Р
Е Ш Е Н И Е
№
Гр.
София, ……...2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен
състав, в съдебно заседание, проведено на двадесет и осми май през две хиляди двадесет
и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА Д.
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ.СЪДИЯ М. ИЛИЕВА
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Д. в. гр. д. № 6061/2020 г. по описа на
СГС, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение от 22.04.2020 г., постановено по
гр.д. № 57047/2018 г. СРС е отхвърлил предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******срещу
М.И.И., ЕГН **********, И.И.Д.,
ЕГН **********, Й.И.Д., ЕГН ********** и Р.И.Д., ЕГН **********, осъдителни
искове е правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане при условията на разделност при квоти, както следва: 1/3 за М.И.И., 1/3 за И.И.Д., 1/6 за Р.И.Д.
и 1/6 за Й.И.Д. на следните суми: сумата от 652,86 лева, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014г. до
30.04.2016г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. ******, аб. № 092868, сумата от 154,69 лева, представляваща лихва
за забава за периода от 15.09.2015г. до 17.07.2018г.; сумата от 14,96 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.06.2015г.
до м.04.2016г., както и сумата от 4,09 лева, лихва върху стойността на
дяловото разпределение за периода от 30.07.2015г. до 17.07.2018г., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба -
27.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата. С оглед изхода на правния
спор е разпределил разноските между страните.
Недоволен от съдебното решение е останал ищецът - „Т.С.“
ЕАД, които в законоустановения срок е подал настоящата
въззивна жалба с твърдения, че ответниците и настоящи въззиваеми са
съсобственици на процесния недвижим и като такива следва да заплатят
задълженията за потребена топлинна енергия независимо от това, че трето лице е
ползвало имота в процесния период. Излага подробно становище в подкрепа на
твърденията си. Претендира разноски за производството, като евентуално прави
възражение за прекомерност на разноските на срещуположната страна.
В срок е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от
страна на М.И.И., Р.И.Д. и Й.И.Д., с който се излага
становище за правилност на обжалваното съдебно решение и неоснователност на
жалбата.
Третото лице-помагач - „Т.С.“ ЕООД не взема становище в
законоустановения срок.
Страните не представят нови
доказателства и не сочат нови обстоятелства
по смисъла на чл. 266 ГПК.
Софийски
градски съд, след като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното:
Жалбата е допустима като подадена от легитимирано лице, в
законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението,
по допустимостта му
– в обжалваната
част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато
следи за приложението на императивна правна норма.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по
отношение на неговата правилност, съдът намира подадената въззивна жалба за
неоснователна, поради следните съображения:
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства се
установява, че процесния апартамент е бил собственост на И.Н.Д., който е
починал на 18.04.1987 г. и е оставил законни наследници - М.Й.З., И.И.Д., М.И.И. и И.И.Д.. От своя страна И.И.Д. е
починал на 14.10.2015г. като е оставил за свой наследници Р.И.Д. и Й.И.Д.. Видно е и че И.И.Д.
е направил отказ от наследството.
М.Й.З. също се е
отказала от наследството на И.Н.Д. със заявление от 09.02.2011г., вписано в специалната
книга на СРС под № 96. След това същата е подала на 25.08.2011 г. заявление до
въззивника с искане на нейно име да се открие партида за ползване на топлинна
енергия за целия процесен имот съгласно Общите условия на дружеството за
продажба на топлинна енергия за битови нужди (лист № 36 и 37 от първоинстанционното
дело). Искането е било уважено, доколкото е видно, че такава партида е била
открита като всички задължения в процесния период и за целия апартамент са били осчетоводявани и фактурирани на името
на М.З.. Същата е починала на 04.04.2018г., като по делото не са представени
доказателства за прекратяване на отношенията й с въззивника до датата на смъртта.
При така установеното, въззивната инстанция намира
изводите на първоинстанционния съд за правилни и законосъобразни. Съобразно
приетото с ТР № 2/ 17.05.2018г. постановено по т. дело № 2 по описа за 2017г.
на ОСГК на ВКС
клиенти на топлинна енергия
за битови нужди могат да
бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал.
1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право
на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно
с топлопреносното предприятие.
В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия
за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора
за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване
по общия ред на ГПК, например с откриването
на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество, но не
се презумира с установяване на факта на ползване
на топлоснабдения имот. При постигнато
съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал.
1 ЗЕ, за сключване
на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди
за топлоснабден имот при спазване
на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи
цената на доставената топлинна енергия за собствените
му битови нужди.
С оглед събраните
доказателства и в частност подаденото заявление за откриване на индивидуална
партида от страна на лицето М.З., която не е собственик на имота,
удовлетворяването на това искане от страна на въззивника и фактурирането на
всички задължения за исковия период именно на нейно име, може да се направи
обоснован извод, че за процесния период тя е имала сключен договор като битов
потребител на топлинна енергия за целия недвижими имот и има качеството на „битов клиент“ по смисъла на
т. 2а § 1 ДР ЗЕ, различен от въззиваемите
съсобственици. Доколкото в действащите по отношение на първоначалния договор (
със собствениците) общи условия не е предвидено наличие на солидарна
отговорност между нея и собствениците на имота и от данните за вътрешните им
отношения не следва извод за такава, то именно М.З. се явява задължено към
въззивника лице. Съответно исковата претенция, насочена срещу ответниците, в качеството им на съсобственици на имота, а
не като наследници на задълженията на М.З., правилно е била отхвърлена от
първоинстанционния съд като неоснователна.
С оглед изложеното и като препраща и към мотивите на
районния съд на основание чл. 272 ГПК съдът намира, че следва да потвърди
обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
По разноските:
При този изход на
делото въззиваемите имат право на направените от тях разноски във въззивното
производство. Доколкото същите са представлявани от адвокат на основание чл. 38
от Закона за адвокатурата, дължимото адвокатско възнаграждение за тяхното процесуално представителство
следва да се присъди директно на адвоката и да се определи въз основана на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При така
посоченото в полза на адвокат Н.К.,***, офис 2 следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 900 лв. като направеното от въззивника възражение за
прекомерност на същото следва да се приеме за неоснователно, тъй като този
размер отговоря на минималния, установен от посочената горе наредба.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВРЪЖДАВА съдебно решение от 22.04.2020 г.,
постановено по гр.д. №
57047/2018 г. по
описа на СРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК
„Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ******да заплати на адвокат Н.К.,***, офис 2 сумата от 900 лв. адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на Т.С. ЕАД - -„Т.С.“
ЕООД.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.