№
гр. Варна, 07.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА, VІІ състав в
открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети септември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОМЕО СИМЕОНОВ
при участието на секретаря Светлана Стоянова, като разгледа докладваното от
съдия Р. Симеонов административно дело № 601/2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215 и сл.
от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от Е.К.Ф. с ЕГН **********
*** и от А.Ф.А. с ЕГН **********, депозирана от общ процесуален представител,
срещу Заповед № Г-452/27.12.2018 г. на Зам. Кмета на Община Варна, с която на
основание чл.129, ал.2 от ЗУТ във връзка с чл.128, ал.2 от ЗУТ и Заповед №
293/23.07.2018 г. на Главния архитект на Община Варна за допускане
изработването на ПУП на основание чл.135, ал.2 от ЗУТ, е одобрен Подробен
устройствен план – план за регулация и застрояване /ПУП-ПРЗ/ за УПИ V-109 „за
жилищно строителство“, кв.3, по плана на „Долна Трака“, гр. Варна съгласно приложената към заповедта цветна скица, неразделна част от нея,
представляващ изменение на ПУП, одобрен със Заповед № Г-295/01.12.2004 г. на Зам.
Кмета на Община Варна.
Изложените в жалбата доводи са за
незаконосъобразност на оспорения административен акт като се твърди, че в
производството по издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения,
както и че в случая ответникът неправилно е приложил материалния. В заключение
е формиран петитум с искане за отмяна на оспорената заповед. Претендира се
присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателите Е. К. Ф.
и от А.Ф.А. не се явяват. И двамата се представляват от общ процесуален
представител – адв. Д. И.,***. В пледоарията си по същество последната поддържа
жалбата. Поддържа и искането за присъждане на разноски, за които представя
списък по чл.80 от ГПК от името на жалбоподателя А.Ф. А.. Подробно становище по
съществото на правния спор излага в представените писмени бележки.
Ответникът – Заместник Кмета на Община
Варна, се представлява от гл. юрисконсулт И. С., която оспорва жалбата като
неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза
на ответника.
Заинтересованата страна Л.Р.А. – не се
явява, представлява се от адв. П. Г., който изразява становище за
неоснователност на жалбата. Моли съда да я отхвърли като такава.
Заинтересованите лица Л.Л.К., Л.Б.К., Г.Б.К.,
З.К.Д., Ж.К.Д. и К.К.Д., редовно уведомени за датата на съдебното заседание –
не се явяват, не се представляват и не изразяват становище по съществото на
правния спор.
За Община Варна като заинтересована страна
се явява гл. ю.к. И. С..
За да се разгледа правния спор по
същество, следва да са налице всички предвидени в закона положителни
предпоставки и да не е налице нито една от отрицателните такива. Видно от
представеното на л.36 от делото известие за доставяне на пощенска пратка,
жалбоподателят А. Ф. А. е получил съобщение за издаване на оспорената заповед
на 11.01.2019 г., а жалбоподателката Е. К. Ф. го е получила ден по-рано – на
10.01.2019 г. (л.38 от делото). Видно от регистрационния номер, жалбата срещу Заповед
№ Г-452/27.12.2018 г. е постъпила в деловодството на ответника на 24.01.2019 г.,
т.е. оспорването е сторено в установения в чл.215, ал.4, предложение І-во от ЗУТ 14-дневен срок.
Пред съда оспорващата Е. К. Ф. се
легитимира като собственик на ПИ №6461 по действащия към 2007 г. Кадастрален
план /КП/, съответстващ на ПИ с идентификатор 10135.2566.110 по КК и КР,
находящ се в гр. Варна м-ст Долна Трака въз основа на приложеното на л. 135 от
делото Нотариален акт /НА/ № 137, том ІІ, рег. № 3192 от 13.06.2007 г.
Жалбоподателят А. Ф. А. се легитимира като собственик на ПИ с идентификатор
10135.2566.108, находящ се също в гр. Варна, м-ст Долна Трака въз основа на
представеното на л. 137 от делото копие на НА №63, том ІІ, рег.№ 4188, дело №
227 от 06.10.2015 г. И двата имота граничат непосредствено с УПИ V-109, който е
предмет на оспорената заповед и са разположени северно от него.
