РЕШЕНИЕ
№ 105
Разград, 06.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Разград - I тричленен състав, в съдебно заседание на
шестнадесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в
състав:
|
Председател: |
СВЕТЛА
РОБЕВА |
|
Членове: |
МАРИН МАРИНОВ |
При
секретар РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА и с участието на прокурора ИВА РАШКОВА РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдия ЮЛИЯНА ЦОНЕВА кнахд № 20237190600090 / 2023
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба от Директора на Дирекция „Инспекция
по труда“ – гр.Разград, адрес на управление: гр.Разград, бул.“България“ № 15, против
Решение № 152 от 05.10.2023г., постановено по АНД № 273/2023г. по описа на
Районен съд-Разград в производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, с което е отменено
Наказателно постановление № 17-2300042 от 21.04.2023г., издадено от Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Разград. Касаторът оспорва извода на
решаващия съд, че не е следвало да се образува административнонаказателно
производство срещу „Великов Груп“ ЕООД поради това, че в деня на инцидента
22.02.2023г. е било образувано наказателно производство срещу физическото лице
– управител на същото дружество. Счита, че при тези обстоятелства е неприложим
принципът "non bis in idem", тъй като липсва тъждество между
конкретния субект в администравнонаказателното производство, което се води
срещу ЮЛ и ангажира обективна, безвиновна отговорност, за разлика от
отговорността по НК, каквато може да бъде ангажирана единствено по отношение на
физическо лице като субект на престъпно деяние. Съобразно горното е направено
искане решението на РС-Разград да бъде отменено изцяло, като неправилно и постановено
в нарушение на закона, респ. да бъде потвърдено издаденото Наказателно
постановление. В съдебно заседание процесуалният представител на страната
поддържа същите съображения. Претендира за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба „Великов Груп“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управител С. В. В., действащ чрез упълномощен
адв. О. Б., съдебен адрес: гр.Р., ул. *** № *,
вх. *, ***, представя по делото писмен отговор с изложени подробни
съображения за неоснователност на касационната жалба, поддържани и пред съда в
хода на съдебно производство. Счита, че е недопустимо за едни и същи факти да
се ангажира едновременно наказателна отговорност на управителя на дружеството и
да се налага имуществена санкция на търговеца по реда на ЗАНН. Позовава се на
съдебна практика – Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по тълк.
дело № 3/2015 г. на ОСНК и Решение № 964 от 16.02.2018г. по адм. дело №
10875/2017г. на АдмС-София, като приема, че преценката за допуснато нарушение
на принципа "non bis in idem", не се прави на основа възприетата
правна квалификация, вкл. и за отговорното лице, а с оглед на фактическите
обстоятелства. В тази връзка счита, че осъждането на управителя С. В. В. за
престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК с присъда № 18/26.10.2023г. по НОХД №
329/2029г. по описа на Окръжен съд-Разград, изключва възможността за дирене на
административнонаказателна отговорност от „Великов Груп“ ЕООД. По същество
твърди, че не е допуснато и вмененото на дружеството нарушение на чл. 49, т. 7
във вр. с т. 1.24 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2 от
22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строителни и монтажни работи, тъй като са събрани
доказателства, установяващи, че при извършване на СМР е имало друг строител,
чието е било задължението по цитираната разпоредба. Моли решението на въззивния
съд да бъде оставено в сила, като заявява претенция за присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура - Разград дава заключение,
че касационната жалба е основателна, а решението на въззивния съд - неправилно,
поради което следва да бъде отменено, а издаденото НП да бъде потвърдено.
Счита, че не е нарушена разпоредбата на чл. 33 от ЗАНН, доколкото субект на
престъпление може да бъде само физическо лице, като евентуалното ангажиране на
наказателна отговорност за същия случай по никакъв начин не рефлектира и не
може да бъде пречка за търсене на отговорност на дружеството за осъществено от
него административно нарушение.
Административен съд-Разград, като обсъди посочените в жалбата
касационни основания, доводите на страните и доказателствата по делото,
констатира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна
съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН въззивното решение
подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК (чл. 348),
като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а
за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и
служебно (чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК), въз основа на фактите, установени в
обжалваното решение (чл. 220 АПК).
