Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 239/09.06.2017
г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, ІІІ
състав в публичното заседание на шести юни през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател: Момчил Таралански
при
секретаря А.Л., като разгледа докладваното от съдия Таралански административно
дело № 171 по описа за 2017 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по жалба срещу административен акт по
реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО) във връзка с чл.117,
ал.1, т.2, б. „а“ от КСО; чл.95, ал.1, т.4 и чл.98, ал.1 и ал.3 от КСО.
Жалбоподателят В.Ц.Д. обжалва решение
№ 2153-11-20/05.04.2017 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ –
Монтана, с което e отхвърлена жалбата, с която по административен ред е
обжалвано разпореждане № **********/24.02.2017 г. на Ръководителя на отдел
„Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Монтана, с което на жалбоподателя е определен
размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) от 326,37 лева.
С това разпореждане е изменено разпореждане № **********/28.11.2016 г., с което
е определен минимален размер от 161,38 лева. С разпореждане № **********/24.02.2017
г. е постановено и спиране на ЛПОСВ, считано от 31.10.2016 г., на основание
чл.95, ал.1, т.4 от КСО. В жалбата си изтъква доводи за неправилност на
обжалвания административен акт поради противоречие с материално-правни
разпоредби – основанието по чл.146, т.4 от АПК, поддържайки, че неправилно
пенсионния орган, а впоследствие и административния орган не са взели предвид
приложимите правни норми и целия осигурителен стаж, като неправилно не са
зачели стажа, положен от 09.11.2015 г. до 15.09.2016 г. – общо осигурителен
стаж от 10 месеца и 5 дни. Поддържа, че към прекратяването на осигуряването с
осигурител ДДЛРГ „Л*** Т*** “ – Б*** не е имал право на ранно пенсиониране и
затова правомерно е регистриран в Бюро по труда, където придобил осигурителния
стаж, който не му е признат. В съдебно заседание освен претенциите за неправилност
на административния акт, прави и искане за възстановяване на стойността на
внесената в ТП на НОИ – Монтана сума от 1199,30 лева. Моли съда да отмени
обжалвания административен акт, като върне преписката на пенсионния орган за
определяне на пенсия за осигурителен стаж и възраст от дата 15.09.2016 г.
Ответникът по жалбата – Директорът на
Териториалното поделение на НОИ – Монтана, редовно призован за съдебно
заседание, не изпраща процесуалния си представител и не взема становище по
жалбата.
По допустимостта на жалбата.
Обжалваното решение на по-горестоящия административен
орган, с което е потвърдено разпореждане за определяне на личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст е индивидуален административен акт, жалбата срещу
който е предявена в законовия срок по чл.149, ал.1 от АПК във връзка с чл.118,
ал.3 от КСО (аргумент от л.5 и л.2 по делото), от лицето-адресат, за което акта
пряко засяга лични пенсионни (имуществени) права и по този начин законни
интереси, поради което е допустима за разглеждане.
По основателността на жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:
Установи се, че жалбоподателят В.Ц.Д. със заявление
вх. № 2113-11-1220/31.10.2016 г. (л.16-18 по делото) е поискал да му бъде
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. При подаване на
заявлението, заявителят е подал документи, като е декларирал, че няма друг
непредставен трудов/осигурителен стаж (опис на представените документи на л.17),
като е поискал пенсията да се определи от брутното трудово възнаграждение или
осигурителния доход за периода 01.01.1985 – 31.12.1987 г. От представения по
делото опис на осигурителния стаж (л.14-15 по делото) е видно, че към датата на
подаване на заявлението за определяне на ЛПОСВ заявителят има осигурителен стаж
превърнат към ІІІ категория труд от 38 години, 5 месеца и 29 дни. Това е
осигурителен стаж, придобит от работа по трудови правоотношения с учебни
заведения като учител и възпитател (признат за учителски стаж) до 30.10.2016 г,
когато е прекратено осигуряването от последния осигурител – ІV-то ОУ „Г*** С***
Р*** “ – с. Б*** , обл. Монтана. Преди това от 09.11.2015 г. до 15.09.2016 г.
жалбоподателят В.Ц.Д. е бил регистриран като безработен в Бюро по труда – Б*** .
С разпореждане № 112-00-464-5/27.11.2015 г. на Ръководителя на отдел
„Осигуряване при безработица“ при ТП на НОИ – Монтана е отпуснато парично
обезщетение по чл.54а, ал.1 от КСО.
С разпореждане № **********/28.11.2016 г. на
Ръководителя на отдел „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Монтана (л.11 по
делото) е прието, че общия осигурителен стаж на заявителя Д., превърнат към ІІІ
категория труд е 39 години, 4 месеца и 4 дни, като е определен минимален размер
на пенсията по чл.70, ал.9 от КСО от 157,44 лева, съгласно чл.10, т.2 от Закона
за бюджета на държавното обществено осигуряване от 01.07.2016 г. - 161,38 лева
и от 12.09.2018 г., поради навършване на изискуемата възраст по чл.68, ал.1 от КСО – 161,38 лева, като е разпоредено изплащането на пенсията да се извършва,
както следва: от 12.06.2016 г. – 157,44 лева, а от 01.07.2016 г. – 161,38 лева.
С ново разпореждане № **********/24.02.2017 г. на Ръководителя
на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Монтана (л.12-13), на основание чл.98,
ал.1 и ал.3 от КСО е поправено разпореждане № **********/28.11.2016 г., относно
началната дата на пенсията, като за вярна се счита 31.10.2016 г., като е приет
нов общ осигурителен стаж от 38 години, 5 месеца и 29 дни, с отбелязване, че
„…Стажът от 09.11.2015 г.-15.09.2016 г. не е зачетен…“. В мотивите на това
разпореждане е прието също така, че заявителят е придобил право на ЛПОСВ от
12.06.2015 г., при което не е имал право на парично обезщетение за безработица
по чл.54а, ал.1, т.2 от КСО за периода след датата на придобиване правото на
пенсия. С новото разпореждане е определен размер на ЛПОСВ от 333,71 лева,
считано от 12.09.2018 г., а считано от 31.10.2016 г. е спряно изплащането на
ЛПОСВ, на основание чл.105, ал.1,т.4 от КСО, в размер на 326,37 лева.
Това разпореждане е обжалвано по административен ред
от заявителя с жалба вх. № 1012-11-107/15.03.2017 г. (л.9-10), в което е навел
доводи, свързани с липсата на правно основание за постановеното разпореждане,
доколкото при датата на прекратяване на осигуряването и регистрацията в Бюро по
труда, същия не е имал право на ранно пенсиониране, съгласно действащите към
онзи момент правни норми, при което следвало да бъде определена ЛПОСВ, считано
от 12.06.2016 г.
С обжалваното решение № 2153-11-20/05.04.2017 г. на
Директора на ТП на НОИ е отхвърлена жалбата, респективно потвърдено обжалваното
разпореждане. В акта административният орган е изложил по-разширено на практика
същите мотиви, каквито са изложени и в първоначалния акт на пенсионния орган – по
отношение на заявлението на В.Ц.Д. – учител и възпитател, следвало да намери
приложение нормите на чл.69в от КСО. В ал.1 на същия член, в редакцията в сила
от 01.01.2016 г. била уредена възможността за учителите да придобият право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, при навършване на 60 години и 10 месеца
и учителски стаж от 30 години и 8 месеца за мъжете. В мотивите се поддържа, че
при подаване на заявлението за пенсия от 31.10.2016 г. заявителят е имал
навършени години 62, 2 месеца и 18 дни и осигурителен стаж от 36 години, 1
месец и 10 дни, положен на длъжности „учител“ и „възпитател“ в учебни и
възпитателни заведения и преценката за придобиване на право на пенсия била
извършена, съгласно нормите на чл.69в, ал.1 и ал.2 от КСО. Съгласно, чл.69в,
ал.2 от КСО, на лицата по ал. 1 се изплащала срочна пенсия за ранно
пенсиониране от Учителския пенсионен фонд в размер, определен по реда на чл. 70
и намален с 0,1 на сто за всеки месец, недостигащ на лицето до навършване на
възрастта му за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1. Административният
орган е приел, че заявителят е навършил изискуемата се възраст 60 години и 10
месеца на 12.06.2015 г., като към тази дата е имал и необходимия учителски стаж
за мъжете – при изискуеми се от закона 30 години и 8 месеца, същия е имал 35
години и 6 месеца, при което датата 12.06.2015 г. е приета за дата, от която
заявителя Д. е придобил право на пенсия. Органът е приел, че е спазено и
изискването на чл.94, ал.1 от КСО пенсиите да се отпускат от датата на
придобиване на правото, ако заявлението е подадено в 6-месечен срок от тази
дата или от датата на подаване на заявлението, ако е подадено след изтичане на
6 месечния срок. Приел е също така, че при отпускане на пенсията в минимален
размер с разпореждането от 28.11.2016 г. е допусната техническа грешка и
неправилно е изписана датата 12.06.2016 г. вместо правилната 12.06.2015 г.,
което било коригирано с новото разпореждане от 24.02.2017 г. и пенсията е
отпусната и определена в действителен размер, считано от 31.10.2016 г.
Административният орган е приел, че е неоснователно искането на заявителя за
отпускане на пенсията, считано от 12.06.2016 г., доколкото тази дата нямала
отношение към правото на пенсия, а била свързана с допусната техническа грешка.
В мотивите на решение № 2153-11-20/05.04.2017 г. въобще не е обсъждан въпроса
със спирането на пенсията и с приложението на чл.54а, ал.1, т.2 от КСО по
отношение на обезщетението за безработица.
От правна страна, съдът намира следното:
Оспореният административен акт № 2153-11-20/05.04.2017
г. е издаден от местно и предметно компетентен орган – Директора на ТП на НОИ –
Монтана, който съгласно разпоредбите на чл.117, ал.1, т.2, б. „а“ във връзка с
ал.3 от КСО и чл.118, ал.1 от КСО има правомощия да осъществява административен
контрол над разпорежданията на ръководителя на отдел „Пенсионно осигуряване“
при ТП на НОИ – Монтана, който е издал първоначалния административен акт –
разпореждане № **********/24.02.2017 г.
Актът е издаден при спазване на предписаната от закона
форма – налице са реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК във връзка с чл.117, ал.1,
т.2, б. „а“ във връзка с ал.3 от КСО. При постановяване на акта, обаче, не са
изложени изцяло фактическите и правни основания в обхвата на осъществявания
административен контрол. Както вече се отбеляза по-горе в установителната част
на мотивите, при постановяване на решението, органът не е обсъдил въпроса със
спирането на пенсията и с приложението на чл.54а, ал.1, т.2 от КСО по отношение
на обезщетението за безработица, които са били съществена част от съдържанието
на разпоредителната част на контролираното разпореждане. Освен това, в самото
разпореждане не са изложени ясни мотиви защо и въз основа на кои факти
пенсионния орган е приел наличие на предпоставките на чл.95, ал.1, т.4 от КСО,
респективно е разпоредил спиране на пенсията.
Оспореният акт е постановен в регламентираните
процесуални срокове, при спазване на административно-производствените правила
(чл.36-37 от АПК), като са събрани всички допустими от процесуалния закон,
относими към предмета на административната преписка и необходими за
установяване на релевантните факти доказателства. В това отношение пенсионният
орган е положил процесуални усилия, видно и от събраните писмени доказателства.
Административният акт е постановен при изяснени факти и органът не е допуснал
основанието за отмяна по чл.146, т.3 от АПК – съществено нарушение на
административно-производствените правила.
На практика спора по делото е правен – за приложението
на съответните материално-правни норми, респективно за правните изводи въз
основа на събраните доказателства.
По разбиране на настоящият съдебен състав налице е
релевираното с жалбата противоречие на акта с материално-правни разпоредби,
доколкото крайният извод на административния орган (АО), въз основа на
събраните доказателства, за неоснователност на жалбата не е адекватен на
установените факти и не се споделя от съда. При провеждането на съдебния
контрол над обжалвания акт следва на първо място да се отчете характера на
акта. Естеството на административните актове и проведената в правната теория
класификация според правния им ефект е най-общо на конститутивни (пораждащи
права и задължения за адресатите), декларативни или установителни (които
установяват, че за определен правен субект е възникнало и съществува субективно
право или правно задължение) и констативни (с които административен орган
констатира наличието на определен факт с правно значение). В пенсионното
производство, инициирано по заявление за отпускане на пенсия, се постановява
констативен акт – разпореждане, с което се констатира придобито право на пенсия
или липса на такова право. В конкретния случай пенсионният орган е постановил разпореждане
със смесен характер – от една страна е констатирал, че правото на пенсия е
придобито на посочена (и то неправилно) дата, а от друга страна е постановил
спиране на пенсията на основание чл.95, ал.1, т.4 от КСО във връзка с чл.54а,
ал.1, т.2 от КСО.
Административният орган, пък от своя страна, не е взел
предвид факти с правно значение – постановените разпореждания №
112-00-464-12/20.02.2017 г. и № 112-00-464-13/20.02.2017 г., с които
ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Монтана е прекратил
изплащането на отпуснатото парично обезщетение за безработица по чл.54ж, ал.1 КСО и е разпоредил В.Ц.Д. да възстанови добросъвестно полученото парично
обезщетение за безработица за периода 12.06.2016 г. до 14.09.2016 г. в размер
на 1199,30 лева, както и факта на извършено плащане по приходен касов ордер от
09.03.2017 г. (л.35) от В.Ц.Д., който е възстановил полученото обезщетение за
безработица в размер на 1199,30 лева.
Установените по делото факти, анализирани в
съвкупност, обосновават разбирането, че актовете на пенсионния и
административния орган са в противоречие с материално-правни норми – тези на
чл.54а, ал.1, т.1 от КСО и чл.95, ал.1, т.4 от КСО. Освен това при
постановяване на акта от пенсионния орган е допусната грешка по отношение на
извода от коя дата се отпуска пенсията, която грешка е особено съществена, а
при постановяване на акта административният орган не е взел предвид
новонастъпил факт с правно значение – извършеното доброволно възстановяване на
добросъвестно полученото обезщетение за безработица (предмет на разпореждане №
112-00-464-13/20.02.2017 г. – л.34), което вероятно е било основание на
пенсионния орган да постанови спиране на пенсията. На следващо място
пенсионният орган не е мотивирал правния си извод за незачитане на осигурителен
стаж за периода 09.11.2015 – 15.09.2016 г., което би имало значение за размера
на пенсията.
Актовете на пенсионния и административния орган са
постановени без да се отчете, че като краен резултат жалбоподателят В.Ц.Д. на
практика за периода от подаване на заявлението за пенсиониране 31.10.2016 г. до
настоящия момент не е получил нито обезщетение за безработица (възстановил е
полученото въз основа на постановеното разпореждане), нито му е отпусната
пенсия (същата е спряна с разпореждане № **********/24.02.2017 г.). Както вече
се отбеляза по-горе в мотивите на решението по отношение основанието за отмяна
по чл.146, т.2 от АПК, за постановеното спиране няма изложени мотиви от
пенсионния орган – отбелязано е само правното основание чл.95, ал.1, т.4 КСО.
По този начин съдът не може да осъществи надлежен съдебен контрол, още повече,
че административния орган в мотивите на решение № 2153-11-20/05.04.2017 г.
въобще не е обсъждал и анализирал тази част от акта на пенсионния орган. Като
краен резултат обжалваният акт е постановен в несъответствие с целта – придобиване
на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при наличие на съответните
уредени от закона материално-правни предпоставки и принципите на закона, че държавното
обществено осигуряване се осъществява въз основа на принципите на
задължителност и всеобщност на осигуряването (чл.3, т.1 от КСО), както и в
разрез с общите принципи на административния процес, прокламирани от чл.6,
ал.1-3 и чл.7, ал.1 и ал.2 от АПК.
Настоящият съдебен състав, като съобразява нормата на
чл.142, ал.2 от АПК намира, че установените към приключване на устните
състезания факти обосновават разбирането за незаконосъобразност на оспорения
административен акт. Следва оспореният акт да се отмени и да се изпрати
преписката на пенсионния орган, който като вземе предвид всички факти от
значение за предмета на заявлението, да се произнесе по същото като посочи
всички задължителни реквизити на акта, които вече е посочил в разпореждането от
24.02.2017 г., включително и пълните фактически и правни основания за
постановяването на акта, а така също да посочи от коя дата заявителя е придобил
право на пенсия и да определи размера на тази пенсия, като отчете влезлите в
сила и изпълнени административни актове –разпореждания №
112-00-464-12/20.02.2017 г. и № 112-00-464-13/20.02.2017 г. на Ръководител на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Монтана и тогава да постанови нов
акт по заявление № 2113-11-1220/31.10.2016 г.
Съдът не обсъжда доводите на жалбоподателя относно
датата на която е придобил право на пенсия, доколкото, както вече се отбеляза
по-горе, наличието на грешка при определянето й, налага връщането на преписката
на пенсионния орган, който ще следва да вземе предвид новонастъпилите факти с
правно значение.
Съдът отчита, че в хода на делото исканията и тезите
на жалбоподателя, в жалбата срещу разпореждане № **********/24.02.2017 г. и
тези, изразени в жалбата срещу решение № 2153-11-20/05.04.2017 г., както и
исканията в съдебното заседание по същество не са последователни, но те са повлияни
и от непоследователността на действията и актовете на пенсионния орган. Освен
това в съдебното заседание по същество беше направено искане от жалбоподателя за
възстановяване на сумата за парично обезщетение при безработица, която същия е
възстановил на НОИ с нареждане от 09.03.2017 г. Същото искане е недопустимо в
рамките на съдебния контрол над административния акт-решение №
2153-11-20/05.04.2017 г. Ако жалбоподателят счита, че същото му се следва, то
процесуалния ред за това е друг и не може това искане (този иск) да се
съединява с жалбата за незаконосъобразност на административния акт, тъй като не
са налице предпоставките на чл.204, ал.2 от АПК във връзка със ЗОДОВ.
Жалбоподателят по делото не е поискал присъждането на разноски,
поради което и такива не следва да се присъждат. По изложените мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предл.2 от АПК във връзка с чл.118, ал.3 от КСО и
чл.173, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решение № 2153-11-20/05.04.2017 г. на Директора
на Териториално поделение на НОИ – Монтана, с което e отхвърлена жалбата, с която по
административен ред е обжалвано разпореждане № **********/24.02.2017 г. на
Началник отдел „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Монтана, с което е определен
размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на В.Ц.Д., с ЕГН * ***
и е постановено спиране на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст.
ИЗПРАЩА делото като преписка на пенсионния орган при
ТП на НОИ – Монтана, който да изпълни задължителните указания на съда по
тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на настоящето решение.
Решението
може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщението за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: