МОТИВИ към
решението по а.н.д. № 278 по описа на Л.ския районен съд за 2016 г.
С мотивирано постановление от 10.10.2016
г. Районна прокуратура гр. Л. е внесла по реда на чл. 375 от НПК предложение за
освобождаване от наказателна отговорност
на обвиняемата Й.Г.Х. *** и налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК за престъпление по
чл. 131,
ал.1, т. 1 и т. 12 пр. 1-во вр. чл. 130, ал. 1 от НК - за това, че на 31.05.2016год., около 08.00ч., в
кабинета на Д. в ЦДГ „З." - гр. Л., умишлено и по хулигански подбуди,
причинила лека телесна повреда - разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 и 129 от НК, на В.Д.К. от гр. Л., в качеството й на длъжностно лице - Д.,
по повод изпълнение на службата й - събиране на такси за градината, изразяваща
се в оток и кръвонасядания в областта на лицето и шията, както и
разкъсно-контузна рана под дясното око.
В постановлението прокуратурата е приела, че е налице деяние по чл. 131,
ал.1, т. 1 и т. 12 пр. 1-во вр. чл. 130, ал. 1
от НК, но тъй като за това
деяние се предвижда наказание лишаване от
свобода до три години, Х. не е осъждана и не е била
освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, с престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди,
които да подлежат на възстановяване, при което следва да се приложи
разпоредбата на чл.78а от НК.
Районна прокуратура гр. Л. не изпраща представител в съдебно заседание.
Обвиняемата Й.Г.Х. участва в производството по
делото лично и с упълномощения си защитник адв. Н.Л. от ЛАК, която счита, че обвинението не е доказано по категоричен начин и моли съдът да
оправдае подзащитната й.
Обвиняемата Й.Х. не се признава за виновна, дава
обяснения по случая и моли съда да я оправдае.
Съдът, като съобрази събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
съображенията на страните, намира следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Обвиняемата
Й.Г.Х. е родена на *** ***, българска
гражданка, българка, със средно специално
образование, омъжена, неосъждана, безработна, ЕГН **********.
През
2016 г. детето на обвиняемата Й.Х. било записано в подготвителната група на ЦДГ
„З.“ в гр. Л..
Пострадалата
В.Д.К. работела на длъжността „Д." в ЦДГ „З." в гр. Л., като едно от
основните й задължения било да събира от родителите на посещаващите градината
деца съответните такси, да приема, съхранява и предава така получените парични
средства, да води таксовата книга съобразно вътрешните правила в детското
заведение.
Родителите,
чиито деца посещавали ЦДГ „З.“, били
задължени да заплащат месечна такса за детската градина, платима до 10-то число
на следващия месец. В детската градина била въведена практиката ако някой
родител не е издължил таксата за посещаване от детето му на детска градина, Д.ът,
който отговаря за събиране на таксите и оформяне на таксовата книга, да съобщи
това на съответния учител, в чиято група е детето и той да напомни на родителя,
когато последният дойде да прибере детето си. Така на 30.05.2016 год. пострадалата
К. подала на св. Ю.Ч. –учител в детската градина /л.43 от ДП/ списък с децата,
чиито такси не са платени, като в него фигурирало и детето на обв. Х.. Когато
тя дошла да прибере детето си, св. Ч. я уведомила, че има да плаща такси за
месеците март, април и май, на което обвиняемата заявила, че това не е вярно и
тя е платила своевременно. Започнала да рови в портмонето си и извадила
квитанции за платени такси за месеците януари и февруари. Казала, че ще потърси
вкъщи вносните бележки за месеците март, април и май.
Сутринта
на 31.05.2016 год., около 08.00ч., обвиняемата довела детето си в градината и
след като го оставила в групата му, отишла да потърси директорката, за да й
обясни ситуацията. Същата не била там и обв. Х. отишла в кабинета на
пострадалата К., който се намирал непосредствено до входа на детското заведение
и граничел с коридора, в който персоналът посрещал идващите по това време деца
и техните родители. Вратите, както на кабинета, така и на помещенията, в които
учели децата били отворени. С влизането си в стаята на К., обв. Х. на висок тон
заявила, че е платила таксите за детската градина и пострадалата лъже и й краде
парите, за да си ги харчи. Отправила към Д. обидни реплики в същия
смисъл. Св. К. започнала да и обяснява, че не е възможно таксите да са платени,
без това да е отразено в таксовата книга, като поискала от обвиняемата да й
покаже квитанциите. Вместо това обвиняемата Х. продължила да вика на Д., че е
крадла и лъже. Тъй като разговорът между двете вече прераствал в скандал, К.
помолила обвиняемата да говори по-тихо защото стресира влизащите в градината
деца и думите й се чуват от персонала и родителите. Опитала се многократно да й
обясни, че не може да има грешка. К. обаче не спирала да вика и да обижда
пострадалата, поради което последната станала от стола си и минала от другата
страна на бюрото, като казала на обвиняемата, че няма да й позволи повече да я
обижда и да крещи, след което и казала да напусне кабинета. В този момент
обвиняемата скочила от стола и хванала К. за шията, като започнала да я блъска
с ръце и да я бута към намиращата се в стаята стъклена витрина. Стискала я
силно и я деряла с нокти по лицето и врата. Пострадалата започнала да вика за
помощ и помолила да извикат полицията. Чувайки шума от боричкането и виковете,
в стаята се втурнали медицинската сестра К.К. /л.42 от ДП/ и учителката Г.Н.
/л.46 от ДП/, които лично възприели
действията на обвиняемата, която продължавала с ожесточение да впива пръсти в
шията и лицето на К.. Свидетелките се опитали да я откопчат от пострадалата, но
не успели. В това време, свидетелите С.З. и съпругата му В.З. влезли в детската
градина, за да оставят там двете си деца, при което чули виковете от кабинета
на Д.. Св. З. незабавно влязъл вътре за да помогне, при което видял изподраната
и с кръв по лицето К., останалите учителки и медицинската сестра, както и
непознатата за него Х., която в този момент вече била пуснала пострадалата и
стояла вляво от вратата пред бюрото. Св.
З. помолил обвиняемата веднага да напусне кабинета, при което тя взела чантата
си и излязла с думите „Ти от мен ли ще крадеш“. С това инцидентът приключил.
Случилото се било възприето и от свидетелите Ю.Ч. /л.43 от ДП/ и М.Й. /л.44 от
ДП/. Директорката на детската градина –
св. Р.К. пристигнала в детската градина след приключване на инцидента и била
запозната със случая от персонала. По-късно същия ден, обвиняемата Х. посетила директорката и заедно
отишли в счетоводството на детската градина, където им предоставили кочаните с
квитанции за платени такси за последните три месеца, но не намерили такива на
името на детето на обв. Х.. До края на деня обвиняемата Х. лично донесла на св.
К. дължимите суми за такса за последните три месеца.
От изготвената по делото съдебномедицинска експертиза
по писмени данни се установява, че при описания инцидент на пострадалата К. са
причинени оток и кръвонасядания в областта на лицето и шията, както и
разкъсно-контузна рана под дясното око, които увреждания в своята съвкупност са
й причинили временно и неопасно за живота разстройство на здравето, т. е. лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. Същите увреждания са от
травматично естество, причинени са с твърд тъп предмет и отговарят да са
получени по начина, съобщен от пострадалата - вследствие на опит за душене и
драскане с нокти.
Изложената
фактическа обстановка съдът възприе от събраните
по проведеното досъдебно производство доказателства и доказателствени средства, преценени по реда на чл.378,
ал.2 от НПК – протоколи
за разпит на пострадалата В. К., на свидетелите К.К., Ю.Ч., М.Й., С.М., Г.Н., В.З.,
съдебномедицинска експертиза, трудов договор, допълнително споразумение към трудов
договор, длъжностна характеристика, характеристична справка, справка за
съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние,
както и от събраните в съдебното производство писмени и гласни доказателства –
показанията на свидетелите Р.К. и С.З. и
частично от обясненията на обвиняемата, експертно решение на ТЕЛК общи
заболявания към МБАЛ АД - Ловеч.
Показанията на
посочените свидетели са логични, последователни, непротиворечиви по същество
помежду си, взаимно допълващи се и се подкрепят от останалия доказателствен
материал, поради което съдът ги кредитира.
Съдът не кредитира
обясненията на обвиняемата в частта, в която твърди, че не е посягала на пострадалата,
а се е опитвала да се защити, тъй като последната я нападнала, като започнала
да я рита по краката, да й нанася удари с ръце, да я дърпа, в резултат на което причинила наранявания на
обвиняемата – ожулвания и синини по ръцете и краката, одрасквания по бузата. В
тази им част обясненията на обвиняемата съдът възприема като нейна защитна
теза, тъй като не се подкрепят от
кредитираните от съда свидетели – Р.К. и С.З., които сочат, че обвиняемата не е
имала никакви видими наранявания. В тази им част обясненията на обвиняемата се опровергават и от
заключението на съдебномедицинската експертиза, което съдът възприема като
обективно, обосновано и компетентно изготвено и го кредитира изцяло.
Според заключението установените
наранявания на пострадалата (оток и кръвонасядания в областта на лицето и шията,
както и разкъсно-контузна рана под дясното око) са от удари с тъп предмет и
могат да се получат по време и начин съобщен от пострадалата – опит за душене и
драскотини от нокти, което според настоящия състав не може да се определи като
защитно поведение.
Поради същите причини
съдът не кредитира и показанията на доведените от защитата в съдебно заседание
свидетели - Л.Д. и В.И..
ОТ ПРАВНА
СТРАНА
При
така установеното с действията си обвиняемата Й.Г.Х. е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.
131, ал. 1, т. 1вр. чл. 130, ал. 1 от НК, тъй като на 31.05.2016 г., около
08,00 часа, в кабинета на Д. в ЦДГ „З.“ – гр.Л., умишлено причинила лека
телесна повреда – разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК, на В.Д.К. от гр.Л., в качеството й на длъжностно лице – Д., по повод
изпълнение на службата й – събиране на такси за градината, изразяваща се в оток
и кръвонасядания в областта на лицето и шията, както и разкъсно-контузна рана
под дясното око.
От обективна страна елементите на
изпълнителното деяние са налице: на процесната дата обвиняемата е блъскала с
ръце, стискала и деряла с нокти по лицето и врата пострадалата. В резултат на
това тя получила описаните травматични увреждания, довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалата, обуславящи
нанасяне на лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Налице са и квалифициращите
признаци по чл.131 ал.1 т.1 от НК, а именно – пострадалата е длъжностно лице по
смисъла на чл.93 т., б.”б” от НК, тъй като й е възложено срещу заплащане да
изпълнява работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество – „Д.“ в
ЦДГ „З.“ в гр. Л. и телесната повреда е причинена по повод изпълнение на
службата й – събиране на такси за градината.
От субективна страна обвиняемата е действала
виновно при форма на вината пряк умисъл смисъла на чл.11 ал.2 от НК – съзнавал
е общественоопасния характер на извършеното
и неговите общественоопасни последици, но е целяла настъпването на вредоносния
резултат.
Що се отнася до възражението на
защитата, че деянието е несъставомерно по отношение на хулиганския мотив, то
съдът намира същото за основателно, тъй като безспорно се установи, че
действията на обвиняемата са били породени не от желание да наруши обществения
ред, а конкретно от възникналия спор с
пострадалата относно обстоятелството
платени ли са или не таксите за детската
градина от обвиняемата. Действията на обвиняемата са били насочени
само и единствено срещу здравето и телесния интегритет на пострадалата и не са
имали за цел нарушаване на обществения ред.
По изложените съображения съдът оправда обвиняемата
Й.Х. да е извършила деянието по хулигански подбуди.
Тъй като, видно от справката за съдимост, към
момента на извършване на деянието обвиняемата не е осъждана за престъпление от общ характер и не е освобождавана от наказателна
отговорност на основание чл. 78а от НК, от деянието не са настъпили имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване, и
за извършеното умишлено престъпление законът предвижда наказание „лишаване от свобода» до три години, съдът на основание
чл.78а от НК освободи обвиняемата от
наказателна отговорност за извършеното престъпление. Нормата на чл. 78а, ал. 1
от НК предвижда административно наказание „глоба” от хиляда до пет хиляди лева. Съдът взе предвид
смекчаващите вината обстоятелства – чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни и това, че е безработна, няма доходи, недвижимо имущество
и МПС /видно от декларацията за семейно и материално състояние/, здравословното
й състояние (с Решение на ТЕЛК й е определена 81% трайно намалена
работоспособност), както и предвид липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства, определи размера на административното наказание в минималния,
предвиден в закона размер – 1000 лв.
Така определеното административно наказание съдът намира, че е необходимо,
достатъчно и справедливо за постигане целите на наказанието и преди всичко с
оглед поправянето и превъзпитанието на обвиняемия, както и за постигане на
генералната превенция.
В хода на досъдебното производство са направени разноски за
изготвяне на медицинска експертиза в размер на 57,96 лева, които с оглед
признаване на обвиняемата за виновна,
на осн. чл.189, ал.3 НПК бяха възложени в нейна тежест.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: