Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 110
/ 15.7.2016 г.
град Карнобат,15.07.2016
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Карнобатският районен
съд,колегия…………..,в публичното си заседание на петнадесети юли през две хиляди
и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЗЛАТКО КОСТАДИНОВ
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ : 1.
2.
при секретаря В.Х. и в присъствието на прокурора….. като разгледа
докладваното от районния съдия Златко КОСТАДИНОВ гражданско дело № 351 по описа
за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по повод
предявен положителен установителен иск с правно основание чл.422,ал.1,във
връзка с чл.415,ал.1, във връзка с чл.124,ал.1от ГПК,във връзка с чл.79 и чл.86
от ЗЗД.
Ищецът твърди в молбата си
,че на
21.01.2015 година депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК срещу И.Н. Кожукаров за сумата от 1583,80 лева,от които 1492,43 лева
- главница,представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода месец 11.2013 година — месец 04.2014 година, и 91,37 лева-законната
лихва за забава от 31.12.2013 година до 12.12.2014 година,като претендирал и законната
лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението,направените
по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.С
разпореждане,постановено по гр. дело № 192/2015 година по описа на Районен съд-град
Карнобат било уважено искането му.В срока по чл. 414 от ГПК И.Н. Кожукаров
депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение,с оглед на което със
съобщение,получено от дружеството на 09.03.2015 година било му указано, че може
да предяви иск относно вземането си в месечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса.
С оглед изложеното,в законоустановения срок
по чл. 415,ал. 1 от ГПК, ищецът предявява иск за установяване на вземането си
за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ срещу И.Н.К.,като потребител
на ТЕ за топлоснабден имот — апартамент на първи етаж, находящ се в град София,Община
"Средец",ул. „Солунска", № 223,вх.3, за периода от месец 11.2013
година — месец 04.2014 година.
Основанията,
обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането му са следните :
И.Н.К.
е бил потребител на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на § 1, т.
42 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г.,
изм., ДВ. бр. 18 от 05.03.2004 г., изм., ДВ. бр. 18 от 25.02.2005 г., изм. ДВ.
бр. 95 от 29.11.2005 г., изм. ДВ., бр. 30 от 11.04.2006 г., изм. ДВ., бр. 65 от
11.08.2006 г., изм. ДВ., бр. 74 от 08.09.2006 г./, която визира, че
"потребител на енергия или природен газ за
битови нужди" е физическо лице —
собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление,климатизация и горещо
водоснабдяване за домакинството си.
Съгласно
чл. 150,ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София АД на
потребители за битови нужди в град София, които се изготвят от
"Топлофикация София" ЕАД и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат
в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
С
тези общи условия се регламентират тьрговските взаимоотношения между
потребителите на топлинна енергия и Дружеството : правата и задълженията на двете
страни ; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия ; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не е упражнил правата си по чл.
150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 1 Оба, ал. 3
от ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила,както следва : Общи условия за продажба
на топлинна енергия от "Топлофикация София" ЕАД на потребители за
битови нужди в град София, одобрени с Решение № ОУ-021/22.04.2002 г. и Решение №
ОУ-
026/11.05.2002 година на ДКЕВР, публикувани във в-к „Новинар" и в-к
„Демокрация" на 23.05.2002година,в сила от 22.06.2002година ; Общи условия
за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София" ЕАД на
потребители за битови нужди в град София,одобрени с
Решение № ОУ-067/12.12.2005 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Пари" на
23.12.2005година, в сила от 22.01
.2006г.; Общи условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София"
ЕАД на потребители за битови нужди в град София, одобрени с Решение № ОУ- 002/07.01.2008
година на ДКЕВР, публикувани във в-к „Дневник" на 14.01.2008г., в сила от 13.02.2008година.
В раздел
от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно
до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца
същият е изпаднал в забава за тази сума — чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Ответникът,видно
от приложеното извлечение от сметки за абонатен № 261160 използвал доставяната от дружеството им
топлинна енергия през периода от м.11.2013 година —м.04.2014 година.„Топлофикация
София" ЕАД е изпратил покана за доброволно изпълнение на задължението до
длъжника, с която същия е уведомен за размера на дължимите суми, както и че ако
сумите не бъдат заплатени доброволно в 7-дневен срок, ще бъдат предприети действия
за събирането им по съдебен ред. Въпреки отправената от тях писмена покана да
заплати доброволно дължимата сума и обезщетение за неизпълнение в размер на
законната лихва от деня на забавата до изплащането й, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ответникът не погасил задължението
си.
На
основание чл. 139 от Закона за енергетиката разпределението на топлинна енергия
между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за
дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния
регистър по чл. 139а. В настоящия случай, на 26.04.2002 година сградата-етажна
собственост,в която се намирал имотът на ответника сключил договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „ТЕРМОКОМПЛЕКТ" ООД, в
изпълнение на разпоредбата на чл. 138 б от Закона за енергетиката. Съгласно чл. 155,ал.1,т.2,сумите за ТЕ за
процесния имот са начислявани от "Топлофикация София" ЕАД по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна
енергия в сградата „Термокомплект" ООД на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба Ns 2 от 28 май 2004 година за топлоснабдяването/издадена от министъра на
енергетиката и енергийните ресурси,обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004 г./ и Наредба Ns 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ. бр. 34 от
24.04.2007 година/.
Ищецът моли съдът да
постанови решение,с което да се приеме за установено със сила на
присъдено нещо по отношение на И.Н.К.,че дължи на „Топлофикация София" ЕАД,сумата
за консумирана топлинна енергия в общ размер на 1583,80 лева,от които 1492,43лева
- главница,представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода месец 11.2013година — месец 04.2014година, и 91,37лева — законнатга
лихва за забава от 31.12.2013годна до 12.12.2014година,ведно със законната
лихва от 21.01.2015година,датата на депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. № 3003155 до окончателното
изплащане на сумите.Моли също така да му бъдат присъдени направените съдебни
разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК.
От своя страна подаденият от
ответната страна отговор на исковата
молба съответства на изискванията за неговата редовност, респективно-на
разпоредбите на чл.131 и чл.132 от ГПК. Същият отговор е и напълно съотносим с
предмета на делото и не страда от липса на фактическа обоснованост.Ответникът
по делото счита,че искьт е недопустим поради липса на надлежна процесуална легитимация
на страните в процеса :
1. Искът бил с грешно посочено правно
основание - чл. 415,ал.1 от ГПК. Така,както е описан в исковата молба,той
трябвало да е за съществуване на твърдяното от ищеца вземане — т.е. по чл. 422
от ГПК.
2. И.К. нямал качеството на клиент на ищеца,
нито качеството на купувач на енергия по договор за покупко-продажба или
доставка на топлинна енергия.
В исковата молба ищецът се позовавал на
отменения §1 т.42 от ДР на ЗЕ. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.1 от ЗЕ
качеството на „клиенти на топлинна енергия" и задължение за плащане на
тази енергия имали „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция -или към нейно
самостоятелно отклонение".
Самото
присъединяване кьм абонатна станция се извършвало по реда на гл. 10, раздел V от ЗЕ (чл.133 и сл.) като предпоставка за такова присъединяване било
наличието на писмен договор за присъединяване по чл. 138, ал.1 от ЗЕ. В случая
сградата с адрес: гр. София, р-н. „Средец”, ул. „Солунска”№ 23 не била
присъединена ло законоустановения ред към АС и топло- преносната мрежа на
ищеца.
Освен
това липсвали доказателства за това,че през процесния период (м.11.2013 г. —
м.04.2014 г.) И.К. е собственик или ползувател на процесния имот.Представените
като доказателства НА № 17, т. V, peг. № 6487, н.д. 701 от 30.11.2009 година и НА № 18, т. V, peг. № 6488, н.д. 702 от 30.11.2009 година
доказвали единствено,че на 30.11.2009 година К. придобил собствеността но не и
че бил собственик на имота през процесния период.
Поради това счита,че ищецът не е имал правото
да иска заповед за изпълнение по чл. 410,ал.1 от ГПК,а настоящият иск по чл.
422 е недопустим поради липса на надлежна процесуална легитимация на страните и
липса на правен интерес на ищеца.
3. Липсвали валидно удостоверения за
актуално състояние на ищеца, поради което смятаме че липсват доказателства за процесуална
дееспесебност на ищеца и упълномощаване на процесуалния представител Г.В.,
подписал исковата молба.
При това положение смята,че правото на иск
не е надлежно упражнено, а исковата молба е недопустима и следва да бъде
върната на лицето,което я е подало.
Относно
основателността на иска счита,че исковата претенция в размер на 1583,80 лева се
базира на несъществуващи правни основания и неправилно начислени количества
доставена топлинна енергия :
Нямало договор за присъединяване към ТПМ на
ищеца по чл. 138, ал.1 от ЗЕ,нямало и договор за доставка на топлинна енергия
съгл. чл. 149, ал.1 т.6 и чл. 149б от ЗЕ, респ. чл. 17, ал. 4 или 19, ал.1 от
НАРЕДБА № 16-334 от 6.04.2007 година за топлоснабдяването,както и валиден през
процесния период акт за избор на лице за дялово разпределение (по чл. 1396 от
ЗЕ) Представеният като доказателство Договор № 123 от 08.11.2001 година бил
прекратен поради изтичане на срока по т. 2.5. от същия на 08.11.2004 година и
освен това бил прекратен ех lege през 2006 година.След
08.11.2006 година „Термокомплект" ЕООД нямал правно основание да извършва
дялово разпределение,поради което евентуално изготвените след тази дата дялови
разпределения и изравнителни сметки следвало да бъдат прогласени за нищожни.
Поради
липса на посочените горе актове, И.К. нямал качеството на клиент на ищеца по
смисъла на ил. 153, ал.1 от ЗЕ, нито на страна по договор по чл. 150 от ЗЕ.
Липсвал сключен между ищеца и ответника договор по чл. 150 от ЗЕ.
Имало нарушения на техническите изисквания
за доставка на топлинна енергия,тъй-като ищецът, в нарушение на чл. 19, ал. 2, вр. чл.
17, ал.1 и 4 от НАРЕДБА № 16-334 от 6.04.2007 година за топлоснабдяването,
самоволно и в нарушение на установения от ЗЕ ред монтирал в жилищната ни сграда
нова абонатна станция (доколкото им е известно в периода 2003-2004 година).
Поставената абонатна станция била с мощност, несъответствуваща на топлинния
товар на сградата и водела до неефективно използуване на енергията за сметка на
всички съсобственици и завишаване на дела топлинна енергия за сградна
инсталация.
Ищецът,
в нарушение на чл. 156, ал.1 от ЗЕ не
поставил и поддържал по
законоустановения ред през процесния период
метрологично проверени
уреди за търговско измерване на доставената
топлинна енергия (общ топломер и водомер).По тази причина било невъзможно
законното определяне на доставените количества топлинна енергия.
Ищецът,в
нарушение на технологичните и проектни норми на съоръженията подавал
топлоносител с по-ниска от проектната мощност (70°С мин.),което водело до
неефективната работа на съоръженията и невярно отчитане на количествата доставена
ТЕ.
Ищецът,в
нарушение на чл. 130, т.2 от ЗЕ, не поддържал абонатната станция в добро
техническо състояние — част от топлоизолацията липсвала и била повредена, не
работели изправно и не били в добро състояние циркулационната помпа за БГВ,
измервателните уреди и др.
Съществувало нарушение на нормативните изисквания за отчитане и
разпределение на топлинната енергия.
Ищецът,
в нарушение на чл.58, ал. 2 и 3 от Наредба № 16-334 определил „на око" нереално ниски
технолоrични разходи в абонатната станция, които са от
порядъка на 200 - 300 квтч месечно,което било значително по-ниско от
реалното.По този начин се завишавали количествата на доставената на клиентите топлинна
енергия.
Дружеството
за дялово разпределение,в нарушение на т. 6.1.1. от Методика за дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост — приложение
към чл.61, ал.1 от НАРЕДБА № 16-334 определяло със значителни грешки
количествата енергия за сградна инсталация.По изчисления на ответника отклоненията
в начислените количества енергия за сградна инсталация варирали до над 50% от
нормативно определените.
Неправилно
бил изчислен и пълния отопляем обем на имота по проект. При положение,че цялата застроена площ на
апартамента му е 79 кв.м. (включително балкон, неотопляеми антрета,тоалетна,
вътрешни стени и шахти и пр.) бил определен отопляем обем на имота от
Досега,нито
ищецът,нито дружеството за дялово разпределение не били издавали валиден
първичен счетоводен документ по смисъла на чл.7 от Закона за счетоводството и
отговарящ на специфичните изисквания за даване на точна и разбираема
информация, съгласно нормативните актове
за топлоснабдяването и за защита на
потребителите. Ответникът не е получавал през процесния период дори т.нар.
„Съобщение за фактyра", макар
същото да е с неизвестен съставител и без
подпис, което освен това не отговаря на изискванията за счетоводно отчитане.
Освен
това ищецът и дружеството за дялово разпределение нито веднъж за процесния
период не изпълнили условието на чл. 19,
ал.1 от ОУД за отчитане на топломера в
присъствие на председателя на ЕС или на упълномощено от него лице. Нито веднъж
при монтаж или демонтаж на
топломера и другите измервателни уреди не
бил уведомяван никой, не
бил съставян протокол за монтаж и демонтаж. Ответника не бил надлежно уведомяван за времето на отчитане
на индивидуалните
разпределители. Всичко това давало основание да оспорват достоверността на
отчетените количества топлинна енергия.
Налице била и пълна липса на
доказателства за твърденията на ищеца:
Всички
твърдения на ищеца за дължими от ответника суми били голословни и неподкрепени
от нито едно писмено доказателство.
Представените
разпечатки с посочени някакви числа нямали дори качеството на документ по
смисъла на чл. 179 и 180 от ГПК.
Въз
основа на горното ответната страна счита,че липсват обективни данни за
доставена и потребена от него топлинна енергия и претенцията на ищеца е
недоказана и по размер.
В съдебно заседание
претенцията се поддържа.
Искът по чл.422,ал.1,във връзка с чл.415,ал.1 от ГПК е обусловен от предхождащото го заповедно
производство,като последното представлява негова процесуална предпоставка-същият
може да включва установителна претенция за тези размери на дължимите суми -
главници и лихви и само за тези периоди от време,които са били предмет на
заповедното производство и то само ако са поискани от ищеца с неговата
претенция. Предявеният иск по
своята правна същност е иск за съществуване на вземането, т. е. установителен -
за дължимост на сума, начислена на ответника като стойност на получена и разходвана
топлинна енергия на посочения по-горе адрес. Производството се развива след
постъпване на възражение против заповед за изпълнение,издадена в полза на ищеца
и предвид разпоредбата на чл.422,във връзка с чл.415 от ГПК за ищеца е налице
интерес от търсената защита и производството се явява процесуално допустимо.
При така предявен иск в тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване пораждането и съществуването на неговото право да получи
плащане на процесната сума,като по-конкретно в настоящето исково производство
задължение на ищеца е да установи основанието и размера на вземането, за което
се е снабдил със заповед за изпълнение.
В случая, се претендира съществуване на задължение за заплащане на
доставена топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя
между всички потребители,пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти
по проект.
Въз основа анализа на събраните по
делото доказателства и съобразявайки се с доводите на страните,съдът приема, че
предявеният иск е неоснователен и недоказан.
Безспорно установено от събраните по делото
доказателства е,че ответникът няма качеството на клиент на ищеца, нито качеството
на купувач на енергия по договор за покупко-продажба или доставка на топлинна
енергия,тъй-като сградата,в която се намира описаното от ищеца в молбата му
жилище,не е присъединена по надлежния ред към АС и топло-преносната мрежа на
ищеца.
В
исковата си молба ищецът неправилно се позовава на отменения §1 т.42 от ДР на
ЗЕ. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.1 от ЗЕ качеството на „клиенти на
топлинна енергия" и задължение за плащане на тази енергия имали „Всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение".
От
събраните по делото доказателства явства по несъмнен начин,че присъединяване
кьм абонатна станция се извършва по реда на гл. 10, раздел V от ЗЕ (чл.133 и сл.) като предпоставка за такова присъединяване е наличието
на писмен договор за присъединяване по чл. 138, ал.1 от ЗЕ. В случая сградата с
адрес: гр. София, р-н. „Средец”, ул. „Солунска”№ 23 не е била присъединена ло
законоустановения ред към АС и топло- преносната мрежа на ищеца.
Освен
това ищецът не е представил доказателства,от които да бъде установено по
безспорен начин,че претендираната от него сума действително се дължи от
ответника.И това е така,защото не е налице договор за присъединяване към ТПМ на
ищеца по чл. 138, ал.1 от ЗЕ, така както не е представен като доказателство и
договор за доставка на топлинна енергия съгл. чл. 149, ал.1 т.6 и чл. 149б от
ЗЕ, респ. чл. 17, ал. 4 или 19, ал.1 от НАРЕДБА № 16-334 от 06.04.2007 година
за топлоснабдяването,както и валиден през процесния период акт за избор на лице
за дялово разпределение (по чл. 1396 от ЗЕ).Представеният като доказателство договор
№ 123 от 08.11.2001 година е сключен за срок от три години ,който е изтекъл на
08.11.2004 година, поради което след тази дата „Термокомплект" ЕООД не е
имал правно основание да извършва дялово разпределение,като изготвените след
тази дата дялови разпределения и изравнителни сметки следва да се считат за
нищожни.От липсата на сключен между ищеца и ответника договор по чл. 150 от ЗЕ
следва заключението,че ответникът няма качеството на клиент на ищеца по смисъла
на чл. 153, ал.1 от ЗЕ, нито на страна по договор по чл. 150 от ЗЕ.
Налице са и допуснати от ищеца
нарушения на техническите изисквания за доставка на топлинна енергия,тъй-като
същият,в нарушение на чл. 19, ал. 2, вр.
чл. 17, ал.1 и 4 от НАРЕДБА № 16-334 от 06.04.2007 година за топлоснабдяването,
самоволно и в нарушение на установения от ЗЕ ред монтирал в посочената в
исковата молба жилищна сграда нова
абонатна станция (в периода 2003-2004 година),която била с мощност,
несъответствуваща на топлинния товар на сградата и водела до неефективно
използуване на енергията за сметка на всички съсобственици и завишаване на дела
топлинна енергия за сградна инсталация.Същият освен това, в нарушение на чл.
156, ал.1 от ЗЕ не поставил и поддържал
по законоустановения ред през процесния период метрологично проверени уреди за
търговско измерване на доставената топлинна енергия (общ топломер и водомер).По
тази причина било невъзможно законното определяне на доставените количества
топлинна енергия.В нарушение на технологичните и проектни норми на съоръженията
той подавал топлоносител с по-ниска от проектната мощност (69.07°С мин.),което
водело до неефективната работа на съоръженията и невярно отчитане на
количествата доставена ТЕ,като в нарушение на чл. 130, т.2 от ЗЕ, не поддържал
абонатната станция в добро техническо състояние — част от топлоизолацията
липсвала и била повредена, не работели изправно и не били в добро състояние
циркулационната помпа за БГВ, измервателните уреди и др.
Съдът намира,че е налице нарушение от страна на ищеца на нормативните
изисквания за отчитане и разпределение на топлинната енергия.Съгласно
първоначалното и допълнителното заключения на вещото лице,които като неоспорени
от страните са приети като абсолютни доказателства по делото, в нарушение на чл.58, ал. 2 и 3 от
Наредба № 16-334 ищецът е определял(начислявал) в известен смисъл произволно,
респективно-служебно топлоенергията над показанията на уредите за дялово
разпределение,като в тази връзка следва да се посочи,че тези уреди според
фирмата за дялово разпределение”Термокомплект” ООД са нулеви. От събраните по делото
доказателства съдът достигна до извода,че дружеството за дялово разпределение,в
нарушение на т. 6.1.1. от Методика за дялово разпределение на топлинната
енергия в сгради - етажна собственост — приложение към чл.61, ал.1 от НАРЕДБА №
16-334 е определяло със значителни грешки количествата енергия за сградна инсталация
и в противовес с нормативните изисквания.
Налице е и неправилно изчисляване на пълния
отопляем обем на процесния имот по проект,тъй-като предвид обстоятелството,че
при застроена площ на апартамента на ответника от 79 кв.м. (включително балкон,
неотопляеми антрета,тоалетна, вътрешни стени и шахти и пр.) бил определен
отопляем обем на имота му от
Събраните по делото доказателства навеждат и на извода,че нито от ищеца,нито
от дружеството за дялово разпределение са били издавали валидни първични счетоводни
документи по смисъла на чл.7 от Закона за счетоводството и отговарящи на
специфичните изисквания за даване на точна и разбираема информация, съгласно
нормативните актове за топлоснабдяването и за защита на потребителите.Също така
от доказателствата по делото следва извода,че ответникът не е получавал през
процесния период дори т.нар. „Съобщение за фактyра",дори такова с неизвестен съставител, без подпис,макар че същото
не би отговаряло на изискванията за счетоводно отчитане.
Не
съществуват доказателства и за това ищецът и дружеството за дялово
разпределение поне веднъж за процесния период да са изпълнили условието на чл.
19, ал.1 от ОУД за отчитане на топломера
в присъствие на председателя на ЕС или на упълномощено от него лице. Нито
веднъж при монтаж или демонтаж на топломера и другите измервателни уреди не е
бил уведомяван някой, не е бил съставян протокол за монтаж и демонтаж. Ответникът
не е бил надлежно уведомяван за времето на отчитане на индивидуалните разпределители,което
пък дава основание за оспорване достоверността на отчетените количества
топлинна енергия.
Извън посоченото по-горе съдът взе предвид и посоченото от вещото лице
по допуснатата СТЕ,а именно-че е невъзможно изчисляването на технологичните разходи за процесния период от
време,тъй-като приложената от фирмата за дялово разпределение формула не е била
действаща,поради което пък не би могло да бъде изчислено какво точно количество
топлинна енергия е било доставено на ответника и как е било то разпределено
като видове разходи-за отопление,за водоснабдяване и т.н.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели П.М.Ж. и Й.С.Г.,първият от които
е студент в град София и живее в жилището на ответника от 2012 година,а
вторият-негов съсед,се установява,че радиаторите в апартамента не работели и
жилището не се отоплявало с тях,като по тази причина той и негова колежка от
Карнобат очаквали съответните служители да посетят имота,за да установят какво
отчитат топломерите,но така и не било осъществено такова посещение,като не е
бил отказван от ответника достъп до апартамента му на служител на ищеца в
присъствието на втория свидетел.Освен това вторият от посочените по-горе
свидетели сочи също така,че ответника много рядко е посещавал апартамента си.
Извън гореупоменатото съдът взе предвид и обстоятелството,че ищеца не представи доказателства относно
годността,респективно-техническата изправност,на топломера и водомера в
абонатната станция.При това съдът се съобрази и с обстоятелството,че съобразно
представените от ответната страна отчети
относно индивидуалните разпределители от 24.03.2015 година не може да се
счете за достоверно твърдението на ищцовата страна за негодност за отчитане на
демонтираните уреди за дялово разпределение.
От така изложеното по-горе може да се направи
заключението,че се касае за липсата на безспорни доказателства,установяващи достоверността на
изложеното в молбата на ищеца.Нещо повече-представените от негова страна разпечатки
с посочени някакви цифри не може да се считат за документи по смисъла на чл.
179 и 180 от ГПК.Всичко това навежда на несъмнения извод за липсата на обективни данни за доставена и
потребена от ответника топлинна енергия.
Ищецът е
представил фактури, издадени от негов
представител, в които са обективирани претендираните вземания за доставена
топлоенергия за периода от месец .11.2013 година до месец .04.2014 година. Тези
фактури съдът приема, че не представляват доказателство за удостоверените в тях
правнорелевантни обстоятелства, тъй като те представляват частни свидетелстващи
документи по смисъла на чл. 144 ГПК (отм.), във вр. с чл.
178, ал.1 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл
те притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че
съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен
издател. Тези частни свидетелстващи документи биха притежавали доказателствена
сила, в случай че бяха подписани от двете страни, тъй като те биха обективирали
извънсъдебно признание от страна на потребителя, че е получил от крайния
снабдител топлина енергия на стойност, посочени във фактурите. Поради тези
правни съображения съдът не приема за установени обстоятелствата, удостоверени
в тези частни свидетелстващи документи. До същия извод съдът достига и при
преценка доказателствената сила на представената счетоводна справка за
ответника.
От приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че неизплатените суми за топлоенергия за исковия
период от месец .11.2013 година до месец.04.2014 година по отношение на
главницата и дължимата мораторна лихва са в размер общо на 1609,65 лева,като обаче
ищецът не е направил изменение на претенцията си в смисъл на увеличение нейния
размер.Съдът обаче прецени,че не следва да формира своето вътрешно убеждение
въз основа на установените от ССЕ факти,тъй-като същата е изготвила своето
заключение въз основа на прогнозни данни от ищцовото дружество, удостоверени в
процесните фактури.
Предвид изложените по-горе
съображения,настоящият съдебен състав намира,че предявеният иск за признаване
за установено,че ответникът дължи сумата
в размер на 1583,80 лева,от които 1492,43 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода месец 11.2013 година-месец 04.2014
година, и 91.37 лева-законната лихва за забава от 01.01.2014 година до
12.12.2014 година,както и законната лихва
върху главницата,считано от датата на подаване заявлението за издаване заповед
за изпълнение 21.01.2015 година до окончателното изплащане на задължението,а
също така и направените по делото разноски,в това число и направените такива по
заповедното следва да бъде отхвърлен
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Във връзка с гореизложеното и в допълнение към
него е необходимо да бъде посочено,че що се отнася до основателността на
предявения иск следва да се има предвид, че принципно в тежест на ищцовата
страна по делото съобразно правилото на чл. 154, ал.
1 ГПК е да проведе пълно и пряко доказване на наличието на
съществуващо договорно правоотношение между страните, породено от договор за
продажба на топлинна енергия, по който той е продавач-доставчик, а ответникът
потребител-купувач, че сам той е изправна страна по сделката, респективно- е
изпълнил точно породените за същия от договора задължения,че в тежест на
ответника е възникнало задължението, за което е издадена заповедта за
изпълнение. При установяване на посочените правнорелевантни факти от ищеца
ответникът е този който следва да докаже че е погасил задължението си. В случая
спорно по делото е доставил ли е ищецът на ответника и консумирал ли е
последният през исковия период топлинна енергия за битови нужди на посочената
стойност, като това обстоятелство следва да бъде доказано по убедителен за съда
начин от ищеца. При условие, че ответникът оспори иска изцяло включително и
годността на средството за търговско измерване, ищецът следва да докаже, че в
рамките на исковия период същото е отговаряло на съответните технически и
метрологични изисквания, надлежно е извършвано отчитане на показанията му и
тяхната стойност съобразно действащите цени на топлинната енергия определя
дължимостта именно на търсената главница. Според ОУ при несъответствие на
топломера със съответните изисквания се предвижда неговото демонтиране,
съставяне на протокол за това и прочие и друг начин за определяне размерът на
дължимите суми. Убедителни доказателства относно посочените обстоятелства
ищецът не е представил. Необосновано е позоваването му на представените
фактури, тъй като от същите не се извличат сведения за годността на средството
за техническо измерване, за начина и сроковете на отчитане на показанията на
топломера. При това положение отново следва заключението,че предявеният иск се
явява недоказан и подлежи на отхвърляне.
Доколкото не се установи дължимост в лицето на ответника на главницата
от 1492,43 лева като цена за продадена му и консумирана от същия топлинна
енергия за периода от месец .11.2013 година до месец .04.2014 година,
недоказано се явява твърдението на ищеца за това, че ответникът му дължи и
обезщетение за забава върху тази главница, тъй като дължимостта на обезщетението
за забава в размер на законната лихва предполага дължимост и на сумата по
главницата.
Недоказано е твърдението и за
дължимост на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане.
По отношение на предявения от ответника
насрещен иск срещу ищеца,то съобразно събраните по делото доказателства,както и
с оглед на заключението на вещото лице,което като неоспорено от страните е
прието като абсолютно доказателство по делото,съдът намира,че същият не е
доказан при условията на пълно и главно доказване по основание и размер и
следва изцяло да бъде отхвърлен като
такъв.За да достигне до този си извод съдът по-конкретно изходи от обстоятелството,че по делото не се събраха
доказателства,от които да последва извода дали е налице надвземане на парични
суми от ищцовата страна по отношение на ответника и какъв е точният им размер.Освен
това ответникът не е посочил и представил убедителни доказателства,от които да
се направи заключение именно за точния размер на надвзетите му от ищеца
пари.При това от негова страна не е направено и оспорване заключението на
вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,като освен това същият
е заявил,че не поддържа искането си за възлагане допълнителна задача на това
вещо лице.
Мотивиран
от изложените по-горе съображения,съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Топлофикация София” ЕАД,ЕИК :
*********, представлявано от С.Ц.-изпълнителен директор,чрез процесуален
представител Г.В.-юрисконсулт с адрес ***,против И.Н.К.,ЕГН-**********,***,иск за
признаване за установено,че последният му
дължи сума в размер на 1583,80 лева,от
които 1492,43 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода месец 11.2013 година — месец 04.2014 година, и
91,37 лева-законната лихва за забава от 31.12.2013 година до 12.12.2014 година,както и законната лихва върху
главницата,считано от датата на подаване заявлението за издаване заповед за
изпълнение 21.01.2015 година до окончателното изплащане на задължението,а също
така и направените по делото разноски,в това число и направените такива по
заповедното производство по приложеното ч. гр.
д. № 192/2015
година по описа на Районен съд-град Карнобат,образувано
по реда на чл.410 от ГПК,като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Топлофикация
София” ЕАД,ЕИК : *********, представлявано от С.Ц.-изпълнителен директор,чрез
процесуален представител Г.В.-юрисконсулт с адрес ***,против И.Н.К.,ЕГН-**********,***,за присъждане направените в настоящото
производство съдебни разноски,в това число държавни такси и адвокатски хонорар
общо в размер на 863.36(осемстотин шестдесет и три лева и тридесет и шестг
ст.)лева,като неоснователен.
ОСЪЖДА „Топлофикация София”
ЕАД,ЕИК : *********, представлявано от С.Ц.-изпълнителен директор,чрез
процесуален представител Г.В.-юрисконсулт с адрес ***,да заплати на И.Н.К.,ЕГН-**********,***,направените от същия разноски по делото в размер на 1520(хиляда
петстотин и двадесет)лева, а в случай на служебно издаване изпълнителен лист и
сумата 5/пет/ лева,представляваща държавна такса,която следва да се приведе по
сметката на Районен съд-град Карнобат.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Н.К.,ЕГН-**********,***,насрещен иск против „Топлофикация
София” ЕАД,ЕИК : *********, представлявано от С.Ц.-изпълнителен директор,чрез
процесуален представител Г.В.-юрисконсулт с адрес ***, за сумата 3000(три хиляди) лева, представляваща недължимо платена сума
за доставена топлинна енергия за периода от монтажа на разпределители №№
0130-0134 в имота на ответника И.К.,***,както и законната лихва върху същата
сума,считано от датата на предявяване на насрещния иск,а именно : 04.11.2015
година до окончателното изплащане на същата сума,като
неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на„ТЕРМОКОМПЛЕКТ" ООД, ЕИК : **********,със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Александър Стамболийски", № 87, ет.1,представлявано от Красимир Христов,като трето лице-помагач на страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД,ЕИК : *********, представлявано от С.Ц.-изпълнителен директор,чрез процесуален представител Г.В.-юрисконсулт с адрес ***.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок,считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :