Определение по дело №44/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 80
Дата: 10 февруари 2020 г.
Съдия: Маринела Ганчева Дончева
Дело: 20203000500044
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№90/10.02.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на   10.02.2020г      в състав :

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 Р. СТАНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в. гр. д. № 44/2020 по описа на Апелативен съдгр. Варна, г. о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от И.Г.И. с ЕГН **********, Й.Т.И. с ЕГН **********, Г.И.Г. с ЕГН **********, Р.В.Г. с ЕГН **********, И.И.Г. с ЕГН **********, И.И.Г. с ЕГН ********** – със съгласието на баща си И.И.Г., всички чрез адв. И.С.А. срещу решение № 129/07.11.2019 год по гр.д. № 129/2019 год на Окръжен съд Силистра, с което е уважен иска с правно осн. чл. 26 ал.2 предл.5 въввр. Сд чл. 17 от ЗЗД, предявен от „Райфайзенбанк  (България)“ ЕАД за прогласяване нищожността на: 1) договор за покупко-продажба, сключен под формата на нот.акт № 72, том IV, рег.№ 3406, дело № 502/12.05.2014 год на нотариус Румен Тодоров, рег.№ 105, вписан с вх.№ 2423/12.05.2014 год на Службата по вписванията, с който И.Г.И. и Й.Т.И. продават на Г.И.Г. следните недвижими имоти: Самостоятелен обект в сграда за обществено хранене, намиращ се в гр.Силистра, ул.“Тридесет и първи полк“ № 92, ет.1, с идентификатор 66425.501.2659.1.1 и застроена площ от 136 кв.м., състоящ се от търговска зала с бар-плот, кухня, подготвително помещение, склад за продукти, хладилен склад, сепаре и сервизни помещения, избено помещение и котелно помещение в сутерена, със стълбище за втория етаж заедно със съответните ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор 66425.501.2659.1 и съответните ид.ч. от поземлен имот с площ от 810 кв.м. и идентификатор 66425.501.2659, в който е построена сградата; Сграда за обществено хранене с идентификатор 66425.501.2659.7 и застроена площ от 33 кв.м., заедно със съответните ид.ч. от поземлен имот с площ от 810 кв.м. и идентификатор 66425.501.2659, в който е построена сградата;Селскостопанска сграда с идентификатор 66425.501.2659.2 и застроена площ от 65 кв.м., заедно със съответните ид.ч. от поземлен имот с площ от 810 кв.м. и идентификатор 66425.501.2659, в който е построена сградата;Складова база, склад с идентификатор 66425.501.2659.4 и застроена площ от 55 кв.м., заедно със съответните ид.ч. от поземлен имот с площ от 810 кв.м. и идентификатор 66425.501.2659, в който е построена сградата, и 2) договор за покупко-продажба, сключен под формата на нот.акт № 57, том II, рег.№ 1254, дело № 152/18.02.2016 год на нотариус Румен Тодоров рег.№ 105, вписан с вх.№ 749/18.02.2016 год на Службата по вписванията, с който Г.И.Г. и Р.В.Г. продават на И.И.Г. и И.И.Г., действащ чрез своя баща и законен представител И.И.Г., гореописаните недвижими имоти. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението въззивниците молят за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени. Претендират присъждане на разноските за двете инстанции. На осн. чл. 266 ал.3 от ГПК молят да бъдат допуснати гласни доказателства, както и съдебно-техническа експертиза за установяване факта на извършени в имота подобрения.

В подадения писмен отговор от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на решението. Противопоставя се на искането за събиране на нови доказателства. Претендира присъждане на разноски.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Искането за събиране на нови доказателства е неоснователно. С оглед предмета на спора – установителен иск за прогласяване нищожност на сделки, както и евентуалния отменителен иск чл. 135 от ЗЗД, ирелевантни са фактите относно извършени в имота подобрения. Те биха имали значение с оглед заявено възражение за прихващане, каквото е възможно само като защита срещу осъдителен иск за парично вземане. Ето защо правилно първоинстанционният съд е отказал събиране на тези доказателства. Не е налице хипотезата на чл. 266 ал.3 от ГПК, поради което доказателственото искане на въззивниците седва да бъде отклонено.

Водим от горното съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивниците за събиране на гласни доказателства и назначаване на съдебно-техническа експертиза за установяване факта на извършени в имота подобрения.

НАСРОЧВА делото за 11.03.2020 год от 9,00 часа, за когато да се призоват страните чрез процесуалните им представители.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                  

 

 

2.