Р Е Ш Е Н И Е
№ 100
гр. Г. О., 03.04.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – Г. О., Х състав, в публично
съдебно заседание на пети март две хиляди
и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря С. Б. като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 1971 по описа на Районен съд – Г. О. за
Предявен е осъдителен иск с
правно основание чл.45 ЗЗД.
Ищецът Г.Н.Н. твърди, че със споразумение по НОХД №
639/2019 г. по описа на Районен съд – Г. О. ответникът С.З.М. се признал за
виновен и му били наложени наказания за извършени от него престъпление по
чл.325, ал.2, вр. ал.1 НК, за това че на 16.12.2018 г. в гр.Г. О. извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, като на публично място – в дискотека „***“
предизвикал скандал и сбиване с ищеца, като му отправил обиди и му нанесъл
удари с ръце и крака по главата и тялото, с което му причинил лека телесна
повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, което деяние се
отличава с изключителна дързост, както и престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 НК, за това че в същото време и място се заканил с убийство на ищеца с думите
„Ще те убия“ и това заканване би могло да възбуди у ищеца основателен страх за
осъществяването му. Твърди, че причинената му телесна повреда се изразява в оток
и хематом темпорално в дясно, оток и хематом на дясна скула, оток и леко
изразен хематом на мандибулата в дясно, оток и хематом на гръдния кош в ляво по
САЛ на 7 и 9 ребро и хематом на стернума. Твърди, че деянията на ответника му
причинили негативни преживявания, психически дискомфорт, страх, ужас,
отрицателни емоции и силни и продължителни болки и страдания. Моли за
постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, причинени от извършените от ответника на 16.12.2018 г. в
гр.Г. О. престъпления по чл.325, ал.2 НК и чл.144, ал.3 НК, ведно със законната
лихва от датата на деянията до окончателното изплащане на сумата, както и
сторените в производството разноски.
Ответникът С.З.М. признава, че със споразумение от
17.09.2019 г. по НОХД № 639/2019 г. по описа на Районен съд – Г. О. се е
признал за виновен за сочените от ищеца престъпления. Твърди, че инцидентът на
16.12.2018 г. бил предизвикан от арогантното поведение на ищеца спрямо него,
изразяващо се в отправени думи, действия и жестове. Твърди, че ищецът също му е
нанесъл удари, от които е получил наранявания. Оспорва ищецът да е претърпял
твърдените болки и страдания, негативни преживявания, психически дискомфорт,
страх и ужас. Счита, че размерът на исковата претенция е прекомерен и
несъответен на претърпените вреди. Моли за отхвърляне на предявения иск, а в
условията на евентуалност – за определяне на минимален размер на обезщетението
и присъждане на сторените в производството разноски.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и
преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Между
страните не се спори, а и съдът обяви за служебно известно, че със споразумение
от 17.09.2019 г. по НОХД № 639/2019 г. по описа на Районен съд – Г. О., влязло
в сила на 17.09.2019 г., ответникът се признал за виновен в това, че на
16.12.2018 г. в град Г. О. извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като на публично
място – в дискотека „***”, предизвикал скандал и сбиване с ищеца, като му
отправил обиди и му нанесъл удари с ръце и крака по главата и тялото, с което
му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и
страдание, поради което деянието по своето съдържание се отличава с
изключителна дързост и извършил същото виновно при форма на вината – пряк
умисъл – престъпление по чл.325, ал.2 във вр. с ал.1 НК, за което му е наложено
наказание пробация като съвкупност от мерки за контрол и въздействие без
лишаване от свобода, а именно „Задължителна регистрация по настоящ адрес“***№ 4,
за срок от две години, изразяваща се в явяване и подписване на осъдения пред
пробационния служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два
пъти седмично; „Задължителни периодични срещи“ с пробационен служител за срок
от две години и „Включване в програми за обществено въздействие“ за срок от две
години; със същото споразумение ответникът се признал за виновен в това, че
същата дата и място се заканил с убийство на Г.Н.Н. с думите „Ще те убия!” и
това заканване би могло да възбуди у Н. основателен страх за осъществяването
му, като деянието извършил виновно при форма на вината – пряк умисъл –
престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 НК, за което му е наложено
наказание пробация като съвкупност от мерки за контрол и въздействие без
лишаване от свобода, а именно „Задължителна регистрация по настоящ адрес“***№ 4,
за срок от две години и шест месеца, изразяваща се в явяване и подписване на
осъдения пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице с
периодичност два пъти седмично; „Задължителни периодични срещи“ с пробационен
служител за срок от две години и шест месеца и „Включване в програми за
обществено въздействие“ за срок от две години и шест месеца, като на основание
чл.23, ал.1 НК на ответника е наложено едно общо наказание измежду наложените
му за двете деяния в размер на по-тежкото от тях.
От
представените документи – фиш за спешна медицинска помощ от 16.12.2018 г. на
ЦСМП, Филиал Г. О., медицинско свидетелство амб.№ 848/17.12.2018 г. с изх.№
1263/17.12.2018 г., издадено от д-р Б. Г.и амбулаторен лист № 010848/17.12.2018
г., както и от заключението по приетата съдебно-медицинска експертиза се
установява, че на 16.12.2019 г. ищецът получил травматични увреждания – оток и
кръвонасядане по лицето, кръвонасядане в областта на долната челюст вдясно,
оток и кръвонасядане по гръдния кош и кръвонасядане над гръдната кост,
причинени от удари с твърд тъп предмет с ограничена повърхност, каквито са
човешкият юмрук, стъпало на крак или коляно. Съгласно заключението по задача №
3 и № 4 от заключението, продължителността на лечението и оздравителния процес
до пълното възстановяване от получените увреждания било около 10 дни, като през
първите 3-4 дни болките и страданията били със среден интензитет, след което
постепенно са затихнали и изчезнали напълно.
Свид.Н.
– майка на ищеца, разказва, че на сутринта след инцидента й гостувала нейна
приятелка. Когато ищецът се събудил и разбрал, че майка му не е сама, се върнал
в стаята си. Свидетелката видяла, че той е оставил всички свои дрехи от вечерта
за пране, а по якето му има отпечатъци от стъпки. Приятелката й разбрала, че
нещо се е случило и си тръгнала, а ищецът разказал на майка си, че ответникът
го е бил. Тогава тя се обадила на бащата на ищеца и отишли на лекар. Свид.Н.
сочи, че е ищецът бил в болничен за повече от една седмица. Свидетелката
установява, че имал наранявания в дясната част на скулата и ченето, които след
два-три дни посинели. Оплаквал се и от болки в гърдите. Свид.Ц., посетила ищеца
седмица след инцидента, уточнява, че ребрата му били посинели и изпитвал болки
при сядане и ставане, а от дясната страна лицето, около скулата, било синьо и
подуто. Свид.Н. разказва, че ищецът не искал да се храни, защото го било срам
да каже, че изпитва болки при дъвчене.
Свид.Н.
и свид.Ц. сочат, че преди инцидента ищецът често излизал на кафе с приятели –
всеки ден или през ден, като се е случвало да излиза и сам. Двете установяват,
че след случилото се, той не излизал за около месец, като си стоял вкъщи. Свид.
Н. уточнява, че дори по Коледните празници не излязъл с приятели да празнува. Свид.
Ц. сочи, че тя и други негови приятели са му се обаждали да го канят да излиза,
но телефонът му бил изключен. Свид. Н. установява, че ищецът не искал да общува
никого и се затварял се в стаята си, а неговите приятели се информирали за
състоянието му чрез нея. Когато било наложително да посети лекар или да бъде
разпитан от полицията, майка му го придружавала. Свид. Н. сочи, че причината за
това е, че се страхувал от ответника. Н. разказва, че ищецът не желае да говори
за инцидента, а свид. Ц. сочи, че той не повдигал темата и винаги когато са
говорили за това, е било по нейна инициатива. Чувствал се потиснат и се
срамувал от случилото се, защото е бил набит пред свои приятели и пред цялата
дискотека. Свидетелите сочат, че към момента ищецът излиза само с приятели и в
по-големи групи. Свид. Н. установява, че понастоящем ищецът не посещава
заведенията, които обичайно посещава ответника.
Изложените
до тук фактически изводи съдът изгради въз основа на свидетелските показания,
писмените доказателства и заключението по експертизата. В така очертаната
доказателствена съвкупност липсват каквито и да е противоречия. Макар разпитаните
свидетели да са в отношения, създаващи вероятност от заинтересованост от изхода
на делото в полза на ищеца (свид.Н. е негова майка, а Ц. – приятелка), това не
може отнапред да изключи достоверността на техните показания, както претендира
ответника. Процесуалният закон нито забранява такива лица да бъдат разпитани
като свидетели, нито съществува легална пречка въз основа на техните показания
да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която
свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страната.
Съгласно чл.172 ГПК в такава хипотеза съдът е задължен да прецени
достоверността на показанията чрез цялостна съпоставка с всички останали
доказателства по делото, при отчитане на възможната необективност на свидетелите.
В случая свидетелите излагат обстоятелства, които непосредствено са възприели –
относно телесните увреждания, времето, за което ищецът е останал вкъщи,
нежеланието му да излиза, да се среща с приятели, да говори за инцидента. По
отношение на свид.Н. следва да бъде отбелязано, че тя е била непрекъснато с
ищеца (тъй като е била безработна) и е възприела пряко състоянието и
поведението му, в т.ч. и че не е излизал от дома. В показанията на свидетелите
не са налице никакви вътрешни противоречия, нито несъответствие помежду им
когато се отнасят до един и същ факт. Свидетелските показания в частта относно
времето и мястото на потърсената лекарска помощ, броя и момента на проведените разпити
(по време на болничния и след Нова година), продължителността на отпуска поради
временна неработоспособност, съответстват на писмените доказателства (фиш за
спешна медицинска помощ), материалите от досъдебно производство № 723/2018 г.
по описа на Районна прокуратура – Г. О., заключението по експертизата относно
периода на пълно възстановяване, а и на соченото от ищеца при даване на
обясненията по реда на чл.176 ГПК в частта досежно лекарската помощ. Така след
преценката по чл.172 ГПК, съдът не намира основание да заключи, че
заинтересоваността на свидетелките е повлияла на достоверността на показанията
им, поради което възраженията на ответника за обратното се явяват
неоснователни.
Ангажираните
от ответника доказателства – даване на обяснения от ищеца и разпит на
свидетеля Я.Я. не дават основание да се приеме от фактическа страна, че ищецът
е провокирал конфликта. Ищецът не прави признание за такова поведение нито
съдебно (описанието на конфликта при даване на обяснения по въпрос № 2), нито
извънсъдебно (в изявленията си пред разследващите органи по досъдебното
производство), а показанията на свидетеля Я. не носят доказателствена
информация за случилото се. Тъй като сбраните доказателства не установяват
отправяне на думи, жестове или каквото и да е действие от страна на ищеца към
ответника, което може да бъде окачествено като провокация, твърденията на
ответника останаха неустановени, поради което съдът следва да приеме тези факти
за неосъществени.
Не се
установи и твърдяното от ответника поведение на ищеца след конфликта – участие
в протести и посещение на заведения в следващите дни след инцидента. В дадените
обяснения, ищецът сочи, че е започнал да излиза един или два месеца след
инцидента – факт, установен и от показанията на свидетелите Н. и Ц..
Ирелевантно
е въведеното от ответника твърдение, че и той е получил наранявания от
инцидента. Това е така, на първо място, защото той не е предявил нарочна
претенция за обезвреда, макар да е изразил намерение за това в отговора на
исковата молба, а на следващо – защото чрез това възражение не може нито да
бъде отблъсната ищцовата претенция, нито евентуално да доведе до намаляване на
размера на обезщетението.
Въз основа на приетите за установени факти, съдът
намира от правна страна следното:
Предявен
е осъдителен иск с правно основание чл.45,
ал.1 ЗЗД – за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
извършени от ответника престъпления. На първо място следва да бъде отбелязано,
че ищецът твърди да е претърпял вреди от две престъпления, извършени по едно и
също време и място и свързани обективно помежду си. Независимо от броя на
отделните деяния, в тази хипотеза, предявеният иск е един, защото отражението в
емоционалната и психическа сфера на пострадалото лице е общо, единно и
неразграничимо за всяко отделно деяние, а обезщетението следва да отчете кумулирания
ефект от противоправното поведение (в посочения смисъл Решение № 204/12.06.2015
г. по гр.д. № 7046/2014 г. на IV Г.О. на ВКС;
Решение № 164/30.06.2016 г. по гр.д. № 5255/2015 г. на IV Г.О. на ВКС).
Основателността
на предявения иск е предпоставена от установяване, че ответникът е извършил
твърдените престъпления по чл.325, ал.2 НК и чл.144, ал.3 НК; че от нанесените
от него удари с ръце и крака по главата и тялото на ищеца, чрез което е
осъществено престъплението хулиганство, ищецът получил оток и хематом
темпорално в дясно, оток и хематом на дясна скула, оток и леко изразен хематом
на мандибулата в дясно, оток и хематом на гръдния кош в ляво по САЛ на 7 и 9
ребро и хематом на стернума, причинили му физически болки и страдания; че от извършените
от ответника престъпления по чл.325, ал.2 НК и чл.144, ал.3 НК, ищецът е
претърпял негативни преживявания, психически дискомфорт, страх, ужас,
отрицателни емоции, както и вина у ответника, която се презюмира (чл.45, ал.2 ЗЗД). Ответникът е признат за виновен в извършване на твърдените от ищеца
престъпления хулиганство и закана с убийство, поради което противоправното поведение
и виновността му са установени посредством задължителната сила на одобреното
споразумение по НОХД № 639/2019 г. по описа на Районен съд – Г. О.,
съставляващо съдебният акт, с който по надлежния ред ответникът е признат за виновен
в извършване на престъпните деяния (арг. от чл.300 ГПК и задължителните
указания по тълкуване на нормата дадени с т.15 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС).
Твърдените
телесни увреждания не са съставомерен на деянието по чл.325, ал.2 НК резултат и
макар ответникът да е признат за виновен за това, че причинил на ищеца лека телесна повреда чрез нанасяне
на удари с ръце и крака по главата и тялото, конкретните увреждания и
причинната връзка между деянието и твърдения резултат следва да бъдат
установени на общо основание в настоящото производство. Писмените
доказателства, удостоверяващи потърсената след инцидента лекарска помощ,
установяват, че по тялото на ищеца са констатирани твърдените от него телесни
увреждания – оток и хематом темпорално в дясно, оток и хематом на дясна скула,
оток и хематом на мандибулата в дясно, оток и хематом на гръдния кош в ляво по
САЛ на 7 и 9 ребро и хематом на стернума, а заключението по
съдебно-медицинската експертиза сочи, че тези увреждания могат да бъдат
причинени от удари с юмрук, стъпало на крак или коляно, в т.ч. и по описания в
исковата молба и материалите по НОХД № 639/2019 г. по описа на Районен съд – Г.
О. начин. Доколкото получените от ищеца увреждания са констатирани
непосредствено след извършване на деянието, могат да бъдат причинени с
действията, за които ответникът е признат за виновен и не се твърди и
доказателствата не сочат на друга причина за тях, то те могат да са единствено
резултат от нанесените от ответника удари с ръце и крака по главата и тялото на
ищеца, чрез които е осъществено престъплението хулиганство.
Приетата съдебно-медицинска експертиза и показанията
на свидетелите Н. и Ц. установяват, че тези телесни увреждания причинили на
ищеца болки и страдания за период от около 10 дни, през който той ползвал
отпуск поради временна неработоспособност. От фактическа страна се установи, че
след инцидента нараняванията в дясната страна на лицето и челюстта посинели и
се подули, като ищецът изпитвал болка при дъвчене, а в резултат на
нараняванията в гръдния кош, го боляло при ставане и сядане. Показанията на
двете разпитани свидетелки сочат, че преди инцидента ищецът е имал социално
активен начин на живот – излизал е често (всеки ден или през ден), поддържал е
контакти със сравнително голям приятелски кръг. След 16.12.2018 г., за около
един месец той преустановил всякакви свои контакти, изключил телефона си и се
затварял често в стаята си. Не желаел да се среща с никого, а посещението на
свид.Ц. било осъществено чрез неин контакт с майка му. Той не желаел да говори за
случилото се и изпитвал срам от това, че е бил бит. Посоченото поведение на
ответника обективира изпитваните от него негативни емоции – смут, потиснатост,
притеснение, неудобство, срам. На следващо място установеното от фактическа
страна дава основание за заключение, че отправената от ответника закана, не
само е била от естество, а е и възбудила у ищеца основателен страх от
осъществяването й. На първо място тя е била съчетана с нанасяне на телесни
увреждания и пряко засягане на телесния интегритет, което явно сочи готовност,
възможност и воля у ответника да причини това, за което се е заканил. Като
последица и от двете деяния, обективираща изпитваните от ищеца тревожност и
силна уплаха, той организирал така ежедневието си, че винаги да е придружен от
някого и да избягва дори случайни срещи с ответника – посещавал лекар и се
явявал на разпити, придружен от майка си; преустановил е посещения на
заведения, в които обичайно ходи ответника; не излизал сам, а с приятели в
по-големи групи. С оглед изложеното, съдът намира, че извършените от ответника
престъпления са причинили на ищеца както физически болки и страдания, така и негативни
последици за душевния му мир – емоционален дискомфорт и негативни преживявания,
чувство на тревога, притеснение, страх, срам от случилото се, затваряне в себе
си.
Изложеното води на извод, че предявеният иск е доказан
по своето основание, което предпоставя разглеждането на въпроса за размера на
паричната стойност на обезщетението за причинени неимуществени вреди. Той
следва да бъде определен по справедливост въз основа на установените обективни
обстоятелства във връзка с вредоносния резултат и последиците от него (т. II на
Постановление № 4/23.XII.1968 г. на Пленума на ВС). Тъй като в случая се касае
за две деяния, всяко от които от естество да причини негативни последици за
ищеца, съдът следва да вземе предвид не само отражението на отделното деяние в
емоционалната и психическа сфера, но и съчетаното им въздействие, включващо
както физическите, така и психическите последици за ищеца и общият им резултат –
цялостните негативни изживявания създаващи, физически, емоционален и социален
дискомфорт за определен период от време.
Така в случая съобразими при определянето на размера
на обезщетението са вида и характера на телесната повреда (отоци и
кръвонасядания в дясната част на лицето, долната челюст, гръдния кош и над
гръдната кост), продължителността на търпенето и интензивността на болките и
страданията (около 10 дни, първите 3-4 от тях със среден интензитет);
обстоятелствата, при които е причинена телесната повреда и характера на
противоправно поведение на ответника (причиняване на телесни увреждания, чрез
което ответникът осъществил престъплението хулиганство, съчетано със закана с
извършване на най-тежкото престъпление против личността; при непровокирано
нападение, на обществено място, пред голяма група хора, включително и приятели
на ищеца); възрастта на пострадалия (на 20 години към момента на инцидента);
отражението на физическите последици от деянието (затруднения и болезненост при
дъвчене, сядане и ставане); отражението на деянието върху обичайния начин на
живот, поведението в свободното време и в професионален план (отсъствие от
работа поради временна неработоспособност за повече от една седмица; желание да
бъде придружаван от майка си при посещение на лекар или за разпит; пълно
преустановяване на обичайните ежедневни излизания и срещи с приятели за около
един месец; нежелание за същия период да се среща и общува с приятели,
включително и по телефона; понастоящем – промяна в социалните контакти –
излизане в по-големи групи и преустановяване на посещенията в определени
заведения), отражението върху психиката и емоционалния свят на ищеца (унижение
пред голяма група хора, чувство на срам от случилото се, потиснатост и
тревожност, страх от ответника и от евентуално осъществяване на заканата). Взети
предвид в тяхната съвкупност, всички тези обстоятелства обуславят извод, че деянието
се е отразило комплексно върху живота на ищеца, като е причинило не само
физически болки и страдания, но най-вече негативна принудителна промяна на
обичайното му поведение и емоционалния му свят. С оглед посоченото съдът
намира, че справедливият размер на обезщетението за обезвреда на причинените физически
болки и страдания, отрицателни емоции, негативни преживявания, психически
дискомфорт и страх следва да се отмери на 4 000 лв. Такъв размер на
обезщетението е съответен на легалния критерий по чл.52 ЗЗД, защото държи
сметка за съчетания резултат от двете престъпни деяния върху личния живот и
ежедневието на ищеца и комплексното им неблагоприятно отражение върху психиката
и емоционалната му сфера.
Неоснователно
ответникът претендира съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца чрез
провокиране на конфликт с агресивно поведение. Намаляването на размера на
обезщетението по реда на чл.51, ал.2 ЗЗД изисква поведение на пострадалия, без
на което вредите изобщо не биха настъпили или биха настъпили, но в по-малък
обем. От установеното от фактическа страна не би могло да се изведе обосновано
заключение за такова поведение, тъй като никакви действия или бездействия на
ищеца не са способствали за настъпването на резултата или за увеличаване на
вида и размера на последиците. Нещо повече – с одобреното споразумение
ответникът е признат за виновен, че е предизвикал скандал и сбиване с ищеца
(част от действията, чрез които осъществил престъплението по чл.325, ал.2 НК) и
поради задължителната сила на този съдебен акт съда, разглеждащ гражданските
последици от деянието, подобно възражение се явява отнапред неоснователно.
С
оглед изложеното, предявеният иск се явява частично основателен до размера на
определеното парично обезщетение за причинени неимуществени вреди от 4 000
лв. и следва да бъде уважен в тази част, а в останалата – да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По присъждане на направените разноски:
На
основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на Районен съд – Г. О. държавна такса за разглеждане на иска върху уважения
размер (160 лв.) и съдебни разноски за изслушаната съдебно-медицинска
експертиза пропорционално на уважената част от иска (102,50 лв.). Така
ответникът дължи заплащане (възстановяване) на бюджета на съда на сума в общ
размер 262,50 лв., както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Предвид крайния изход на спора и на основание чл.78,
ал.1 ГПК, ищецът има право да му се присъдят направените разноски съразмерно на
уважената част от иска. От негова страна е направено такова искане и са
представени доказателства реално да са сторени разноски в размер на 600 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение, от които пропорционално на уважената част от иска, му
се следва заплащане на 300 лв.
Ищецът дължи заплащане на направените от ответника
разноски пропорционално на отхвърлената част от иска, защото е освободен от
само от заплащане на такси и съдебни разноски, но не и от отговорността по
чл.78, ал.3 ГПК (Определение № 629/01.11.2011 г. по ч.пр.д. № 440/2011 г. на IV Г.О. на ВКС). От страна на ответника е направено
искане за присъждане на разноски и са представени доказателства реално да са
сторени разноски от 20 лв. за депозит за явяване на разпитания свидетел, от
които пропорционално на отхвърления иск му се следват 10 лв.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА С.З.М.,
ЕГН **********,*** да заплати на Г.Н.Н.,
ЕГН **********,*** сумата от 4 000 лв. /четири хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – физически болки и страдания, отрицателни емоции, негативни преживявания,
психически дискомфорт и страх, причинени от извършените от С.З.М. на 16.12.2018 г. в гр.Г. О. престъпления
по чл.325, ал.2, вр. ал.1 НК и чл.144,
ал.3, вр. ал.1 НК, ведно
със законната лихва върху тази сума от
16.12.2018 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над присъдените 4 000 лв. /четири хиляди
лева/ до претендираните 8 000 лв. /осем хиляди лева/, като неоснователен.
ОСЪЖДА С.З.М., ЕГН **********,*** да
заплати по сметка на Районен съд – Г. О. сумата от 262,50 лв. /двеста шестдесет и два лева и петдесет стотинки/,
представляваща държавна такса за разглеждане на иска и съдебни разноски за
възнаграждение на вещо лице, съразмерно с уважената част от иска, както и 5,00 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА С.З.М.,
ЕГН **********,*** да заплати на Г.Н.Н.,
ЕГН **********,*** сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща направените
в първоинстанционното производство разноски за адвокатско възнаграждение,
съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г.Н.Н.,
ЕГН **********,*** да заплати на С.З.М.,
ЕГН **********,*** сумата от 10 лв. /десет лева/, представляваща направените
в първоинстанционното производство разноски за възнаграждение за явяване на
свидетел, съразмерно на отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – В. Т. в двуседмичен срок от връчване на
преписи на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: