№ 297
гр. Б.С., 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цветелина Н. Харалампиева
при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от Цветелина Н. Харалампиева Гражданско дело
№ 20241410101093 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен иск от „ Профи Кредит
България „ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.С.,
бул.” България „ №49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника си Е. С. К. –
юрисконсулт с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК срещу В.
Й. С., ЕГН:**********, с постоянен адрес с.Т., общ.Б.С., обл.В., ул.” Победа „
№19 и настоящ адрес с.Т., общ.Б.С., обл.В., ул.” Марин Пеков „ №7 за
приемане за установено по отношение на В. Й. С., на вземането на ищцовото
дружество, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 02.05.2024г., издадена по ЧГД №627/2024г. по описа на РС –
Б.С., т.е., че ответникът дължи на ищеца по договор за потребителски кредит
№40017656135/26.05.2023г., сключен между ищцовото дружество и
ответника, както следва:
сума в размер на 295.09 лева / двеста деветдесет и пет лева и девет
стотинки / - главница;
30.70 лева / тридесет лева и седемдесет стотинки / - договорно
възнаграждение;
113.90 лева / сто и тринадесет лева и деведесет стотинки / -
възнаграждение за закупена допълнителна услуга -„ Фаст“.;
114.28 лева / сто и четиринасет лева и деветдесет и осем стотинки / -
възнаграждение за закупена допълнителна услуга -„ Флекси“.;
законната лихва по чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД върху главницата, от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата;
направените от кредитора разноски в заповедното производство,
1
възлизащи на 25.00 лева / двадесет и пет лева и нула стотинки / -
държавна такса и 50.00 лева / петдесет лева и нула стотинки / -
юрисконсултско възнаграждение;
разноски по настоящето исково производство;
В исковата молба се твърди, че на 26.05.2023г., ответникът В. Й. С.,
сключила с ищцовото дружество договор за потребителски кредит
№40017656135/26.05.2023г., по силата на който банката е предоставила на
кредитополучателя кредит в размер на 400.00 лева, а кредитополучателят се е
задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и
при условията на процесния договор.
Твърди се, че кредитодателят е изпълнил точно и в срок задълженията си
по договора, като на 26.05.2023г. превел на ответницата парична сума в размер
на 400.00 лева по посочена от нея банкова сметка.
Сочи се също, че от своя страна ответницата е поела задължение по
договора, като го сключила от срок за 7 месеца, с месечна вноска по
погасителния план в размер на 65.15 лева и падежна дата – всяко 1 - во число
на месеца, а по параметри по кредита и допълнителни усруги, общо
задължение в размер на 776.09 лева, с месечна вноска в размер на 110.87 лева,
падежна дата – всяко 1 - во число на месеца.
Сочи се, че В. Й. С. е направила само две плащания, както следва; на
02.10.2023г., са платени 165.00лева и на 01.11.2023г., са платени 115.00лева.
Съгласно ОУ към договора за кредит, длъжникът дължи на ищцовото
дружество договорно възнаграждение за изтегления кредит в размер на 776.09
лева. Договорното възнаграждение по кредита било предварително
определено в погасителния план.Страните по договора се били споразумели
договорното възнаграждение, което възниквало като задължение за длъжника
към деня на отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да се погасява в
рамките на погасителния план. Сочи се, че съгласно сключеното между
страните споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и
чл.15 от ОУ по договора за кредит, длъжникът дължал възнаграждение. Сочи
се още, че към момента размерът на погасеното от ответницата задължение по
договора за потребителски кредит е в размер на 280.00 лева, като с нея е била
погасена сума в размер на 222.12 лева, съгласно задължението по
погасителния план.
В подкрепа на иска са представени копия от следните писмени
доказателства – договор за потребителски кредит №40017656135/26.05.2023г.
и ОУ към него; погасителен план; извлечение по сметка към договор; искане
за отпускане на потребителски кредит; стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация; удостоверение за актуално състояние; платежно
нареждане за заплатена държавна такса и пълномощно.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК, от ответника е постъпил такъв.
В съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява представител.От
ищцовото дружество по делото е постъпила молба вх.№6446/12.11.2024г., с
2
която се иска на основание чл.237 от ГПК съдът да прекрати съдебното
дирене и да се произнесе с Решение, при наличие на признание на иска от
ответната страна. Прави се искане и на основание чл.238, ал.1 от ГПК, за
постановяване на неприсъствено решение при наличие на процесуални
предпоставки за постановяването му.
