Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1292 16.12.2023 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Бургас, дванадесети състав, на тринадесети декември две хиляди двадесет
и трета година в публично заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Диана Ганева
при секретаря Йовка Банкова
като разгледа докладваното от съдия Ганева
административно дело номер 1906 по
описа за 2023 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на А.Г.Ж. ***, с ЕГН:**********,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0769-000918/02.10.2023г.,
издадена от полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“ В.С.,
с която на лицето е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.
2а, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от една година, считано от 01.10.2023г. и са
отнети СРМПС №*********, както и два броя регистрационни табели №А****МС. Жалбоподателят
счита, че заповедта е неправилна, незаконосъобразна,
постановена в нарушение на закона и прави искане за нейната отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв. Я., който поддържа жалбата на основанията, изложени в нея.
Не сочи доказателства. Пледира оспорения акт да бъде отменен, като в полза на Ж.
бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Ответникът – полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна
полиция“ В.С., редовно уведомен, не изразява
становище по жалбата.
Административен съд - Бургас намира, че
жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК,
от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №23-0769-000918/02.10.2023г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР
Бургас, Сектор „Пътна полиция“ В.С., на основание
чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП на А.Ж. е наложена принудителна административна
мярка по чл.171, т.2а, б.“б“ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от
една година, считано от 01.10.2023г.
В мотивите на заповедта е посочено, че 01.10.2023г., около 23.55 ч., в посока от
с.Твърдица към к-с „Меден Рудник“, Ж. управлява личния си лек автомобил
„Мицубиши Паджеро Спорт“, с рег.№А**** МС, като в 01.10 часа на 02.10.2023г.
водачът отказва да бъде тестван за употребата на наркотични вещества или
техните аналози с техническо средство Дрегер Дръг Тест, с фабричен номер №ARLB-0021и не е изпълнил предписание
за химико-токсилогично лабораторно изследване. Заповедта е връчена на
03.10.2023г., видно от направеното на нея отбелязване и е обжалвана с жалба
вх.№10363/16.10.2023г., подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и
7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. Със заповед №8121з-1632/02.12.2021г. (л.27 от делото) на министъра
на вътрешните работи, са делегирани правомощия на изрично посочени длъжностни
лица, включително и полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“, да
издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, с оглед на
което процесната заповед се явява издадена от компетентен орган, в рамките на
неговите правомощия.
Принудителните административни
мерки по чл.171, т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по
този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл.22,
предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания.
Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер
на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, като при
липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл.2, ал.1 от АПК се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК.
Оспорената в настоящото
производство заповедта за прилагане на принудителната административна мярка
съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП, във връзка с чл.59, ал. 2, т. 4 от АПК, но е постановена при липсата на
материалноправните предпоставки за налагането й. Съображенията за това са
следните:
Материалноправните предпоставки
за налагане на принудителните административни мерки са изчерпателно посочени в
нормата на чл. 171 от ЗДвП. В конкретния случай е прието от административния
орган, че е налице хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП. Според
цитираната норма, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка - прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство, както следва:
-с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни
аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство
и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози;
- или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му
и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6
месеца до една година.
В този случай прилагането на
мярката е предпоставено от заявен отказ на водача да бъде проверен за наличие на
наркотични вещества както с техническо средство, така и с химическо изследване.
Действително Ж. е отказал да бъде тестван за наркотични вещества с техническо
средство Дрегер, но е дал кръвна проба за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози. Видно от приложените в административната преписка доказателства и
конкретно приемо-предавателен протокол от 03.10.2023 г. /л.21 от делото/,
подписан в графа „предал“ от ответника В. Скопчанов, писмо с рег. № 769р-12184
от 02.10.2023 г. до началника на сектор „УССД“ при ОДМВР- Бургас /л.22/ и писмо
с рег. № 76900-23905 от 02.10.2023 г. до ВМА- София /л.23/, кръвна проба е
взета от жалбоподателя и е изпратена във
ВМА- София (надлежно опакована и запечатана) за извършване на токсикохимична
експертиза, с поставени конкретни задачи. При тези данни следва да се приеме,
че не са налице установените в приложимата норма материалноправни предпоставки
за прилагане на мярката, поради което издадената заповед се явява
незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Освен това, този пропуск води до невъзможност да бъде направена
проверка от съда и дали е изпълнено изискването за съответствие на
индивидуалния административен акт с целта на закона, което представлява едно от
изискванията за законосъобразност на акта съгласно чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146,
т. 5 от АПК.
С оглед изхода на спора, настоящият
съдебен състав намира, че в полза на
А.Ж. следва да се присъдят направените по делото
разноски в размер на 510 лв., от които 10 лв.- държавна такса и 500 лв.-адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, във връзка с чл.172, ал.5 от ЗДвП, Административен съд -
Бургас, дванадесети състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №23-0769-000918/02.10.2023г., издадена от полицейски
инспектор към ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“ В.С., с която на А.Г.Ж. ***,
с ЕГН:********** е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.
2а, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от една година, считано от 01.10.2023г. и са отнети СРМПС №*********, както и
два броя регистрационни табели №А****МС.
ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да заплати на А.Г.Ж. ***, с ЕГН:**********,
разноските по делото в размер на 510 лв., от които 10
лв.- държавна такса и 500 лв.- адвокатско възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП.
СЪДИЯ: