Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград, 03.02.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXII-ри граждански състав, в
публично заседание на петнадесети януари през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
СЕКРЕТАР: ИВАНКА ПАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1748 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск с правно осн. чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. чл. 422 ГПК, вр. чл.410 ГПК.
Производството е
образувано по искова молба на ищеца „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, кв.„Малинова долина”, ул.„Рачо Петков- Казанджията” № 4-6,
представлявано от управителя Р.М.-Т., срещу Н.Д.Д., ЕГН **********,***,
жк.Дианабад бл.13, ап.87.
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.240 от ЗЗД във вр. с чл.79 от ЗЗД, за признаване за установено че Н.Д.Д., ЕГН ********** дължи
на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, сума от 1688,13лв., представляваща остатък от
неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № FL 549923 от 09.09.2010г.
и сключен Анекс № 1/13.06.2011г. към него, ведно със законната лихва върху
главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда –
06.07.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за което е издадена ЗИ по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2706/2018г. по описа на РС Пазарджик.
Ищецът твърди, че на 09.09.2010г. в гр.Пазарджик е
сключен Договор за потребителски кредит № FL 549923 между
„Юробанк И Еф Джи България”АД (с настоящо наименование „Юробанк България“ АД) с
ЕИК ********* в качеството на Кредитор и Н.Д.Д. с ЕГН **********. в качеството
на Кредитополучател, по силата на който „Юробанк И Еф Джи България"АД
предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 4810лв. за пълно предсрочно
погасяване на задълженията по договори за потребителски кредит № FL
450057/25.08.2005г. и FL 274653/12.07.2007г., сключени със същия кредитор.
Разрешеният кредит е преведен по сметка в банката на името на Кредитополучателя.
Същият се задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в
сроковете и при условията, уговорени в договора. В чл.З ал. 1 било договорено,
че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката през първите девет
месеца от срока за издължаване на кредита фиксирана годишна лихва в размер на
5.00%. За периода след първите девет месеца до крайния срок на издължаване на
кредита, Кредитополучателят дължи на Банката променлива годишна лихва в размер
на сбора на БЛП на „Юробанк И Еф Джи България“ АД за потребителски кредити за
съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер
на1,250 пункта.
Към момента на сключване на договора БЛП на
„Юробанк И Еф Джи България" ЕАД за потребителски кредити бил в размер ма
12.750%. Дължимите лихви се начислявали от датата на усвояване на кредита по
договора, като за дата на усвояване се считала датата на заверяване на сметката
на Кредитополучателя. Годишния процент на разходите (ГПР) по кредита бил
12,10%. Погасителните вноски за издължаване на кредита, включително дължимите
възнаградителни лихви, се заплащали ежемесечно на 9-то число на месеца, като крайния
срок на погасяване на кредита бил до 09.09.2015г. А общата сума, която
Кредитополучателят се задължавал да върне в уговорения срок била в размера
посочен в погасителния план, като ответникът се задължавал да погасява
задължението си общо на 60 анюитетни вноски, от които първите 9 в размер на
20.04лв., следващите 50 вноски по 125.67лв. и една последна изравнителна вноска
в размер на 125,75лв. Всяка вноска включвала в себе си два компонента - част от
главницата плюс възнаградителна лихва, подробно описани в приложения
погасителен план към договора за потребителски кредит.
Твърди също, че на 13.06.2011г. е подписан Анекс №
1 към Договор за потребителски кредит № FL 549923 от 09.09.20Юг. между
,,Юробанк И Еф Джи България” АД (с настоящо наименование „Юробанк
България" АД) и Н.Д.Д. с ЕГН ********** - кредитополучател. По силата на
който към датата на подписването му оставащия за плащане размер на дълга е
4815.05лв. Кредитополучателят ползва шестмесечен гратисен период, считано от
следващия падеж, до 09.12.2011г. включително. По време на гратисния период
Кредитополучателят дължи само лихва върху кредита, съгласно погасителния план.
Кредитополучателят се задължавал да погаси задължението си на 60 анюитетни
вноски, от които първите 6 в размер на 20.00лв., останалите вноски по 138.14лв.
и една последна изравнителна вноска в размер на 138.40лв. Според сключения Анекс
крайният срок за погасяване бил 09.09.2015г.
След сключване на Анекса, кредитополучателят
погасил част от месечните си вноски, след което преустановил плащанията си,
като останало непогасено задължение по кредита в размер на 2000,25лв., от което:
1688.13лв. - главница и 312.12лв. - договорни лихви. Вземането на Кредитора
станало изискуемо с изтичане крайния срок на Анекс №1 от 13.06.2011г. към
Договор за потребителски кредит № FL 549923 от 09.09.210г.
На основание Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 18.01.2016г. и приложенията към него ,сключен между
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД (с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД и
„Юробанк И Еф Джи България“ АД) с ЕИК ********* и „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с ЕИК
*********, по задължението на кредитополучателя, произтичащо от Договор за
потребителски кредит № FL 549923 от 09.09.2010г. и сключен Анекс № 1 от
13.06.2011г. към него, било изкупено от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД.
В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99
от Закона за задълженията и договорите на 18.02.2016г. длъжникът бил уведомен,
че считано от датата на получаване на Уведомлението за цесия, Кредитор спрямо
него по отношение гореописаното парично вземане е „ЕОС МАТРИКС” ЕООД.
Съгласно т.5.1.1 от Договор за продажба и
прехвърляне на вземания и приложени изрични пълномощни. Цесионера - „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД и „****- Адвокатско дружество“ са упълномощени от - Цедента
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, да извършват уведомяване от името и за сметка на
Цедента. Разпоредбата на чл.99 ал.З ЗЗД е осъществена, доколкото реализирането
й чрез пълномощник, не опорочава изпълнението. Уведомлението е получено лично
от кредитополучателя, на постоянния му адрес, който съвпада с този посочен в
договора. Разпоредбата на чл.99 ал.З ЗЗД била осъществена, доколкото реализирането
й чрез пълномощник, било той и цесионер, не опорочавало изпълнението. С
връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото,
ответникът получавал и уведомлението изходящо от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД
(стар кредитор) за извършеното прехвърляне на процесиите вземания, като ставал
надлежно уведомен втори път за извършената цесия, доколкото има възражения в тази
насока.
Настоява се на това, че съдът следвало да зачете
този факт по силата на чл.235 ал. 3 от ГПК.
Твърди и, че „ЕОС МАТРИКС” ЕООД е пристъпил към
принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление
до Районен съд Пазарджик за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
на 06.07.2018г., като било образувано ч.гр. дело № 2706/2018г. Срещу издадената
заповед ответникът подал възражение, за което ищецът бил уведомени със
съобщение, надлежно връчено му на 29.03.2019г. Във възражението се твърдяло, че
ответникът не дължи изпълнение по издадената Заповед за изпълнение. Към
настоящия момент погасяване на задължението по Договора за кредит не било
осъществено. Не било и известно на ищеца основание, на което задължението за
погасяване на получения от длъжника кредит да е отпаднало.
Горното пораждало правния интерес на ищцовото дружество
да предяви иск за установяване на вземането си по Договор за
потребителски кредит № FL 549923 от 09.09.210г. и сключен Анекс № 1 от
13.06.2011г. към него - за сумата от 1688,13лв. - главница, представляваща
останало неизплатено задължение по усвоения кредит. За претендираната сума в
заповедното производство в размер на 312.12лв. - договорна лихва, заявява, че прави
оттегляне на иска.
Въз основа на
така очертаната обстановка се иска признаване за установено по отношение на
ищеца, че ответника Н.Д.Д., ЕГН ********** дължи на „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД, сума от 1688,13лв., представляваща остатък от неизплатена
главница по Договор за потребителски кредит № FL 549923 от 09.09.2010г. и
сключен Анекс № 1/13.06.2011г. към него, ведно със законната лихва върху
главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда
– 06.07.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за което е издадена ЗИ по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2706/2018г. по описа на РС Пазарджик. Претендира и
направените съдебно деловодни разноски в хода на заповедното и исковото
производство.
В определения срок
по чл.131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника, чрез
пълномощника му– адв.Т.В. от ПАК. В него
оспорва иска както по основание така и по размер, като оспорва дължимостта на
сумите и твърденията на ищцовото дружество в искова молба.
На първо място прави възражение за изтекла погасителна
давност на осн. чл. 110 от ЗЗД. Съгл. чл. 15, ал. 5 от Договора, при
непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или
лихвата, настъпва предсрочна изискуемост, без да е необходимо каквото и да било изявление
на страните. Така счита, че от момента на спиране на плащанията от страна
ответника и настъпване на предсрочна изискуемост, до момента на депозиране на
Заявлението по чл. 410 от ГПК е изтекла предвидената в закона погасителна
давност и претендираната сума не се дължи от ответника на посоченото основание.
На второ място счита, че в договора са налице
нищожни клаузи- конкретно клаузите за лихвен процент и ГПР, по следните
съображения:
Нарушени били императивни разпоредби на ЗПК - чл. 22
от ЗПК, чл. 10. ал. 1, чл.11, ал.1, т.1,7-12 и 20 и чл.12, ал.1, т. 7-9 3ПК,
сред които са също и точното определяне на лихвения процент- чл.11, ал.1, т. 9 ЗПК и на ГПК - чл.11. ал.1. т.10 ЗПК. Съдържащата се информация относно броя и
размера на погасителните вноски, ГПР и лихвения процент била най-обща и не
отговаряла на изискването да е разбираема и недвусмислена. С нея не се
конкретизирало какво точно се включва в размера на месечната вноска, като
елементи на главницата и лихвата. Нямало посочване на лихвен процент, дължим
при просрочие, предупреждение за последиците при просрочие на вноските. А
липсвало и право на отказ на потребителя от договора.
Отделно, нарушени били не само разпоредбите на ЗПК,
но и на ЗЗП- и на чл. 143, т.10 и т.12. В Договора се съдържали неравноправни
клаузи, описани по-горе, които не били индивидуално договорени, тъй като върху съдържанието на същите потребителят не е имал
възможност да влияе, особено в случаите на договор при общи условия, какъвто е
настоящият.
Накърняването на добрите нрави в горния смисъл било
налице именно, когато е нарушен правен принцип било той изрично формулиран или
пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл била
и практиката на ВКС- Решение № 4/2009г. по т.д. № 395/2008г., Решение №
1270/2009г. по гр.д. № 5093/2007г., Определение № 877 по т.д. № 662/2012г.. и
др. Такъв основен принцип била добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения, както и на принципа на справедливостта, за да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.
Така били налице нищожни клаузи, които не могат да
бъдат заместени по право от повелителни правила на закона. А също така сделката
не би била сключена от ищцовото дружество без недействителните й части, поради
което не можело да намери приложение чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.
Предвид горното счита, че договорът се явява нищожен.
С оглед на изложеното намира предявения иск за
неоснователен и недоказан и се иска той
да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски по настоящето
производство, както и по ч.гр.д. № 2706/2018г. на ПзРС.
Възражение с правна
квалификация чл.110 от ЗЗД и чл.143, т. 10 и т. 12 ЗЗП.
В о.с.з. ищецът, чрез пълномощника си адв.Н.К.,
с писмена молба-становище, подържа иска и иска уважаване на същия. Излага съображения
за неоснователност на възражението за погасяване на вземането по давност, като
и за неоснователност на възраженията за
наличие на неравноправни клаузи, с подробни съображения в защита изложени в
тази молба.
В о.с.з. ответникът, чрез
пълномощника си адв.Т.В. с писмена молба, поддържа възраженията си и оспорва
иска, като недоказан и от тук неоснователен и иска отхвърляне на иска по
съображенията изложени в отговора.
Съдът,
като разгледа събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и с оглед
на наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
От
приложеното ч.гр.д. № 2706/2018г. на ПзРС, с постановената по същото Заповед № 1443/11.07.2018г.,
се установява да е разпоредено Н.Д.Д., ЕГН ********** ***, да заплати на „ЕОС МАТРИКС ” ЕООД с ЕИК *********- гр.София, следните суми: Сумата
от
1688.13лв. – главница по Договор за
потребителски кредит, Сумата от
312,12лв. – договорна лихва за периода 09.08.2015г.-06.07.2018г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 06.07.2018г. до изплащане на вземането, както разноски в размер на 40.01 лева - за държавна такса.
Издадената ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2706/2018г. на ПзРС е връчена на длъжника по реда на чл.46,
ал.2 от ГПК на 13.03.2019г. От него е постъпило Възражение по чл.414 ГПК на
20.03.2019г. Поради което на заявителя е
указано на осн. чл.415, ал.1 от ГПК, със съобщение връчено му на
29.03.2019г., възможността да предяви иск за установяване на вземането си от длъжника.
От страна на заявителя по
заповедта е предявен иск в указания му срок
и на 30.04.2019г. / пощенско клеймо от 25.04.2019г./. Изложеното сочи,
че установителният иск е допустим.
От
представените в тази насока писмени доказателства – копие от Договор за
потребителски кредит № FL 549923 от 09.09.2010г. се установява, че същият е
сключен между „Юробанк И Еф Джи България“ АД /с ново наименование „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД/- от една страна, и Н.Д.Д., ЕГН ********** *** -от друга,
като кредитополучател По силата на този договор „Юробанк И Еф Джи България“ АД е предоставила на Н.Д. кредит в размер на 4810
лева за потребителски нужди. В случая за пълно предсрочно погасяване на
задълженията по договори за кредит № FL 450057/25.08.2005г. и № FL 274653/12.07.2007г.
сключени между него и същата банка. А той се е задължил да върне ползвания
кредит заедно с дължими лихви в срок от 60
месеца. Сумата, която е следвало да бъде погасена е 6589,62лв. и е определена в
погасителен план, чрез 60 месечни анюитетни вноски, от които първите 9 в размер
на 20.04лв., следващите 50 вноски по 125.67лв. и една последна изравнителна
вноска в размер на 125,75лв. /посочени конкретно в 6, ал.1 от договора/. Всяка
вноска включва в себе си два компонента - част от главницата плюс
възнаградителна лихва, подробно описани в приложения погасителен план към
договора за потребителски кредит. Крайния срок за погасяване на кредита е
уговорен да е 09.09.2015г.
Според
чл.3, ал.1 и 2 от този договор за усвоения кредит кредитополучателят дължи на
банката годишна лихва, определена по следния начин: За първите 9 месеца 5%
годишна лихва, а за останалия период променлива
годишна лихва формирана от сбора на Базовия лихвен процент /БЛП/ на банката за потребителски
кредите, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, увеличен с
1,250 пункта, като към момента на сключване на договора БЛП е в размер на 12,75
% . А в чл.3, ал.6 е уговорено, че БЛП се определя от Съвета на директорите на
банката и от ALCO, като се отразяват пазарните условия свързани с
колебанията на борсовия курс/индекс, размера на лихвения процент на финансовия
пазар и др. БЛП подрежи на ежемесечно преразглеждане, а при промяна на БЛП,
банката уведомява за това кредитополучателя чрез съобщение на интернет
страницата си, както в банковите офиси. В тези случаи промените се отразяват в
нов погасителен плана, едностранно от банката, за което предварително е дадено
съгласие от кредитополучателя, а той има право да получи новия погасителен
план.
В чл.3,
ал.4 е посочен ГПР по кредита, който е 12,10%, а общата дължима сума към
момента на сключване на договора е 6589,62лв.
При просрочие на
дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателят дължи лихва върху просрочените суми в размер на законната
лихва за забава /чл.8/.
Страните са договорили
клауза за предсрочна изискуемост, съгласно която при непогасяване на която и да
е вноска по кредита, както и при неизпълнение от кредитополучателя на което и
да е задължение по договора, банката може да направи кредита изцяло или частично
предсрочно изискуем /чл. 15, ал. 5/.
В договора и в
разпоредбите от чл.9 до чл.11 се съдържат уговорки за условията при които може
да се извърши предсрочно погасяване на кредита.
В чл. 17 е посочено, че кредитополучателя има
право да се откаже от договора в срок от
14 дни от сключването му, чрез писмено уведомление. В този случай дължи връщана
на предоставената главница в срок от 30 дни, ведно с уговорената лихва изчислена до датата на връщане на главницата.
При тези данни съдът
намира, че Договор за потребителски кредит № FL 549923 от 09.09.2010г. отговаря
на изискванията на всички точки от чл.11, ал.1 от ЗПК /в сила от 12.05.2010 г./, като е
писмен, посочени са страните, срока на договора за кредит, общия размер на
кредита и условията за усвояването му; лихвения процент по кредита, условията
за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент до колкото се прилагат различни лихвени проценти,
методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а; ГПР ;
условията за издължаване на кредита от потребителя, уговорени в самия договор и
в погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение
на вноските между различните неизплатени суми; информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата, лихвения процент, който се прилага
при просрочени плащания, предупреждение за последиците за потребителя при
просрочие на вноските; право на отказ на потребителя от договора, срока, в
който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото
упражняване, като и правото на предсрочно погасяване на кредита, реда за
неговото осъществяване и реда за прекратяване на договора за кредит.
Информацията е дадена по ясен и разбираем начин.
Договорът отговаря и на
изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК, като е сключен в писмена форма, на хартиен носител,
по ясен и разбираем начин, всички елементи на договора са представени с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, и е в два екземпляра – по
един за всяка от страните.
А разпоредбите на чл.12,
ал.1 от ЗПК са приложими за договори при който кредитът се предоставя под
формата на овърдрафт, какъвто процесния договор не е, тъй като е Договор за потребителски
кредит. Тоест не са приложими за него.
На следващо място във
въпросния Договор за потребителски кредит № FL 549923 от 09.09.2010г. е
определена договорна лихва първите 9 месеца -5% годишна лихва, а за останалия
период променлива годишна, която към
момента на сключване на договора БЛП е в размер на 12,75 %. Няма данни, а не се
и твърди от страните през периода на действие на този договор да е променян
първоначално определения годишен лихвен процент от 12,75 %, като не са и
представени някакви нови погасителни планове с променена договорна лихва.
Така определените лихвени
проценти не само са индивидуално уговорени, но и не противоречат на закона,
морала или добрите нрави, тъй като максимален размер на възнаградителната лихва
не е предвиден и в Закона за задълженията и договорите, нито е бил определен от
Министерския съвет на основание чл. 10, ал. 2 от ЗЗД. В съдебната практика се
приема, че максималният размер на възнаградителната лихва е ограничен
единствено от разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД, съгласно която страните могат
свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
добрите нрави. Нормативни разпоредби, ограничаващи максималния размер на
възнаградителната лихва са създадени едва със ЗИД на ЗПК, обнародван в
"Държавен вестник", бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.,
когато е създадена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, предвиждаща, че
годишният процент на разходите не може да бъде по- висок от пет пъти от размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет. Предвид горното съдът намира, че към
датата на сключване на процесния договор за кредит страните са разполагали с
възможността по чл. 9, ал. 1 от ЗЗД свободно да определят съдържанието му,
доколкото то не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави.
Според настоящия състав на съда уговореният между страните размер на
възнаградителната лихва не противоречи на добрите нрави, тъй като не надхвърля
нормалния и справедлив размер на възнаграждението на кредитора за това, че е
предоставил за ползване свои средства на потребителя. Същият е 12,75% и не надвишава
3 пъти размера на законната лихва, при което и не предвижда необосновано високо
възнаграждение за кредитора и несъздава предпоставки за неоснователното му
обогатяване, което е в съответствие на принципите на справедливостта и
добросъвестността в гражданските и търговските отношения.
В договора е посочен ГПР
от 12,10 % , който не само е по-малък от
максимално допустимите 50%, но и в случая няма никакво отражение върху общото
задължение на ищеца, възникнало от процесния договор за заем, тъй като в него
не уговорено задължение за заплащане на някакви разходи по кредита, които
кредитора да е направил или ще направи.
Ето защо и съдът намира
за неоснователни възраженията на ответника за нищожност на клаузите, касаещи
уговорена ГЛ и ГПР, тъй като те не са в противоречие със ЗЗД. Тези клаузи не са
нищожни, нито на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, нито като накърняващи добрите
нрави, доколкото по изложените съображения относно размерите им, които са под
прага по чл.19, ал. 4 от ЗПК, не противоречат на принципа за справедливост и на
равнопоставеност на страните в облигационната връзка, поради което и не
накърняват добрите нрави и като такива не са нищожни.
В конкретния случай,
както вече бе посочено по-горе клаузите, касаещи уговорена ГЛ и ГПР са
индивидуално уговорени в процесния договор. При което не налице и твърдяното от
ответника договаряне в Общи условия, каквито по делото не са представени, нито
има твърдения за приложими общи условия.
Не се установява и наличие
на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т.10 и т.12 от ЗЗП, чийто
законов текст е: т.10- налага на потребителя приемането на клаузи, с които той
не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора; т.12 -позволява на
търговеца или доставчика да променя едностранно без основание характеристиките
на стоката или услугата, поради следното: По никакъв начин не се установява на
ответника, в качеството му на потребител по смисъла на ЗПК, като
кредитополучател по Договор за потребителски кредит № FL 549923 от 09.09.2010г.
да е наложено приемана на клаузи касаещи ГЛ и ГПР, с които той не е имал
възможност да се запознае преди сключването на договора, тъй ката същите са
посочени в самия договор. А и в него изрично е декларирано от кредитополучател,
че получил преддоговорна информация, запознал се е с нея, и сключва този
договор въз основа на информирано съгласие. Не се установява и наличие на
уговорки в този договор, които да позволяват на банката да променя едностранно
без основание характеристиките на услугата. Действително е уговорено банката да
променя едностранно годишната лихва, но тази промяна не е без основание, а е
обвързана с промяна на лихвените проценти на финансовия пазар. Такава промяна в
случая не се установява и да е правена.
Ето защо и съдът намира
за неоснователно възражението на ответника за нищожност на договора, поради
наличие на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т.10 и т.12 от ЗЗП или поради наличие на клаузи противоречащи на
принципа за справедливост и накърняващи добрите нрави.
С Анекс №1 /допълнително
споразумение/ от 13.06.2011 г. към Договор за потребителски кредит № FL 549923
от 09.09.2010г., страните констатират, че към същата дата задълженията на
кредитополучателя възлиза на 4815,05 лева – редовна усвоена и непогасена главница. Същата
според чл.3 от Анекса е формирана, като към неизплатената част от главницата са
прибавени служебно от банката всички други плащания по чл.2, ал.1, т.1-2 по
първоначално предоставения кредит. Уговорен е 6 месечен гратисен период в който
се дължи само лихва при ГЛ 5% /колкото е в първоначалния договор /чл.4/, а за
останалия период ГЛ е останала както е уговорена първоначално. Според чл.8 от Анекса ГПР е 12,10% / колкото е в първоначалния
договор/. А общата дължима сума от ответника 0 кредитополучател е 6516,92лв.
Съставен е и нов погасителен план, като неразделна част от Анекс №1.
Видно от новия
погасителен план е, че салдото по главницата е 4810лв. – тоест толкова колкото
е главницата по отпуснатия кредит. Същевременно главницата за погасяване е 4815,05 лева, тоест с 5,05лв. повече. По какъв начин
е увеличена главницата от Анекса не
става ясно. Единствено това може да бъде извлечено от текста на чл.3 от Анекса
според който, към неизплатената част от главницата са прибавени служебно от
банката всички други плащания по чл.2, ал.1, т.1-2. Тези текстове от договора
касаят такси и комисионни по обслужване на разплащателна сметка открита на
името на кредитополучателя.
При което и следва да се
приеме, че към главницата е прибавена някаква дължима такса или комисионна
начислена от банката за обслужване на разплащателна сметка.
Така или иначе като в Договор
за потребителски кредит № FL 549923 от 09.09.2010г., така и в Анекс №1 от него
е уговорен срок на договора до 09.09.2015г. Ищеца основава изискуемостта на задължението по тях от факта на изтичане
срока на договора, който към датата на
депозиране на Заявлението за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК – 06.07.2018г.
вече е бил изтекъл.
Съгласно чл.110 от ЗЗД -с
изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът
не предвижда друг срок. За периода от 09.09.2015г. – датата на изтичане срок на
договора до 06.07.2018г. - датата на депозиране на Заявлението за издаване на ЗИ
по чл.410 ГПК, явяваща се монета на предявяване на иск пред съда е изминал
период от по-малко от 3 години. При което и вземането произтичащо от процесния
договор, като за главница така и за договорна лихва не е погасено по давност.
Напълно неоснователно е
възражението на ответника, че не дължи, тъй като вземането е погасено по
давност, понеже давността е следвало да започне да тече от дата на която е
следвало да се плати, но не извършено това плащане, поради следното: Дори и
страните да са уговорили настъпване на автоматична предстрочна изискуемост на
кредита, то за настъпването на такава е необходимо изрично изявление на
бенката, което да е достигнало до кредитополучателя – длъжник. Едва тогава и от
дата на достигане на изявлението за предсрочна изискуемост до
кредитополучателя, настъпва ефекта на трансформация на задължението по договора
от такова изпълнимо за определен срок на предсрочно изискуемо. Тъй като по
делото няма данни, а не се и твърди превръщането на задължението по процесния
договор в предсрочно изискуемо, респективно няма данни за дата на предсрочна
изискуемост, то и следва да се приеме, че изискуемостта е настъпила с изтичане
срока на договора.
По делото е представен е
договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 18.01.2016 г., сключен между
"Юробанк България" АД и "Еос Матрикс" ЕООД, според който
продавачът продава и прехвърля на купувача вземанията, посочени в
приемо-предавателния протокол. Част от този протокол също е приложен в към
представените от ищцовото дружество документи. Видно от него под № 4189357 е
записано вземана към ответника Н.Д.Д. произтичащо от Договор № FL 549923 от
09.09.2010г. в размер на общо 2000,25лв. към 31,12.2015г., в това число:
1688,13лв.-главница и 312,12лв. – лихва.
В т.4.3. от договора за
цесия е предвидено, че продавачът упълномощава приобретателя и всеки
уважаван адвокат посочен от него, от негово име, да действа като негов
представител при уведомяването на длъжниците от негово име за прехвърлените
вземания, като за целта го снабдява със съответно пълномощно. Представено е и нот.
заверено Пълномощно /л.110/ с което "Юробанк България" АД е
упълномощила "Еос Матрикс" ЕООД за извършва уведомяване на длъжниците
по цесията, съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Ищеца е представил и
Уведомление за извършената цесия, изпратено до ответника Н.Д.Д., получено на
05.02.2016г. /л.117/. С получаване на уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД,
кредитор на ответника вече е ищеца "Еос Матрикс" ЕООД и като такъв е
материално правно легитимиран да иска изпълнение на задълженията произтичащи от
процесния догвор за кредит.
По делото е приета,
неоспорена от страните ССЕ, изготвена от в.л.М.Л., която съдът кредитира като
компетентна и безпристрастна. Видно от констативно съобразителна част на ССЕ
сумата по кредита от 4810лв. е отпусната и усвоена от кредитополучателя Н.Д..
По този договор е погасено задължение от общо 4740лв., в това число 3126,97лв.
– главница; 1563,33лв. –договорна лихва
и 50,62лв. –лихви за просрочие за периода 10.03.2011г.-31.08.2015г. Последното
плащане е направено на 20.10.2015г. в размер на 40лв., с което е погасена част
от задължението по 47-ма погасителна вноска с падеж 09.08.2014г. Видно от
заключение по ССЕ общия размер на задължението по Договор за потребителски
кредит № FL 549923 от 09.09.2010г. към
датите 18.01.2016г. и 06.07.2018г. е: 1688,08лв. – главница и 138,54лв.
–договорна лихва за периода 10.08.2014г.-09.09.2015г.
Само за пълнота на
изложението следва да се отбележи, че според ССЕ последното извършено от
ответника плащане на задължения по процесния договор е с дата 20.10.2015г. в
размер на 40лв., с което е погасена част от задължението по 47-ма погасителна
вноска с падеж 09.08.2014г. От падежа на частично погазената вноска - 09.08.2014г.
до 06.07.2018г. - датата на депозиране
на Заявлението за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК, явяваща се монета на
предявяване на иск пред съда е изминал период от по-малко от 5 години. При
което и вземането произтичащо от процесния договор, като за главница така и за
договорна лихва не е погасено по давност.
Предвид
горните констатации и по изложените съображения съдът намира, че предявеният от
ищеца установителен иск е не само допустим, но и основателен. Тоест установява се наличие на задължение на ответника Н.Д.Д., ЕГН ********** за заплащане на сумата
от 1688,13лв., представляваща остатък
от неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № FL 549923 от
09.09.2010г. и сключен Анекс № 1/13.06.2011г. към него, ведно със законната
лихва върху главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 06.07.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за което задължение е издадена ЗИ № 1443/11.07.2018г по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 2706/2018г. по описа на РС Пазарджик.
До колкото с издадената Заповед № 1443/11.07.2018г. по ч.гр.д.
№ 2706/2018г. по описа на РС Пазарджик е разпоредено и заплащане на сумата от сума
от 312,12лв. - договорна лихва за периода 09.08.2015г-06.07.2018г., но ищеца изрично е
заявил, че оттегля тази си претенция, а и за същата сума не предявен
установителен иск, то и като последица от непредявяване на иск издадената
Заповед № 1443/11.07.2018г. в частта и по отношение на сумата от 312,12лв. -
договорна лихва за периода 09.08.2015г-06.07.2018г. не влиза в сила.
Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски. Общо направените от ищеца разноски са в размер на 283,76лв., в това число размер на 33.76 лева за държавна
такса и 250лв. за ССЕ, за които единствено са представени доказателства за
направени разноски, която и сума за разноски
по настоящото дело ще се осъди ответника да му заплати. До колкото видно от ЗИ
постановена по ч.гр.д. № № 2706/2018г. по описа на РС Пазарджик на ищеца са
присъдени разноски в размер на 40.01
лева за държавна такса, а искът независимо
да се уважава изцяло се прекратява в една част, то и на ищеца ще се присъдят
разноски за заповедното производство в размер на 33.76лв., представляващи
разноски в заповедното производство по съразмерност с уважената и прекратената
част, които ответника ще се осъди да му заплатят.
Предвид изхода от спора и уважаване изцяло на иска, ответника няма право на
разноски, а направените от него такива остават за негова сметка.
Мотивиран от горното съдът,
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: София,
район Витоша, ж.к“Малинова Долина“ ул.
„Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, ЧЕ Н.Д.Д., ЕГН **********,***, жк.Дианабад
бл.13, ап.87, му ДЪЛЖИ сумата от 1688,13лв., представляваща остатък от
неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № FL 549923 от
09.09.2010г. и сключен Анекс № 1/13.06.2011г. към него, ведно със законната
лихва върху главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 06.07.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за което
задължение е издадена ЗИ № 1443/11.07.2018г по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
2706/2018г. по описа на РС Пазарджик.
ОСЪЖДА Н.Д.Д., ЕГН **********,***, жк.Дианабад бл.13, ап.87, да заплати на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:
София, район Витоша, ж.к“Малинова Долина“ ул. „Рачо Петков-Казанджията” № 4-6 Сумата от 33.76 лева /тридесет и три лева и 76 ст./ -
представляваща разноските направени в заповедното производство, както и Сумата от 283,76 лева /двеста осемдесет
и три лева и 76 ст./, представляваща
разноски направени в исковото производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати
на страните заедно със съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................
/Валентина Иванова/