№ 4127
гр. София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ц.Р.Ц
при участието на секретаря М.Р.И
като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20241110145093 по
описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от С. С. Ж.
,срещу „Т.С“ ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК
за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на
ответното дружество процесните суми, за които е бил издаден изпълнителен лист от
27.06.2017 г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. дело №
21157/2016 г. по описа на СРС, 67 състав, а именно: сумата от 2912,23 лева,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за период м.03.2013 г. -
м.04.2015 г., на сумата от 328,54 лева – лихва за забава върху главницата за периода
30.04.2013 г. - 05.04.2016 г., както и сумата от 414,82 лева - представляваща съдебни
разноски. За събиране на задълженията по посочения изпълнителен лист било
образувано изп.дело №20177860401943 по описа на ЧСИ М.М. Ищцата твърди, че
изпълнителният лист бил издаден срещу наследодателя й В.Г.М, но след смъртта му
по изпълнителното дело бил конституиран единственият му наследник по закон –
ищцата С. С. Ж.. Ищцата сочи, че последното изпълнително действие, годно да
прекъсне давността, било извършено по изпълнителното дело на 25.07.2019 г. След
това от ЧСИ не били извършвани други годни да прекъснат погасителната давност
изпълнителни действия, поради което счита, че вземанията по изпълнителния лист
били погасени по давност. Ето защо предявява настоящия иск за признаване за
установено, че не дължи горепосочените суми, тъй като са погасени по давност.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Т.С“
1
ЕАД. Сочи се, че ищцата не била приела наследството на починалия длъжник В.Г.М,
поради което моли съда да й даде срок за приемане на наследството. По същество на
делото, намира искът за неоснователен. Излага съображения относно приложимия
срок на погасителна давност към вземанията по процесния изпълнителен лист, като
намира, че приложим е 5-годишният давностен срок. Намира, че след смъртта на
длъжника В.М на 25.12.2019 г. изпълнителното дело било спряно до конституиране на
наследниците му. Сочи, че по силата на чл. 3 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение за периода от 13.03.2020 г. до отмяната на
извънредното положение давност не е текла, което следва да бъде съобразено от съда
при постановяване на решението. Предвид изложените съображения, моли съда да
отхвърли иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
По делото не е спорно, а това се установява и от приложения по делото препис на
изп. дело №20177860401943 по описа на ЧСИ М.М, рег. №786, че в полза на „Т.С“
ЕАД бил издаден изпълнителен лист срещу В.Г.М за сумите, както следва: 2912,23
лева – представляваща главница за доставена топлинна енергия за период м.03.2013 г. -
м.04.2015 г., на сумата от 328,54 лева – лихва за забава върху главницата за периода
30.04.2013 г. - 05.04.2016 г., както и сумата от 414,82 лева - представляваща съдебни
разноски въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. №21157/2016 г. по описа на СРС, 68 състав.
С молба от 22.08.2017 г. „Т.С“ ЕАД е поискала образуването на изпълнително
дело срещу В.Г.М въз основа на изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. №21157/2016 г.
по описа на СРС, 68 състав, в резултат на което е образувано изп. дело
№20177860401943 по описа на ЧСИ М.М, рег. №786. С молбата за образуване на
изпълнителното дело взискателят е възложил на ЧСИ правата по чл. 18 ЗЧСИ.
На 16.09.2017 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника,
която е получена на 06.10.2017 г. от адв. К. – пълномощник на В.М. На л. 8 от
изпълнителното дело е налично пълномощно в полза на адв. К., издадено от длъжника
В.М.
На 25.07.2019 г. е подадена молба от взискателя „Т.С“ ЕАД с искане за
извършване на справка в НАП и налагане на запор върху трудовото възнаграждение,
респ. пенсията на длъжника, както и за насрочване на опис на движими вещи,
собственост на длъжника.
По изпълнителното дело е налично удостоверение за наследници с изх. №
РИС19-УГ51-1/02.01.2020 г., от което се установява, че длъжникът по изпълнението
В.Г.М е починал на 25.12.2019 г.
2
Върху молбата от 25.07.2019 г., депозирана от „Т.С“ ЕАД ЧСИ е постановил
разпореждане за конституиране на наследниците на починалия длъжник на основание
чл. 429, ал. 2 ГПК, както и за изпращане на покана за доброволно изпълнение.
На 21.05.2020 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до С. С. Ж., която
съгласно удостоверението за наследници е единствен наследник на починалия
длъжник В.М. Пратката, с която е изпратена поканата за доброволно изпълнение се е
върнала като непотърсена.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК в
тежест на ответника е да докаже извършването на действия, спиращи или прекъсващи
погасителната давност за вземането.
Исковият ред за защита по чл. 439 ГПК на длъжника, срещу когото е издадена
заповед за изпълнение, е приложим при позоваване на факти, които са новонастъпили
– след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
В разглеждания случай ищецът основава отрицателния си установителен иск на
изтекла давност, която счита, че е започнала да се отброява от 25.07.2019 г. – когато
твърди, че е било извършено последното валидно изпълнително действие по воденото
срещу нея, а преди това – срещу наследодателя й В.М, изп. дело №20177860401943 по
описа на ЧСИ М.М, рег. №786.
Съдът счита, че при осъществяването на принудително изпълнение въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение и изпълнителен лист, изпълняемото право е
облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл.
416 ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не
може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на
чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава
ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от
чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, а
неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по
правни последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. "а" ЗЗД –
целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се
установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде
изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна
степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към
кредитора – виж например Решение № 3 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. дело №
1722/2021 г., ІV г. о., ГК, Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г.,
II т. о., ТК, Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о.,
3
ГК.
По делото не са налице данни за влизане в сила на заповедта за изпълнение от
02.06.2017 г. по ч.гр.д. № 21157/2016 г. по описа на СРС, 68 състав, въз основа на която
е издаден процесният изпълнителен лист, но съдът приема, че това е станало най-
късно на 27.06.2017 г. – датата, на която е издаден изпълнителния лист. От посочената
дата е започнала да тече 5-годишната давност за погасяване правото на принудително
изпълнение на вземанията, предмет на изпълнителния лист.
Според разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно
задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение №
2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ/, като примерно и неизчерпателно са изброени
изпълнителните действия, прекъсващи давността. Взискателят има задължение със
свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки
изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ,
включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи. При изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът
може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още
не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. Когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само декларативен, а
не конститутивен характер. Поради това новата давност започва да тече не от датата
на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, а от датата на
предприемането от страна на взискателя на последното по време валидно
изпълнително действие.
За първи път погасителната давност, която е започнала да тече от влизане в сила
на заповедта за изпълнение на 27.06.2017 г. по аргумент от чл. 115, б. „ж“ и чл. 117
4
ЗЗД, е била прекъсната с подаването на молба за образуване на изпълнително дело на
22.08.2017 г., доколкото в нея на съдебния изпълнител изрично са възложени правата
по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ.
След това до подаването на молбата от 25.07.2019 г. от взискателя „Т.С“ ЕАД не
са искани или извършвани каквито и да било изпълнителни действия. Следва да се
приеме, че посочената молба от 25.07.2019 г., съдържаща искане за извършване на
конкретни изпълнителни действия, е прекъснала теченето на погасителната давност за
вземанията, предмет на изпълнителния лист. Както е разяснено в ТР №2/2015 г. по т.д.
№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.
Бездействието на съдебният изпълнител да приложи исканите способи в молбата не
следва да се тълкува в ущърб на взискателя, проявил активност в събиране на
вземането си.
След подаването на молбата от 25.07.2019 г. не са поискани от взискателя или
извършени от ЧСИ, въз основа на възлагането, изпълнителни действия, които да
прекъснат погасителната давност.
Длъжникът В.Г.М е починала на 25.12.2019 г. г. С настъпването на смъртта му по
изпълнителното дело са се осъществили предпоставките за спиране на производството
по чл. 432, ал. 1, т. 3 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че със смъртта на
длъжника по силата на закона се спира и изпълнителното производство, респ. спират
да текат всички срокове, като не могат да бъдат извършвани никакви процесуални
действия от съдебния изпълнител до конституирането на наследниците на длъжника. В
случая не е нужен нарочен акт на съдебния изпълнител, тъй като спирането настъпва
по силата на закона, а съдебния изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото спиране на изпълнителното производство. Аргументи в тази връзка
– мотивите по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, във връзка с
перемпцията.
На мястото на починалия длъжник В.Г.М ЧСИ М.М е конституирал законния му
наследник – ищцата. За периода от настъпването на смъртта на длъжника на
25.12.2019 г. до конституирането на ищцата на мястото му давност не е текла.
Доколкото обаче липсва дата на акта, постановен от ЧСИ, за конституиране на
починалия длъжник, не може да бъде направен извод за периода на спиране на
изпълнителното дело.
Въпреки това, следва да бъде съобразено и последвалото спиране на теченето на
давността поради обявеното извънредно положение в РБ със Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от
13.03.2020 г.). Съгласно чл. 3, т. 2 от посочения закон, считано от 13.03.2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните и други срокове,
5
предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват
права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на
сроковете по НК и ЗАНН. Съгласно § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. в ДВ, бр.
44 от 13.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
Държавен вестник. Ето защо давностният срок в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020
г. спрял да тече и продължил да тече, считано от 21.05.2020 г. Продължителността на
този период на спиране на основание ЗМДВИП е 69 дни.
По изложените съображения съдът намира, че към датата на предявяване на
исковата молба в съда – 30.07.2024 г., не е изтекла предвидената в закона 5-годишна
погасителна давност за погасяване на правото на принудително изпълнение за
вземанията, обективирани в процесния изпълнителен лист.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ответника по делото.
Същият претендира заплащането на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Относно заплащане на правната помощ чл. 37 от
Закона препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ. В редакцията на
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приложима към момента
на претендиране от страна на ответника на заплащането на юрисконсултско
възнаграждение, е предвидено, че за осъществяване на правна защита и съдействие по
дела с определен материален интерес, се присъжда възнаграждение в размер от 100 до
360 лева.
Съдът, като прецени фактическата и правната сложност на делото, както и
проявената от процесуалния представител на ответното дружество активност в
процеса, намира, че на ответното дружество следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. С. Ж., ЕГН: ********** срещу „Т.С“ ЕАД, ЕИК:
********* иск с правно основание чл. чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК за
признаване за установено, че е погасена по давност възможността за принудително
изпълнение по отношение на следните суми: сумата от 2912,23 лева, представляваща
главница за доставена топлинна енергия за период м.03.2013 г. - м.04.2015 г., на сумата
6
от 328,54 лева – лихва за забава върху главницата за периода 30.04.2013 г. - 05.04.2016
г., както и сумата от 414,82 лева - представляваща съдебни разноски, за които суми
срещу наследодателя на ищцата е издаден изпълнителен лист от 27.06.2017 г. по ч.гр.д.
№ 21157/2016 г. по описа на СРС, 68 състав.
ОСЪЖДА С. С. Ж., ЕГН: ********** да заплати на „Т.С“ ЕАД, ЕИК: *********
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100 лева – разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7