Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е      № 206

                                     

гр. Пловдив, 09 декември 2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА

                                             ЧЛЕНОВЕ:МАРИЯ ПЕТРОВА

                           РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

 

с участието на секретаря Стефка Тошева  като разгледа докладваното от съдията Панайотова в.гр.д. № 481/2019 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх.№ 6052/04.07.2019 г. от „С“ООД , действащо чрез управителя Г. Д.,представляван от адв.Д.  против  решение № 193 / 29.05.2019 г.,постановено по гр.д.588/2016 г. по описа на ОС – П ,с което е отхвърлен  предявения против „м“ ЕООД ревандикационен иск.По съображенията ,подборно изложени във въззивната жалба и в постъпилата писмена защита , жалбоподателя заявява искане решението да бъде отменено и предявения от него иск да бъде уважен изцяло като претендира и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Постъпил е отговор от „м“ ЕООД ,представляван от адв.А. ,с който оспорва въззивната жалба .По съображения ,подробно изложени в отговора и в представената писмена защита заявява искане обжалваното решение като правилно да бъде изцяло потвърдено като претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.

 Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като допустима следва да бъде разгледана по същество.

Предмет на  въззивно разглеждане e ревандикационен иск ,предявен от „С“ООД против „м“ЕООД по отношение на следния недвижим имот: 1. ПИ № ***с обща площ от 107, 033 дка, с НТП - П. на Е., при граници и съседи, имот: № ******на Е. на „С" ООД, имот № ******на Е. на С, който имот е образуван от имот № ******както и 2. 1/ 2  идеална част от ПИ  № ****** в землището на с. С., Община П, с площ от 4 152 дка ,с НТП - П. на Е., при граници и съседи: имот № **** - полски път на Община П, имот № **** - полски път на община П, имот **** -полски път на Община П, имот № **** - полски път на община П, имот № ***- П. на Е. на "С" ООД, имот № **** - П. на Е. на С ООД, като имотът е образуван от имот № ******.

С обжалваното решение първоинсанционният окръжен съд  като не е споделил доводите за нищожност на договора за продажбата на търговското предприятие на „С.“ ООД, сключен на 12.08.2011 г. на осн. чл. 37, ал.1 ЗОЗ от името на заложния кредитор „Р“ и „С. Б..“ ЕООД, е приел ,че както тя, така и всички последвали сделки са породили вещно правен транслативен ефект по отношение на цялата съвкупност от права, задължения и правоотношения, представляващи част от търговското предприятие ,чиито елемент е и правото на собственост върху двата описани по –горе недвижими имота ,  с което  е аргументирал становище за неосноваелност на предявния  вещен иск по чл. 108 от ЗС и е отхвърлил същия.

Недоволен от така постановения съдебен акт е останал ищеца ,който счита същия за неправилен и необоснован.Релевира оплаквания ,свързани с неправилни изводи на съда относно действителността на договора за продажба на търговско предприятие от 12.08.2011 г. като поддържа  твърденията за нищожност на същия и по конкретно сочи нищожност поради противоречие на закона –чл.10 ,чл.11 ,чл.37 ал.1 ,2 и 3 от ЗОС ;нищожност поради заобикаляне на закона   ;нищожност поради липса на основание и нищожност поради противоречие на добрите нрави. Около тези твърдения за нищожност,поддържани сега като оплаквания за неправилност на решението, е концентриран спора при първоинсанционното разглеждане на делото , както и   настоящето въззивно производство.

Фактологията поделото ,по която няма никакъв спор е следната : между ищцовото дружество и дружеството „Р“ ,представлявано от П.М.е сключен договор за заем от 16.11.2010 г. за сумата от 10 000 000 евро  и срок на връщане на заема от 8 години  със цел   на заема – изграждане на Ф. 1 .... 1 „ като с анекс от същата дата е договорено,че сумите няма да постъпват по банковата сметка на ищеца ,а ще се превеждат по сметка на съответните изпълнители на проекта на база извършени доставки  и СМР по искане на ищцовото дружество.Този заем е обезпечен с договор за залог на търговско предприятие на заемополучателя от 07.12.2010 г. ,което предприятие включва като елементи процесните недвижими имота ,проект за изграждане на С.ен парк,материали и съоражения ,както и всички материални и нематериални активи ,придобити от залогодателя при извършване на търговската дейност на дружеството.Безспорно е също така ,че С.ният парк е изграден като на 14.06.2911 г. е издадено разрешение за ползване на строежа . С нотариална покана  ,изходяща от „Р“ ,получена от ищцовото дружество на 21.04.2011 г. същото е уведомено ,че  по съображенията ,изложени там ,кредиторът упражнява правото си да поиска предсрочно връщане на заема ,поради което го кани в указания срок да му заплати всички дължими суми по договора за заем от 16.11.2010 г. ,а поради неплащане в срок заложният кредитор е пристъпил към изпълнение по реда на ЗОЗ,вписано в ТР на 30.04.2011 г.За удовлетворяване на вземането си заложния кредитор на 12.08.2011 г. е сключил договор за продажба на търговското предприятие на ищеца  с  дружеството „С„ЕООД  срещу заплащане  на сумата от 10 144 000 евро  като е уговорено ,че на основание чл.37 ал.2 от ЗОЗ продажната цена се заплаща изцяло от купувача на депозитаря чрез банков превод по посочената в договора банкова сметка,***говско предприятие преминава след пълното и окончателно заплащане на продажната цена.С договор от 10.05.2012 г. „С„ЕООД е продал придобитото от него търговското предприятие на ответника „м“ЕООД с предишно наименование „Пам С.“ЕООД ,с предишно наименование „ЗММ С.“ ЕООД.

При тази фактология жалбоподателят поддържа договорът за продажба на търговско предприятие ,сключен между заложния кредитор и дружеството купувач „С„ЕООД да е нищожен на посочените по-горе основания като фактическите основания,поддържани и във въззивната жалба  ,от които извлича твърденията си за нищожност са свързани с това ,че заложният кредитор не  е имал право да пристъпи към изпълнение преди падежа на договора за заем ,поради което действията по продажба на предприятието са в противоречие със закона и конкретно на чл.10  ,чл.11 и чл.37 от ЗОС.Поради същите фактически основания счита ,че договорът е и лишен от основание и поради това нищожен и поради тази причина.Настоява ,че този договор е нищожен и поради заобикаляне на  закона ,тъй като целта  на кредитора  е не да удовлетвори вземането си ,а да придобие предмета на залога ,което   законът не му позволява .Пак с този аргумент счита договора за симулативен  като се позовава и на допълнителния довод ,че липсва реално плащане на цената по него.Позовава се и на нищожност на договора поради противоречие на добрите нрави ,тъй като търговското предприятие е продадено на цена под пазарната такава като е въвел и твърдение за недобросъвестност на заложния кредитор чрез неговия управител м ,който въпреки настояването от страна на ищеца,  не се е отзовал на желанието на последния за намиране на купувач с по-висока цена.

Производството по реда на чл.32 и сл. от ЗОС е особено и извънсъдебно производство  за удовлетворяване на заложния кредитор ,различно от индвидуалното принудително изпълнение по ГПК и универсалното такова ,уредено в ТР.Съобразно разпоредбата на чл.32 ал.1 от ЗОЗ/ в редакцията й към 2011 г./ в случай на неизпълнение на обезпеченото със залог задължение заложният кредитор може да пристъпи към изпълнение върху заложеното имущество, а съобразно ал.3 и ал.4 от същата разпоредба кредиторът е длъжен да заяви за вписване в регистъра пристъпването към изпълнение и да уведоми загодателя ,а  с вписването на пристъпване към изпълнение заложеното имущество преминава в разпореждане на заложния кредитор ,който има право  да го продаде.Съобразно разпоредбата на чл.37 от ЗОС / в редакцията му към 2011 г./ заложният кредитор има право да продаде от свое име и за сметка на залогодателя заложеното имущество след изтичането на две седмици от вписването  като  продажбата се извършва само срещу заплащане на пълния размер на цената на депозитаря.В конкретния случай заложния кредитор,позовавайки се на т.7 буква Г от договора за заем ,по който е заемодател, е уведомил ищеца ,че считано от получаване на уведомлението дължи изцяло заетата сума  ведно с договорна лихва и е поканен в указания срок да му я заплати.Поради неизпълнение на това задължение ,безспорно обезпечено със залог на търговското предприятие на ищеца ,надлежно вписан, заложният кредитор ,комуто е предоставена възможността  да пристъпи  към изпълнение ,е сторил това като пристъпването към изпълнение е вписано в ТР на 30.04.2011 г.,след което е продал от свое има за сметка на  длъжника търговското му предприятие като съвкупност от права ,задължения и фактически положения  ,елемент от което са и процесните имоти  , с договор от 12.08.2011 г. ,купувач по който е дружеството „С„ ЕООД , а както се установи от заключението на приетата ССЕ продажната цена от 10 144 000 евро е постъпила по банковата сметка на депозитаря ,открита в У. Б.АД на 16.08.2011 г.,наредител на която е „Л. И. Л. ,едноличен собственик на капитала на дружеството купувач „С„ ЕООД.

Гореказаното несъмнено сочи ,че  договорът за продажба на търговски предприятие от 12.08.2011 г. не противоречи на разпоредбите на ЗОС и по -конкретно на чл.37 от ЗОЗ , на което противоречие се позовава жалбаподателя,нито на разпоредбата на чл.10 от ЗОС / в редакцията й към 2011 г./ ,според която заложният кредитор има право да се удовлетвори от   цената на заложеното имущество , която именно цел е постигната посредством заплащане на продажната цена  от купувача  чрез едноличния собственик на капитала му. 

Доводът на жалбоподателя ,че тъй като заложният кредитор не  е имал право да пристъпи към изпълнение преди падежа на договора за заем ,то  договорът за продажба на търговско предприятие ,сключен в резултат на  пристъпване  към изпълнение ,е нищожен като противоречащ на закона не може да бъде споделен.Дори и това да е вярно – че заложният кредитор не е имал право да  пристъпи към изпълнение преди падежа ,това му действие не опорочава сключеният в резултат на това изпълнение договор за продажба на имуществото ,предмет на залога ,а поражда между страните единствено отношения на плоскостта на облигацията.

 Договорът за продажба на търговското предприятие на ищеца от 12.08.2011 г. не е нищожен поради липса на основание.Основанието на един договор е характерната преследвана с него  цел .При договорите за покупко-продажба основанието е придобиването на едно право. Изхождайщи от съдържанието на договора за продажба на търговското предприятие на ищеца  основанието е придобиване на правото на собственост върху последното и в този смисъл същият не е лишен от кауза   ,а правото на заложния кредитор  да предприеме изпълнение преди срока на договора за заем е без значение за  наличието й.

Обсъжданият договор очевидно не е нищожен поради заобикаляне на закона ,което основание е налице ,когато определен забранен от закона правен резултат се постига с  незабранени правни  инструменти и обикновено се осъществява посредством съвкупност от действия или сделки.В случая твърдението на жалбоподателя е,че обсъжданият   договор за продажба на търговско предприятие цели не удовлетворяване на заложни  кредитор,а придобиване от страна на последния предмета на залога.Това не може да бъде споделено.С продажбата на търговското предприятие заложният кредитор е получил удовлетворяване на вземането си ,в която посока е установеното от заключението на ССЕ постъпване на продажната цена по сметка на депозитаря ,а с последвалото прехвърляне на търговското предприятие с договор от 10.05.2012 г. ,с който „С„ЕООД го е продал на ответника „м“ЕООД собствеността е преминала в патримониума на последния,което юридическо лице е различно такова от заложния кредитор ,независимо ,че се представляват от едно и също физическо лице. В тази насока са изложени в исковата молба и във въззивната жалба множество твърдения за преднамереност в действията на физическото лице П.М.,както и свързаност между различни лица ,които твърдения обаче имат изцяло житейски характер и не могат да повлияят при формиране на правните изводи от страна  на съда.

Договорът за продажба на търговско предприятие от  12.08.2011г. не е и симулативен. Привидни са сделките, сключени при абсолютна симулация - когато между страните е постигнато вътрешно съгласие сделката да не прояви правните си последици между тях, както и сделките, с които се прикрива друго съглашение, чиито правни последици са целените от страните по сделката.В случая не е налице нито едната от посочените хипотези,а обстоятелството дали цената по договора е реално платена има отношение към изпълнение на договора и  транслативния ефект на същия предвид изричната уговорка ,че собствеността върху прехвърленото търговско предприятие преминава след пълното и окончателно заплащане на продажната цена,която цена както се установи е платена на  16.08.2011г.

Договорът за продажба на търговско предприятие от 12.08.2011 г. не е нищожен и поради противоречие на добрите нрави.Действително се установи ,че продажната цена на търговското предприятие  е под пазарната му стойност ,както и че заложният кредитор не е положил усилия за намиране на купувач при по – изгодни за длъжника условия.Това обаче не води до нищожност на договора,а открива възможността за заложния длъжник да търси обезщетение за вредите, които са настъпили за него от неполагане на дължимата от кредитора грижа на добрия търговец,което и същият е сторил като с решение №244/29.01.2016 г. ,постановено по т.д. 203 / 2013 г. по описа на СГС „Р“ е осъден  да заплати на жалбоподателя сумата от 126 000 лв. ,частично от обезщетение за вреди в размер на 9 779 150 лв. / разликата между продажната цена от 10 144 000 евро до действителната пазарна цена на заложеното търговско предприятие от 15 000 000 евро /.Не без значение е обстоятелството ,че за да се стигне до този краен резултат жалбоподателят ,ищец по посоченото дело, е основал претенцията си именно на процесния договор ,считайки същият  като валиден  да е породил правно действие и именно поради факта ,че от патримониума му е излязъл актив на стойност по - висока от продажната цена същият е претендирал и съдът е приел за налична претърпяна от него имуществена вреда,поради и което е уважил претенцията му за обезвреда.

С исковата си молба  ищецът е поддържал и твърдение за недействителност на договора за продажба на търговско предприятие ,тъй като управителя на заложния кредитор П М.,доколкото е управител и на ищеца, е действал във вреда на последния.Този довод е напълно несъстоятелен доколкото нито П.М.,нито представлявания от него заложен кредитор Р. Т. И. при осъществяване на сделката по продажба на търговското предприятие на ищеца са действали в качеството на негови представители.

 След като договорът за продажба  на търговско предприятие от 12.08.2011 г.е  действителен  и е породил валидно правно действие ,а следователно и транслативен ефект по отношение на неговия предмет,то  последният е напуснал патримониума на ищеца и същият не е собственик на прехвърленото търговско предприятие,елемент от което са  и процесните имоти,което налага крайният извод ,че предявеният от него вещен ревандикационен иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

До тези изводи е сигнал и първоинстанционния окръжен съд и като е отхвърлил иска е постановил правилен съдебен акт ,който следва да бъде потвърден.

Тъй като въззиваемата страна не представи доказателства да е направила разноски  такива не  се присъждат.

Ето защо съдът

 

                                            Р       Е       Ш       И   :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение  № 193 / 29.05.2019 г.,постановено по гр.д.588/2016 г. по описа на ОС – П.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

                           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.                                    2.