Определение по дело №14093/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 30028
Дата: 24 юли 2024 г. (в сила от 24 юли 2024 г.)
Съдия: Константин Александров Кунчев
Дело: 20241110114093
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 март 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 30028
гр. София, 24.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20241110114093 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Налице са представките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени и отговора на исковата молба
доказателства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в съдебно заседание на 16.10. 2024 г. от 14 50 часа, за
когато да се призоват страните.
НАЗНАЧАВА ССЧ, В. С., ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение 350 лв., вносими от бюджета на съда,
да посочи дали и за кой период ищцата има право и на какъв размер на допълнително
възнаграждение за постигнати резултати.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца - препис от
депозирания от ответника отговор на подадената искова молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявени са от от С. П. В. искове, с правно основание чл. 67, ал. 7, т. 5 от ЗДСл и чл. 19, т.
5 във връзка с чл. 24 от НЗСДА, с които претендира обезщетение за причинени й в периода
01.07.2021 г. - 31.01.2022 г. имуществени вреди в размер на 2564,64 лева, представляваща
„пропуснати ползи“ от неизплатено в края на месец януари на 2022 г. допълнително
възнаграждение за постигнати резултати на ищцата, за период на оценяване от 01.07.2021 г.
1
до 31.12.2021 г. и поставяне на годишна оценка на държавния служител за периода от
01.01.2021 г. до 31.12.2021 г., ведно със законната лихва считано от 28.02.2024 г. до датата на
окончателното изплащане на вземането, както и иск с правно осн. чл. 86 ЗЗД за сумата от
614,86 лева, представляваща мораторната лихва върху главницата от 2564,64 лева изчислена
за периода от 31.01.2022 г. до 27.02.2024 г.
Ищцата твърди, че претенцията й се основава на предвидената възможност в разпоредбата
на чл. 67, ал. 7, т. 5 от Закона за държавния служител и чл. 19, т. 5 във вр. чл. 24 от
Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация за заплащане на
допълнително възнаграждение за постигнати резултати, от която не се е ползвала, поради
незаконосъобразното прекратяване на служебното й правоотношение със Заповед № РД-16-
023 от 09.09.2021 г., издадена от началника на ДНСК, отменена с Решение №
6918/23.11.2020 г., постановено по адм. д. № 9450/2021 г. по описа на АССГ, потвърдено с
Решение № 4941/25.05.2023 г. по адм. дело № 369/2022 г. по описа на ВАС, Пето отделение.
Твърди, че Заповед № РД-16-023/09.09.2021 г. на началника на ДНСК й било наложено
дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ и е прекратено служебното й
правоотношение с Дирекцията, считано от 09.09.2021 г., като ответникът не й заплатил
ДВПР за второто шестмесечие на 2021 г., което се явява част от брутната заплата на
възстановения по съдебен ред държавен служител. Претендира осъждане на ответника да
заплати посочената сума, ведно със законна лихва от датата на исковата молба, както и лихва
за забава. Претендира разноски
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Дирекция
за национален строителен контрол (ДНСК), с който оспорва исковете. Счита, че не са налице
предпоставките за заплащане на допълнителното възнаграждение. Навежда твърдения, че
допълнителното възнаграждение за постигнати резултати не следва да се приема за
неизменна част от трудовото възнаграждение, и работодателят не е длъжен да го изплати,
ако не са налице предпоставките за неговото изплащане и е в пряка зависимост както от
постигнатите от конкретния служител резултати, от преценката на органа по назначаване
относно приноса му за реално отработен период, така и от наличието на бюджет предвиден
за изплащане на ДВПР, т. е. нито дължимостта на това възнаграждение е ясна занапред, нито
неговият размер. Поддържа, че неполучаването на претендираните допълнителни
възнаграждения не е в пряка и непосредствена последица от издадената Заповед № РД-16-
023 от 09.09.2021 г. Сочи се, че преди прекратяване на служебното правоотношение на С. В.,
същата е заемала длъжността „главен експерт“ в отдел „Събиране на вземанията“ към
дирекция „Правна“, с определена заплата в размер на 1 869 лева. Съгласно чл. 12 от НЗСДА
индивидуалната основна месечна заплата на служителя може да бъде увеличена въз основа
на последната годишна оценка, в случай че същата е с изпълнението „Изпълнението
надвишава изискванията” - до 15 на сто, като за годината, в която е издадена Заповед № РД-
16-023/09.09.2021 г., за ищцата не е изготвена годишна оценка на изпълнението на
длъжността, поради липсата на действително отработени най-малко 6 месеца за една
календарна година. Оспорва се иска и по размер, като се твърди, че датата, от която
евентуално би се дължала мораторна лихва следва да се приеме - 25.02.2022 г. Моли съда да
2
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
В тежест на ищеца е да докаже, че са се осъществили предпоставките за заплащане на
търсеното допълнително възнаграждение, а за ответника е възникнало задължението за
заплащане на допълнително възнаграждение в претендирания размер.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на задълженията на падежите, за което не
сочи доказателства.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането на
длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет
на делото!
НАСОЧВА СТРАНИТЕ КЪМ ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и
процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса - чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://mediator.mjs.bg/. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от 9:00
до 17:00 часа от МН, МГ - тел. 02/8955 423 за Софийски районен съд, както и в Центъра за
спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. ЦАР БОРИС III № 54, ет. 2, ст. 204,
както и на https://srs.justice.bg/bg/12656 .
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е
в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно
заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да
постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3