В съдебно заседание ответницата, В. Й. С. се явява лично.Същата признава
иска за основателен. Признава дължимото, като подробно разказва повода за
паричното задължение.
С Определение, постановено в съдебно заседание, проведено на
18.11.2024г., съдът е прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се
произнесе с Решение.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 26.05.2023г., ответницата В. Й. С. сключила с ищцовото дружество,
договор за потребителски кредит №40017656135. В изпълнение на
задължението си договора, кредиторът е предоставил заемната сума в размер
на 400.00 лева, със срок на плащане от 7 месеца, при размер на месечните
вноски от 65.15 лева.При ГПР 46.61%, с ГЛП 40.70%.При горното дължимата
сума по кредита възлизала на 456.09лева. В изпълнение на договора,
ответницата се задължила да закупи допълнителни услуги – „ Фаст „ и „
Флекси“ , са сумата от по 320.00лева, по 160.00 лева за всяка. Така общото
задължение по кредита и закупените допълнителни услуги било 776.09 лева,
при вноска в размер на 110.87 лева.
В. Й. С. е направила две плащания за погасяване на задължението по
кредита, а именно:
- на 02.10.2023г. е заплатена сумата в размер на 165.00 лева;
- на 01.11.2023г. е заплатена сумата в размер на 115.00 лева;
Общо заплатената сума е в размер на 280.00 лева, като ответницата
преустановила редовното обслужване на заема.
С оглед изложеното за ищеца възникнал правен интерес от предявяване
на настоящия иск.
Съгласно чл.15 от ОУ на ищцовото дружество са предвидени
допълнителни услуги, а именно:
- чл.15.1 – допълнителна услуга „ Фаст „ – всеки клиент пожелал и
закупил допълнителна незадължителна услуга „ Фаст „ получава приоритетно
разглеждане на искането си за отпускане на потребителски кредит преди
клиентите, без закупена допълнителна услуга „ Фаст „.След одобрение
отпуснатата сума се нарежда към клиента по избрания от него начин на
изплащане до 24 часа след получаване от кредитора на подписаните от
клиента договор за потребителски кредит и неговите приложения;
- чл.15.2 - допълнителна услуга „ Флекси „ – всеки клиент пожелал и
3
закупил допълнителна незадължителна услуга „ Флекси „, получава правото
да променя погасителния си план при изпълнение на съответните специфични
изисквания, а именно – да поиска от кредитора да му отложи на части или
накуп допустимия брой погасителни вноски при посочени условия;
Тъй като задълженията по процесния договор не били изпълнявани, на
29.04.2024г. ищцовото дружество депозирало в РС – Б.С. заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответниците, по
което било образувано ЧГД №627/2024г. по описа на РС –Б.С..
По същото на дата 02.05.2024г. била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, с която било разпоредено, както
следва:
- ответникът В. Й. С. да заплати на ищцовото дружество сума в размер
на 295.09 лева, представляваща главница по договор за кредит
№40017656135/26.05.2024г., ведно със законната лихва за периода от
26.05.2023г. до изплащане на вземането, договорна лихва за периода от
01.09.2023г. до 01.01.2024г. в размер на 30.70 лева, мораторна лихва за
периода от 02.07.2023г. до 01.01.2024г. в размер на 22.99 лева, 200.00 лева
такса за период от 06.12.2023г., друго допълнително вземане в размер на
228.18 лева, държавна такса в размер на 25.00 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00 лева;
По ЧГД №627/2024г. по описа на РС – Б.С., след постъпило възражение
от ответницата по реда на чл.414 от ГПК, на основание чл.415 от ГПК е
указано на заявителя, че може да предяви установителен иск относно
вземането си срещу длъжника в едномесечен срок от съобщението, като
довнесе дължимата държавна такса.
С оглед изложеното за ищеца възникнал правен интерес от предявяване
на настоящия иск.
Производството по разглеждане на иск по чл.422 от ГПК е свързано с
производството по чл.410 и следващите от ГПК, като заведеният
установителен иск по чл.422 от ГПК по своето правно естество е специален
установителен иск и е допустим единствено при условията на депозирано
писмено възражение в срока по чл.414 от ГПК против издадена Заповед за
изпълнение.Предявеният установителен иск в едномесечния преклузивен
срок, след като вземането по издадената заповед за изпълнение е оспорено от
длъжника, ще установи със сила на присъдено нещо неговото съществуване.
Целта на предявяването на иск при подадено възражение в срок от
длъжника, е да се установи наличието на вземането, към момента на подаване
на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на
присъдено нещо, тъй като подаденото възражение срещу заповедта за
изпълнение или част от нея, представлява пречка за влизането й в сила.
Съгласно чл.154 от ГПК, всяка от страните по делото е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
4
За успешното провеждане на установителен иск с правно основание
чл.415, ал.1вр. чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да установи наличието на
валидно договорно отношение с ответника / че между него и ищцовото
дружество съществува валидно облигационно отношение /, както и наличието
на възникнали за последния задължения по този договор /, дължимостта на
претендираните суми - реалното предаване на договорената сума, редовността
при издаването на приложените към исковата молба извлечения, размера на
задължението, посочено в тях, начина му на формиране, периода на
дължимост, че задължението не е погасено от длъжника и че същото е
изискуемо /.
В тежест на ответника е да докаже фактите, на които основава
възраженията си, ако има такива, т.е. да докаже своите правоизключващи или
правопогасяващи задължения.
Събраните в хода на производството доказателства са в състояние да
обусловят несъмнения извод, че ищцовото дружество и наследодателя на
страните са обвързани по силата на валидно сключен договор, а именно
договор за договор за потребителски кредит №40017656135/26.05.2024г.Видно
е от представения договор, ответницата се е съгласила и е приела общите
условия на ищцовото дружество - кредитодател за взаимоотношения с
кредитополучателя.
Установява се още, че по силата на договора ищцовото дружество е
предоставило на кредитополучателя кредит в размер на 400.00 лева,
представляваща главница по кредита за период от 7 месеца.По кредита били
начислени следните такси – възнаграждение за закупена допълнителна услуга
„ Фаст „ в размер на 160.00 лева, която предоставяла правото на приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит и възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „ Флекси „ в размер на 160.00 лева, която
предоставяла правото на промяна на погасителния план на потребителския
кредит.
Представения по делото договор за потребителски кредит
№40017656135/26.05.2023г., установява възникналото заемно
правоотношение по смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД между
ищцовото дружество, в качеството му на кредитодател и наследодателя на
ответниците – Даниел Николов, в качеството му на кредитополучател.
Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит / обн.ДВ, бр.18/05.03.2010г. /, в който се съдържат
разпоредби от императивен порядък.Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, договор за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
5
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.
По делото няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър
на БНБ по чл.3а от ЗКИ се установява, че посоченият в договора кредитор е
регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства.Така
констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по
смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.
Отпуснатият заем на С. като физическо лице, представлява предоставяне
на финансова услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП и същия има
качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и по смисъла
на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Процесният договор е договор за потребителски кредит и по отношение
на него са приложими разпоредбите на ЗПК, а по силата на препращащата
разпоредба на чл.24 от ЗПК и в ЗЗП.
В чл.10 и чл.11 от ЗПК се съдържат императивни изисквания, относно
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в Приложение №1 начин.Неспазването на това изискване води до
недействителност на договора за кредит.
Съгласно чл.16 от ЗПК, задължение на кредитора е, преди да предостави
заемните средства да извърши за своя сметка оценка на кредитоспособността
на потребителя.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи,
настоящи или бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора /, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита
за потребителя, са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
Разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК предвижда, че при изчисляване
на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, като
тази разборедба се отнася до неизпълнение от страна на потребителя на
неговото основно задължение да върне кредита, който му е предоставен, а не
до неизпълнение на други задължения.
6
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, ГПР по кредита не може да бъде по – висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.
Разпоредбата на чл.21 от ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон е нищожна, а според действащата към момента на сключване на
процесния договор редакция на чл.22 от ЗПК , когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – т.12 и т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7
– т.9, договорът за потребителски кредит е недействителен.В чл.24 от ЗПК е
посочено също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143-
148 от ЗЗП.
Между страните е безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че между ищцовото дружество и ответницата е бил сключен
договор за кредит №40017656135/26.05.2023г., със съответното съдържание и
уговорени условия, съгласно които кредитополучателя дължи възнаграждение
за закупена допълнителна услуга „ Фаст „ в размер на 160.00 лева, която
предоставяла правото на приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „
Флекси „ в размер на 160.00 лева, която предоставяла правото на промяна на
погасителния план на потребителския кредит.Тези обстоятелства се
установяват и от представените по делото доказателства от ищцовото
дружество.
Съдът намира, че така уговорените възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „ Фаст „ в размер на 160.00 лева, която предоставяла
правото на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит и
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „ Флекси „ в размер на
160.00 лева, която предоставяла правото на промяна на погасителния план на
потребителския кредит, предвидени в договора за кредит са нищожни на
основание чл.10а, ал.2 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК, вр.чл.22 от ЗПК, чл.143,
ал.1, вр.чл.146, ал.1 от ЗПК, тъй като законът не допуска заплащането на такси
и комисионни за извършване на действия, свързани с усвояване и управление
на кредита.
Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, тъй като
уговорените възнаграждения за закупени допълнителни услуги „ Фаст „ и „
Флекси „, предвидени в договора за кредит, са нищожни на основание чл.146,
ал.1 от ЗЗД.В случая такава неравностойност е налице, тъй като сумата, която
се предоставя по така уговорените такси, представлява допълнителна сума,
която с оглед размера на отпуснатия кредит е в значителен размер.По този
начин се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост, и така
уговорените такси са във вреда на потребителя и води до неравновесие в
правата на страните по договора.
Също така, така уговорените възнаграждения за закупени допълнителни
услуги „ Фаст „ и „ Флекси „, предвидени в договора за кредит са нищожни и
поради това, че се стига до нарушение на нормативно предвидения размер на
7
ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД,
вр.чл.19, ал.4 от ЗПК.
В процесния случай при определяне на ГПР по кредита, не е бил
посочен разхода за заплащане на уговорените възнаграждения за закупени
допълнителни услуги „ Фаст „ и „ Флекси „, предвидени в договора за кредит,
поради което съдът намира, че процесния договор за кредит само формално
отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото в същия е
посочена само общата сума, която потребителя дължи.Размерите на
посочените в договора ГПР и общо дължима сума, не съответстват на
действителните такива изводимо от задълженията, които потребителят е поел,
тъй като процента, с който би се оскъпил кредита, след като в него се включат
процесните две такси / възнаграждения за допълнителни услуги / ще бъде в
доста по - голям размер.В конкретния случай възнаграждението, което следва
да се заплати по така уговорените възнаграждения за закупени допълнителни
услуги „ Фаст „ и „ Флекси „ е в общ размер на 320.00 лева и е трябвало да
бъде включено в ГПР.В този смисъл е и разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК и
§1 от ДР на ЗПК, а невключването му е единствено с цел да се избегнат
ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК и ще се получи общ ГПР, надвишаващ
повече от пет пъти размера на законната лихва за забава.При това положение
нарушена се явява разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като за потребителя
не съществува яснота какъв е точния размер на задължението му и каква е
общата стойност на кредита.
Целта на посочените договорни клаузи е да послужи като допълнително
възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата / т.н. скрита
възнаградителна лихва /, уговорена в противоречие с добрите нрави и с
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.Поетото от кредитополучателя, в
качеството му на потребител задължение за заплащане на процесните такси в
размер на 360.00 лева е довело до съществено оскъпяване на предоставения
му кредит.
Също така, непредставянето на процесните такси не води до
претърпяване на вреди от кредитора, който съгласно чл.16 от ЗПК, преди
сключването на договора за кредит, трябва да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му предостави
кредит спазвайки изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК, а рискът от невръщане
на кредита да се генерира в уговорената по договора лихва.С уговарянето на
клауза, предвиждаща разходи по кредита, включващи търговската печалба и
всички останали разходи, които да надвишават 50% на годишна база от
стойността на кредита, потребителя, като по – слабата икономическа страна, е
бил поставен в неравностойно положение, тъй като същият не е имал
възможност да влияе на клаузите на договора.
Договорката за заплащане на процесните клаузи, при които е сключен
договора за заем е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
8
задълженията на потребителя и кредитора, поради което същите
представляват неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП.
Доказателствата по делото не обуславят извод кредитът да е бил
предоставен на кредитополучателя с оглед неговата търговска или
професионална дейност, в рамките на която да е сключен процесния
договор.Напротив, кредитополучателя попада в приложното поле на §13, т.1
от ЗЗП, поради което се ползва с потребителска защита.
Също така, процесните такси са уговорени в нарушение на разпоредбата
на чл.10а, ал.2 от ЗПК, доколкото същите са начислени за действие, свързано с
управление на кредита, а не за допълнителна услуга по чл.10а, ал.1 от ЗПК.
В практиката на ВКС е прието, че добросъвестността по принцип се
свързва с общоприетите правила за нравственост на поведението при
осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите, обичая и
морала, установен в даден етап от развитието на човешкото общество, което е
формирало конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и
упражняване на правата на членовете на общност.
На основание чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договора за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона е нищожна.
В случая в противоречие с нормите на добросъвестността е уговорено
допълнително възнаграждение в полза на заемодателя под формата на скрит
разход по кредита, което води до явна нееквивалентност на престациите, като
се касае за договор, с размер на действително ГПР –пъти по – висок от
размера на законната лихва по просрочени задължения, който ГПР не е обявен
на потребителя в действителния му размер, по който договор потребителят е
икономически по – слаб субект и не е могъл да влияе върху съдържанието на
договора, а рискът от неплатежоспособност остава единствено за
него.Свободата на договарянето съгласно чл.9 от ЗЗД не може да бъде
използвана за неоснователно обогатяване на едната страна по договора за
сметка на другата или да води до нарушаване на други правни принципи,
включително и на добрите нрави.В случая уговорката за заплащане на
възнаграждение за допълнителни услуги „ Фаст „ и „ Флекси „ не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата
на страните по договора и до скрито оскъпяване на кредита, като се дължи от
кредитополучателя при всички положения – независимо дали ще се стигне до
ангажиране на отговорността му или не.
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита и не дължи лихва или други разходи по него.С оглед на това правило в
настоящия случай ответницата ще дължат само чистата стойност на кредита в
размер на 400.00 лева, но не и договорна и наказателна лихва, възнаграждение
за допълнителните услуги „ Фаст „ и „ Флекси „, както и други такси,
предвидени в договора.С оглед на обстоятелството, че по кредита са били
9
внесени вноски в общ размер на 280.00 лева, то дължимата по договора за
кредит сума от ответницата към момента е в размер на 120.00 лева.
Както вече беше отбелязано съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност по кредита – главницата, без да дължи лихва или други
разходи по кредита.Горепосоченото води до извод за основателност на иска по
чл.422 от ГПК за дължимата главница, дължима ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 29.04.2024г. до окончателното изплащане на сумата.В
останалата част предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно т.10 от ТР №4/2013г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл.422, респ.чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора раздели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.Поради това в
случая, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и разноските,
направени по ЧГД №627/2024г. по описа на РС – Б.С., съобразно уважената
част на иск.В заповедното производство уважените разноски са както следва –
25.00 лева / двадесет и пет / – държавна такса и 50.00 лева / петдесет / -
юристконсултско възнаграждение.
В исковото производство ищецът е направил разноски в общ размер на
385.00 лева / триста осемдесет и пет лева /, както следва – 25.00 лева /
двадесет и пет / – държавна такса и 360.00 лева / триста и шейсет / -
юристконсултско възнаграждение.
Като взе обаче предвид фактическата и правна сложност на делото,
проведените съдебни заседания – общо едно на брой и извършените
процесуални действия от представителя на ищцовото дружество, съдът
определи на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр.чл.37 от ЗПП, вр.чл.25, ал.1 от
НЗПП юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева / сто лева и
нула стотинки /, или общо направените от ищцовото дружество разноски
стават в размер на 200.00 лева / двеста лева /.
При този изход от спора и съобразно чл.78 от ГПК в тежест на
ответницата следва да бъдат присъдени разноски, направени по водене на
делото от ищеца, съответно на уважената част от иска, а именно в размер,
както следва – 200.00 лева разноски, като за разликата до пълния предявен
размер от 460.00 лева, претенцията следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
10
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Й. С.,
ЕГН:**********, че същата дължи на „ Профи Кредит България „ ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.” България „
№49, бл.53Е, вх.В, сума в размер на 120.00 лева / сто и двадесет / - не
заплатена сума от главница по договор за потребителски кредит
№40017656135/26.05.2023г., сключен между „ Профи Кредит България „
ЕООД и ответницата, от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение в съда – 29.04.2024г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния размер на претенцията от 553.97 лева /петстотин петдесет и три лева и
деветдесет и седем стотинки /.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК В. Й. С., ЕГН:**********
ДА ЗАПЛАТИ на „ Профи Кредит България „ ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр.С., бул.” България „ №49, бл.53Е, вх.В,
сума в размер на 44.00 лева / четирдесет и четири /, представляваща
сторените в заповедното и исковото производството разноски, съобразно
уважанета част на иска, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата до пълния
й размер от 460.00 лева / четиристотин и шейсет/.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
11