О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 243
град Шумен, 02.06.2020г.
Шуменски окръжен съд в закрито заседание на втори юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица Хаджииванова
2. мл. с. Соня Стефанова
Като разгледа докладваното от младши съдия Стефанова
в.ч.гр. дело № 129 по описа за 2020 година на Шуменски
окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
413, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, депозирана от "Теленор България" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К.– Изпълнителен директор, заедно с М.С.– член на Съвета на
директорите, действащо чрез процесуалния си
представител адв. З.Ц.,*** срещу Заповед за
изпълнение на парично задължение № 8/ 29.01. 2020 год., изд. по ч.гр.д. № 27/ 2020 год. по описа на РС – Велики
Преслав, в частта за разноските.
В жалбата се навеждат твърдения, че районният съд неправилно е определил размера на деловодните разноски. Счита, че
предвид обстоятелството, че претенцията на заявителя е уважена в пълен размер,
то следва да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Излага, че уговореното
и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева е съобразено с
Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Предвид
изложеното жалбоподателят
счита, че първоинстанционният съд
неправилно е намалил адвокатското
възнаграждение. Моли
въззивният съд да постанови изменение на Заповед за изпълнение на парично задължение № 8/
29.01. 2020 год., изд. по ч.гр.д. № 27/ 2020 год. в частта за разноските като му присъди сторените в заповедното производство разноски в общ
размер на 385 лева (25 лева държавна такса и 360 лева адвокатско
възнаграждение).
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Съдът, като прецени доводите, изложени в частната
жалба и като взе предвид събраните по делото доказателства, приема следното:
Производството по ч. гр. дело № 27/2020 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав е образувано по заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, подадено от "Теленор България" ЕАД. В заявлението е направено искане за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника С.М.Х. за сумата от 372,77 лева, дължима по
фактури № **********/ 05.04.2018 год., № **********/ 05.05.2018
год., № **********/ 05.06.2018 год. и № **********/ 05.08.2018 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане, както и сумата от 385 лева – разноски в заповедното производство.
С Разпореждане № 65/29.01.2020 г. по ч.гр.д. № 27/2020 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав съдът е счел, че искането е
основателно, с изключение на претенцията за разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, като е достигнал до извода, че предвид ниската фактическа и
правна сложност на делото, адвокатското възнаграждение следва да се намали до
сумата от 130 лева. Издадена е Заповед № 8 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК от 29.01.2020 год. за сумата от 372,77 лева главница, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане, както и за сумата от 155 лева – разноски в заповедното производство.
От заявителя е депозирана молба за поправка на
очевидна фактическа грешка в издадената Заповед за изпълнение в частта за
разноските, която е отхвърлена от съда.
По отношение на частната жалба, предмет на
настоящото производство, съдът намира същата за основателна по следните
съображения:
Заявителят в заповедното
производство има право на разноски съгласно общата разпоредба на чл. 78, ал.1
от ГПК. Внесената такса за издаване на заповед за изпълнение и
възнаграждение за един адвокат, ако заявителят е имал такъв, се
заплащат от длъжника съразмерно с уважената част от претенцията, когато има изрично искане за присъждане на
разноски. Ако липсва
искане, разноски не се присъждат.
Съдът не може, обаче, служебно да осъществява проверка за прекомерност на
разноските за адвокатска защита, както е прието в т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк.
д. № 6/2012 г., ОСГТК. В нормата на
чл. 78, ал. 5 ГПК изрично е предвидено, че само страна
може да сезира съда с искане за намаляване
на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски. Доколкото заповедното
производство е едностранно и се развива без участието на длъжника, последният
не би могъл да направи искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК преди да му бъде връчен
препис от издадената заповед за изпълнение.
От друга страна, съгласно чл. 413, ал. 1 от ГПК
заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване, освен в частта за разноските. Следователно
длъжникът има право да обжалва
издадената срещу него заповед за изпълнение в частта за разноските, ако счита, че поисканите от
заявителя разноски за адвокат са прекомерни. Единствено в тази хипотеза, при направено
от страната искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът, ако прецени, че искането е
основателно, може да намали размера на поисканото адвокатско възнаграждение,
съобразявайки се с минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидени
в Наредба № 1/ 09.07.2004 год. (чл. 7, ал. 5, вр. ал.
2 от Наредбата).
Предвид гореизложеното и с оглед обстоятелството, че
заплащането на адвокатското възнаграждение в претендирания
размер е надлежно удостоверено от заявителя (Договор за правна защита и
съдействие № 8005/ 09.01.2020 год.), то претенцията за сумата от 360 лева,
представляваща заплатено в заповедното производство адвокатско възнаграждение
се явява основателна.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че разпореждане № 65 от 29.01.2020 год.,
постановено по ч.гр.д. № 27/ 2020 год. по
описа на РС – Велики Преслав следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена претенцията на заявителя за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над 130 лева до 360
лева и следва да бъде постановено
заплащането им в пълния размер на направата им от 360 лв. След връщане на делото,
първоинстанционният съд, сезиран със заявлението, следва да издаде допълнителна
заповед.
Така мотивиран Шуменски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 65 от 29.01.2020 год. от 29.01.2020 год., постановено по ч.гр.д.№ 27/2020 год. по
описа на Шуменски районен съд В ЧАСТТА, в която е отхвърлена претенцията на
"Теленор България" ЕАД за присъждане
на разноски за адвокатско възнаграждение
за разликата над 130 лева до 360 лева, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на "Теленор България" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район
Младост, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес парк София, сграда 6,
представлявано от Д.К.К.– Изпълнителен директор,
заедно с М.С.– член на Съвета на директорите Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу С.М.Х.,
ЕГН: ********** за сумата от 230 лева, представляваща адвокатско възнаграждение
по заповедното производство.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Шумен за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК съобразно настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.