РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. П. , 07.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Михаил А. Алексов
при участието на секретаря Антония П. Стоева
като разгледа докладваното от Михаил А. Алексов Гражданско дело №
20201720105099 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ -
П.” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П. 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ
„Република”, представлявано от Изпълнителния директор, с искане да бъде установено
спрямо ответника Л. И. В. с ЕГН **********, адрес гр. П., ул. "***", и В. К. В. с ЕГН
**********, адрес гр. П., ул. "***", , че дължат сума за консумирана топлинна енергия в
условията на разделност в общ размер на 1 383.02 лв. /Хиляда триста осемдесет и три лв. и
02 ст./ от които: главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в
размер на 1 249.15 лв. /Хиляда двеста четиридесет и девет лв. и 15 ст./ за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2019г. ; както и сумата от 133.87 лв. /Сто тридесет и три лв. и 87 ст./-
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2018г. до 25.02.2020г. ,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното
изплащане на сумите, както и направените в настоящото производство съдебни и деловодни
разноски.
Ищецът ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД твърди, че между топлопреносното
предприятие и ответниците била налице облигационно правна връзка създадена по повод
продажба на топлинна енергия, тъй като ответниците притежавали за процесния период
качеството „клиент на топлинна енергия за битови нужди” по смисъла на Параграф 1, т. 2а
от ДР от ЗЕ, а отношенията между тях били уредени по начин установен в Общи условия
съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ и публикувани във в-к "СъП." бр.29 от 29.04.2008
Съществуващото правоотношение било възникнало с присъединяване на имота, към
1
топлопреносната мрежа и откриване на партида на абоната на топлофициран имот и в
качеството си на "клиент на топлинна енергия за битови нужди" и съгласно Общите условия
на договора - ответника бил задължен в 30-ет дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнася да заплати потребената топлинна енергия в размер посочен в ежемесечните
фактури. .На основание чл. 139 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост/CEС/. се извършва чрез система за дялово разпределение при наличието
на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от закона. В конкретния
случай, по време на процесния период лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от
ЗЕ е извършвало услугата „дялово разпределение на топлинната енергия” в изпълнение на
разпоредбата на чл. 140, ал. 5 от ЗЕ.Съгласно чл. 155. ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за топлинна
енергия, са начислявани от топлофикация по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период, са изготвяни изравнителни сметки от фирмата топлинен счетоводител
на база реален отчет на уредите в съответствие с Методиката към Наредба № 16-334 от
06.04.2007 за топлоснабдяване /НТ/. При условие, че резултатът от изравнителните сметки
на ответника със сума за доплащане, то тя са прибавя към дължимата сума за процесния
период. В случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за възстановяване, то от
нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най - старото.
Ответниците в законоустановения едномесечен срок, са подали отговор, с който
оспорват предявената искова претенция по основание и размер, тъй като нямат качеството
на потребител на топлинна енергия.
В открито съдебно заседание ищеца редовно призован, чрез процесуалния си
представител подържа така депозираната искова претенция, като моли да бъде уважена
изцяло и бъдат присъдени направените по делото разноски, за което представя списък по чл.
80 от ГПК.
Ответниците, в открито съдебно заседание, редовно призован се представляват от
особен представител, който оспорва изцяло предявената искова претенция при подробно
изложени съображение и в писмено възражение и писмени бележки.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д 1661/2020 по описа на Пернишки
районен съд се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника-ответник в настоящото производство.
По образуваното дело Пернишки районен съд, след като е преценил редовността на
подаденото заявление на осн чл. 410 от ГПК е издал заповед за изпълнение №985/13.03.2020
Съдът не е успял да връчи лично на ответника заповедта за изпълнение, същата му е
връчена чрез залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК, предвид на което и съдът е дал
2
указания на заявителя в заповедното производство ако желае в едномесечен срок от
съобщението да предяви иск за установяване на вземането.
В хода на образуваното производството по предявения иск по чл. 422 от ГПК,
ответника оспорва, че е в договорни отношения с ищеца, тъй като не е собственик на имота
и не дължи претендираните от ищеца суми.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено, спрямо ответниците, че дължат на ищцовото
дружество сумата в общ размер 1 383.02 лв.
Така предявеният иск е за установяване на спорното правоотношение, а не за
осъждане на ответника да заплати сумите, като предвид характера на иска в настоящото
производство на първо място следва да бъде доказано наличието на облигационна връзка
между страните предвид направеното оспорване на ответника, че е потребител на топлинна
енергия за процесния период за топлоснабден имот находящ се в гр. П., ул. "**** и няма
качество на клиент на топлинна енергия. Поради което топлофикационното дружество
следва да докаже наличие на облигационна връзка между него и ответника, в качеството му
на „потребител на топлинна енергия“. Качеството „потребител“ има легално определение в
Закона за енергетиката, чл. 153, ал.1, и съгласно разпоредбата, потребител на топлинна
енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда- етажна
собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно
отклонение. Доставката на топлинна енергия е задължение на топлопреносното дружество
по силата на чл. 102, т.1 вр. с чл. 105, ал.1 от ЗЕЕ /отм./ и чл. 130, т.1 вр. с чл. 133, ал.3 от
ЗЕ. Самата топлинна енергия представлява специфичен вид стока, а облигационното
отношение между доставчика и потребителя възниква по силата на закона, като самият ред
и начин се регулират в “Общите условия”, а цените се определят от ДКЕВР. “Топлофикация
П.” АД гр. П. освен, че произвежда топлинна енергия, се явява и топлопреносно
предприятие, съгласно §1, т.44 от ДР към ЗЕ. Облигационната връзка между ответника и
дружеството е възникнала по силата на закон от момента на закупуване на топлофициран
имот, в който момент той е придобил и качеството потребител. Касателно настоящия случай
по делото безспорно се установи, че ответниците са собственици на имота посочен в
исковата молба, като топлоснабден имот. Видно от приложения по делото Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот от 11.10.2006 г. Л. И. В. и В. К. В. са придобили
правото на собственост върху процесния имот. В нотариалния акт не е посочено участието
на всеки един от купувачите в съсобсвеността, предвид на което и е налице презумпцията,
че всеки е един от тях е станал съсобственик с по ½ идеална част.
От изложеното е видно, че не е необходимо сключването на писмен договор между
страните, тъй като се касае за един особен вид договор, определен от закона и доразвит в
3
Общите условия на дружеството. Този вид договор е уреден със специален спрямо общите
разпоредби на ЗЗД закон, а именно ЗЕ.
След като облигационната връзка е възникнала по силата на закона и се
регламентира от него, цените на топлоенергията не се определят от страните по
облигационното правоотношение, а от държавен орган – регулатор, топлофикационните
дружества не могат да избират своите абонати, а дори са длъжни по закон да ги
топлофицират и да приобщават нови абонати, както и потребителите не могат да избират
своя топлинен доставчик, с оглед спецификата на доставяната стока и необходимите
технически съоръжения за нейното доставяне и потребление, то ЗЕЕЕ /отм./ и ЗЕ се явява
специален закон, а правните норми на Европейското законодателство, ТЗ, ЗЗП и други
нормативни актове, не могат да дерогират тяхното действие, тъй като последните се явяват
общи.
Разглеждането на това основание за възникване отношенията между страните не е
извън рамките на заявеното в исковата молба, тъй като освен позоваването на общите
условия, ищецът-доставчик на топлинна енергия се позовава и на правоотношение между
него и ответника, възникнало и по силата на закона и подзаконовите нормативни актове.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на
топлопреносното предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при
неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и
прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните
тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. (нова - ДВ,
бр. 74 от 2006 ) редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на
индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ
времето, от което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е
предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от потребителите и
приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени
допълнителни споразумения. По делото не са ангажирани доказателства за постигнати
различни условия между старините, поради което съдът приема, че общите условия са
приложими в отношенията между същите.
Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно
продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за
краткост “ПРОДАВАЧ” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко
4
"КУПУВАЧ", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. П. и са
издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните
отношения между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката,
поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква
писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при
определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде
присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от
същата.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от Общите условия, КУПУВАЧЪТ е длъжен да заплаща
дължимите се суми в срок, като съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на консумираната
топлинна енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12 изравнителна или на
ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация. Съгласно чл. 41, ал. 1 от Общите
условия, при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се
дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване
на дължимата се сума. Съответно при сключени договори с търговец по реда на чл. 140, ал. 3
от ЗЕ размерът на потребената топлоенергия се изчислява въз основа на данните на фирмата
за дялово разпределение. Самата цена се формира от няколко компонента, като такса
мощност /за определен период от процесния/, потребена топлоенергия за общи части от
сградата, БТВ . Потреблението на топлоенергия може да се осъществи и чрез
преминаващите през банята и помещенията тръби, а що се касае до парната инсталация, тя е
обща част от сградата и не подлежи на премахване без решение на общото събрание на
етажната съсобственост.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника. От заключението
на изслушаната по делото съдебно счетоводна експертиза на вещото лице, в което
заключение са посочени по компоненти задълженията образуващи крайната цена, се
установява, че за процесния период дължимите се суми за главница и лихви са в размер на
предявените искове. Не се ангажираха доказателства, че фирмата за топлинно счетоводство
е подала неверни данни на дружеството ищец при проведено годишно отчитане, напротив,
видно от заключението на съдебно-техническата експертиза начислените суми са коректни
и пресметнати, съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба през
процесния период. В случая ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на
плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на
оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено
плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са
представени документи, доказващи плащане от страна на ответника.
Неоснователно е възражението ответниците, че общите условия не са надлежно
публикувани. Видно от събраните в хода на производството доказателства те са
публикувани във вестник „СъП.“, бр. 82/3959 от 29.04.2008г. и във вестник „Новинар“ в-к „
5
Новинар“ бр. 101/2008г. от 29.04.2008г. Ноторно известно е че вестник „Новинар“ е
национален ежедневник, чието издаване към настоящия момент е преустановено. Предвид
посоченото и настоящия съдебен състав приема, че общите условия са публикувани в един
местен и в един национален ежедневник, поради което и същите са влезли в сила преди
началото на процесния период.
По отношение на последното направено възражение, а именно, че абонатната
станция не е въведена в експлоатация и че ищеца не съхранява разрешение за ползване на
външно топлозахранване и абонатна станция, каквото задължение има съгласно чл. 57, ал. 1,
б. В от Общите условия, следва да се посочи следното: обстоятелството дали абонатната
станция е въведена в експлоатация не влияе върху възникването и съществуването на
облигационната връзка. В случай, че се приеме, че са касае за незаконен строеж, то тогава
следва да бъдат предприети съответните действия, които са от компетентността на ДНСК и
са свързани с налага на санкция и преустановяване на ползването на невъведения в
експлоатация обект. Именно в последната хипотеза доставчика на топлинна енергия ще е в
неизпълнение и именно в този случай ответника няма да дължи плащане на топлинна
енергия, тъй като такава няма да бъде доставена реално. По делото не бяха събрани
доказателства, че ДНСК е постановила забрана за ползване на строежа. На следващо място
следва с оглед пълнота следва да се посочи, че съгласно §6 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г.
за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни
срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти
„Наредбата не се прилага за заварени строежи, завършени до 31 март 2001 г., които не са
били приети по установения ред до 31 март 2001 г.“, съгласно действащото законодателства
няма изискване за въвеждане в експлоатация и на търпимите строежи. Видно от
заключението на съдебно-техническата експертиза, абонатната станция е монтирана през
2000г., като е изпълнен текущ ремонт на съществуваща към този момент налична в сградата
стара абонатна станция.
Предвид всичко изложено настоящата съдебна инстанция намира, че следва в
цялост да бъдат уважени предявените главни искове, като предвид това подлежат на
уважаване в цялост и акцесорните искове за заплащане на законна лихва.
По отношение на дължимостта на направените разноски, съгласно т. 12 на ТР 4/2013
на ОС ГТК на ВКС, настоящия съдебен състав съобразявайки изхода на спора, и
разпределяйки отговорността за разноските, както в исковото така и в заповедното
производство, след като установи че ищеца е направил разноски в общ размер 455.32 лв., от
които в настоящето производство - 377.66 лв., както следва: държавна такса - 27.66 лв.,
депозити за експертизи - 250.00 лв., юристконсулско възнаграждение - 100.00 лв., други
деловодни разноски - 0.00 лв., депозит за особен представител - 0.00 лв., и в заповедното -
77.66 лв., от които 27.66 лв. - държавна такса и 50.00 лв. - юристконсулско възнаграждение,
следва да присъди в полза на ищеца сумата от в общ размер от 455.32 лв., като всеки един от
двамата ответници му заплати сумата от по 227.66 лв., съответстваща на уважената част от
6
иска спрямо него.
Водим от горните мотиви и на осн. чл. 422 във вр с чл. 415 от ГПК СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на по отношение на Л. И. В. с ЕГН
**********, с адрес гр. П., ул. "***", че ДЪЛЖИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. П. 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”,
представлявано от Изпълнителния директор СУМАТА в общ размер от 691.51 лв.
/Шестстотин деветдесет и един лв. и 51 ст./ от които: главница, представляваща стойността
на незаплатена топлинна енергия в размер на 624.58 лв. /Шестстотин двадесет и четири лв. и
58 ст./ за апартамент, находящ се на адрес гр. П., ул. "***", б за периода от 01.05.2018г. до
30.04.2019г. , както и сумата от 66.94 лв. /Шестдесет и шест лв. и 94 ст./ законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 10.07.2018г. до 25.02.2020г. , ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението - 12.03.2020 г. до окончателното
изплащане на сумите както и лихва за забава от датата на подаване на Заявлението по чл.410
ГПК, за което е издадена заповед изпълнение на парично задължение по чл. 410 №
985/13.03.2020 по ч.гр. д. № 1661/2020 по описа на Районен съд П..
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на по отношение на В. К. В. с ЕГН
**********, с адрес гр. П., ул. "***", б че ДЪЛЖИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. П. 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”,
представлявано от Изпълнителния директор СУМАТА в общ размер от 691.51 лв.
/Шестстотин деветдесет и един лв. и 51 ст./ от които: главница, представляваща стойността
на незаплатена топлинна енергия в размер на 624.58 лв. /Шестстотин двадесет и четири лв. и
58 ст./ за апартамент, находящ се на адрес гр. П., ул. "***", за периода от 01.05.2018г. до
30.04.2019г. , както и сумата от 66.94 лв. /Шестдесет и шест лв. и 94 ст./ законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 10.07.2018г. до 25.02.2020г. , ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението - 12.03.2020 г. до окончателното
изплащане на сумите както и лихва за забава от датата на подаване на Заявлението по чл.410
ГПК, за което е издадена заповед изпълнение на парично задължение по чл. 410 №
985/13.03.2020 по ч.гр. д. № 1661/2020 по описа на Районен съд П..
ОСЪЖДА Л. И. В. с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. "**** ДА ЗАПЛАТИ на
ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление гр. П.
2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор
СУМАТА от 227.66 лв. /Двеста двадесет и седем лв. и 66 ст./, представляваща направените
съдебно деловодни разноски в настоящето и заповедното производство, съразмерно
уважената част на иска.
ОСЪЖДА В. К. В. с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. "**** ДА ЗАПЛАТИ на
7
ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление гр. П.
2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор
СУМАТА от 227.66 лв. /Двеста двадесет и седем лв. и 66 ст./, представляваща направените
съдебно деловодни разноски в настоящето и заповедното производство, съразмерно
уважената част на иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Пернишки окръжен съд.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото за
прилагане по ч.гр.д. 1661/2020 по описа на съда, като същото бъде върнато и докладвано на
съдията-докладчик издал заповед № 985/13.03.2020
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8