ЗУТ, като специален закон, определя кръга
на лицата, имащи право на жалба, като за всяко от уредените в този закон
административни производства са посочени конкретни критерии, въз основа на
които органът или съдът могат да установят кои лица разполагат с право на жалба
и кои – не. Между страните по делото не е спорно, че административното
производство, развило се пред ответника, е за изменение на действащ ПУП в
условията на чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ. Съгласно
чл. 136, ал. 1 от ЗУТ, проектите за изменения на устройствените планове на
основанията по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 се изработват, съгласуват, обявяват,
одобряват и влизат в сила при условията и по реда на Част ІІ, Глава VІІ, раздел
III от ЗУТ. С оглед на изложеното по-горе настоящият състав на Административен
съд – Варна съобрази разпоредбата на чл. 131, ал.1 от ЗУТ, съгласно която заинтересувани лица в производството
по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са
собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според
данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния
регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от
предвижданията на плана. В следващата алинея 2 законодателят е доразвил идеята
като е посочил по смисъла на този закон кои недвижими имоти се считат за
непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план. Това
са: 1. имотите - предмет на самия план; 2. съседните имоти, когато се включват
в свързано застрояване и/или се предвижда промяна в застрояването им; 3.
съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени
разстояния; 4. съседните имоти, когато се променя предназначението на имота -
предмет на плана и т.5. имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат
ограничения в режима на застрояване и ползване. Работилата по делото
експертиза, неоспорена от страните, недвусмислено сочи, че с обжалвания ПУП се
променя предназначението на УПИ V-109 /л. 179 от делото/ като от първоначалното
му предназначение „за вилна сграда“ то се променя в „за жилищно строителство“.
Тоест жалбоподателите са заинтересовани лица в производството по чл.134 от ЗУТ
на основание чл.131, ал.2, т.4 от ЗУТ. Обстоятелството, че жалбоподателите по
надлежен ред са уведомени от ответника за издаване на процесната заповед, също
недвусмислено сочи, че дори органът не отрича на оспорващите качеството им на
заинтересовани лица в административното производство, респективно – същите
разполагат с право да оспорят административния акт.
Предвид всичко, изложено по-горе,
настоящият състав на Административен съд – Варна намира, че жалбата срещу Заповед № Г-452/27.12.2018 г. е депозирана в
предвидения за това срок, от лица, които имат правен интерес от оспорването. С
жалбата е сезиран териториално и функционално компетентен съд. Изложеното
по-горе сочи, че жалбата е допустима и следва да се разгледа от съда по
същество.
Административното производство е започнало
пред ответника във връзка със заявление рег. № АУ076817ПР от 23.08.2017 г. (л.109),
депозирано от М.Х.П. в качеството на пълномощник на заинтересованата страна Л.Р.А..
С цитираното заявление е поискано да се допусне процедура по изработване на
проект за ПУП- ПРЗ за УПИ V-1509, кв.3 по плана на м-ст Долна Трака, гр. Варна.
Към заявлението са приложени пълномощно, квитанция за платена държавна такса,
скица на имота, Нотариален акт, легитимиращ заявителя като собственик на имота,
задание за проектиране, извадка от действащия към момента на подаване на
заявлението ПУП-ПРЗ съгласно Заповед № Г-295/01.12.2004 г., както и
скица-предложение за исканото изменение.
По делото не се спори, че за прилежащата
територия – гр. Варна, м-ст Долна Трака, в която попада имотът – предмет на
оспорената Заповед № Г-452/27.12.2018 г., както и имотите на жалбоподателите,
има изработен и влязъл в сила предходен ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № Г-295/01.12.2004
г. (л.56) на Зам. Кмета на Община Варна. Този план е с обхват кв.3 и УПИ
І-1504, ІІ-1504а, ІІІ-3157, ІV-6404 от кв.4 и уличната регулация от о.т. 16 до
о.т. 36 на местност Долна Трака.
Заявлението на Л. А. е предложено за
обсъждане за първи път на заседание на Експертния съвет по устройство на
територията /ЕСУТ/ при Община Варна, проведено на 03.10.2017 г. Резултатите от
това обсъждане са обективирани в приложения към доказателствата Протокол №
36/03.10.2017 г. (от л. 105 до л.108). Видно от съдържанието на т.23 от
Протокола, разглеждането на заявлението на Л. Р. А. е отложено до представяне
на заповед за индивидуализация на имота на заявителя Л. А..
Заповед по реда на чл.16, ал.6 от ЗУТ е
издадена от Кмета на Община Варна на 16.03.2018 г. – Заповед № 086 (л. 98). С
нея ПИ 1509 с площ от 756 кв.м. по документ за собственост и площ от 704 кв.м. по предходен КП е
урегулиран в ПИ с идентификатор 10135.2566.109 с площ от 681 кв.м., идентичен с
УПИ V-1509, при граници ПИ 2566.170, ПИ 2566.141, 2566.110, 2566.108 и ПИ
2566.1058.
След представяне на попълнената преписка същата
е била обсъдена отново на заседание на
ЕСУТ от 24.04.2018 г., когато колективният общински орган е взел решение (т. 27
от Протокол №16 – л. 94 - 96) и е дал положително становище за разрешаване
изработването на ПУП-ПРЗ за изменение на УПИ V-1509 като е преценено, че
представеният проект съответства на Общия устройствен план /ОУП/ на гр. Варна,
както и с правилата и нормативите за прилагането му и със „Специфичните правила
и нормативи към окончателния проект за ОУП на Община Варна“, при запазване на
ценната едроразмерна растителност.
Преписката е препратена на компетентния
административен орган – Главният архитект на Община Варна със становище да се
издаде заповед по реда на чл.135, ал.3 от ЗУТ.
Главният архитект на Община Варна, като компетентен орган въз основа на
Заповед № 4785/25.11.2015 г. на Кмета на
Община Варна (л.127) е издал Заповед № 293/23.07.2018 г. (л.92), с която
разрешил да се изработи проект за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ V – 1509 (ПИ 10135.2566.109),
кв.3, по плана на местност Долна Трака на гр. Варна, одобрен със Заповед №
Г-295/01.10.2004 г. на Зам. Кмета на Община Варна. В тази
заповед изрично е посочено, че на основание чл.152 от Закона за опазване на
околното среда /ЗООС/ проектът подлежи на превантивен контрол от органа по
чл.148, ал.3 от същия закон като при представянето му следва да има официално
становище на РИОСВ – Варна, ако попада в Приложение №1 или № 2 от ЗООС.
Със Заявление рег. № АУ076817ПР_012ПР от 09.08.2018 г. (л.77) на ответника
е представен проект за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ V – 1509 (ПИ 10135.2566.109),
изработен от лица с пълна проектантска правоспособност - арх. Т. Хр. Х. и инж. Д. Н. Н.. За
изготвяне на проекта всички заинтересовани лица в производството са редовно
уведомени по реда на чл.128, ал.3 и ал.5 от ЗУТ. Пред ответника възражение е
депозирано от инициаторите на настоящото съдебно производство – Е.К.Ф. и А.Ф.А..
Възражението е с рег. № АУ076817ПР_009ПР_012ПР от 31.08.2018 г. Същото е
разгледано на две заседания на ЕСУТ – от 09.10.2018 г. и от 04.12.2018 г.,
видно от представените с административната преписка Протокол № 36 и Протокол №
44. Разглеждането на преписката е
включено в дневния ред на заседанието под т. 12. ЕСУТ е взел окончателно
решение възражението да не се уважи. Представеният в окончателен вариант проект
за ПУП-ПРЗ е приет от ЕСУТ. Обсъждането на преписката е приключило със
становище за издаване на заповед по чл.129, ал.2 от ЗУТ.
На 27.12.2018 г. е издадена оспорената в
настоящото съдебно производство Заповед № Г-452/27.12.2018 г. на Зам. Кмета на
Община Варна, с която на основание чл.129, ал.2 от ЗУТ във връзка с чл.128,
ал.2 от ЗУТ и Заповед № 293/23.07.2018 г. на Главния архитект на Община Варна
за допускане изработването на ПУП на основание чл.135, ал.2 от ЗУТ, е одобрен
ПУП-ПРЗ за УПИ V-109 „за жилищно строителство“, кв.3, по плана на „Долна
Трака“, гр. Варна, представляващ изменение на ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед №
Г-295/01.12.2004 г. на Кмета на Община Варна, съгласно приложената към
заповедта цветна скица, неразделна част от заповедта.
За издаване на заповедта се уведомени
всички заинтересовани лица, в това число и инициаторите на настоящото съдебно
производство. Предприето е оспорването ѝ по съдебен ред.
По
делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза. Видно от
заключението на вещото лице, неоспорено от страните, УПИ V–109 (ПИ
10135.2566.109) попада в урбанизирана територия по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗУТ
съгласно ОУП на Община Варна, одобрен със Заповед № РД-02-14-2200/ 03.09.2012
г. и Заповед № РД-14-2197/03.09.2012 г.
на МРРБ и последваща корекция по Заповед № РД-14/887/ 16.09.2013 г. на МРРБ. За
процесния УПИ V–109 (ПИ 10135.2566.109) има влязла в сила и е приложена по
смисъла на §22, ал.1, а) от ЗР на ЗУТ Заповед № Г-295/01.12.2004 г. на Зам.
Кмета на Община Варна. Съгласно цитираната заповед, УПИ V–1509 е отреден в
устройствена зона /УЗ/ ОВ (вилна зона) с конкретно предназначение „за вилна
сграда“ и при следните показатели: Макс. Плътност – 20%; макс. Кинт – 0,6; мин.
Озеленяване – 60%; макс к. стреха – 7,0 м.; нискоетажно свободно застрояване.
Линиите на застрояване са разположени на 4,00 м. от страничните регулационни
линии на имота и на 3,00 м. от уличната регулационна линия, разположена
югоизточно. От отговора по въпрос 3 от СТЕ е видно, че с оспорената в
настоящото съдебно производство заповед се предвиждат следните изменения: 1/
въвежда се устройствена зона Ок1 в съответствие с ОУП на Община Варна от 2012
г., с което се отменя актуалната до този момент УЗ ОВ; 2/ променя се
конкретното предназначение на имота от „за вилна сграда“ по предходния ПУП-ПРЗ
в „за жилищно строителство“; 3/ променят се ограничителните линии на
застрояване като към страничните регулационни линии на основание чл.31, ал.1,
т.1 от ЗУТ отстоянието се намалява от 4,00 м. на 3,00 м.; променят се
устройствените показатели по следния начин: Макс. Плътност – 30%; макс. Кинт – 1,0;
мин. Озеленяване – 50%; макс к. стреха – 10,0 м. С процесната заповед се
запазват регулационните граници и площта
на имота по предходния план. В заключението си по т.4 от СТЕ експертът сочи, че
съгласно ОУП на гр. Варна от 2012 г. процесният
УПИ V–109 (ПИ 10135.2566.109) попада в УЗ Ок1 - Макс. Плътност – 30%;
макс. Кинт – 1,0; мин. Озеленяване – 50%; макс к. стреха – 10,0 м. С оглед на
това е формиран извод, че обжалваният ПУП-ПРЗ е съобразен с действащия към на
одобряването му ОУП. Планът е съобразен и с изискванията, установени в Наредба
№8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове, изработен е върху
актуална кадастрална основа и е съобразен с техническото задание за
изработването му, видно от заключението по т.6,7 и 8 от
експертизата. В последната точка от СТЕ вещото лице арх. Б. К. сочи, че в материалите
по делото няма приложено изрично становище на РИОСВ – Варна, свидетелстващ за
осъществен превантивен контрол върху проекта за процесния ПУП-ПРЗ, но при
направена проверка в Община Варна е установено, че при приемането му на
заседание на ЕСУТ от 04.12.2018 г. в състава на колективния общински орган са
участвали лицата инж. Д.Н.и Д.Т.в качеството им на представители на МОСВ –
РИОСВ – Варна. В съдебно заседание вещото лице арх. Б. К. поддържа заключението
си.
При така установените факти, съдът
достигна до следните правни изводи:
В настоящото производство съгласно чл. 168 АПК съдът следва да провери законосъобразността на издадения административен
акт на всички основания по чл. 146 АПК, като установи дали актът е издаден от
компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправни разпоредби по издаването му и съответства ли той на целта на
закона.
Оспорената в настоящото производство
заповед е издадена от П.П.в качеството му на заместник Кмета на Община Варна.
От ответника е представено заверено за вярност копие от Заповед №
4786/25.11.2015 г. (л.128) на Кмета на Община Варна, с която същият е
преотстъпил част от функциите си по ЗУТ на зам. Кмета П. П., в това число и
правомощията за издаване на актове от рода на процесната заповед – т.2. С оглед
на това настоящият състав на съда намира, че Заповед № Г-452/27.12.2018 г. е
издадена от компетентен орган в хипотезата на изрично упълномощаване.
Заповедта е издадена в предписаната от
закона писмена форма, но е немотивирана, което обуславя нейната
незаконосъобразност. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че
административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за
издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е
административният акт да е мотивиран. Приложението на ЗУТ не дерогира тази
разпоредба. Мотивите на административния акт представляват единство от
фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява да
са разбере волята на административния орган. Мотивите имат съществено значение
и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им
възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на
издадения административен акт. С оглед трайната съдебна практика, мотивите
могат да се съдържат, както в самия акт, така и в друг документ, към който
актът препраща и който се намира в административната преписка. В конкретния
случай административният орган не е изложил никакви мотиви относно
материалноправното основание за изменение на влезлия в сила през 2004 г. ПУП-ПРЗ.
Не са изложени фактически основания. Липсват конкретни мотиви въз основа на
какви обстоятелства органът е приел, че е налице основание за изменение на
предходния ПУП. Евентуалните фактически основания не могат да се извлекат и от
цитираните в акта разпоредби: чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ. Отделно от това следва да се посочи,
че липсата на мотиви в подложения на съдебен контрол административен акт не
може да се санира с мотиви в съдебното решение.
Не би могло да се приеме, че мотивите към
акта се съдържат в документи, към които актът препраща и които се намират в
административната преписка. Посочването на фактическите обстоятелства,
обуславящи издаването на административния акт, е абсолютно условие за неговата законосъобразност.
Неизпълнението на това законово вменено задължение води до немотивираност на
оспорената заповед. Ето защо съдът намира, че оспореният акт е немотивиран, а немотивираността
препятства упражняването на съдебен контрол и е самостоятелно основание за
отмяна на оспорения акт, с оглед разпоредбата на чл. 146, т. 2 от АПК.
В допълнение към горното следва да се
добави, че липсата на данни за осъществен превантивен контрол на основание
чл.152 от ЗООС от териториално компетентния орган на МОСВ е друго допълнително
основание за отмяна на акта като незаконосъобразен. Още повече, че такова
условие е било поставено и в Заповед №
293/23.07.2018 г. на Гл. архитект на Община Варна, с която разрешено да се
изработи проект за изменение на ПУП-ПРЗ.
Предвид горното не следва да бъдат
коментирани останалите възражения в жалбата.
При този изход на спора, претендираната на
жалбоподателя за А.Ф.А. за присъждане на разноски се явява основателна. Следва
с решението си съдът да осъди Община Варна да заплати на А.Ф.А. сума от 1 060 /хиляда и шестдесет/ лева
съобразно представения списък. Оспорващата Е.К.Ф. не е претендирала присъждане
на разноски, поради което такива не ѝ се присъждат.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Варна, VІІ състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № Г-452/27.12.2018 г. на
Зам. Кмета на Община Варна, с която на основание чл.129, ал.2 от ЗУТ във връзка
с чл.128, ал.2 от ЗУТ и Заповед № 293/23.07.2018 г. на Главния архитект на
Община Варна за допускане изработването на ПУП на основание чл.135, ал.2 от ЗУТ
е одобрен Подробен устройствен план – план за регулация и застрояване /ПУП-ПРЗ/
за УПИ V-109 „за жилищно строителство“, кв.3, по плана на „Долна Трака“, гр.
Варна, представляващ изменение на ПУП, одобрен със Заповед № Г-295/01.12.2004
г. на Кмета на Община Варна.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати А.Ф.А. с
ЕГН ********** сумата от 1060 /хиляда и шестдесет/ лева, представляваща
разноски по делото.
Решението може да се обжалване пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: