реакцията на водача Н.М.Х. не е предотвратила произшествието и следователно, избраната от него скорост е била несъобразена с факторите, посочени в чл.20, ал.2 от ЗДвП, като тази, посочена като нарушена норма в процесното наказателно постановление, безспорно изисква определено поведение, което следва да имат водачите на пътни превозни средства, с цел осигуряване безопасността на движението.

На следващо място, напълно неоснователно е и оплакването в касационната жалбата, че описанието на нарушението, направено в АУАН и издаденото въз основа на него НП, било непълно и неконкретизирано, тъй като в тях не било посочено с кой/кои от визираните в нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП фактори, не била съобразена избраната от касатора скорост на движение. Съдът в настоящия състав намира, че от направеното словесно описание на нарушението, както в съставения срещу касатора АУАН, така в издаденото наказателно постановление, става пределно ясно, че се касае за нарушение на изискването на предл.1/първо/ от ал.2 на чл.20 от ЗДвП, т.к. ясно е описано, че на посоченото място и в посоченото време, касаторът е управлявал описаното МПС „с несъобразена скорост спрямо релефа на местността“, вследствие на което губи контрол над автомобила, като на прав участък от пътя блъска домашно животно – крава, в резултата на което настъпва ПТП с материални щети по управлявания от касатора автомобил, както и починало животно. Крайно преувеличено е твърдението в жалбата, че при това словесно описание, за касатора са останали неясни съставомерните признаци на деянието, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност, което нарушавало и правото му на защита като нарушител. Така, доколкото в АУАН и  НП нарушението е описано по начин, не будещ съмнение за какво противоправно поведение е санкциониран касатора – движение с несъобразена с конкретни условия скорост и именно в резултата на това негово поведение е настъпило ПТП, настоящият състав намира, че по отношение на касатора не е нарушено правото му на защита по фактите, т.е. не са налице допуснати нарушения на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Най-сетне следва да се посочи, че в касационната е възведено и твърдение, че оспореното НП е издадено от некомпетентно лице, като настоящия състав намира това твърдение за абсолютно неоснователно, съобразявайки наличните по делото доказателства. В настоящия случай, процесното наказателно постановление е издадено от М. Д. Д., на длъжност *** към ОДМВР – Кърджали, като в същото изрично е посочено, че за това е „упълномощен със Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 год.”. Тази Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 год. е издадена от министъра на вътрешните работи, представена е по административнонаказателната преписка и е приложена по делото като доказателство/на л.14-л.16 от АНД №43/2023 год. на РС – Момчилград/. Видно е от тази заповед, че със същата, на основание чл.165, чл.186, ал.1 и чл.189, ал.1, ал.5 и ал.12 от ЗДвП, чл.37, ал.1, б.„б”, чл.39, ал.2а и чл.47, ал.2, във вр. с ал.1, б.„а” от ЗАНН, чл.45, ал.2, т.13 от ПУДМВР и чл.33, т.9 от ЗМВР, с т.3.8. от заповедта, са определени да издават наказателни постановления по ЗДвП началниците на РУ при СДВР/ОДМВР. Както бе посочено и по-горе, процесното наказателно постановление е издадено именно от началник РУ - Кирково към ОДМВР – Кърджали, т.е. от материално компетентен орган, а от друга страна, нарушението е извършено на територията на община Кирково, т.е. безспорно на територия, обслужвана именно от Районно управление - Кирково към ОДМВР – Кърджали, от което следва, че издалият наказателното постановление ВПД началник РУ - Кирково е и териториално компетентен за това. Обстоятелството дали лицето издало процесното НП е заемало длъжността началник на РУ – Кирково при ОДМВР – Кърджали като титуляр или като временно преназначен на тази длъжност, към момента на издаване на упълномощителната заповед на министръра на вътрешните работи, е ирелвантно за преценка наличието на компетентността на органа издал същото, доколкото посочената заповед не е поименна, а за определени длъжностни лица. Релевантно за случая е дали към датата на издаване на НП, лицето е заемало въпросната длъжност като началник РУ към ОДМВР, а този факт по делото е безспорен, като твърдения, както и доказателства в обратна насока липсват по делото, поради което е пределно ясно, че оспореното НП е издадено от компетентен орган, а предвид на това следва да се приеме, че обратното твърдение, поддържано в жалбата и писмената защита, е абсолютно неоснователно.

По изложените съображения, касационният съд в настоящия състав намира, че в производството пред първоинстанционния съд е било установено, че административното нарушение, вменено на касатора, е извършено от обективна и субективна страна, поради което и така издаденото наказателно постановление, с което на ответника по касация е наложено наказание „глоба”, в размер на 200.00 лева, се явява правилно и законосъобразно. Пред касационната инстанция не са представени никакви нови доказателства, оборващи този извод, като в процесната жалба не са релевирани надлежни твърдения в обратната насока.        

За пълнота на изложението следва да се посочи, че при извършената служебна проверка на обжалваното решение, настоящият касационен състав не констатира в хода на първоинстанционното производство да са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да съставляват основание за отмяна на решението и връщане на делото за разглеждане от друг състав на същия съд.

При този изход на делото и с оглед своевременно изразената претенция за присъждане на разноски, в депозираната преди съдебното заседание молба от процесуалния  представител на ответника, съдът намира, че на основание чл.6Зд, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН, следва на ответника по касация да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП, а съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание, в което не е взел участие процесуалният представител на ответника, но същият е депозирал писмена молба преди съдебното заседание, в която е изложил доводи за неоснователност на жалбата и в подкрепа на обжалваното решение, поради което следва да се присъди възнаграждение в минималния регламентиран размер от 80.00 лева. Юрисконсултското възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на Областна дирекция на МВР - Кърджали, в качеството й на юридическо лице и в структурата на която се намира наказващият орган – издател на процесното наказателно постановление.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/, във вр. с  чл.217, ал.3, предл.ІV от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ и във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административният съд

                                       

Р      Е      Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение35 от 22.03.2023 год., постановено по АНД №43/2023 год. по описа на Районен съд – Момчилград.

ОСЪЖДА Н.М.Х., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на МВР – Кърджали, с адрес – ***, с ЕИК ***, направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80.00/осемдесет/ лева.

               Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

 

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                         

 

 

                                                                                                     2.