От фактическа страна въззивният съд е установил следното: На 22.02.2023г.,
по сигнал за трудова злополука с настъпила смърт на лице, инспектори от
Дирекция „Инспекция по труда“ – Разград извършили проверка по работни места за
спазване на трудовото законодателство в обект – ремонт на водопровод, находящ
се в с. Ушинци, обл. Разградска, собственост на „Биовет“ АД, клон Разград. В
хода на проверката, вкл. и извършена документална такава, установили, че
възложител на СМР е „Биовет“ АД, клон Разград, а изпълнители били „АРД Строй”
ЕООД – Дряновец и „Великов Груп“ ЕООД – Русе. При злополуката, обаче, в изкопа
на обекта работили лица, наети от „Великов Груп“ ЕООД. Контролните органи
констатирали, че същото дружество, в качеството си на работодател и строител -
изпълнител на СМР, не е предприел мерки за безопасност, като не е укрепил изкоп
до дълбочина 2.10 метра и размери: дължина на трасето от 11.70 метра и ширина
до 1.70 метра, а по цялата дължина на изкопа в зоната на естествено срутване,
на разстояние по-малко от 1 метър от горния ръб на изкопа, е натрупана земна
маса, което създава опасност от свличане на земни маси, с което е изложен на
риск живота и здравето на работещите в изкопа. При тази обстановка строителят
„Великов Груп“ ЕООД не е поставил защитни ограждения, сигнализиращи с
предупредителни знаци и табели изкопа, с цел дистанциране на непрекъснатото
движение на моторни превозни средство по главен път Русе – Варна, преминаващи
през с. Ушинци, общ. Разград. Въз основа на горните констатации е съставен на
„Великов Груп“ ЕООД АУАН № 17-2300042/23.03.2023 г. за нарушение на чл. 49, т.
7 във вр. с т. 1.24 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2 от
22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строителни и монтажни работи, респ. издадено и
обжалваното пред районния съд Наказателно постановление, с което за посоченото
административно нарушение и на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал.
2 от Кодекса на труда, е наложена на дружеството имуществена санкция в размер
на 4 000.00 (четири хиляди) лева.
Районен съд - Разград е установил, че за разглеждания случай е
образувано и Досъдебно производство № 4/2023г. по описа на ОСлО при Окръжна
прокуратура-Разград, при което е повдигнато обвинение на Станимир Валентинов
Великов, в качеството му на Управител на „Великов Груп“ ЕООД за това, че на
22.02.2023г. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност –
извършване на СМР, причинил смъртта на И. Г. И. – престъпление по чл. 123, ал.
1, предл. 2 от НК. В обвинението са цитирани като нарушени редица норми на
трудовото законодателство, вкл. и цитираните горе разпоредби на чл. 49, т. 7 и
Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г.
При така установените факти въззивният съд приел,
че предмет на наказателното производство е същото нарушение на трудовоправни
норми, което е довело до смъртта на пострадалото лице. В тази връзка е направен
извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в
административнонаказателното производство поради неспазване на императивните
изисквания на чл. 33 от ЗАНН. Приел е, че в нарушение на закона са се развили
две производства за един и същ казус, като не е следвало да се образува
административнонаказателно производство след като още в деня на самия инцидент
– 22.02.2023г. е било образувано наказателно производство. РС-Разград е обсъдил
като недопустимо паралелното водене на тези две производства, при които за
нарушения на едни и същи законови разпоредби се ангажира отговорност на
различни лица, като е приел без правно значение факта, че субект на обвинението
в наказателното производство е физическо лице, а субект в
административнонаказателния процес е юридическото лице, което не може да носи
отговорност по НК. Приел е, че ако наказателният процес бъде прекратен, то едва
тогава може евентуално да се постави въпрос за административнонаказателно
производство. Предвид незаконосъобразното развитие на това производство, съдът
е преценил, че и издаденото НП, като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
В хода на касационното производство е представена
вече влязлата в сила на 10.11.2023г. Присъда № 18 от 26.10.2023г. по НОХД № 329
по описа за 2023 година на Окръжен съд – Разград, с която за извършено на
22.02.2023г. престъпление по чл. 123, ал. 1, предл. 2 от НК и на основание чл.
373, ал. 2 във вр. с чл. 58а, ал. 4, предл. 2 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, С. В. В., като собственик и управител на „Великов груп“ ЕООД – гр. Русе,
строител, ръководител на строителните работи и длъжностно лице по безопасност и
здраве на обект „Ремонт на водопровод“, находящ се в с. Ушинци, на главен път
Русе-Варна, е осъден за причиняване смъртта на И. Г. И. от с. М., обл. Р.,
поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност – извършване на
СМР по изпълнение на обект „Ремонт на водопровод“, находящ се в с. Ушинци, на
главен път Русе-Варна, представляваща източник на повишена опасност, като е
нарушил множество разпоредби на трудовото законодателство, цитирани в
присъдата, в т.ч. и чл. 49, т. 7 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи, като не е предприел подходящите мерки за
безопасност при изкопни работи, които включват движение на превозни средства на
безопасно разстояние от изкопните площи, а при необходимост поставяне на
подходящи ограждения. Със същата присъда е признат за невиновен да е извършил
гореописаното престъпление при нарушение на цитираната разпоредба на чл. 49, т.
7 от Наредба 2/2004г. „в частта относно подземните работи складиране на продукти
или земна маса, движение на строителни машини, водните площи и допускане
складирането на земна маса в непосредствена близост до изкопа“.
Въз основа на гореизложеното, Административен съд – Разград,
прецени, че решението на РС-Разград е валидно и допустимо, като е постановено
по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол (арг. от чл.59, ал.1 във
вр. с чл.58д, т.4 от ЗАНН) и произнасянето е извършено от компетентния съд в рамките на
неговите правомощия.
Съдебният акт, обаче, е постановен в нарушение на закона по
смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НПК, тъй като се основава на
неправилни и незаконосъобразни изводи относно приложението на чл. 33 от ЗАНН.
Цитираната норма въплъщава идеята на законодателя за приоритет на наказателната
отговорност над административнонаказателната, като поначало въобще не допуска
конкуренция между административнонаказателно и наказателно производства срещу
едно и също лице за едно и също извършено деяние. В този смисъл районният съд
необосновано е изложил аргументи, че липсата на идентичност между субектите в
двата процеса с наказателен характер е без правно значение при преценката за
недопустимост на администравнонаказателото прозводство, водено в случая срещу
ЮЛ, при наличие на паралелно водено наказателно производство срещу ФЛ за същото
деяние.
В този смисъл са и доводите на ответника в касационното
производство, поддържани пред въззивния съд и възприети в обжалвания съдебен
акт, които не се споделят от касационната инстанция.
Отправни точки за правилното приложение на закона в настоящия
казус следва да се намерят в принципа " non bis in idem ", прогласен
в чл. 4 на Протокол № 7
към ЕКЗПЧ, според който никой не може да бъде застрашен от наказателно
преследване, съден или наказан в процес с наказателен характер за същото
деяние, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден в друг процес с
наказателен характер. В тази връзка именно с Тълкувателно решение № 3 от
22.12.2015 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС, на което се позовава
ответникът в касационното производство, е дадено задължително за съдилищата
разяснение, че принципът „non bis in idem“ се активира при
идентичност на субекта в двата наказателни процеса и при фактическата идентичност
или съществено сходство от обективна и субективна страна на конкретно
осъщественото от дееца поведение. В настоящия случай не е налице идентичност
нито относно субекта, нито относно деянието. С издаденото Наказателното
постановление № 17-2300042 от 21.04.2023г. е ангажирана безвиновната,
обективната отговорност на юридическото лице „Великов Груп“ ЕООД за
неизпълнение на определено административно задължение (арг. чл.83 и сл. от ЗАНН), докато с влязлата в сила присъда по НОХД № 329/2023 г. на Окръжен съд-Разград
е реализирана личната наказателна отговорност на физическото лице – управител
на „Великов Груп“ ЕООД за виновно извършено деяние, съставляващо престъпление
по чл. 123, ал. 1, предл. 2 от НК.
Не се налагат различни изводи и с оглед на аргументите по
приложението на чл. 33 от ЗАНН, съдържащи се в цитираното от ответника Решение
№ 964 от 16.02.2018г. по адм. дело № 10875/2017г. на АдмС-София. То също се
основава на задължителните разрешения, дадени в цитираното горе Тълкувателно
решение, според които при извеждането на критерий за приложение на принципа
"non bis in idem", акцентът е поставен върху тъждеството на деянието,
като съвкупност от конкретни фактически обстоятелства, които се отнасят до един
и същи извършител и са неразделно свързани помежду си във времето и в
пространството, независимо от правната му квалификация
("престъпление" или "административно нарушение") или от
защитавания правен интерес (независимо от обстоятелството, че са засегнати
различни обекти на защита).
Очевидно тъждеството на субектите на нарушението/престъплението
(отговорното лице) е категорично условие при преценката за прилагане на
принципа "non bis in idem", а в настоящия спор такава идентичност
липсва. Обективно субектите на административнонаказателната и наказателната отговорност
са различни, обсъдено по-горе, съответно ЮЛ и ФЛ. В този смисъл е налице и
трайна съдебна практика - Решение от 13.04.2020 г. на АдмС - Стара Загора по к.
а. н. д. № 60/2020 г.; Решение № 67 от 4.03.2020 г. на АдмС - Шумен по к. а. н.
д. № 29/2020 г.; Решение № 210 от 30.05.2018 г. на АдмС - Смолян по к. а. н. д.
№ 92/2018 г.; Решение от 18.04.2016 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 94/2016
г.; Решение № 357 от 10.05.2010 г. на АдмС - София-област по ч. к. а. д. №
233/2010 г.
При това положение реализираната наказателна отговорност по
отношение на С. В. В., като собственик и управител на „Великов груп“ ЕООД – гр.
Русе, не е основание, изключващо преценката за ангажиране на
административнонаказателна отговорност на дружеството във връзка с изпълнение
на вменените му административни задължения. Необосновано РС-Разград е преценил,
че воденото срещу „Великов груп“ ЕООД – гр. Русе административнонаказателно
производство следва да бъде прекратено при условията на чл. 33 от ЗАНН, а
издаденото Наказателно постановление – отменено като незаконосъобразно. Като
постановено в нарушение на закона и на основание чл. 348, ал. 1, т. 1 и ал. 2
от НПК, съдебното решение следва да бъде отменено.
Въззивният съд е отменил НП само на процесуално основание, без да
анализира материалноправната страна на спора. В обжалваното съдебно решение
липсват изложени аргументи по възраженията на въззивника относно
съставомерността на нарушението - има ли извършено административно нарушение с
посочената правна квалификация, относно авторството на деянието и респ. относно
размера на наложеното наказание, поради което е недопустимо и невъзможно
касационната инстанция за първи път да се произнесе по наведените доводи в тази
насока предвид липсата на мотиви в ревизирания съдебен акт. По смисъла на чл.
348, ал. 1 , т. 2 във вр. с ал. 3, т. 2 от НПК, това е съществено нарушение на
процесуалните правила и допълнително основание за отмяна на обжалвания съдебен
акт, като касационната инстанция следва да върне делото на друг състав за ново
разглеждане на спора.
Претенцията за разноски на касатора е
своевременно заявена, но с оглед изхода на делото, предвид връщането му за ново
разглеждане и съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, РС-Разград
следва да се произнесе по разноските за водене на делото пред касационната
инстанция.
По изложените съображения и на основание чл. 63в
от ЗАНН във вр. с чл.
222, ал. 2, т. 1 от АПК, Административен съд - Разград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 152 от 05.10.2023г., постановено по АНД №
273/2023г. по описа на Районен съд-Разград.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния
Районен съд-Разград, при съобразяване с указания в мотивите към решението.
Решението е окончателно.
|
Председател: |
/п/ |
|
Членове: |
/п/ /п/ |