№ 138
гр. Благоевград, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20241210200640 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от К. М. Х. с ЕГН ********** и адрес: ... против
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата (ЗП)
№ ********** от 03.06.2021г. на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на
жалбоподателя за административно нарушение на чл.139 ал.5 и 7 във връзка с
чл.102 ал.2 от Закона за движение по пътищата, на основание чл.179 ал.3б във
връзка с чл.187а ал.1 от Закона за движение по пътищата е наложена „глоба“ в
размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева.
Производството е образувано, след като първоначално е било
образувано като НАХД № 150/2024г. на Районен съд – Сандански, но с
определение на този съд е изпратено на Районен съд – Благоевград, като
местно компетентен съд
С жалбата се твърди, че електронния фиш е незаконосъобразен, издаден
в нарушение на материалния и процесуалния закон, след изтичане на
давността за това по чл.34 ал.3 във връзка с ал.1 от ЗАНН. Сочи се, че в
електронния фиш няма описание на нарушението, описаното не отговарят на
действителното фактическо положение и същото не е извършено от
жалбоподателя. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени
обжалвания електронен фиш.
Жалбоподателят, редовно призовано, не се явява, представлява се от
адвокат Е. Г.-Великова, която поддържа жалбата, прави доказателствени
искания, като взема становище по същество на спора и моли съдът да отмени
1
обжалвания електронен фиш, като незаконосъобразен. Претендира и
присъждане на направените в хода на производството разноски за един
адвокат.
За административнонаказващият орган Агенция „Пътна
инфраструктура“ се явява процесуален представител юрисконсулт .. Н., която
оспорва жалбата и поддържа становището за правилност и законосъобразност
на обжалваният електронен фиш, прави доказателствени искания и изразява
становище по същество, като моли съдът да потвърди обжалвания електронен
фиш. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение за процесуалния
представител на жалбоподателя в процеса.
Районна прокуратура - Благоевград, редовно и своевременно призовани,
не ангажират свой представител по делото и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на жалбоподателя,
събраният по делото доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана пред
административнонаказващия орган от активно легитимирано за това лице и в
законоустановеният срок за обжалване, на 11.03.2024г., като е заведена пред
административнонаказващия орган с вх. № 53-00-5580, доколкото видно от
представеното Известие за доставяне (лист 6 от НАХД № 150/2024г. на
Районен съд – Сандански), електронния фиш е връчен на дружеството-
жалбоподател на 27.02.2024г. Разгледана по същество, жалбата е основателна
по следните аргументи:
С ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че на
03.06.2021г., в 17.52 часа, в Електронната система на АПИ е регистрирано
ППС - товарен автомобил с марка и модел „МЕРЦЕДЕС 1424“ с рег. № ..., с
технически допустима маса от 15000, с 2 броя оси, екологична категория
ЕВРО 3, без ремарке, да се движи в Община Благоевград по път А-3,
км.90+219, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платнената
пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е била заплатена
дължимата се пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, тъй като за
посоченото ППС има валидна маршрутна карта, но платената категория е по-
малко от измерената. Това деяние е квалифицирано като административно
нарушение на собственика на посоченото ППС по чл.139 ал.5 и 7 във връзка с
чл.102 ал.2 от ЗДвП. Нарушението е установено с техническо устройство №
10101, представляващо елемент от електронната система на АПИ за събиране
на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се именно на
път А-3, км.90+219. За констатирано нарушение от системата на АПИ, на
собственика на въпросното ППС /жалбоподател по делото/, на основание
чл.179 ал.3б във връзка с чл.187а ал.1 от Закона за движение по пътищата,
Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ, е издала обжалвания
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата №
2
********** от 03.06.2021г. (лист 5 от НАХД № 150/2024г. на Районен съд –
Сандански), с който на К. М. Х. с ЕГН ********** и адрес: ... наложил „глоба“
в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева. Към извлечението от
Електронната система на АПИ е бил изготвен и снимков материал, в който е
заснето именно отразеното в ЕФ превозно средство, на посочената дата и
място (лист 9-11 от НАХД № 150/2024г. на Районен съд – Сандански).
С извлечение от Електронната система на АПИ за събиране на пътни
такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата от дата 03.06.2021г., в 17.52 часа
(лист 8 от НАХД № 150/2024г. на Районен съд – Сандански) за посочения в
обжалвания електронен фиш пътен участък - път А-3, км. 90+219, нарастващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, в район на
с.Българчево, област Благоевград, се установяват автоматично генерирани
данни за извършено нарушение от ППС с рег. № ..., регистрирано като
собственост на жалбоподателя К. М. Х., поради това, че има маршрутна карта,
но платената категория е по-малка от измерената категория. Съгласно нормата
на чл.167а ал.3 от ЗДвП, тази Електронна система за събиране на пътни такси
по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, създава доклади за всяко установено
нарушение по чл.179 ал.3-3в от ЗДвП, към които автоматично се прилагат
статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях
статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях
обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на
техническото средство – част от системата. Преди регистрирането в системата
на това нарушение, последната е създала, както доклад за нарушението, така и
снимков материал, приложени към процесната преписка, които изцяло
потвърждават фактическите обстоятелства в издаденият за нарушението и
обжалван по делото електронен фиш. Съгласно цитираната норма на чл.167а
ал.3 от ЗДвП, доклада от Електронната система и снимковия материал,
създаден от нея при регистриране на нарушение по чл.10 ал.1 от ЗП, са годно
доказателство за установяването му, поради което и съдът кредитира тези
документи именно по този начин, още повече, че те не бяха оспорени с
никакви други доказателства в процеса.
На същия извод навежда и представеното писмени Становище на Отдел
“Управление на информационната система и инфраструктура“ при
Национално тол управление при АПИ, от 05.04.2024г. (лист 39 от делото), с
което се потвърждава, че и след извършена проверка в Електронната система
на този орган се констатира, че за датата и часа на нарушението има закупена
валидна маршрутна карта № 21060387942732 в която има платен сегмент на
който е отчетено нарушението, като декларираната категория в маршрутната
карта е за ППС камион под 12 т. с 2 оси, а заснетото ППС е с допустима
максимална маса на състав от превозни средство е над 12т с 2 оси, като
3
класираната категория е по-малка от заснетата. Направен е извод, че
нарушението установено на рамка 10101 н сегмент № ********** е отчетено
коректно, като е представена и таблица с маршрутните карти на ППС валидни
за датата и часа на нарушението (лист 40 от делото).
Служебно известно е на съда, че включването на процесния пътен
участък в платена пътна мрежа за Република България се установява с
Решение № 101 на МС от 20.02.2020г. за приемане на Списъка за
републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние -
тол такса, ведно с приложение на последния и скица на участъка, като рамка
№ 10102 и сегмент № ********** от Електронната система за път А-3 е
изрично посочен в него, като контролна точка в Електронната система на
АПИ.
От приложените Решения по Протокол № 28765/21 от 09.09.2021г. на
УС на АПИ и Заповед № РД-11-983/13.09.2021г. на Председателя на УС на
АПИ, са утвърдени образци за електронен фиш по чл.189ж, ал.1 от ЗДвП (лист
42-51 от делото).
Представено по делото е Постановление № 24 от 20.02.2020г. за
изменение на Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и
ползване на републиканската пътна мрежа, приета с пПостановление № 370 на
Министерски съвет от 2019г., от което е видно, че за товарни автомобили от
3,5 до 12 т., ЕВРО 3 и 4, цената на тол такса лв./км. е 0,04 на автомагистрала, а
за товарни автомобил над 12т. с 2 – 3 оси, ЕВРО 3 и 4, цената на тол такса
лв./км. е 0,08 на автомагистрала 1лист 41 от делото).
Не се спори от страните, че товарен автомобил „МЕРЦЕДЕС 1424“ с рег.
№ ... е собственост към момента на осъществяване на нарушението, на К. М.
Х. с ЕГН ********** и адрес: ..., а и това е видно от извлечението от
Електронната система на АПИ за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от
Закона за пътищата.
Всички представени доказателства са годни такива и кореспондират по
между си, поради което и съдът ги кредитира изцяло при изясняване на
обективната истина в процеса по този казус.
При така установената фактическа обстановка и на база ангажирания по
делото доказателствен материал, съдът намира от правна страна, че
жалбоподателя К. М. Х. незаконосъобразно е санкциониран за
административно нарушение по чл.139 ал.5 и 7 във връзка с чл.102 ал.2 от
Закона за движение по пътищата във връзка с чл.10 ал.1 т.2 от Закона за
пътищата.
Налице е материална компетентност на издателя на обжалваният акт
като Електронен фиш и по принцип. В тази връзка съдът отчете нормата на
чл.167а от ЗДвП, съгласно която именно Агенция „Пътна инфраструктура“
осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл.10 ал.1 от
Закона за пътищата чрез електронната система за събиране на пътни такси.
При изпълнение на функциите си по този закон, определените от председателя
4
на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ длъжностни лица
установяват нарушенията по чл.179 ал.3-3в от ЗДвП, като използват
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и/или табелата с регистрационния номер на пътното
превозно средство, както и такива за измерване на размерите, масата или
натоварването на ос на моторните превозни средства, осъществяват контрол
по спазване на задълженията за заплащане на таксите по чл.10 ал.1 от Закона
за пътищата, проверяват създадените записи по ал.3 и на тяхна основа
съставят актове за установяване на административни нарушения при спазване
на разпоредбите на чл.189е и чл.189ж, респ. съставят и връчват актове за
установяване на административни нарушения и електронни фишове за
нарушения по чл.179 ал.3-3в от ЗДвП. От друга страна, съгласно нормата на
чл.10 ал.10 във връзка с ал.1 от Закона за пътищата, Агенция „Пътна
инфраструктура“ осъществява правомощията на държавата във връзка със
събирането на пътните такси по този член и функциите на лице, събиращо
пътни такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства /на база време и на база
изминато разстояние/, ведно с дейността по практическото прилагане,
въвеждането, функционирането и контрол чрез системата за събиране на
пътните такси. В конкретният казус, твърдяното нарушение е именно
свързано с незаплащането на дължима пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП във
връзка с чл.102 ал.2 от ЗДвП, установено въз основа на електронната система
на АПИ, породи което и компетентен орган за контрол и налагане на санкция
за такова нарушение по аргумент на регламентираната и цитирана правна
уредба, е именно процесният издател АПИ. /В тази насока е и съдебната
практика: Решение № 985/11.10.2022 г., постановено по КНАХ № 493/2022г.
по описа на Административен съд – София област; Решение №
455/13.10.2022г., постановено по КНАХД № 649/2022г. на Административен
съд – Плевен/.
От друга страна обаче отговорността на собственика на процесното
ППС, за който не е спорно, че е жалбоподателя в процеса, е ангажирана за
нарушение по чл.102 ал.2 във връзка с чл.187а ал.1 и във връзка с чл.179 ал.3б
от ЗДвП. Съгласно последната норма, действително е предвидено наказание
глоба за собственика на ППС от категорията по чл.10б ал.1 от ЗП, за което
изцяло или частично не е заплатена пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП, а
нормата на чл.187а ал.1 от ЗДвП, не изключва санкциониране когато
собственика е физическо лице, както е в конкретния казус. Същевременно,
съгласно нормата на чл.39 ал.4 от ЗАНН, за случаи на административни
нарушения, установени и заснети с техническо средство или система в
отсъствие на контролен орган и нарушител /каквато е процесната хипотеза/,
когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да
налагат глоби в размер над обжалваемия минимум по ал.2, за което се издава
Електронен фиш. При това положение, за да се издаде Електронен фиш по
реда на чл.179 ал.3б от ЗДвП, това трябва изрично да е предвидено в закон.
5
Специалната разпоредба, която регламентира издаването на електронен фиш
във връзка с нарушения, установени и заснети от Електронната система по
чл.167а ал.3 на АПИ, е нормата на чл.189ж ал.1 от ЗДвП. В редакцията на тази
норма обаче към датата на заснемане на твърдяното нарушение в настоящият
казус, а именно редакцията, публикувана в ДВ, бр. 105 от 2018г., в сила от
01.01.2019г., е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за
нарушение, установено с електронната система на АПИ, само ако и когато то е
такова по чл.179 ал.3 от ЗДвП, но не и за нарушение по чл.179 ал.3б от същият
нормативен акт, каквото основание е цитирано в обжалваният електронен
фиш за съставянето му. Такава възможност за издаване на електронен фиш и
при нарушения по чл.179 ал.3б от ЗДвП е предвидена едва с изменение на
нормата на чл.189ж ал.1 от ЗДвП, публикувана в ДВ бр.13 от 2024г., в сила от
13.02.2024г., но доколкото редакцията на тази норма към датата на твърдяното
нарушение в казуса е била действащата такава, а и се явява по-благоприятен
закон за дееца, именно тя следва да се отчете от съда като приложимо право
по аргумент на чл.3 от ЗАНН.
Все в този ред на мисли следва да се посочи, че издаването на
електронен фиш по облекчената процедура, вместо АУАН, е лишило
жалбоподателя от правата му по чл.189е ал.1 и ал.2 от ЗДвП, а именно да бъде
уведомен за възможността да заплати незаплатената пътна такса по чл.10 ал.2
от ЗП, считано от връчването на такъв акт.
Предвид изложеното, издаденият в случая електронен фиш е в
нарушение както на чл.39 ал.4 от ЗАНН, така и на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, а
това обосновава неговата процесуална незаконосъобразност и налага отмяната
му само на това процесуално основание. /В тази насока е и съдебната
практика, а именно: Решение № 642 от 13.02.2025г. на Административен съд -
Пазарджик по КНАХД № 960/2023г. и Решение № 3099 от 30.01.2025г. на
АССГ по КНАХД № 11361/2024г./.
Съдът намира за неоснователно възражението на санкционният орган,
че обжалваният електронен фиш е издаден въз основа на чл.189 ал.4 от ЗДвП,
след като нормата на чл.189ж ал.1 от ЗДвП във връзка с чл.167а ал.1 от
същият Закон, се явява специална за нарушение, като процесното поради и във
връзка с незаплатена пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП. Този извод не се
променя от представените по делото Решение по Протокол № 28765/21 от
09.09.2021г. на УС на АПИ и Заповед № РД-11-983 от 13.09.2021г. на
Председателя на УС на АПИ, с които са утвърдени образци за електронен фиш
по чл.189ж ал.1 от ЗДвП, тъй като такъв ненормативен акт не дерогира
приложението на ЗДвП, нито пък на ЗАНН.
В допълнение съдът намира за нужно да посочи и това, че в хода на
процеса по направено преюдициално запитване на друг съдебен орган в
Република България /Административен съд – Хасково/, е било образувано
дело С-61/2023г. пред СЕС, което е приключило с Решение от 24.11.20124г. С
това решение СЕС приема, че чл.9а от Директива № 1999/62/ЕО относно
6
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури, следва да се тълкува в смисъл, че посоченото в
него изискване за съразмерност, не допуска система от наказания, която
предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за
всички нарушения на правилата относно задължението за предварително
заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от
характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда
възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност
чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. В такава
хипотеза СЕС приема, че се касае за нарушение на основен принцип на
европейското право, а именно принципа на пропорционалност на налаганите
санкции, които следва да се определят съобразно тежестта на конкретното
нарушение и при отчитане на конкретните факти и обстоятелства, във връзка с
извършване на нарушението. От своя страна, строгостта на санкциите, също
следва да бъде в съответствие с тежестта на нарушението, за да гарантират
реално възпиращ ефект, като същевременно се съблюдава и общия принцип
на Съюза за „пропорционалност“. Ето защо и след като е констатирал, че в
разпоредбата на чл.179 ал.3-3б от ЗДвП, на практика лишава националните
съдилища на Република България да индивидуализират административното
наказание /имуществена санкция/ за всяко конкретно нарушение по чл.10 ал.1
от ЗП в зависимост от всички обстоятелства и степента му на тежест, СЕС
приел в решението си, че система от фиксирани санкции в тази норма, без да
се предвижда различен техен размер, изглежда непропорционално с оглед на
целите, посочени в правната уредба на Съюза /в тази насока е и европейската
практика – Решение от 22.03.2017г. по дело С-497/2015г. и С-498/2015г.
Euro-Team и Spiral-Gep./. Според СЕС по дело С-61/23, правната уредба на
страната ни относно „компенсаторната такса“, също би потвърдила този
непропорционален характер на основната система от административни
наказания по чл.179 ал.3-3б от ЗДвП, след като и тя самата също е с фиксиран
размер. Съдебната практика на СЕС по отправени към него преюдициални
запитвания, а именно тълкувателни решения за съответствие на българското
право с европейското такова, се ползва със задължителна сила както по
отношение на националната юрисдикция, която е отправила преюдициалното
запитване, така и по отношение на всеки друг национален съд, пред който е
поставен аналогичен и подобен казус и в тази насока е съдебната практика
/Решение № 23/14.02.2018г. на ВКС по Н.Д. № 13/2018г. и Определение №
2350/01.04.2021г. на АС - София по адм. д. № 2509/2021г./.
В тази насока е и изричната норма на чл.10 от ДЕО /ДФЕС след
изменение на заглавието/, съгласно която, държавите-членки на Европейската
общност предприемат всички мерки, било общи, било специални, за да
осигурят изпълнението на задълженията, произтичащи от този Договор и от
актовете на институциите на Общността, с което съдействат за постигане
целите на Общността по чл.2 и чл.3 от ДЕО. Такава институция на
Европейската общност и ЕС е и СЕС, респ. СЕО, поради което националния
7
съдия, както и всяка друга администрация в държавата-членка, са длъжни да
отчитат и прилагат практиката на тази европейска институция особено при
направено тълкуване за несъответствие на националното право с европейското
такова, с оглед на принципите за примат на европейското право над
националното право на държавите-членки, както и неговият директен ефект.
/В тази насока е и практиката на СЕО, а именно делото Costa с/ENEL от 1964г.
и решението по дело 26/62 Van Gen den Loos./. Съгласно категоричната
практика и указания на този съд в неговите решения, принципа на примата се
свързва с това, че Правото на ЕС следва да се прилага в държавите-членки
както безусловно, така и с предимство пред действащото национално право,
като в случай на противоречие на национална норма спрямо европейска
такава, националната норма не следва да се прилага или иначе казано,
приложението на Общностното право налага на всички компетентни
национални органи, в това число и съдии, забрана да прилагат националната
норма, която противоречи и за това е несъвместима с ДЕО и европейското
право. Нещо повече Европейския съд в тълкуването си на принципа на
примата, напрактика и задължава националния съдия при констатирано от
него противоречие на национална норма или закон с европейски такива, да
спре незабавно приложението на тази национална норма или закон, дори ако
по вътрешното право на страната-членка няма такова право.
Предвид изложеното и след като отчете, че в настоящият казус
законодателят е предвидил именно и само фиксираната като вид и размер
санкция от 2500.00 лева по чл.179 ал.3б от ЗДвП за процесното твърдяно
нарушение по чл.102 ал.2 от ЗДвП във връзка с чл.10 ал.1 т.2 от ЗП, като по
този начин е изключена възможността съдът да направи своята преценка за
тежестта на евентуално извършеното нарушение, както и да съобрази
индивидуализиращите го обстоятелства, което е негово задължение по чл.27
от ЗАНН и при наличието на основанията за това да измени и намали
наложената на дееца административна санкция, и като отчете цитираната
практика на СЕС и СЕО и принципа за примат и директен ефект на
европейското право пред националното и вътрешно такова, съдебният състав
констатира, че отмерената административна санкция с обжалваният
електронен фиш, е непропорционална и несъразмерна такава, както и
несъответстваща на европейското право и основни негови принципи, което
също обосновава отмяната на обжалвания електронен фиш и на това
основание. Националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на
Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на
частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка
разпоредба, която ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би
довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат. Санкциите следва да
са ефективни, съразмерни и възпиращи и съгласно разпоредбата на чл.12 от
ЗАНН, докато наличието на административно наказание в абсолютно
определен /фиксиран размер/, не е в съответствие с тези принципи и на
националното и на европейското право и именно за това обжалваният акт
8
следва да бъде отменен. /В тази насока е и категоричната съдебна практика на
съдилищата в страната, а именно: Решение № 190/12.02.2025г. на
Административен съд-София област по КНАХД № 1492 от 2024г.; Решение №
134 от 12.02.2025г. по КНАХД № 134 от 2024г. на АС-София област; Решение
№ 181 от 12.02.2025г., постановено по КНАХД № 1410 от 2024г. по описа на
АС-София област; Решение № 720/12.02.2025г., постановено по КНАХД №
530 от 2024г. на АС-Благоевград; Решение № 721 от 12.02.2025г., постановено
по КНАХД № 953 от 2024г. на АС-Благоевград; Решение № 723/12.02.2025г.,
постановено по КНАХД № 297 от 2024г. на АС-Благоевград; Решение № 1342
от 12.02.2025г., постановено по КНАХД № 903 от 2024г. на АС-Пловдив;
Решение № 1661 от 12.02.2025г., постановено по КНАХД № 2073/2023г. на
АС-Варна./.
Доколкото в конкретният казус законодателят е предвидил изрична и
специална разпоредба за санкциониране на нарушение като процесната, а
именно чл.187а ал.2 т.3, във връзка с чл.179 ал.3б от ЗДвП, то не може да
намери приложение и нормата на чл.185 от ЗДвП, макар да предвижда по-
малка административна санкция от наложената с обжалвания електронен фиш
при извършени нарушения по ЗДвП.
С оглед изхода на спора и по аргумент от чл.63д ал.1 от ЗАНН,
санкционният орган следва да заплати сторените и доказани съдебни разноски
на жалбоподателя за адвокатско възнаграждение. В случая обаче, видно от
Договор за правна защита и съдействие № 217119, от 22.04.2024г., сключен
между жалбоподателя К. М. Х. и адв. Е. Г. Г.-Великова от АК – Благоевград,
представен по делото, същият е сключен безплатно на основание чл.38 ал.1 т.3
от Закона за адвокатурата. С оглед изхода на делото, съдът по аргумента на
чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, когато насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът
определя в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2 и
осъжда другата страна да го заплати. Съгласно нормата на чл.18 ал.2 във
връзка с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. на ВАдвС за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в сила към заплащане
на адвокатското възнаграждение в случая, при наложена административна
санкция и респ. интерес от 1000.00 лева до 10 000 лева, /в случая 2500 лева/,
минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 400.00 лева плюс 10%
от горницата над 1000.00 лева или в случая минималното адвокатско
възнаграждението е в размер на 550.00 лева. Отделно от това, съгласно
нормата на чл.7 ал.9 от Наредбата, при защита по административно-
наказателни дела с повече от две съдебни заседания /в казуса са две такива/, за
всяко следващо заседание след първите две, се заплаща на адвоката
допълнително възнаграждение по 250.00 лева. Предвид изложеното, и
доколкото по делото са проведени две съдебни заседания, то претенцията за
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата е основателно и доказано до сумата от 550 лева, като тази сума
следва да бъде заплатена на адв. Е. Г. Г.-Великова от АК – Благоевград,
9
процесуален представител – пълномощник на жалбоподателя по настоящото
дело К. М. Х.. Посоченото адвокатско възнаграждение следва да се възложи за
заплащане на АПИ, като структура в която е назначен санкционния орган –
физическо лице, тъй като последният не разполага със самостоятелен бюджет
за посрещане на подобни служебни разходи.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 във връзка с ал.3 във
връзка с чл.58д т.4 от ЗАНН и чл.63д ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН Електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата № ********** от 03.06.2021г.
на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на К. М. Х. с ЕГН ********** и
адрес: ..., за административно нарушение на чл.139 ал.5 и 7 във връзка с
чл.102 ал.2 от Закона за движение по пътищата, на основание чл.179 ал.3б във
връзка с чл.187а ал.1 от Закона за движение по пътищата е наложена „глоба“ в
размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София, да заплати на
адв. Е. Г. Г.-Великова от АК – Благоевград, адвокатско възнаграждение по
производството пред Районен съд - Благоевград, определено по реда на чл.38
ал.2 във връзка с чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата, в размер на 550
(петстотин и петдесет) лева, съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004г. на ВАдвС
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението може да се обжалва пред Административен съд –Благоевград
в 14-дневен срок, считано от обявяването му на всяка от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
10