Присъда по дело №560/2017 на Районен съд - Дупница

            МОТИВИ ПО ПРИСЪДА ПО НОХД № 560/2017г. НА ДнРС

Районна прокуратура гр.Дупница е предявила обвинение срещу И.Г.В. и В.И.Ч.,  за престъпление по чл.196, ал.1,т.1 във вр.с чл.184,ал.1 във вр. с чл.26,ал.1 и  с чл.20, ал.2 НК.

          В обвинителния акт се сочи,че на на 18.02.2017 год. в гр. Дупница, обл. Кюстендил, при условията на продължавано престъпление, през непродължителен период от време при една и съща фактическа обстановка и при еднородност на вината, в съучастие като съизвършители от жилище, находящи се на ул. „Христаки Павлович” № 8 са отнели чужда движима вещ, а именно: преносим компютър, марка „НР мини”, модел 210-3067SZ на стойност 260 лв. от владението на С.И.Х. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвоят и от сергия на зеленчуков пазар в гр. Дупница са отнели чужда движима вещ – 1 брой мобилен телефон, марка „Леново 606” на стойност 190 лв. от владението на В.К. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да го присвоят, или вещи на обща стойност 450 лв., като и двамата  са извършили престъплението при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК, след като са били осъждани за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода” не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК.

          С определение по НОХД №1897/2017г. по описа на ДнРС, производството по отношение подсъдимия В. е прекратено на осн.чл.24,ал.3 НПК, като одобрено частично споразумение по горното обвинение.

          Прокурорът  поддържа обвинението срещу подсъдимия Ч. и предлага да му се наложи наказание една година и шест месеца“лишаване от свобода“, което да  изтърпи ефективно.

          Подсъдимият Ч. не се признава за виновен. Дава обяснения,че не е участвал в осъществяване на изпълнителните деяния, а само е продал вещите по молба на В.. Защитника излага доводи за недоказаност на обвинението и предлага подсъдимия да бъде оправдан.

          Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства – обясненията на подсъдимия ,показанията на  разпитаните свидетели, оценителна  експертиза, и писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

          Със споразумение  № 26/05.12.2014 год. по НОХД № 486/2014 год. по описа на ОС – Кюстендил, в сила от 05.12.2014 год. за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” и вр. с чл. 30 от НК му на подсъдимия Ч.  е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години и шест месеца .Наказанието е изтърпяно  на 23.11.2016 г.

          На 18.02.2017 подсъдимият Ч. и В. се срещнали на зеленчуковия пазар в гр.Дупница ,където изпили известно количество алкохол. Минавайки покрай сергията на свид.К., където същата продавала кюфтета и кебапчета, забелязали,че същата е оставила мобилния си телефон. Възползвайки се от обстоятелството,че в този момент К. се била отдалечила от сергията ,Черещаров взел телефона –марка „Леново“, като впоследствие го дал на В., който казал,че познава човек, който ще го купи.

          След като взели телефона, двамата отишли на гости у свид.Х., където употребили значително количество алкохол.В стаята се намирал и преносимия компютър на последния. След като домакина излязъл за малко, В. казал на Ч.,че могат да продадат и компютъра на Х. на лицето, което ще купи телефона. Ч. скрил компютъра в якето си и след като Х. се върнал в стаята, двамата си тръгнали.

          На следващия ден, Х. установил,че преносимия компютър липсва и веднага се обадил на В., като поискал да му върнат компютъра, тъй като никой, освен тях не е идвал у дома му. В. обещал,че ще върнат компютъра до два- три дни.

          Същия ден, Ч. и В. се уговорили да се видят, и продадат вещите. Отишли при свид.К. и В. му предложил да закупи телефона . Същият  се усъмнил,че може да е краден, но В. му обяснил, че телефона е на Ч. и го продава, тъй като му трябват пари. К. закупил телефона за 30лв.

          На 22.01.2017г. подсъдимия Ч. и В. продали преносимия компютър на свид.К. за сумата от 50лв.

          Свид.Х., изчаквайки няколко дни, се убедил,че няма да му върнат компютъра, сигнализирал служителите на полицията за извършената кражба. В хода на досъдебното производство, вещите били установени и свид.К. ги предал доброволно, след което били върнати на собствениците.

          Оценителната експертиза, изготвена на досъдебното производство, неоспорена от страните и приета от съда установи,че стойността мобилния телефон е 190лв., а на преносимия компютър 260лв.

          Съдът прие за установена горната фактическа обстановка като даде вяра на показанията на разпитаните свидетели.Същите не си противоречат, установяват фактите в тяхната последователност  и се подкрепят от писмените доказателства и оценителната експертиза. Свид.Х. установи,времето,мястото и начина на отнемане на преносимия компютър, както и че този ден само подсъдимия Чрешераво и В. са били в дома му.Свид.Кукурдарева установи влемето и мястото на кражбата на телефона и . Свид.Ч. и И.-***, установиха последващите действия на двамата, а именно,че и при продажбата на двете вещи подсъдимия Ч. и В. са били заедно и двамата са ги продали,като Ч. е държал вещите, а В. ги е предложил.

          Съдът даде вяра на обясненията на В., дадени в настоящото производство като подсъдим,преди сключване на споразумението, в които описва  действията им с Ч. по осъществяване на изпълнителното деяние, тъй като кореспондират изцяло с останалите гласни и писмени доказателства.

          Съдът не  даде вяра на обясненията на подсъдимия Ч.,че няма участие в кражбите, а само е присъствал при продажбата на същите от В., тъй като противоречат на всички останали гласни и писмени доказателства. Обстоятелството,че е бил в нетрезво състояние, при осъществяване на изпълнителните деяния, по никакъв начин не опровергава участието му в тях,доколкото доказателствата по делото установиха,че всички действия по отнемане на вещите и разпореждането им  с тях са извършени  и от двамата. 

          С оглед на така установеното, съдът прие, че  подсъдимият Ч. е осъществил и от обективна и субективна страна, следното:

                   ОБЕКТИВНА СТРАНА

          Обект на престъплението са обществени отношения, свързани със собствеността.Ч., заедно с В. са осъществили две отделни деяния, осъществяващи състава на едно и също престъпление- като са отнели мобилен телефон собственост на Куркударска и лпреносим компютър, собственост на Х., като са установили своя фактическа власт върху двете вещи   са се разпоредили с тях- продавайки ги на свид.Константинов.Отнемането е извършено противозаконно-без знанието и съгласието на собственика. Двете деяния са извършени в съучастие, като и двамата са участвали в осъществяването на изпълнителното деяние, както и  при условията на продължавано престъпление- през много кратък период от време, прие една и съща фактическа обстановка и еднородност на вината като последващото е от обективна и субективна страна продължение на първото.Подсъдимият Ч. е извършил престъплението при условията на опасен рецидив по см. на чл.29,ал.1,б.“а“ НК, след като е бил осъден  за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода” не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и от изтърпяването му не е изтекъл пет годишен срок.

          СУБЕКТИВНА СТРАНА

          От субективна страна престъплението  е извършено умишлено-при пряк умисъл. Подсъдимият Ч. е съзнавал обществено-опасния характер на престъплението, предвиждали е   настъпването на обществено-опасните последици и е  искал тяхното настъпване.

          С оглед изложеното, съдът прие,че подсъдимият Ч. е  осъществил  състава на престъплението по чл.196,ал.1,т.1 във вр. с чл.194,ал.1 ,във вр. с чл.26,ал.1 чл.20,ал.2 НК, както от обективна,така и субективна страна, призна  го за виновен и му  наложи наказание.

                   ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

          Съдът определи наказанието, съобразно изискванията на чл.54 НК, като взе предвид вида и пределите, визирани в чл.196,ал.1НК, степента на обществена опасност на деянието и дееца,  подбудите за извършване на престъплението и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

          Степента на обществена опасност  и деянието  сравнително по-ниска от характерната такава за този вид престъпления.. Съдът направи този извод, като взе предвид времето,мястото ,начина на извършването му,както и обстоятелството,че вещите са на сравнително ниска стойност е са  върнати на собствениците, което обуславя и по-малка степен на засягане на обществените отношения.

Степента на обществена опасност на подсъдимия е висока. Същият е осъждан многократно на „лишаване от свобода“, което не е повлияло на ниското  му правосъзнание.

          Отегчаващо  вината обстоятелство –миналите му осъждания.

          С оглед изложеното, съдът наложи наказание на подсъдимия Ч. две години „лишаване от свобода, при първоначално строг режим, като при определяне на този размер взе предвид най-вече сравнително ниската степен на обществена опасност на конкретното престъпление,доколкото няма смекчаващи вината обстоятелства и се касае за продължавано престъпление, извършено при усл. на опасен рецидив.

Съдът счете,че така наложеното наказание     ще  постигне  целите на същото, визирани в чл.36 НК, да се поправи и превъзпита подсъдимия , като му     се отнеме възможността да извърши  и други престъпления, както и да се въздейства предупредително и възпитателно и на останалите членове на обществото.

На осн.чл.189, ал.3 НПК съдът осъди подсъдимия  да заплати деловодни разноски от 77лв.

                   ПО ТЕЗАТА НА ЗАЩИТАТА

                   Защитника на подсъдимия  излага доводи за недоказаност на обвинението, като сочи,че Ч. не е участвал в осъществяване на изпълнителното деяние.както бе посочено по-горе, всички гласни доказателства установиха,че Ч. и В. са извършили заедно действията по отнемане на вещите и разпореждането с тях-упражнявали са  заедно фактическата власт, като всеки един от тях е държал съответно ,както телефона, така и преносимия компютър,като заедно са ги продали.

 Предвид   на изложеното, съдът прие,че тезата на защитника  е необоснована  и се опроверга от събраните по делото доказателства.

          По горните съображения, съдът постанови присъдата си.

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: