Решение по дело №427/2019 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 януари 2020 г. (в сила от 15 юли 2020 г.)
Съдия: Вилиана Стефанова Върбанова Манолова
Дело: 20197200700427
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№ ..........

 

гр. Русе, 20.01.2020 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Русе, V състав, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

 

при секретаря       БИСЕРКА ВАСИЛЕВА   като разгледа докладваното от съдия          ВЪРБАНОВА        адм. дело 427 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Постъпила е жалба от А.А.С. *** против Решение № 2153-17-40/07.06.2019 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Русе, с което е отхвърлена жалбата му и е потвърдено Разпореждане № 2140-17-121/05.03.2019 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО. В жалбата се твърди, че неправилно административният орган не е зачел като осигурителен стаж от втора категория отделни периоди, през който жалбоподателят е работил в Захарни заводи „Димитър Благоев“ – Русе (трансформирани по-късно в Държавна фирма „Захар Био“ – Русе, „Захар Био“ ЕООД – Русе и сега – „Захар Био“ АД – Русе) като ръководител движение и маневрист в индустриален жп клон – оперативен пост „Димитър Благоев“. Счита, че целият му осигурителен стаж в този осигурител отговаря напълно на разпоредбата на т. 8 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП – отм.) и следва да бъде зачетен от втора категория, а не само част от този стаж, както е направил административният орган. Представя с жалбата множество документи, относно дейността на Захарни завод – Русе.

Иска се от съда да отмени оспореното решение и да уважи искането за зачитане от втора категория на спорния стаж. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък.

Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ – Русе, чрез процесуалния си представител, в хода на делото по същество и в представени писмени бележки, счита жалбата за неоснователна и иска същата да бъде отхвърлена от съда като се претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в предвидения законов срок видно от приложеното по преписката известие за доставяне (л. 76 от преписката) и извършеното входиране на жалбата в деловодството на административния орган (л. 3 от делото). Жалбата изхожда от лицето, адресат на акта, за което е налице правен интерес от оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Решение № 2153-17-40/07.06.2019 г., предмет на оспорване в настоящото производство, е издадено от материално и териториално компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а” от КСО орган – директора на ТП на НОИ – Русе.

Спазена е изискуемата писмена форма като решението е мотивирано, съобразно изискването на чл. 117, ал. 3 от КСО.

От данните по делото се установява, че в хода на административното производство са събрани всички относими доказателства, релевантни за преценка на правото на жалбоподателя на исканата от него пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наличието на такива не се и твърди от жалбоподателя.

Въпреки това съдът намира, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, тъй като неправилно е приложен материалния закон, поради това че административният орган неправилно е ценил събраните доказателства, без да ги анализира в тяхната съвкупност, а единствено позовавайки се на едни доказателства, игнорирайки напълно други.

От фактическа страна по делото не е спорно, че във връзка с подаденото на 06.11.2018 г. от жалбоподателя заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е постановено разпореждане № 2140-17-121/05.03.2019 г. (л. 50 от преписката), с което е отказано отпускане на исканата пенсия. Според съдържанието на разпореждането към датата на заявлението – 06.11.2018 г. жалбоподателят е на възраст 59 години, 6 месеца и 5 дни, а от представените документи за осигурителен стаж и данните по чл. 5, ал. 4 от КСО от РОЛ (Регистъра на осигурените лица) му е зачетен осигурителен стаж от ІІ категория – 9 години, 1 месец и 13 дни и от ІІІ категория – 29 години, 5 месеца и 20 дни, или общ осигурителен стаж, приравнен към ІІІ категория – 40 години, 10 месеца и 14 дни, при което сборът от навършена възраст и осигурителен стаж е 100 години, 4 месеца и 19 дни. От тези данни е направен извод ,че жалбоподателят не отговаря на изискването за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО, тъй като не притежава 15 години осигурителен стаж от втора категория. С този мотив на С. е отказано отпускане на пенсия. Разпореждането е мотивирано и с липса на предпоставки за отпускане на този вид пенсия на основание чл. 68, ал. 1-3 от КСО, тъй като жалбоподателят при наличие на изискуемия стаж не е навършил необходимата възраст.

От данните по преписката е видно, че по отношение на жалбоподателя е налице и предходен отказ да му бъде отпусната същата пенсия – Разпореждане № 2140-17-485/18.09.2017 г. (л. 31 от преписката), постановен по негово заявление от 16.05.2017 г. (л. 1-32 от преписката). При това произнасяне изрично е посочено, че стажът на жалбоподателя в периодите 06.04.1983 г – 01.04.1985 г., 01.04.1985 г. – 01.09.1990 г., 01.01.1994 г. – 31.12.1995 г., 01.01.1997 г. – 31.08.1997 г., м. 12.1997 г. и 01.01.2000 г. – 01.05.2002 г. – общо 12 години, 5 месеца и 25 дни на длъжност ръководител движение и маневрист в „Захар Био“ АД е зачетен от трета категория, тъй като липсват доказателства за зачитането му от втора категория по т. 8 от ПКТП (отм.) , както и основание за такова зачитане след 01.01.2000 г. по НКТП (Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране).

При произнасяне по следващото заявление на жалбоподателя с Разпореждане № 2140-17-121/05.03.2019 г. липсват подобни разяснения, но от описа на осигурителния стаж на жалбоподателя, изготвен преди произнасянето на пенсионния орган (л. 36-37 от преписката) е видно, че посочените периоди също са зачетени като стаж от трета категория (ред 4, 5, 7, 9 и 11 от описа).

С. оспорил разпореждане № 2140-17-121/05.03.2019 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване по реда на чл. 117 от КСО с твърдения, че неправилно му е зачетен част от стажа в Захарни заводи – Русе, като за доказване на това свое твърдение е представил изобилие (110 листа) от документи, с които е успял да се снабди, приложени повторно и към жалбата до настоящия съд, касаещи дейността на предприятието в процесните периоди. Целта на представените множество доказателства е да установи, че индустриалният жп клон, в който е полагал труд като ръководител движение и маневрист жалбоподателя, е бил постоянна натовареност, съизмерима с натовареността в БДЖ. С жалбата е оспорено зачитането на осигурителния стаж на С. в периодите 06.04.1983 г. – 01.09.1990 г., 01.01.1994 г. – 31.12.1995 г., 01.01.1997 г. – 31.08.1997 г. и 01.12.1997 г. – 31.12.1997 г. в Захарни заводи – Русе.

Директорът на ТП на НОИ – Русе се е произнесъл по жалбата на С. с оспорваното в настоящото производство решение № 2153-17-40/07.06.2019 г. (л. 74-75 от преписката) като я отхвърлил и потвърдил разпореждането. Относно оспорения стаж на жалбоподателя ответникът потвърдил извода на пенсионния орган, че стажът не може да бъде зачетен от втора категория поради липса на информация относно броят на обработените превозни вагони в процесните периоди, въз основа на които да се направи преценка дали този стаж попада в хипотезата на чл. 8 от ПКТП (отм.).

Пред съдебната инстанция предмет на оспорване са единствено периодите 06.04.1983 г. – 01.09.1990 г., 01.01.1994 г. – 31.12.1995 г., 01.01.1997 г. – 31.08.1997 г. и 01.12.1997 г. – 31.12.1997 г. Тези периоди са част от периода от 06.04.1983 г. до 01.05.2002 г., в който според представеното по преписката удостоверение обр. УП-3 изх. № 43/28.06.2017 г., издадено от „Захар Био“ АД (л. 20 от преписката), жалбоподателят е работил в това предприятие на длъжности „ръководител движение“ (в по-голямата част от периода) и „маневрист“ (само от 16.12.1983 г. до 01.04.1985 г.). Общият стаж в това предприятие е посочен в удостоверението като 19 години и 25 дни. Част от този общ стаж в „Захар Био“ АД  (извън посочените периоди до 31.12.1999 г.) е зачетен от пенсионния орган като стаж от втора категория на основание т. 8 от ПКТП (отм.), видно от описа на осигурителния стаж на жалбоподателя. В забележка срещу зачетения т втора категория стаж е посочено писмо № 26/24.07.2017 г. (л. 21 от преписката), а срещу зачетения от трета категория – писмо № 1029-40-7823/25.08.2017 г. на НОИ – София (л. 22-23 от преписката). В първото писмо от „Захар Био“ Ад предоставят наличната информация относно натовареността на индустриалния ЖП клон „Захар Био“ АД (брой обработени вагони). Информацията включва данни за 1990 г. (месеците ІХ – ХІІ), 1991 г., 1992 г., 1993 г., 1996 г., 1997 г. (месеците ІХ-ІХ), 1998 г. и 1999 г. Така периодите, които са извън посочените данни, съобразно указанията, дадени в другото цитирано писмо – от НОИ – София, не са зачетени от втора категория.

Спорният по делото въпрос е относно приложението на чл. 8 от ПКТП (отм.), обозначаван понякога като точка 8. Отношение към конкретния казус има изречение първо от тази норма, според която от втора категория е трудът на „работещите в железопътния транспорт от откритите мини и кариери за добив на руди, въглища, нерудни изкопаеми, в циментовото производство, пристанищните комплекси и индустриалните клонове: ръководител на движение, маневрист, стрелочник, диспечер, работник по ремонта на подвижния железопътен състав и съоръженията, началник (механик) на техническата експлоатация на вагоните, машинист и помощник-машинист на железопътни възстановителни средства и подвижна железопътна техника, механик на осигурителни инсталации и съоръжения, началник на смяна в железопътния транспорт, началник (ръководител) на производствени звена (депо, секция и др.) и работници в пропаръчна станция“. По делото няма спор, че жалбоподателят е работил именно в индустриален жп клон, намиращ се в Захарни заводи – Русе. Не са спорни и заеманите от него длъжности – ръководител движение и маневрист. При преценка на стажа на жалбоподателя административния орган се е позовал на указания, получени от Дирекция „Пенсии“ при НОИ – София, с писмо изх. № 1029-10-7823/25.08.2017 г. Според това писмо трудовият стаж на лицата, работещи в железопътния транспорт на длъжностите ръководител движение и маневрист в индустриални клонове е от втора категория съгласно чл. 8 от ПКТП (отм.) за времето до 31.12.1999 г., но в тази точка се обхваща само трудът на работещите в мини, кариени, солници, хидротехническо строителство и енергопроизводство, тъй като точката се намира именно в този раздел на правилника. Независимо от това на основание чл. 67 от ПКТП (отм.) е възможно точката да се ползва при определянето на категорията на труда и на работници извън тези отрасли, но след сравняване на броя на обработените вагони от обособения индустриален жп клон (в случая на Захарна фабрика – Русе) с броя на обработените вагони в най-малко натоварения участък от системата на СО „БДЖ“. Това правило според писмото е въведено с решение по протокол № 2 от 09.05.1990 г. на Правителствената комисия по категоризиране на труда (липсва като доказателство по делото). Данните, с които НОИ разполага относно най-ниско натоварения участък на БДЖ, предоставени от Министерство на транспорта, са за жп гара Елин Пелин за първото полугодие на 1996 г. – 766 броя вагони. Направено е изчисление, че средно на месец това са 127,66 вагона.

Съдът намира, че неправилно административният орган, позовавайки се на цитираното указание е зачел само частично положения от жалбоподателя стаж, единствено за периодите, за които конкретно са налице данни за обработените вагони от индустриалния жп клон в Захарна фабрика – Русе, които данни са съпоставени с предоставените такива от НОИ – София за най-ниско натоварения жп участък на БДЖ. Съгласно чл. 67, ал. 1 от ПКТП (отм.) трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. В случая преценката относно същата вредност и тежест на труда е извършена единствено на база коментираното по-горе указание и решението на Правителствената комисия по категоризиране на труда. С посоченото решение, обаче, всъщност е въведено допълнително изискване за прилагане на чл. 8 от правилника, каквото изискване не се съдържа в нормативния акт, като по този начин допълнително е и ограничено приложното поле на нормата. Неправилно е преценено, че еднаквостта във вредността и тежестта на труда по смисъла на чл. 67 от ПКТП (отм.) може и следва да бъде доказана единствено и само чрез съпоставка на обработените вагони. Съдът намира, че този начин на преценка е допустим, но не и единствен, и административният орган е следвало да изследва и съобрази всички налични данни и доказателства относно работата на предприятието и в частност на индустриалния му жп клон. Това в случая не е сторено. Напротив, в хода на цялото административно производство процесуалната активност на административния орган е била съсредоточена изцяло и само към установяване на броя на обработените вагони за процесния период. Като резултат е налице единствено установяване на обстоятелството, че за част от периода, в който жалбоподателят е работил в жп клона, липсват такива данни и то поради факта, че тези данни се съдържат в документация, чийто срок на съхранение е изтекъл.

За изясняване на основния спорен по делото въпрос в хода на съдебното производство са разпитани като свидетели лицата Г.Р.Г. и И.И.Х., работили заедно с жалбоподателя, първия – в Захарна фабрика, а втория на Гара Разпределителна. И двамата свидетели сочат, че индустриалния жп клон в Захарни заводи – Русе е за процесния период е работил с постоянна натовареност, независимо че превозването на суровината (цвекло) е сезонна дейност като винаги обслужваните вагони са били в повече от договорените. Свидетеля Г., който до 1992 г. е работил като началник на авто и жп транспорта в предприятието,  посочва, че поради голямата натовареност се е работило с три маневрени локомотива, което не се е случвало на друго място в Северна България.

По делото е назначена и съдебно-икономическа експертиза, която потвърждава данните, предоставени от осигурителя за броя на обработените вагони като посочва, че в предприятието липсва друга документация, от която да е възможно да се установят броя на обработените вагони за останалите периоди. Освен това вещото лице сочи, че запазените ведомости за заплати не съдържат рекапитулации, от които да може да се направи извод за размера на осигурителните вноски, внасяни за жалбоподателя, а за периода след 1996 г., когато се води Регистър на осигурените лица, за жалбоподателя била подавана информация за осигуряване от ІІІ категория.

От всички изложени до тук обстоятелства, установени по безспорен начин в хода на делото, съдът стига до извод, че неправилно административният орган не е зачел процесните периоди като осигурителен стаж от втора категория.

Зачитането на определен труд от съответна категория се основава на характеристиките на този труд с оглед на неговата вредност и тежест. Именно на този принцип като с ПКТП (отм.), така и в последствие с НКТП,  нормативно е установено, че определени длъжности, респективно дейности, са с такава вредност и тежест, че положеният на тях труд следва да бъде зачетен от по-висока категория. С оглед изключителното разнообразие на длъжности и дейности в стопанския живот е невъзможно тяхното изчерпателно изброяване, поради което именно с разпоредбата на чл. 67 от ПКТ (отм.) е предвидено, че на категоризиране подлежи и всеки труд положен в други отрасли, не само посочените в Раздел І и ІІ на правилника, след като този труд е със същата вредност и тежест. Преценката следва да се извършва от пенсионните органи за целите на отпускане на пенсия, като за установяването на релевантните условия на труд са допустими всякакви доказателства. Безспорно едно от обстоятелствата, въз основа на които може да се прецени тежестта на труда, е преценката на натовареността на работното място, която в случаите на жп клон би се измерила чрез броя на обработените вагони. Логиката сочи, че съпоставката следва да се направи спрямо работните места, за които изрично е установено, че се ползват от съответната категория. В случая с чл. 8 от ПКТП (отм.) би следвало натовареността на процесния индустриален жп клон да се извърши спрямо натовареността на индустриалните жп клонове в минни кариери, солници и предприятия от хидротехническото строителство или енергопроизводството, а не с жп участъци от БДЖ. Трудът на работници от БДЖ се зачита от втора категория на друго основание – чл. 53 от ПКТ (отм.), където изрично е посочено, че се отнася само до БДЖ. При това положение на основание чл. 67 от ПКТП (отм.) ако в друг отрасъл има същите длъжности (в случая ръководител движение и маневрист), които са със същата вредност и тежест, те следва да се зачетат за съответната категория – в случая втора на същото основание. Т.е. при съпоставката на натовареността на индустриалния жп клон с натовареността на най-ниско натоварения участък от БДЖ, и установяване на по-висока натовареност, следва да се приеме стажът на лице работило в такъв индустриален жп клон следва да е втора категория по чл. 53 от ПТКП (отм.).

В настоящия случай дори и да се приеме правилото, използвано от административния орган по указание на НОИ – София, според решение на Правителствената комисия по категоризиране на труда, то това правило е приложено изключително некоректно и в явно противоречие с целта на закона. Както вече се посочи по-горе, нормативната регламентация на категоризирането на труда при пенсиониране цели да диференцира труда с оглед на неговата вредност и тежест, като по-този начин се създават допълнителни права за лицата, работещи при по-тежки условия на труд. Категоризирането е обвързано с определена длъжност или функции, включени в длъжността. Категорията труд не се определя от обема на извършената работа. В този смисъл е недопустимо да се определя категорията на труд в процесния казус на база броя на обработените вагони. В случай, че тази информация (за броя на обработените вагони) се използва за определяне на натовареността, съответно тежестта на полагания от лицата труд в индустриалния жп клон, то следва да се изведе принципен извод, дали този индустриален клон е с по-висока или по-ниска натовареност, и съответно работещите в клона дали полагат труд със същата вредност и тежест като труда на лицата по чл. 8 или чл. 53 от ПКТП (отм.). Недопустимо е такава преценка да се прави по години, а в настоящия случай дори и помесечно, и в зависимост от това да се определя категорията на труда на работещите в клона лица. Съвсем друг остава въпросът, след като ще се извършва такава годишна/месечна съпоставка, защо това се прави единствено с данните за жп гара Елин Пелин (най-ниско натоварения жп участък) само за първото полугодие на 1996 г. и с тези данни се сравняват данни за броя на обработените вагони както преди 1996 г., така и след това.

Възприетият от административният орган подход противоречи дори и на елементарната житейска логика. Този начин на преценка означава, че ежемесечно в зависимост от броя на обработените вагони осигурителят е следвало да определя каква категория е труда на заетите в жп клона работници и в зависимост от това да внася съответния размер на осигурителните вноски. Този подход категорично противоречи на целта и логиката на социалното осигуряване. При изпълнение на една и съща длъжност, в едно и също предприятие, е недопустимо част от отработеното време да бъде зачетено от една категория, а друга част от друга.

В настоящия случай по делото безспорно е установено, чрез предоставените от осигурителя налични данни за обработените вагони, че индустриалният жп клон е бил с натовареност два пъти и повече над натовареността на най-ниско натоварения жп участък на БДЖ. По делото липсват данни в периода, в който жалбоподателят е работил в индустриалния жп клон на Захарни заводи – Русе, предприятието да е преустановило дейността си. Точно обратното, представените от жалбоподателя още пред административния орган доказателства сочат, че предприятието е имало постоянна производствена дейност, независимо от конкретния й обем. Тези доказателства обаче са били напълно игнорирани от административния орган, който целенасочено е възприел и обсъждал единствено и само наличните данни за броя на обработените вагони, изисквайки и търсейки единствено информация за тях. Както вече се посочи обаче, това не са единствените обстоятелства, от които да може да се направи извод с каква вредност и тежест е труда на жалбоподателя и попада ли той в хипотезата на чл. 8 вр. чл. 67 от ПКТП (отм.). От своя страна липсата на конкретните данни за обработените вагони за част от периода не е основание автоматично да се приеме, че липсва и основание тази част от периода да бъде зачетена от втора категория.  Ако беше анализирал и съпоставил всички налични по преписката доказателства, а не само част от тях, административният орган би установил, че данни безпротиворечиво сочат, че не само част от периода, в който жалбоподателят е работил като ръководител движение и маневрист в индустриален жп клон на Захарни заводи – Русе, следва да се зачете от втора категория, а целия стаж до 31.12.1999 г.

В обобщение на казаното до тук съдът намира, че оспореното в настоящото производство Решение № 2153-17-40/07.06.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Русе и потвърденото с него Разпореждане № 2140-17-121/05.03.2019 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване са постановени в противоречие с установените по делото факти, поради което следва да бъдат отменени, а преписката върната на ръководителя по пенсионно осигуряване за ново произнасяне по заявлението на А.С. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при съобразяване на категорията на установения осигурителен стаж в Захарни заводи – Русе до 31.12.1999 г., съобразно мотивите на настоящото решение.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Националния осигурителен институт следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 450 лв., от които 300 лв. за адвокатски хонорар (л. 176) и 150 лв. депозит за вещо лице. Сумата от 10 лв. за държавна такса е недължимо платена на основание чл. 120 от КСО, поради което тази сума не може да се възложи в тежест на ответника.

Мотивиран така и на основание чл. 118, ал. 2 от КСО вр. с чл. 172, ал. 2 АПК съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на А.А.С. ***3-17-40/07.06.2019 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Русе и потвърденото с него Разпореждане № 2140-17-121/05.03.2019 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО.

ВРЪЩА преписката на Ръководителя по пенсионно осигуряване за ново произнасяне при съобразяване на дадените с настоящото решение указания по приложение на закона.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт – София да заплати на А.А.С. ***, ЕГН **********, сумата от 450,00 (четиристотин и петдесет) лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                     

 

 

                                                                                            СЪДИЯ: