Решение по дело №262/2020 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 205
Дата: 20 ноември 2020 г. (в сила от 20 ноември 2020 г.)
Съдия: Ваня Георгиева Бянова Нейкова
Дело: 20207280700262
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 205/20.11.2020 г.

 

гр. Ямбол

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ямболският административен съд, пети състав, в публично заседание на 10 ноември две хиляди и двадесета година в състав:

 

Председател: В.Бянова-Нейкова

Секретар: Ст.Гюмлиева

Прокурор:

 

разгледа докладваното от съдията адм № 262  по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.268 от ДОПК.Образувано е по жалба с вх.№2049/09.10.2020г., подадена от Х.Д.И. ***, срещу Решение № 144/25.08.2020г. на Директора на ТД на НАП-Бургас, с което е оставена без уважение жалба с вх.№С200028-000-0369419/13.08.2020г. от Х.Д.И. срещу Разпореждане от 28.07.2020г. по изп.дело №*********/2019, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство по събирането на погасени по давност вземания – глоба в размер на 3377.00лв. по НП№144/10.07.2013г. на Агенция Митници, ТД Южна морска. Твърди се, че НП е влязло в сила на 07.05.2015г.-датата, на която е постановено Решение №43/07.05.2015г. по КАНД №25/2015г. на Административен съд Ямбол.Общата разпоредба на чл.171, ал.1 от ДОПК намира приложение, ако в друг закон не е предвиден друг срок за съответното публично вземане.Тази разпоредба не е приложима за процесното вземане, което е глоба, приложима е разпоредбата на чл.82, ал.1, буква „а“ от ЗАНН, която е специална.Според последната(коректна правна норма), давността в случая започва да тече на -7.05.2015г. и изтича на 07.05.2017г.В този период няма действия, които да водят до спиране или прекъсване на давността за изпълнение и бездействието на съответния орган на публичното право да упражни административно-наказателната репресия води до  погасяване на възможността глобата да бъде събрана по принудителен ред.Изложеното е упоменато изрично в две тълкувателни решения на ВАС- ТР №2/12.04.2017г. по т.д.№3/2016г. на ВАС и ТР №3/03.07.2014г. по т.д.№5/2013г. на ВАС.Действие, евентуално прекъсващо давността, е извършено от публичния изпълнител на 19.06.2019г., две години след погасяване на вземането по давност.Когато органът по принудително изпълнение е сезиран с възражение за изтекла давност, той следва да го разгледа по същество, независимо коя норма сочи възразяващия, дори възразяващия да е посочил нормата неправилно.Подаденото възражение за давност е било по бланка образец от НАП, основанието е било предварително изписано и не го е определял жалбоподателя.Въз основа на изложеното, жалбоподателят моли да се отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподател Х.Д.И. ***, редовно призован, явява се лично и поддържа жалбата.В нея е описал, че е поискал да се прекрати изпълнителното производство, което е образувано пред публичния изпълнител в НАП, тъй като счита, че задължението по това наказателно постановление, което е послужило за основание за образуване на изпълнителното дело, е погасено по давност. Подал е заявление до публичния изпълнител на готова бланка на НАП по разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, по която погасителната давност е пет години, но това е готов образец. Има друга давност, която е приложима в случая и в тази връзка се позовава се на чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН и счита, че тази давност за изпълнение на наказанието е приложима, а не както от приходната администрация се позовават за давността, относима за публични задължения по чл.171, ал.1 ДОПК.В подкрепа на тезата си сочи Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017 г. по тълк. дело № 3/2016 г. на ВАС и Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014 г. по тълк. дело № 5/2013 г. на ВАС.

Ответната страна ДИРЕКТОРА на ТД на НАП – Бургас, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Жалбата е редовна, депозирана е в 7-дневен срок от връчването на Решение № 144/25.08.2020г. на Директора на ТД на НАП-Бургас, спорът е подсъден на настоящия съд съобразно постоянния адрес на жалбоподателя в гр.Елхово, поради което жалбата е допустима за разглеждане.

По съществото на спора съдът взе предвид следното:

Със съобщение за доброволно изпълнение изх.№С190028-048-0103388/19.06.2019г. на публичен изпълнител в ТД на НАП-Бургас, офис Ямбол, Х.Д.И. е уведомен за образувано под №********* от 2019г. изпълнително дело за неплатени от него публични вземания за задължения глоба по две наказателни постановления-едното с взискател ОДМВР-Ямбол(НП 9732913/22.11.2013 за глоба в размер на 100лв.), другото с взискател Агенция Митници ТД Южна Морска(НП №144/10.07.2013г. за глоба в размер на 3377.00лв.)

С две заявления с вх.№ С190028-000-0363683/17.07.2019г. и вх.№С200028-**********/27.07.2020г. в ТД на НАП-Бургас, офис Ямбол, Х.Д.И., ЕГН **********, е направил възражения за това, че задължението му за плащане на глоба в размер на 3377.00лв. по НП№144/10.07.2013г. на Агенция Митници, ТД Южна морска, е погасено по давност.

С Разпореждане изх.№С200028-137-0006559/28.07.2020г. на главен публичен изпълнител в ТД на НАП-Бургас, офис Ямбол, е отказал да прекрати поради изтекла погасителна давност събирането на вземане на основание Наказателно постановление №144/10.07.2013г. на Агенция Митници, ТД Южна морска във вид на глоба с главница 3377.00лв. Изложени са мотиви за това, че глобата по НП е със срок на плащане 07.05.2015г.За посоченото изпълнително основание са предприети действия по реда на чл.172 от ДОПК:Преписката е предадена за принудително събиране в НАП с вх.№180028-237-00024709/19.06.2018г.;образувано е изпълнително дело на 19.06.2019г., с две постановления от 19.06.2019г. и от 13.07.2020г. са наложени обезпечителни мерки.В тази връзка задължението не е погасено по давност на осн. чл.171, ал.1 ДОПК.

Разпореждане изх.№С200028-137-0006559/28.07.2020г. е връчено на заявителя с ИД на 07.08.2020г.Срещу същото Х.Д.И. е подал жалба до Директора на ТД на НАП-Бургас.Посочил е, че НП е влязло в сила на 07.05.2015г. и от тази дата започва да тече давността за погасяване на вземането.Общата разпоредба на чл.171, ал.1 от ДОПК се прилага, ако в друг закон не е предвиден друг срок за съответното публично вземане.Тази разпоредба не е приложима, тъй като вземането представлява глоба, а за глобите е разписана специална разпоредба – чл.82, ал.1, буква“а“ от ЗАНН. Двугодишният срок, съобразно тази разпоредба е изтекъл на 07.05.2017г., а действия на публичния изпълнител са извършени на 19.06.2019г., цели две години след погасяване на вземането по давност.Жалбоподателят се е позовал и на двете тълкувателни решения на ВАС - Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017 г. по тълк. дело № 3/2016 г. на ВАС и Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014 г. по тълк. дело № 5/2013 г. на ВАС.Поискал е да се отмени обжалваното разпореждане.

По жалбата срещу разпореждането на публичния изпълните е постановено Решение №144/25.08.2020г. на Директора на ТД на НАП-Бургас.Счетено е, че публичният изпълнител е  предприел необходимите мерки, спазвайки разпоредбите на ДОПК, съотв. жалбата е отхвърлена като неоснователна.

Разпореждане изх.№С200028-137-0006559/28.07.2020г. на главен публичен изпълнител в ТД на НАП-Бургас, офис Ямбол и Решение №144/25.08.2020г. на Директора на ТД на НАП-Бургас са постановени при неправилно приложение на закона.

Погасителната давност за изпълнение на наказанието глоба е уредена в чл.82 от ЗАНН и тя е приложима по аргумент от правилото, че специалният закон дерогира общата уредба в чл.171, ал.1 от ДОПК.

Според  чл.82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН, административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба.Според чл.82, ал.2 от ЗАНН, давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието Именно такъв е разглежданият случай. Не е спорно, че НП№144/10.07.2013г. на Агенция Митници, ТД Южна морска, с което на Х.Д.И. ***, е наложена глоба в размер на 3377.00лв. е влязло в сила на 07.05.2015г.Това е станало след обжалване на НП по реда на ЗАНН и постановяване на окончателно Решение №43/07.05.2015г. по КАНД №25/2015г. на Административен съд Ямбол. Считано от 07.05.2015г., давността за принудително изпълнение изтича на 07.05.2017г., съобразно разпоредбата на чл.82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН.

От представената преписка по случая е видно, че по изпълнително дело №********* от 2019г. първото предприето действие на публичния изпълнител спрямо наказания за изпълнение на наказанието е отправеното съобщение за доброволно изпълнение изх.№С190028-048-0103388/19.06.2019г.С оглед на това не е налице хипотезата на прекъсване на давността по чл.82, ал.2 от ЗАНН, която сочи, че давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието и след завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност – действието е предприето след изтичане на срока по чл.82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН.

В случая е изтекла и абсолютната давност по чл.82, ал.3 от ЗАНН.Според тази разпоредба - Независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1. – тъй като от влизане в сила на НП на 07.05.2015г. до 19.06.2019г. е изтекъл срок повече от четири години. Не е налице и изключението, предвидено в чл.82, ал.4 от ЗАНН, според което абсолютната давност по чл.82, ал.3 не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство. Такова изпълнително производство в рамките на двугодишния срок по чл. 82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН( от 07.05.2015г. до 07.05.2017г.) не е образувано, видно и от мотивите на Разпореждане изх.№С200028-137-0006559/28.07.2020г. на главен публичен изпълнител в ТД на НАП-Бургас, офис Ямбол, преписката е била предадена за принудително събиране в НАП с вх.№180028-237-00024709/19.06.2018г. и на същата дата 19.06.2019г. е образувано изпълнително дело срещу Х.Д.И..

Жалбоподателят основателно се позована и на Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017 г. по тълк. дело № 3/2016 г. на ВАС и Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014 г. по тълк. дело № 5/2013 г. на ВАС. Още в мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014 г. по тълк. дело № 5/2013 г. на ВАС се сочи, че разпоредбата на чл.82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН е ясна и трябва да се прилага спрямо действителния й смисъл.В Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017 г. по тълк. дело № 3/2016 г. на ВАС са изложени мотиви за това, че когато се разглежда правната природа на глобата, превес следва да има нейният характер на административно наказание, а не нейният характер на публично вземане. Задължението за плащане на глобата не възниква по силата на закона за разлика от задължението за данъци, таксите, осигурителните вноски, митните сборове, а в резултат на проведено административно-наказателно производство и след влизане в сила на наказателното постановление. Давностните срокове за изпълнение текат от влизане в сила на наказателното постановление. В този смисъл и предвид тълкуването, дадено от ВАС, настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай приложими са не общите давностни срокове за събиране на публични държавни вземания, предвидени в чл. 171 от ДОПК, а специалните срокове по чл.82 от ЗАНН.

Мотивиран от горното и на осн. чл.268 от ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 144/25.08.2020г. на Директора на ТД на НАП-Бургас, с което е оставена без уважение жалба с вх.№С200028-000-0369419/13.08.2020г. от Х.Д.И. срещу Разпореждане изх.№С200028-137-0006559/28.07.2020г. на главен публичен изпълнител в ТД на НАП-Бургас, офис Ямбол.

ОТМЕНЯ Разпореждане изх.№С200028-137-0006559/28.07.2020г. на главен публичен изпълнител в ТД на НАП-Бургас, офис Ямбол.

ВРЪЩА за ново произнасяне на главен публичен изпълнител в ТД на НАП-Бургас, офис Ямбол, преписката по предявеното по изп. дело№********* от 2019г. възражение за изтекла погасителна давност за задължението по НП№144/10.07.2013г. на Агенция Митници, ТД Южна морска, направено със заявление с вх.№С190028-000-0363683/17.07.2019г. и с вх.№С200028- **********/27.07.2020г. в ТД на НАП-Бургас, офис Ямбол, двете от Х.Д.И., ЕГН **********, при спазване на дадените в решението задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

Решението не подлежи на обжалване.

 

СЪДИЯ: /п/ не се чете